Нямам приятели. Как да открия такива

  • 3 452
  • 34
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4
Здравейте,
напоследък много ми тежи фактът, че нямам приятели тук. От пет години живея във Велико Търново – първо дойдох като студентка, а след това си намерих работа и приятел и реших да остана и след завършването. В университета създадох няколко приятелства, но с времето всеки пое по своя път. Все още поддържаме контакт и ги ценя, но всички живеят в други градове. В родния ми град също имам приятели, дори когато се прибирам, времето никога не стига да видя всички.
Тук обаче нямам близък приятелски кръг. От четири години съм с приятеля ми и той реално е единственият човек, на когото мога да разчитам. Познавам много хора от неговата компания, но те са по-скоро познати. Напоследък това започва да ми тежи, а явно и на него. Той е много социален. Наскоро имахме сериозна караница и разбрах, че той иска и аз да имам свои хора. Няма нищо против да излизаме заедно с неговата компания, дори казва, че често му е приятно, но усеща, че на мен ми липсват истински приятелства. Проблемът е, че аз често избирам да остана вкъщи, вместо да се натрапвам.
Повтаря ми - „Намери си приятели.“ Но как? Да застана на улицата с табела ли? Никога не съм била в подобна ситуация. В родния си град и дори когато колегите ми още бяха тук, излизах постоянно. Сега обаче всичко е различно. Познавам приятелките и жените на неговите приятели, но разговорите с тях не ме грабват – не усещам желание да ги опозная по-дълбоко.
През последните две години започнах да изпитвам тревожност, когато трябва да общувам с нови хора. Дълго време си казвах, че просто не са ми интересни, но вече се чудя дали това не е само оправдание – може би истината е, че ме е страх да направя първата крачка.
На 24 години съм. Имам познати от работа, с които излизаме веднъж на няколко месеца, но те имат семейства и интересите ни се разминават – рядко им се ходи на кино или дори на кафе. Аз обаче искам да изградя свой приятелски кръг… само че не знам откъде да ги намеря.

# 1
  • Мнения: 22 170
Поведението на приятеля ти е предвестник за проблеми. Влюбен мъж винаги иска жена му да е с него. Излизанията по мъжки обикновено са по-рядко и няма нужда често да оставаш сама.

Ти пак си намери приятели, но причината, която изтъкваш, е странна.

# 2
  • Мнения: 2 165
Мисля, че мястото на което си в момента не е твоето място. Не си щастлива, приятелят ти е проблемен и явно жертвата ти да останеш там заради него е кофти решение. На него му е много добре така, ти си му сигурна, удобна, когато иска си излиза, ти стоиш сама, даже си развила социофобия, щом се притесняваш да общуваш с нови хора. Не споделяш да ти е предлагал брак, така че той със сигурност не е готов за сериозно развитие на вашата връзка.
Може би трябва да помислиш за истинска промяна и да намериш място, където ще си щастлива и  хора, които те ценят.

# 3
  • Мнения: 8 248
Ти ли имаш нужда от приятели или приятелят ти иска ти да си намериш? Всичките ми приятелки с гаджета и после мъже се присъединиха към компаниите на мъжа. Не казвам, че е правилно, ако жената има свои приятели е добре да ги запази. Но ако няма не е задължително да застава с табела, тези неща се случват естествено. На работа имаш ли колеги? Не знам кога на хората им остава време да излизат често с приятели и чак на такава възраст да градят нови...

# 4
  • Мнения: 14 866
Приятелка все ще си намериш, например от фитнеса или друго твое занимание - ако ходиш на курс някакъв.
Но обичайното е когато имаш гадже, да излизате като двойка.  А вие чак караници имате. Защо се чувстваш, че се натрапваш в неговата компания, все пак няколко години общуваш с тях, а казваш, че са ти само познати. Те имат ли си приятелки, тези приятелки участват ли в излизанията? Чак толкова да са ти скучни приятелите на човека, когото (би трябвало да се предполага, че) обичаш?

# 5
  • Мнения: 21
Ако ти е трудно на новото място, то може да се прибираш по-често в родния си град и да излизаш с приятелите си оттам. Не е нужно винаги приятелят ти да идва с теб, ако на него му е скучно или не му се пътува. Най-вероятно освен приятели, там имаш и родители/роднини. Така че ще ти бъде много по-приятно и пълноценно времето.

Последна редакция: чт, 04 сеп 2025, 13:40 от Angel_1985

# 6
  • Мнения: 96
Не намирам нищо лошо в това, че той й е казал да си намери приятелки. Не може да са залепени нон стоп 1 за друг (или той не е от този тип хора). Най-вероятно той вижда, че тя не е тотално щастлива само покрай него и неговите приятели. Дали това е, защото е "по принуда" или каквото и да било в този град е друго вече.

Иначе спокойно можеш да си намериш хоби и покрай него ще си намериш запознанства, сигурна съм. (дали курс по език, фитнес, пилатес и какво ли още не) Специално в Търново има не едно заведение в което се събират много млади хора. Все пак си зависи какъв типаж човек си.

Само малко кураж и ще пребориш състоянието в което си. Човек като е настроен на тази вълна, нещата се получават. Аз лично на последната си работа си намерих 3 много добри приятелки и съм над 30 годишна, явно не е толкова страшно и странно. Simple Smile

# 7
  • Мнения: 4
Благодаря, че толкова бързо се включихте. Наистина не очаквах.
Да уточня малко относно приятеля ми – той няма нищо против да излизаме само двамата, както и заедно с неговата компания, дори когато са само мъже. Той ме кани всеки път. Аз обаче смятам, че всеки човек трябва да има и свое време, и свои хора. Не отказвам излизания, защото компанията му ми е скучна. По-скоро имам усещането, че той ме съжалява, когато аз предпочета да остана вкъщи, докато той е навън.

Що се отнася до брака – за момента не сме мислили сериозно в тази посока, макар темата да се е коментирала и преди. Аз току-що завърших, а в момента уча магистратура. Искам първо да приключа този етап от живота си, преди да се впусна в създаване на семейство.

# 8
  • Мнения: 14 866
За да се чувстваш, че се натрапваш, когато си с него и неговата компания, явно има някаква причина. Той обръща ли ти внимание, когато сте там, ти участваш ли в разговорите?

# 9
  • Мнения: 4
За да се чувстваш, че се натрапваш, когато си с него и неговата компания, явно има някаква причина. Той обръща ли ти внимание, когато сте там, ти участваш ли в разговорите?
Да, обръща ми, аз също участвам в разговорите. Много често се случва да започнем само ние да си говорим, отделно от другите.

# 10
  • Мнения: 377
То приятели насила не се намират, поне лично мое мнение, тези неща се изграждат с времето, и няма как да станат за 2-3 седмици, както се казва. Приятелството е доверие и отговорност. Един приятел е и човек, който ще те погледне и ще ти каже - ами не си прав, и няма само да те "подкрепя". Шегата настрана, но ако става на въпрос, тук форумът е пълен с хора, с които може да си пишеш, както се казва, първо онлайн, после на живо.

# 11
  • Мнения: 8 248
Щом учиш магистратура то в самия курс има хора, с които биха могли да се сприятелиш. А колко често са тези излизания, и защо да не останеш, ако имаш да учиш?

# 12
  • Мнения: 13 372
Усещам лек проблем във връзката ти, но няма да навлизам там.

Нека поговорим за приятелството. На практика си е като влюбването, но колкото по-големи сставаме толкова по-трудно се случват нещата.

За това моя съвет е огледай се в групата/потока и ако има момичеТА, които са ти е симпатични започни да се сближавате. Приятелството не става изведнъж - то иска време и опознаване и пак време. Покажи симпатии, покани да се видите, покажи приятелско отношение. Много хора не подемат, но познанството понякога прелива в приятелство. Търси допирни точки и инициирай да прекарвате време заедно - кафе, излизане, вечеря, да ги зпоанзаеш с приятел на приятеля.
т.е създавай познансва - търси време с хората, които ти допадат макар и малко. И се надявам да се случат приятелства.

Някоя и друга съседка.
Не чакай да сте на една вълна на живота - не ти пречи да си приятел и с по-големи хора или такива с деца. Няма да паднеш възнак ако чуеш техните проблеми и вълнения, пък ти видиш ли нямаш деца. 

Не е лесно да се намерт приятели!
Лино аз на спорт винаги се запознавам и говоря с хората - нямам нито един приятел от такива познансва. Нямам идея

# 13
  • Мнения: 1 328
Така се намират те приятели, под път и над път. Grinning
Това не става по поръчка.
Моите са от детските ми години, имам една по-близка от студентските и това е.  Другото е добри познати, които намираш понякога в работата, понякога покрай децата и така.
Зависи и от човека. Аз съм интроверт, ако някой почне да ме тика да си търся приятели, няма да свърши добре.
Трябва да ми е много интересно с някого, за да го предпочета пред моите си занимания.
Той защо не си намери гадже с готова социална среда, ами те учи.

# 14
  • Бургас
  • Мнения: 1 743
Когато си станеш самодостатъчна и спреш да търсиш приятели, те някак ще се появят.
"Щастливият приятели не ще
И ни за миг не ще му липсват те;
Нещастният ги дири тук и там,
И колкото по дири, по е сам."
Хамлет (Шекспир)
А може и да не искаш приятели, а да ги търсиш, защото хората понякога се стремим да правим това, което се приема за нормално от обществото и/или близките ни.
Липсата на приятели е свобода. Можеш да имаш добри познати, дето се вика да имаш с кого да пиеш едно кафе. И тъй като нямаш намерение на тоя етап да създаваш семейство, може вместо приятели да намериш един, дето всичко ще е естествено с него и няма да мислите кой с кого, кога.

Общи условия

Активация на акаунт