Нямам приятели. Как да открия такива

На първо четене ми прави неприятно впечатление, че приятелят ти "иска" ти да си намериш свои хора. Той те притиска и пресира да си намериш приятели и среда. Ти обаче вече имаш такава - той и неговите приятели, имаш колеги, правиш магистратура. Колко свободно време имаш, че да излизаш поотделно и да поддържаш отделен приятелски кръг?
Освен това може би си по-инторвертен човек, който няма нужда да е непрекъснато навън и да среща нови хора. Създаването на приятелства за такива хора е трудно. Знам, защото аз съм една от тях. Не мога да поддържам близки отношения със сто човека и да се виждам непрекъснато с различни хора. Това ме напряга и изморява.

На мен ми се струва, че той ти навлиза в личното пространство и се опитва да ти вмени, че нещо не ти е наред. Подлага те на натиск да направиш нещо, което не ти идва отвътре и което изобщо не е негова работа. Според мен трябва да поставиш край на неговите опити да ти диктува какво да правиш, да те стресира и да те напряга. На твое място бих се замислила дали искам да бъда с човек, който ме кара да се съмнявам в себе си и да се чувствам зле.

Напълно съгласна с последното мнение. Не разбрахме и дали работи, но ако и работиш и учиш... наистина е изумително кога изобщо имате време да излизате дори с неговите приятели, какво остава да търсиш още. Точно се замислих покрай темата, че аз нямам време да излезна с приятели повече от веднъж на 2-3 месеца и го смятам за успех, даже лятото въобще и сега сме си казали момичетата, че ще организираме нещо. И то се събираме голяма компания, нямам време поотделно с всяка, нито тя има абсурд. То е и енергия, както е казала Барби, има хора пътуват от далеч, хвърлят чантата и тръгват веднага и така живеят на бързи обороти непрекъснато. Не всеки може така, има различни хора с повече нужда от почивка и да правят свои неща. Достатъчно е че ти освен работиш си записала магистратура. По-добре се фокусирай върху нея наистина, да не е отбиване на номер за документ. И ако там има с кого да пиеш кафе след курса е чудесно.

Странна ви е динамиката, в смисъла, че той приема толкова присърце, че ти искаш да си останеш вкъщи. Не виждам никакъв проблем. Повечето хора нямат десетки близки приятели, само най-екстровертните продължават да общуват с много хора след тийн възрастта. Ако ти нямаш нужда от това - не виждам проблем. То реално имаш приятели, чувай се с тях, пишете си, виждайте се когато е възможно. В общи линии, много съм съгласна с мнението на Tanya. По цял ден, дори и онлайн, общувам с хора, за мен почивка е да остана за малко самата и да почета някоя книга. Имало е време, в което общувах със страшно много хора, все бяхме нанякъде, вече това по-скоро ме натоварва.

Toва не става така с "искам".
Искай.

На 24 учейки, потоци, уни, събирания, събития, соц. мрежи, да се оплакваш от липса на възможности, проблемът е в теб.

Хобита, излизания, никой няма да ти дойде у вас.

Има хора нямат нужда от постоянни "приятелства", запознанства и хора около тях.

Има такива не се спират и сами не могат да бъдат и ден.

На мен лично пък такива настъпателни, отчаяни за "приятелства", са ми неприятни.

Запознаваме се, и почва да си мисли, че вече сме приятели.
Не, не сме, просто познати.
Ако имаме допирни точки - общи теми, хоби, работна среда, интереси, бизнес, хумор, ако щеш, да продължаваме да общуваме, и с времето евентуално може да се сближим.

Аз проблем нямам с такива хора, явно изглеждам "надут", щото съм и с черни очила постоянно и някак "сериозен", избирайки с кой да се заговоря, а не мен да ме безпокоят;  имам ясни граници за лично пространство, знам как да си го съхранявам и кой, кога да допускам за каквото и да било.

Имах едно гадже беше, като магнит - на плажа, на пазар, в бара и пр.
Все се запознаваше с някакви, и почваха да й звънят и пишат постоянно, нотификации, простотии.
Скучаещи хора, без личен живот, отчаяни за внимание.

Създай си живот и интереси, имаш да работиш в посока да опознаеш себе си, и да се чувстваш добре и в собствената си компания, ако щеш дори на тишина, без постоянно телефонче в ръцете, без постоянно да ти работи тв-то у вас, без постоянно да се слуша музика, или каквото (не, че и аз не слушам, дори в момента, но това е друга тема).

Аз не виждам проблем във връзката, преувеличавате. Била съм и от двете страни - хубаво е човек да си има свои приятели, това няма нищо общо с връзката. Ясно е, че неговите са си негови и ако нещо се случи между тях - те ще си останат негови приятели в 99% от случаите.

Прав е [мъжа ти], много е важно да си имаш свои приятели.
Ти обаче малко си занемарила тая част. Какво чакаш? Да се разделите и тогава да се сетиш, че си самотна? Защото най-често така става.

Дорис е права, че в групите по интереси (спорт, танци, преходи) стават запознанства, но те почти не се превръщат в приятелства.

Като изключим детските/ученически/колеги-дружки - приятелството възниква от нужда, тоест в твоя случай жени, които са сами, които нямат среда, прясно разделени, скучаещи и тн. Това е емпирично проверената истина за приятелствата в Бг от една възраст нататък. За над 40 пък съвсем.
Ако имаш късмета да се надушите с някой по сходство - още по-добре, ама надали, казва моя опит.

Не се имам за отчаяна и не търся отчаяно нови приятелства. Точно обратното. И както казах, не всеки човек с когото се запозная ми е приятел. Не си падам по това. Както казах, аз си имам моите хора просто те не са тук и очевидно липсата на жив контак не се отразява добре. Имам своя типаж хора , от двадесет  човека курс поддържам контакт с двама и все още се чуваме редовно и излизаме когато се засечем в един град. Може би съм преувеличила в заглавието на темата.
Относно човека до мен в момента, да, той е такъв, лесно завързва разговори с напълно непознати, изключително комуникативен.
 Аз обаче не усетя ли, че с някого нямаме общи интереси не се "насилвам" да го опознават по - дълбоко.

За мен, ти си ОК. Хората са различни.
Много е гадно да искаш да си четеш книгата и някой да те ръчка да се срещаш с някакви хора.
Майка ми например, така и не го разбра...
С мен също опитваше, върви при децата, та върви при децата. Ами на мен ми стигат 2-ма приятели, но истински, другите ме дразнят.
Това с нищо не ми е попречило в живота.

Силвия, скучно ти е.

Общо взето на твоите години всички имат прителски кръгове, компании, микс набори, по-големи, по-малки.
Постоянно се ходи на всякакви събития.
Всичко се организира почти вече онлайн, и ти само чекваш кое какво по интерси и отиваш, присъстваш.


Тези, които нямат са депресирани интроверти с липса на комуникативност, ниско самочувствие и затвореност.

Ето тук си във форума, както ти казаха и тук се общува.

В свободното си време извън секса (който трябва да е много редовен, ежедневие), разходките с гаджето, пътуванията с колата, някой друг Рожден ден, купон, и филми вкъщи, нещо друго заедно правите ли?

В Търново нормално да няма възможностите на София, нормално младите хора да са в пъти по-малко.

Социализирането и имането на много познати/познанства/приятели около теб не е свързано с възрастта, а с това какъв натюрел си.

И аз лесно завързвам всякакви познанаства, но условието е, ако реша и искам.

Хубаво за приятеля ти, добре е да се създават контакти, особено ако са полезни такива, хора с експертизи, грамотни, а не 2-3к "френдове" у Фейса, от които и с 20 от тях не се виждате в реала и не сте поне добри познати.

Приятели не се откриват, а се създават. Трябва да се положат известни усилия - интересуваш се от хората, каниш ги да излезете на кафе, ресторант, кино, разходка, концерт и прочие, черпиш за РД. Ако си допаднете, добре. Ако не си допаднете, пак добре. Има други.

200 пъти съм виждала как приятелки, включително аз, сме спирали да контактуваме с приятелките ни защото мъжете ни са с по-силни и чести контакти с приятелите си, и щем не щем ставаме част от компанията на мъжете ни, нямаме време за собствени приятелки, защото няма толкова време в дена за социализиране. Соц в работата, соц след работа с компанията на мъжа, после почивка вкъщи - къде да вмъква и соц с приятелките???

Ако все пак искаш приятелки - не е трудно да си зародиш запознанства - пробвай във фитнеса, съседките, разни продавачки , маникюристки, фризьорки около вас, колежки, даже майките от работата - виж на коя и се излиза, има много жени на които не им се говори само за бебета и бебешко работи, а искат да идат на обяд примерно. Организирай групов рожден ден за колежките родени през Октомври примерно, с помощта на другите колежки. Помоли спортните натури от работата да ти кажат къде и какво да тренираш, може да те подхванат да тренирате заедно - примерно да идете на планина заедно на излет. Предлагай и не се срамувай, все някоя ще върже след 2 рото 3-тото питане. Ако не се харесате, нищо, следващата.
Покани някоя да идете да си направите ноктите заедно по случай отсъствието на шефа и даже я почерпи. Другарствата така започват когато не си в училище или унито. Коткай ги и им дудни на главите, кани ги у вас - направи парти, ей така без повод, примерно с музика от 2000ната.
Има много неща за които не подозираш че се случват - Търново е прекрасен град и е голям, не си потърсила не си намерила!
Ако бях на теб бих станала екскурзоводка да развозвам туристи и да им показвам Търново - не че ще си направиш приятели, но ще срещнеш какви ли не хора. Пък може и да намерих мъж по-подходящ за себе си да те отмъкне от тоя който май иска да перка като сингъл напред назад.

Нямаш приятели, защото не търсиш приятели, а хора, които да ти разнообразяват живота.


Ако сега не стане и после няма да стане.

Планирането не е лошо нещо, етапи, уреждане.
Много добре я разбираме какво казва, но сякаш няма да е с този, с който е, защото това, за което говори го отлага за 30+, а след това акълът й ще е съвсем различен, ще е сменила още гадженца, все няма да е намерила принца, критериите и претенциите само ще растат, годините няма да са в нейна полза, както и физиологията, приятелите й ще са най-малкият проблем.

А с приятелите реално и разнообразяваш, и това го има.
Тази седмица си някъде, другата - другаде.
Въпросът е да имаш баланс, а приоритетите да са пределно ясни и така да процедираш, кое ти е най-важно - партньорът, животът в двойка (което е различно, и няма как приятелите да не са на заден план), или искаш да си хойкаш, без сериозни обвързвания, тогава не живееш с никого, не се "задомяваш", не "прибираш" и не се прибирате с никого.

Процентът на младите жени 20-28, целево искащи сериозна връзка, живот в двойка, е по-малък.
Искат постоянно купони, пътувания, да пробват нови и нови неща, в което реално няма лошо.
Но това можеш да го правиш и с партньора си.
А вече за разликите в интересите и хобитата, си намираш, или продължаваш с други хора в свободното време извън задълженията в двойката, работен, кариерен план, ако остане време.

Все едно стара свекърва слушам да каканиже със скрити закани как едва ли не ако имаш “гадженца”, няма и да намериш мъж и нещоси там с критериите и негласна закана че ще умре сама

Баси, толкова да мразите успеха и щастието на жените, които правят каквото си искат и спят с когото си искат…

Да не би да си хубава и с качества?Често жените с качества и таланти трудно изграждат с други жени истински приятелства.По принцип можеш да се запишеш на танци.Да каниш на гости хората,но пак не е гаранция.Някои са си самотници по природа и не изграждат близки отношения с другите.Аз от твоята възраст опитвам да изградя...някои си избират приятелите по симпатия.Други по националност.Трети да не им противоречиш и винаги да се съгласяваш с тях.Просто си излизай с хората и не се задьлбочавай в мислите приятели ли сте.Приятелсвото е много дълбоко нещо и мисля че малко хора днес могат да кажат,че имат приятели.Излизания,срещи,курсове,кафета,гости пак не прави хората приятели понякога.