Здравейте.
Аз съм мъж, на 36 години, образован с добра работа и живот за момента. Не вярвах в зодии, кадастрални карти, енергии, но това, което живота ми поднесе беше напълно в разрез с моите аналитични, логични мисли. Премерен тон винаги от мен към околните. Какво си търсих в интернет, за да попадна тук и да прекарам над 7 дни в четене на лични проблеми - нямам представа. Дали беше писано да вляза тук, за да получа помощ, съвсем случайно от непознат ли - не знам. Сайта все пак е за взаимопомощ и реших да опитам. Всеки си има проблеми, мъки. Аз нищо не губя като споделя проблема си и дори и никой не ми даде стойностен съвет. Може би ще ми олекне като систематизирам живота си черно на бяло, болките си, тежестта си и натисна някъде "SEND". Много се надявам ментално да се самозалъжа, че изпращам проблема си далеч от мен и да ми олекне. Надявам се с историята си да се изразя по най-правилният начин и да не бъда нито съжаляван, нито да бъде възприет като оплакване, а просто като едно споделяне към непознати и най-важното - да ми олекне. Ако някой ми помогне - ще се радвам. Понякога от 20 страници вятърничави коментари има 1 или 2, написани от човек, който "разцепва мрака", всички се възхитяват от стойностният съвет, точно на място и точно този човек дава силата автора на болката да направи следващата крачка. Надявам се и тук да е така. Направо от сега ще го кажа: Търся парчето от пъзела, което ме спъва. Съжалявам, че ще стане дълго, но дано поне задържи вниманието. И най-вероятно ще стане дълго, но поне ще съм откровен с вас с моите три категории: лични качества, професионални, сексуални.
EDIT: Стана дълго, съжалявам. Който му се чете - да чете.
Тъй като ще опиша живота ми ще се опитам да систематизирам и конструирам така разказа, че и да е кратък и да е разбран какво търся. Но за да ме и разберете трябва да посоча в живота си някои важни обрати, които ще Ви бъдат от полза за крайното решение, оценка, съвет към мен, а защо не и линч, псувни и ругатни - тях също ще приема.
Та, нека започна от:
I. ЛИЧНИ ИСТОРИИ:
ПЪРВА ФАЗА: Аз съм дете, ученик. Спокоен скромен. На никому не пречен, не бях досаден. Но един обикновен ден на морето подводно течение ме грабва и ме завлича с огромна сила навътре (бяхме в края на плажа, където няма спасители). Бях забелязан от мъже веднага. Докато едва се опитвам да вдишам и малкото въздух, който докопам мъже направят жива верига от над 20 човека и ме вадят успешно и бързо. Течението толкова силно, че завлича половината верига навътре, на косъм се размина човек да си отлети от този свят заради мен. Разминах се.
В същият период - +/- 1-2 - болен, лежа с болки в бъбреците в стаята ми, а под мен от ел. възглавници. В 02:00 става късо съединение, докато спя и всичко пламва в стаята ми в пламъци. Не ме питайте как излязох и намерих път - травмиран съм още, а хората претърпели такива пожари ще разберат какъв е кошмар за едно семейство. Както и да е тук се разминах също и гледам да не си припомням такива неща.
ВТОРА ФАЗА: Пубертет. Оказах се, че израствам с хубави черти на лицето. С две сестри, две братовчедки аз бях заливан от женски предложения от техни съученички, колежки... Израствахме. Аз си останах желан. Толкова желан, че не направих нищо в сексуален аспект. Мой приятел тогава и съученик до 12 клас беше спал с над 25 момичета, а аз желаният - нищо. Малък, без опит не се замислях, че някъде има проблем. Това, оказа се, че ми създаде много колям комплекс и до ден днешен.
ТРЕТА ФАЗА: Тийнейджър. Периода да съм желан продължава - смс-и, после ФБ приятелства, интерес към мен, чатене, показни от тях, покани от момичета за излизания. ПАК ЕДНО НИЩО. "Човек, какво става да му се невиди?" започнах да се питам. Започвах да ставам подозрителен към себе си, но не мога да се самоанализирам. Аз ли ги отблъсквах, някой ме изпреварваше ли, сестрите ли ми ги спираха или те самите осъзнаваха, че ако стане нещо ще си нарушат приятелството една друга.
Тук допълвам още случаи, които пак се измъквам на косъм от фаталният край: уж да помогна на баща ми на покрива се подхлъзвам, губя равновесие - всичко керемиди фърчат, нямам стабилност - нямаше друг вариант - аз падах. Не паднах. Баща ми пребледня десет пъти. Та, продължавам в тази фаза: момичета ми дават знаци, че ме харесват, правя първа крачка, знам как. Оказа се, че се чувства притисната - вика биячи. 3-ма на един. Пак недоумявам какво става, но случката ми създава стрес за цял живот, защото аз едва навлизам в живота, а ми се случва неприятна ситуация.
ЧЕТВЪРТА ФАЗА: Студент. Младо момче, готово да си изживее студентските години. Флирта продължаваше към мен, аз правех първа крачка - пак нищо. И пак, и пак, и пак. "А бе, човек какво става? Какво ги отблъскваш? Не можеш да се изразяваш ли какво?" И докато вече навлизах в самоанализа се оказах, че аз - интроверта, скомното момче, тихият оформих 3 компании с по 5-15 човека, където аз бях забавният, аз бях центъра на вниманието, момчета, момичета на мои приятели всеки петък, събота по над 15 обаждания: "Ще излизаме ли?" Годините минаваха, не виждах проблем в мен, особено, когато си търсен, значи привличаш енергия и то позитивна, нали? Има какво да си кажат с теб, както и ти към тях. Да, но пак нищо. Комплекса ми започна да се оформя вече съзнателно и не се чувствах добре. Двама мои приятели от детство - единият рус и със сини очи, ама фъфлещ, без правилна дикция, плюещ те в лицето, докато говори какво направи - където и да се обърне - той си тръгваше със всяко едно момиче, което иска. От дискотека, от ресторант, от бензиностанция.
Приех, че не съм харесван от всички, виждах, че нещо става. Над 15 години вече нямам отговор. Да кажеш, че нямат интерес към мен означава, че визията ми не е добра, хигиената също. Но не бях такъв. Докато си минава времето - другият ми приятел от детство - чехльо от малък, не можещ да се изказва, нямаше голяма хигиена, но много слаб и висок до 31 години той го беше страх да прави секс. Не беше атрактивен, а и не е. Направи си профил в Тиндър - за една година - 20 бройки. Като мъж видях, че не съм приет в сексуалното общество и нещо ми куца. Не разбирах какво. Защо се харесваха хора лигльовци, хора, които вместо да се смеят - грухтят и гледката беше абсурдна си лягаха с тях, аз си останах пътният знак "STOP", сложен 1988 година, вече закрит от дървета и храсти и никой го не зачита и забелязва. Стана ми тежко, че съм не приет, а потенциал имах.
ПЕТА ФАЗА: Последна. От 25 до момента: Сексуалният ми контакт беше много късно - на 25. Момиче, харесвано от много мъже. Спря се на мен до ден днешен и не повярва, че тя ми е първото момиче, на база визията ми - визията ми е нормална - висок 1.80, с мургава кожа, хубави черти на лицето, оформени, строен, черна гъста коса, а хората ме харесваха, заради хумора - нещо, което жените си ценят, професионални качества, компетенции имам. Вижда се и ги ценят в мен. Намерих човека до себе си, въпреки комплекса, който имах, добит от момчетата около мен през живота ми с жените ние бяхме щастливи. И така 13 години, без деца, а само хубави спомени и наслаждаващи се на живота и пътувания. Хайде, отново се появяват два опита за спиране на моето битие - катастрофа, в която си седя в колата и мен влита друга. Семейството ми вече е на тръни и вижда цикличност в тези периоди. Мина този тежък период, не мина се година от прав и усмихнах човек, привличащ само хубави емоции - за няколко часа в болница, на системи. Докато се мине време да ми разберат какво е останах жив труп, мъж от 100 кг останах на леглото 40 кг, захранващи го само на глюкоза. Отново ненормален стрес за цялото семейство. Оправих се, мина и това.
Та дойде периода на COVID-19. Решихме да правим и ние дете в "бейби-бум-а". Бре, не стана. Не става и не става. Започнах пръв с изследвания: винаги ходя за няколко мнения направо ме сринаха, че не става от мен нищо. Всъщност бях в графа: средни изледвания - нито да се тревожиш, но да имам в предвид, че нещата лека по-лека ще се влошават. Започна и тя и тук започна ада: 4 години и дадени един куп пари, а ни се казваше едно и също: "Пролактина е 10 пъти над нормата, продължи да пиеш хапчето." Година след година се казваше едно и също, а агресията, която се отключваше в мен никой от семейството ми не подозира в какво щях да се превърна в днешна дата и в какъв отвратителен и отблъскващ човек. Годините минаваха, реших докато станат нещата с нея да се подготвя предварително: купих нова кола, основен ремонт на апартамент в София без жалене на пари.
Агресията леко по-леко се отключваше в мен, защото като Мениджър на отдел, ръководител на хора, следящ един куп неща, отговорни по принцип други хора. Толкова равноувесен човек, не отдаващ се на емоциите, а на аналитичното мислене, човек, който решава проблеми, а не ги заобикаля започнах с повдигане на тон. Висок тон. А тона ми е изключително, изключително дебел и придизвикващ много агресия и много звучен. От тук без да знаят за проблемите започнаха и нашите любими изрази от родата: "А бе какво става, за деца не мислите ли?" Това беше сол в раната, която започвах да говоря изключително агресивно и високо. Къде това - другото любимо - майка ти и баба ти да се опитат да ти се вмешат в живота и да ти дават акъл. Не го позволих, приятелката ми го виждаше, че човек с изграден характер и репутация точно това не го допуска. Те оформяха моят заряд от агресия в по-голям и дойде момента, в който от напълноравноовесен мъж се промених. У нас в яростта си с ръце телевизори, мебели, врати... от дом го направих на сметище - направо Бейрут. Агресията трябваше да излезе от мен и това беше начина, без да нараня близък, а предмети, които може пак да се купят. И да ме определите, че ми трябва психиатър и не съм добре, заради това - определяйте ме, характеризирайте ме, както ви дойде. Агресията достигна нови висоти с изкарването й с майсторите, много обиви, псувни, стана твърде много случаите на пътя, в които стигах до бои, вадиха ми нож на пътя, полиции, изобщо падение.
Женската част от семейството започна колкото и да не вярва да рови информация - това кармичен кръг ли е, аз ли плащам за грешките от предходни поколения - идеи, които не само не ми допадаха, не ги приемах и на сериозно. Започна се за всеки случай за мина в този тунел за пречистване, някакви молитви специални, които не ги разбирам, енергии, енергии, енергии. Това също ме натоварваше, но го правех, заради тях, защото ще настояваха.
Връщам се на връзката си: предложих й да ходим в Турция, защото тези некадърници просто освен да ни губят времето друго не правят. Тя се съгласи, но през цялото време тя беше взела решение какво да прави с мен. Свързахме се с клиника от Турция, казаха ни как да се подготвим, искаха нови изследвания, но нещо усещах, че приятелката ми ги прави бавно. Не повдигах въпроса. Точно да дойде момента да я попитам и тя предният ден ми каза, че осъзна, че човека, който се превърнах е заради нея и тя съжалява, че ми е изгубила времето. Ако не бях с нея, а с друга щях да съм си същият човек, приятен, вече семеен с деца и спокоен. И ме напусна изведнъж. Не можех да кажа нищо, за да й отговоря, защото тя видя вината в себе си, видя резултата, който е в настоящият момент и видя, че всичко идва от от нея и проблемите, които не се решават вече 5-та година. А аз въпреки промянава в този, "нов" човек не съм си изгубил работата - работя си.
II. ПРОФЕСИОНАЛНИ ИСТОРИИ:
Реших и от нулата създадох транспортна компания - една година с хубави приходи и рухна и тя.
Приемам загубите и забравям. Ще продължа напред.
Осъзнат, видях, че не печеля кой знае колко внимание с жените в днешно време. Обаче хуморът ми печели жените навсякъде. Това ги грабва. И така фирма след фирма колежка, след колежка започваха да се привързват към мен.
Решаваме, че ще го правим само за секс, защото са обвързани. Съгласявам се.
КАТО ДОПЪЛНЕНИЕ ВМЯТАМ: В моята връзка имахме раздели с големи периоди. В тези периоди си позволявах да опитам с много негативизъм.
Идват, докато се въртим това онова - "Отказвам се, извинявай." След два дни на работа ми реши, че е решила, че ще изневерява на мъжа си с друг колега, попитах я кой е и тя ми го показа. Познайте - ром и дебел. Останах без думи. Друг случай, може и да Ви е смешен, но с друга колежка, също атрактивна. Преди да започнем ми вика: "Отивам за малко в банята", а от мен нали: "Няма проблем." Излиза от банята и ми вика директно "ЧАО!" Отиде си, а аз влязох в тоалетната, тя се изсрала с огромно тектонично мазно лайно, неадекватно за нейното перфектно телосложение и не е пуснала водата. Започвам да се побъркам - същите истории от преди години, не е за вярване просто.
Следващият случай от същата фирма: Вече шефката ми идва при мен и се започва флирта. На обяд сме сами на масата и ми казва, че тя е сама - мъжа й в командировка в техният апартамент и майка й отива в САЩ и там няма никой - намек недвусмислен за мен. Покана от мен за нея за разходка - нямало проблем. Дойде време за осамотение - ПАК ОТКАЗ в последният момент. Историята се повтаря - намерила друг колега. Показа ми го - вярвайте жени няма да си легнете с това момче, няма, няма, няма. Визия на комплексират БМВ маниак, вярващ в себе си - правете си сметка сами.
III. СЕКСУАЛНИ ИСТОРИИ:
Ето го момента за малкият брой, по някаква случайност вече готови за секс.
А, да секс - ама познайте - да или не? Не познахте, мили дами и мъже - как не. Бил ми твърде дебел, знаела какво ще стане - болки, разкъсвания.
Бройките правопропорционално и тук се намалиха значително.
Тези, които все пак се престрашиха им беше трудно, време се мина, за да свикнат, но пак нещо, което не ми донесе наслада.
Да речем, че пропуснах в живота си ~120 жени. Не станаха нещата по причини, изписани по-горе.
Давам ви аналогичен пример: 1. Отивате да купувате кола с автоматична ск. кутия (харесвате я); 2. Палите я и тя заработва (приемете го, че щом пали колата ви харесва / жената ви харесва и ви е дала знак да потегляте); 3. Потегляте и тя гасне. Сменяте я с чисто нова и тя гасне преди да тръгнете (аналог: на правите секс). И така сменихте 120 коли със същият проблем. От 10 000 преглеждания след година надявам се един по-опитен, по-умен, по-помагащ да дойде и да ми каже: "Колега, абе проблема с тръгването се дължи на: ........................ Толкова ли години не го видя?"
Знам, че има хора, първични, които повече от 5 реда няма да напишат като коментар и то с елементарен упрек към мен.
Аз много се надявам на градивни съвети, които просто да ме "бутнат" една стъпка напред.
За тези, които не могат да четат между редовете за какво си написах историята, направо конкретизирам:
1. Мъже, жени - къде ми е липсващото парче от пъзела? Какво правих или не правих с жените? Къде я губя тази връзка?
1.1. Прочетох толкова много лични истории. Направи ми впечатление на хора с много бройки - четях и не доумявах как докато са говорили кой с колко бройки имал и решили да се на*бат? Толкова ли е лесно да му се не види?
Втори случай: само момиче, младо, разделено и тъжно. Пише й момче, приятел на бившият й в Месинджър: "Здрасти, ала-бала пиша ти ако искаш да се видим за секс?" Няма seen, няма meen - хоп. Лесно, бързо вкусно.
Трети случай: колеги си ходят на фитнес, тя се правела, че има момчета, предложил й да ходят у тях и да правят секс и тя: "Ами добре... хайде."
Мамка му - мозъка ми блокира като сравних тези отделни един от друг примери - толкова лесни, толкова спонтанни с моите. Това просто не е нормално. А интерес имаше - повтарям го.
Четвърта история, която прочетох: комарджия, пропилява висаката си заплата за 5 дни и остава всичко на нейн гръб. Иска съвет от вас, но го обича и ще живее с него.
Хора, аз ли наистина не разбирам, но наистина комплекс за малоценност, за недооценяване тези истории ми носят:
Жените да предпочетат социалната и ментална утрепка, да го приемат, въпреки, че мъжа им съсипва живота, изневерява, пие, бие я, тя красива и си спира на тоталният боклук? Не, не мога да го приема за нормално, че може и да съм пренебрегнан заради такива мъже.
Под нас младо момче - футболист го раздава - еее, дано и интереса към него. Забременя три различни, трите ги остави, с четвърта е и познайте какво - не излиза от казиното. И пак му се лепят. Направо ви казвам ако заради тези мъже съм бил сменяван може би трябва да премисля, че проблема и липсващото парче от пъзела не е мое.
2. Жените минали през трудно забременяване по същата причина - толкова ли ви мотаха, толкова ли ви губиха времето? Нямаше ли друго алтернативно решение, та над 10 лекаря само ни отговаряха: "Продължавайте да пиете това хапче."
3. За да не губите връзка между заглавието и моята история в крайна сметка я окачествихте като:
- всичките тези неуспехи от начало са предначертани, просто човек не си знае съдбата;
- аз ли си я създадох сам?
- всичко случайно ли се случи и аз бях на неправилното място в неправилното време?
4. Как се случиха нещата толкова лесно нещата за секс при вас, как се случиха 10, 20, 30, 50 пъти толкова лесно, а при мен не се случиха и породиха у мен вина, комплекс за човек, който в крайна сметка не е желан.
Още при писането си признах много неща и ми олекваше. Не напълно, но е друго да бъде споделена мъката.
За жалост на нерва почва за момента състоянието ми на база прочетено от вас ми повлия и здравословно се влоших с много неприятни симптоми от няколко дни. Навярно от нервите, мислите, ситуациите.
Но и това ще мине. Живота си върви - просто аз не желая да върви по същият начин за мен, а в по-добро.
Аз съм мъж, на 36 години, образован с добра работа и живот за момента. Не вярвах в зодии, кадастрални карти, енергии, но това, което живота ми поднесе беше напълно в разрез с моите аналитични, логични мисли. Премерен тон винаги от мен към околните. Какво си търсих в интернет, за да попадна тук и да прекарам над 7 дни в четене на лични проблеми - нямам представа. Дали беше писано да вляза тук, за да получа помощ, съвсем случайно от непознат ли - не знам. Сайта все пак е за взаимопомощ и реших да опитам. Всеки си има проблеми, мъки. Аз нищо не губя като споделя проблема си и дори и никой не ми даде стойностен съвет. Може би ще ми олекне като систематизирам живота си черно на бяло, болките си, тежестта си и натисна някъде "SEND". Много се надявам ментално да се самозалъжа, че изпращам проблема си далеч от мен и да ми олекне. Надявам се с историята си да се изразя по най-правилният начин и да не бъда нито съжаляван, нито да бъде възприет като оплакване, а просто като едно споделяне към непознати и най-важното - да ми олекне. Ако някой ми помогне - ще се радвам. Понякога от 20 страници вятърничави коментари има 1 или 2, написани от човек, който "разцепва мрака", всички се възхитяват от стойностният съвет, точно на място и точно този човек дава силата автора на болката да направи следващата крачка. Надявам се и тук да е така. Направо от сега ще го кажа: Търся парчето от пъзела, което ме спъва. Съжалявам, че ще стане дълго, но дано поне задържи вниманието. И най-вероятно ще стане дълго, но поне ще съм откровен с вас с моите три категории: лични качества, професионални, сексуални.
EDIT: Стана дълго, съжалявам. Който му се чете - да чете.
Тъй като ще опиша живота ми ще се опитам да систематизирам и конструирам така разказа, че и да е кратък и да е разбран какво търся. Но за да ме и разберете трябва да посоча в живота си някои важни обрати, които ще Ви бъдат от полза за крайното решение, оценка, съвет към мен, а защо не и линч, псувни и ругатни - тях също ще приема.
Та, нека започна от:
I. ЛИЧНИ ИСТОРИИ:
ПЪРВА ФАЗА: Аз съм дете, ученик. Спокоен скромен. На никому не пречен, не бях досаден. Но един обикновен ден на морето подводно течение ме грабва и ме завлича с огромна сила навътре (бяхме в края на плажа, където няма спасители). Бях забелязан от мъже веднага. Докато едва се опитвам да вдишам и малкото въздух, който докопам мъже направят жива верига от над 20 човека и ме вадят успешно и бързо. Течението толкова силно, че завлича половината верига навътре, на косъм се размина човек да си отлети от този свят заради мен. Разминах се.
В същият период - +/- 1-2 - болен, лежа с болки в бъбреците в стаята ми, а под мен от ел. възглавници. В 02:00 става късо съединение, докато спя и всичко пламва в стаята ми в пламъци. Не ме питайте как излязох и намерих път - травмиран съм още, а хората претърпели такива пожари ще разберат какъв е кошмар за едно семейство. Както и да е тук се разминах също и гледам да не си припомням такива неща.
ВТОРА ФАЗА: Пубертет. Оказах се, че израствам с хубави черти на лицето. С две сестри, две братовчедки аз бях заливан от женски предложения от техни съученички, колежки... Израствахме. Аз си останах желан. Толкова желан, че не направих нищо в сексуален аспект. Мой приятел тогава и съученик до 12 клас беше спал с над 25 момичета, а аз желаният - нищо. Малък, без опит не се замислях, че някъде има проблем. Това, оказа се, че ми създаде много колям комплекс и до ден днешен.
ТРЕТА ФАЗА: Тийнейджър. Периода да съм желан продължава - смс-и, после ФБ приятелства, интерес към мен, чатене, показни от тях, покани от момичета за излизания. ПАК ЕДНО НИЩО. "Човек, какво става да му се невиди?" започнах да се питам. Започвах да ставам подозрителен към себе си, но не мога да се самоанализирам. Аз ли ги отблъсквах, някой ме изпреварваше ли, сестрите ли ми ги спираха или те самите осъзнаваха, че ако стане нещо ще си нарушат приятелството една друга.
Тук допълвам още случаи, които пак се измъквам на косъм от фаталният край: уж да помогна на баща ми на покрива се подхлъзвам, губя равновесие - всичко керемиди фърчат, нямам стабилност - нямаше друг вариант - аз падах. Не паднах. Баща ми пребледня десет пъти. Та, продължавам в тази фаза: момичета ми дават знаци, че ме харесват, правя първа крачка, знам как. Оказа се, че се чувства притисната - вика биячи. 3-ма на един. Пак недоумявам какво става, но случката ми създава стрес за цял живот, защото аз едва навлизам в живота, а ми се случва неприятна ситуация.
ЧЕТВЪРТА ФАЗА: Студент. Младо момче, готово да си изживее студентските години. Флирта продължаваше към мен, аз правех първа крачка - пак нищо. И пак, и пак, и пак. "А бе, човек какво става? Какво ги отблъскваш? Не можеш да се изразяваш ли какво?" И докато вече навлизах в самоанализа се оказах, че аз - интроверта, скомното момче, тихият оформих 3 компании с по 5-15 човека, където аз бях забавният, аз бях центъра на вниманието, момчета, момичета на мои приятели всеки петък, събота по над 15 обаждания: "Ще излизаме ли?" Годините минаваха, не виждах проблем в мен, особено, когато си търсен, значи привличаш енергия и то позитивна, нали? Има какво да си кажат с теб, както и ти към тях. Да, но пак нищо. Комплекса ми започна да се оформя вече съзнателно и не се чувствах добре. Двама мои приятели от детство - единият рус и със сини очи, ама фъфлещ, без правилна дикция, плюещ те в лицето, докато говори какво направи - където и да се обърне - той си тръгваше със всяко едно момиче, което иска. От дискотека, от ресторант, от бензиностанция.
Приех, че не съм харесван от всички, виждах, че нещо става. Над 15 години вече нямам отговор. Да кажеш, че нямат интерес към мен означава, че визията ми не е добра, хигиената също. Но не бях такъв. Докато си минава времето - другият ми приятел от детство - чехльо от малък, не можещ да се изказва, нямаше голяма хигиена, но много слаб и висок до 31 години той го беше страх да прави секс. Не беше атрактивен, а и не е. Направи си профил в Тиндър - за една година - 20 бройки. Като мъж видях, че не съм приет в сексуалното общество и нещо ми куца. Не разбирах какво. Защо се харесваха хора лигльовци, хора, които вместо да се смеят - грухтят и гледката беше абсурдна си лягаха с тях, аз си останах пътният знак "STOP", сложен 1988 година, вече закрит от дървета и храсти и никой го не зачита и забелязва. Стана ми тежко, че съм не приет, а потенциал имах.
ПЕТА ФАЗА: Последна. От 25 до момента: Сексуалният ми контакт беше много късно - на 25. Момиче, харесвано от много мъже. Спря се на мен до ден днешен и не повярва, че тя ми е първото момиче, на база визията ми - визията ми е нормална - висок 1.80, с мургава кожа, хубави черти на лицето, оформени, строен, черна гъста коса, а хората ме харесваха, заради хумора - нещо, което жените си ценят, професионални качества, компетенции имам. Вижда се и ги ценят в мен. Намерих човека до себе си, въпреки комплекса, който имах, добит от момчетата около мен през живота ми с жените ние бяхме щастливи. И така 13 години, без деца, а само хубави спомени и наслаждаващи се на живота и пътувания. Хайде, отново се появяват два опита за спиране на моето битие - катастрофа, в която си седя в колата и мен влита друга. Семейството ми вече е на тръни и вижда цикличност в тези периоди. Мина този тежък период, не мина се година от прав и усмихнах човек, привличащ само хубави емоции - за няколко часа в болница, на системи. Докато се мине време да ми разберат какво е останах жив труп, мъж от 100 кг останах на леглото 40 кг, захранващи го само на глюкоза. Отново ненормален стрес за цялото семейство. Оправих се, мина и това.
Та дойде периода на COVID-19. Решихме да правим и ние дете в "бейби-бум-а". Бре, не стана. Не става и не става. Започнах пръв с изследвания: винаги ходя за няколко мнения направо ме сринаха, че не става от мен нищо. Всъщност бях в графа: средни изледвания - нито да се тревожиш, но да имам в предвид, че нещата лека по-лека ще се влошават. Започна и тя и тук започна ада: 4 години и дадени един куп пари, а ни се казваше едно и също: "Пролактина е 10 пъти над нормата, продължи да пиеш хапчето." Година след година се казваше едно и също, а агресията, която се отключваше в мен никой от семейството ми не подозира в какво щях да се превърна в днешна дата и в какъв отвратителен и отблъскващ човек. Годините минаваха, реших докато станат нещата с нея да се подготвя предварително: купих нова кола, основен ремонт на апартамент в София без жалене на пари.
Агресията леко по-леко се отключваше в мен, защото като Мениджър на отдел, ръководител на хора, следящ един куп неща, отговорни по принцип други хора. Толкова равноувесен човек, не отдаващ се на емоциите, а на аналитичното мислене, човек, който решава проблеми, а не ги заобикаля започнах с повдигане на тон. Висок тон. А тона ми е изключително, изключително дебел и придизвикващ много агресия и много звучен. От тук без да знаят за проблемите започнаха и нашите любими изрази от родата: "А бе какво става, за деца не мислите ли?" Това беше сол в раната, която започвах да говоря изключително агресивно и високо. Къде това - другото любимо - майка ти и баба ти да се опитат да ти се вмешат в живота и да ти дават акъл. Не го позволих, приятелката ми го виждаше, че човек с изграден характер и репутация точно това не го допуска. Те оформяха моят заряд от агресия в по-голям и дойде момента, в който от напълноравноовесен мъж се промених. У нас в яростта си с ръце телевизори, мебели, врати... от дом го направих на сметище - направо Бейрут. Агресията трябваше да излезе от мен и това беше начина, без да нараня близък, а предмети, които може пак да се купят. И да ме определите, че ми трябва психиатър и не съм добре, заради това - определяйте ме, характеризирайте ме, както ви дойде. Агресията достигна нови висоти с изкарването й с майсторите, много обиви, псувни, стана твърде много случаите на пътя, в които стигах до бои, вадиха ми нож на пътя, полиции, изобщо падение.
Женската част от семейството започна колкото и да не вярва да рови информация - това кармичен кръг ли е, аз ли плащам за грешките от предходни поколения - идеи, които не само не ми допадаха, не ги приемах и на сериозно. Започна се за всеки случай за мина в този тунел за пречистване, някакви молитви специални, които не ги разбирам, енергии, енергии, енергии. Това също ме натоварваше, но го правех, заради тях, защото ще настояваха.
Връщам се на връзката си: предложих й да ходим в Турция, защото тези некадърници просто освен да ни губят времето друго не правят. Тя се съгласи, но през цялото време тя беше взела решение какво да прави с мен. Свързахме се с клиника от Турция, казаха ни как да се подготвим, искаха нови изследвания, но нещо усещах, че приятелката ми ги прави бавно. Не повдигах въпроса. Точно да дойде момента да я попитам и тя предният ден ми каза, че осъзна, че човека, който се превърнах е заради нея и тя съжалява, че ми е изгубила времето. Ако не бях с нея, а с друга щях да съм си същият човек, приятен, вече семеен с деца и спокоен. И ме напусна изведнъж. Не можех да кажа нищо, за да й отговоря, защото тя видя вината в себе си, видя резултата, който е в настоящият момент и видя, че всичко идва от от нея и проблемите, които не се решават вече 5-та година. А аз въпреки промянава в този, "нов" човек не съм си изгубил работата - работя си.
II. ПРОФЕСИОНАЛНИ ИСТОРИИ:
Реших и от нулата създадох транспортна компания - една година с хубави приходи и рухна и тя.
Приемам загубите и забравям. Ще продължа напред.
Осъзнат, видях, че не печеля кой знае колко внимание с жените в днешно време. Обаче хуморът ми печели жените навсякъде. Това ги грабва. И така фирма след фирма колежка, след колежка започваха да се привързват към мен.
Решаваме, че ще го правим само за секс, защото са обвързани. Съгласявам се.
КАТО ДОПЪЛНЕНИЕ ВМЯТАМ: В моята връзка имахме раздели с големи периоди. В тези периоди си позволявах да опитам с много негативизъм.
Идват, докато се въртим това онова - "Отказвам се, извинявай." След два дни на работа ми реши, че е решила, че ще изневерява на мъжа си с друг колега, попитах я кой е и тя ми го показа. Познайте - ром и дебел. Останах без думи. Друг случай, може и да Ви е смешен, но с друга колежка, също атрактивна. Преди да започнем ми вика: "Отивам за малко в банята", а от мен нали: "Няма проблем." Излиза от банята и ми вика директно "ЧАО!" Отиде си, а аз влязох в тоалетната, тя се изсрала с огромно тектонично мазно лайно, неадекватно за нейното перфектно телосложение и не е пуснала водата. Започвам да се побъркам - същите истории от преди години, не е за вярване просто.
Следващият случай от същата фирма: Вече шефката ми идва при мен и се започва флирта. На обяд сме сами на масата и ми казва, че тя е сама - мъжа й в командировка в техният апартамент и майка й отива в САЩ и там няма никой - намек недвусмислен за мен. Покана от мен за нея за разходка - нямало проблем. Дойде време за осамотение - ПАК ОТКАЗ в последният момент. Историята се повтаря - намерила друг колега. Показа ми го - вярвайте жени няма да си легнете с това момче, няма, няма, няма. Визия на комплексират БМВ маниак, вярващ в себе си - правете си сметка сами.
III. СЕКСУАЛНИ ИСТОРИИ:
Ето го момента за малкият брой, по някаква случайност вече готови за секс.
А, да секс - ама познайте - да или не? Не познахте, мили дами и мъже - как не. Бил ми твърде дебел, знаела какво ще стане - болки, разкъсвания.
Бройките правопропорционално и тук се намалиха значително.
Тези, които все пак се престрашиха им беше трудно, време се мина, за да свикнат, но пак нещо, което не ми донесе наслада.
Да речем, че пропуснах в живота си ~120 жени. Не станаха нещата по причини, изписани по-горе.
Давам ви аналогичен пример: 1. Отивате да купувате кола с автоматична ск. кутия (харесвате я); 2. Палите я и тя заработва (приемете го, че щом пали колата ви харесва / жената ви харесва и ви е дала знак да потегляте); 3. Потегляте и тя гасне. Сменяте я с чисто нова и тя гасне преди да тръгнете (аналог: на правите секс). И така сменихте 120 коли със същият проблем. От 10 000 преглеждания след година надявам се един по-опитен, по-умен, по-помагащ да дойде и да ми каже: "Колега, абе проблема с тръгването се дължи на: ........................ Толкова ли години не го видя?"
Знам, че има хора, първични, които повече от 5 реда няма да напишат като коментар и то с елементарен упрек към мен.
Аз много се надявам на градивни съвети, които просто да ме "бутнат" една стъпка напред.
За тези, които не могат да четат между редовете за какво си написах историята, направо конкретизирам:
1. Мъже, жени - къде ми е липсващото парче от пъзела? Какво правих или не правих с жените? Къде я губя тази връзка?
1.1. Прочетох толкова много лични истории. Направи ми впечатление на хора с много бройки - четях и не доумявах как докато са говорили кой с колко бройки имал и решили да се на*бат? Толкова ли е лесно да му се не види?
Втори случай: само момиче, младо, разделено и тъжно. Пише й момче, приятел на бившият й в Месинджър: "Здрасти, ала-бала пиша ти ако искаш да се видим за секс?" Няма seen, няма meen - хоп. Лесно, бързо вкусно.
Трети случай: колеги си ходят на фитнес, тя се правела, че има момчета, предложил й да ходят у тях и да правят секс и тя: "Ами добре... хайде."
Мамка му - мозъка ми блокира като сравних тези отделни един от друг примери - толкова лесни, толкова спонтанни с моите. Това просто не е нормално. А интерес имаше - повтарям го.
Четвърта история, която прочетох: комарджия, пропилява висаката си заплата за 5 дни и остава всичко на нейн гръб. Иска съвет от вас, но го обича и ще живее с него.
Хора, аз ли наистина не разбирам, но наистина комплекс за малоценност, за недооценяване тези истории ми носят:
Жените да предпочетат социалната и ментална утрепка, да го приемат, въпреки, че мъжа им съсипва живота, изневерява, пие, бие я, тя красива и си спира на тоталният боклук? Не, не мога да го приема за нормално, че може и да съм пренебрегнан заради такива мъже.
Под нас младо момче - футболист го раздава - еее, дано и интереса към него. Забременя три различни, трите ги остави, с четвърта е и познайте какво - не излиза от казиното. И пак му се лепят. Направо ви казвам ако заради тези мъже съм бил сменяван може би трябва да премисля, че проблема и липсващото парче от пъзела не е мое.
2. Жените минали през трудно забременяване по същата причина - толкова ли ви мотаха, толкова ли ви губиха времето? Нямаше ли друго алтернативно решение, та над 10 лекаря само ни отговаряха: "Продължавайте да пиете това хапче."
3. За да не губите връзка между заглавието и моята история в крайна сметка я окачествихте като:
- всичките тези неуспехи от начало са предначертани, просто човек не си знае съдбата;
- аз ли си я създадох сам?
- всичко случайно ли се случи и аз бях на неправилното място в неправилното време?
4. Как се случиха нещата толкова лесно нещата за секс при вас, как се случиха 10, 20, 30, 50 пъти толкова лесно, а при мен не се случиха и породиха у мен вина, комплекс за човек, който в крайна сметка не е желан.
Още при писането си признах много неща и ми олекваше. Не напълно, но е друго да бъде споделена мъката.
За жалост на нерва почва за момента състоянието ми на база прочетено от вас ми повлия и здравословно се влоших с много неприятни симптоми от няколко дни. Навярно от нервите, мислите, ситуациите.
Но и това ще мине. Живота си върви - просто аз не желая да върви по същият начин за мен, а в по-добро.
