Здравейте,
напоследък много ми тежи фактът, че нямам приятели тук. От пет години живея във Велико Търново – първо дойдох като студентка, а след това си намерих работа и приятел и реших да остана и след завършването. В университета създадох няколко приятелства, но с времето всеки пое по своя път. Все още поддържаме контакт и ги ценя, но всички живеят в други градове. В родния ми град също имам приятели, дори когато се прибирам, времето никога не стига да видя всички.
Тук обаче нямам близък приятелски кръг. От четири години съм с приятеля ми и той реално е единственият човек, на когото мога да разчитам. Познавам много хора от неговата компания, но те са по-скоро познати. Напоследък това започва да ми тежи, а явно и на него. Той е много социален. Наскоро имахме сериозна караница и разбрах, че той иска и аз да имам свои хора. Няма нищо против да излизаме заедно с неговата компания, дори казва, че често му е приятно, но усеща, че на мен ми липсват истински приятелства. Проблемът е, че аз често избирам да остана вкъщи, вместо да се натрапвам.
Повтаря ми - „Намери си приятели.“ Но как? Да застана на улицата с табела ли? Никога не съм била в подобна ситуация. В родния си град и дори когато колегите ми още бяха тук, излизах постоянно. Сега обаче всичко е различно. Познавам приятелките и жените на неговите приятели, но разговорите с тях не ме грабват – не усещам желание да ги опозная по-дълбоко.
През последните две години започнах да изпитвам тревожност, когато трябва да общувам с нови хора. Дълго време си казвах, че просто не са ми интересни, но вече се чудя дали това не е само оправдание – може би истината е, че ме е страх да направя първата крачка.
На 24 години съм. Имам познати от работа, с които излизаме веднъж на няколко месеца, но те имат семейства и интересите ни се разминават – рядко им се ходи на кино или дори на кафе. Аз обаче искам да изградя свой приятелски кръг… само че не знам откъде да ги намеря.
напоследък много ми тежи фактът, че нямам приятели тук. От пет години живея във Велико Търново – първо дойдох като студентка, а след това си намерих работа и приятел и реших да остана и след завършването. В университета създадох няколко приятелства, но с времето всеки пое по своя път. Все още поддържаме контакт и ги ценя, но всички живеят в други градове. В родния ми град също имам приятели, дори когато се прибирам, времето никога не стига да видя всички.
Тук обаче нямам близък приятелски кръг. От четири години съм с приятеля ми и той реално е единственият човек, на когото мога да разчитам. Познавам много хора от неговата компания, но те са по-скоро познати. Напоследък това започва да ми тежи, а явно и на него. Той е много социален. Наскоро имахме сериозна караница и разбрах, че той иска и аз да имам свои хора. Няма нищо против да излизаме заедно с неговата компания, дори казва, че често му е приятно, но усеща, че на мен ми липсват истински приятелства. Проблемът е, че аз често избирам да остана вкъщи, вместо да се натрапвам.
Повтаря ми - „Намери си приятели.“ Но как? Да застана на улицата с табела ли? Никога не съм била в подобна ситуация. В родния си град и дори когато колегите ми още бяха тук, излизах постоянно. Сега обаче всичко е различно. Познавам приятелките и жените на неговите приятели, но разговорите с тях не ме грабват – не усещам желание да ги опозная по-дълбоко.
През последните две години започнах да изпитвам тревожност, когато трябва да общувам с нови хора. Дълго време си казвах, че просто не са ми интересни, но вече се чудя дали това не е само оправдание – може би истината е, че ме е страх да направя първата крачка.
На 24 години съм. Имам познати от работа, с които излизаме веднъж на няколко месеца, но те имат семейства и интересите ни се разминават – рядко им се ходи на кино или дори на кафе. Аз обаче искам да изградя свой приятелски кръг… само че не знам откъде да ги намеря.
