Липса на приятели - съвети

Може би, но аз разбрах, че не търсят приятелство, а друго (отношения мъж - жена), на което тя не можела да откликне (вероятно е обвързана). Разбира се, може и твоето предположение да е вярно.

Е повечето хора все  пак имат нужда от нещо сходно, дори да е само пушенето както авторката спомена. Иначе единият ще пуши, а другят ще кашля и едва ли ще се видят втори път. Дори да идеш с някого на кафе трябва да си намерила такъв дето обича да виси на кафе, а не на парашут.

Мерси за съвета!
Всъщност имам приятели, които яко пушат.
Не са ме привлекли с пушенето си.

И аз мисля, че корона кризата затвори хората още повече. Това се превърна в някаква епидемия. Не знам какъв съвет да дам.

Ако заинтересованите я бяха заинтригували или поне заинтересували, нямаше да отваря тема.

Към мъжете има претенции, към жените обаче не, която се обади ама все не щат, явно си имат критерии, до това опира въпроса.

Жените като цяло много по-трудно сформират приятелства за разлика от мъжете. Там е мистерия по какъв "признак" се формират приятелства.
В училище дори супер стабилни уж женски приятелства се разбиха, когато едната ставаше по-успешна от другата.
Завист, кво да се прави.

И при мъжете я има тази завист. И те са хора и нищо човешко не ги подминава. Има завист, спорят за жени, до бой могат да стигнат, гледат си кой каква кола кара, броят си вените, показват си плочките по коремите, обсъждат се зад гърбовете си, а уж приятели... Има, разбира се, и незаинтересовани от чуждото канче (портмоне).

Така е разбира се, но по мои наблюдения сякаш е по-рядко. Това, което съм забелязвала при жените сякаш е по-често явление.
Аз съм широкоскроен човек - никога не съм отсявала приятелствата си на признак "популярност" или "наличие на пари". Виж обаче мен са ме отсявали така и за това почти все сама си стоях. Основно все с мъже ми вървеше по-добре приказката докато не го объркат с флирт и не стане мазало.

Нещо не ми се връзва този разказ. Авторката го раздава много социална и комуникативна , но в крайна сметка не може да си намери среда. Любопитно е да се отбележи, че общителните хора лесно се оборудват с компания и по-малките населени места не са проблем. Даже да си лешпер и да не правиш нищо по цял ден е предимство, на социално отговорните винаги им куца личният живот.

Ако те влече - вземи си куче.

Сериозно трениране + разходки - няма да ти е скучно никога повече. Като бонус покрай кучето може да се запознаеш с различни хора, зависи от района ти.

Преди съм се събуждала с "ех нямам планове за уикенда, тъпо". В момента дори да нямам планове 2-3 разходки на ден ми осмислят деня, голям кеф. Запознала съм се с безброй хора - разбира се за сериозно приятелство си трябва повече усилие.

Авторката, освен първия пост, няма участие.

Преди години ми се наложи да живея почти 2 месеца на село да се грижа за прабаба ми. Баба беше болна и мама я гледаше в София. Прабаба живееше в софийско село, аз минах хоум офис, защото прабаба беше на 96г и моите грижи бяха да съм около нея, тя сама се справяше добре като за 96годишна.
Още първия ден отидох до магазина / там има два или три на площада/ и се представих, казах че съм правнучката на ХХХ  и ще я гледам известно време. Казах, че искам да ѝ купя нещо което обича и поисках да ме ориентират какво е то. Прибрах се с три кутии локум, защото обиколих всички магазини.  
В един от магазините една жена ме попита как е баба и аз я поканих на гости, да се видят. Дойдоха две баби, черпих ги кафе и сладкиши, оставих си да си поговорят с баба, разпитах ги имат ли внуци, правнуци. След няколко дни, мрежата от клюкари вече ме беше направила известна . Всеки път канех бабите да идват  отново след няколко дни, опитвах се да разведрявам баба, а и не ми се налагаше аз да я забавлявам. От мен се искаше кафе, лимонада и сладкиши.  
След десетина дни попитах едната баба дали може да ме запознае с внучката си, да пия кафе с някой на моите години. Е, първите ми две срещи с внучки и внуци не бяха много ползотворни, но се запознах с една, с която си станахме близки и тя ме запозна с още две момичета.
Станах приятелка и с фризьорката, заведох баба, /за себе си не рискувах/. Оставих ѝ голям бакшиш, " защото баба беше много доволна от прическата". Докато се занимаваше с баба ѝ казах, че в селото не познавам много хора и бих се радвала да пием кафе някой ден, учудващо тя се съгласи, макар и с половин уста. Когато се видяхме на кафе се оказа, че имаме общи интереси. Първо аз разказвах, след това тя. Така не излиза, че я разпитвам, а че съм готова да споделям. Аз  разказах за семейството си, тя за своето, смяхме се на пакостите на децата и неусетно станахме приятелки и днес почти 5 години по-късно се чуваме веднъж на две седмици. Понякога нещата се случват, когато малко им помагаме.

Съчувствам ти, никой не е застрахован, че няма да попадне в такава ситуация, колкото и комуникативен да е и дори в по-голям град. Аз имах приятели и от училище, и от университета, но много голяма част от тях заминаха или за чужбина, или за София (а аз живея във Варна). И изобщо не става дума за един-двама души, направо се бях озовала без среда и трябваше да започвам от нулата. Покрай работата и покрай това че записах второ висше образование се сприятелих с нови хора, но това отне години. След пандемията обаче, както са казали и в предишните постове - нищо не е както преди. Все едно се легализира асоциалността. Даже наблюдавах, че като започна изолацията, се появиха шеги от типа "аз дори не забелязах, че сме в изолация, защото винаги така съм си живеел/живяла (и следва смях)". Все едно няма по-голяма гордост от това да се забиеш вкъщи. И го казваха все хора, които иначе удобно се бяха устроили с половинка и компания около половинката. Ами да, то като си се уредил, много ясно, че можеш да си позволиш да си малко асоциален. Ама хората, които искат да си намерят приятели какво трябва да направят, ако всички се държат асоциално?

Отплеснах се Като съвети не знам дали бих била полезна, те вариантите не са много:
1. Правиш всичко възможно да се върнеш в София, където е средата ти
2. Търсиш познанства в Интернет - има всякакви групи по интереси и във Фейсбук, и дори тук, ако градът ти не е от най-малките и имаш късмет - ще намериш някой приятел.
3. В сайт за запознанства си хващаш гадже и се сприятеляваш с неговите приятели - тази тактика ми е доста чужда, но гледам, че мои познати така направиха. На практика, нямат лични познанства, само тези на половинката.

Чудесен пример! 👍🏻
Локум, кафе и истински човешко присъствие.
Помогни си сам, да ти помогне и Господ.