Празнувате ли Коледа?

Обожавам Коледа!
Това е любимото ми време през годината, така е от както бях дете.
Празнуваме го у дома, семейно с родителите и Коледа, и Бъдни вечер.
Украсявам от началото на Декември, правя много коледни сладки. Подаръците са символични, но винаги се вълнувам когато ги подготвям. Обичам коледната еуфория, която ме обзема. В къщи да мирише на канела, токова уютно.....
А почивните дни около празниците, Ами дори не ми стигат и ги сливам с отпуск( ако е възможно)

Много искам да се науча да правя коледни сладки. Знам, не е голяма философия, но за човек, който последно е правил сладки с баба на 10 и готви по рецепти, не е въпрос на навик. Тази година трябва да намеря хубави рецепти и да пробвам. Получавала съм коледни сладки, хубаво опаковани, и е доста мил жест, та си мисля, че домашно изпечени сладки са добър подарък, хем личен, хем символичен и би се приел без проблем, като жест на внимание към колеги и приятели, просто ей така. Иначе има много вкусни купешки сладки - особено тип коледни щолени - примирам! Да идва Коледата вече!

Не. Откакто децата попораснаха съм се отказала от ГОлямото Коледно Готвене, от ГОлямото Коледно Пазаруване, от ГОлямото Коледно Харчене на пари. Обикновено на Коледа караме ски.

Предпочитам да не. Щерката си украсява и пече сладки..  но ако зависи от мен ще пропусна 😁

Аз обичам Коледните и въобще зимните празници (аз зимата имам и РД) точно защото тогава се събираме най-близките заедно. Ние, семейството на брат ми, на сестрата на мъжа ми и родителите ни сме пръснати в различни страни по света и по Коледа винаги се събираме с някой някъде: ние гостуваме, на нас ни гостуват или пък се срещаме на неутрално място. Обикновено около седмица - две сме заедно и е голям купон. На мен готвенето не ми е страст и принципно готвя, защото трябва да се яде, но специално по празниците ми е голям кеф. Не организирам и не готвя сама, винаги всеки прави нещо, включително и дечурлигата и въобще е много весело. Ходим насам-натам, има планувани мероприятия или правим нещо спонтанно. Като сме си у дома пък си организираме игри, състезания, пеем, танцуваме. Въобще весела компания сме винаги. Тази година брат ми,  жена му и племенниците ми + мама ще са ни на гости в Исландия. Част от времето ще сме у дома, а останалата -  на ваканционна вила, която съм резервирала още лятото.

Аз си признавам, че на моята душа с минималистичен уклон не и допада особено свръхконсуматорството на празника. Имам предвид трупането на излишни подаръци и всякакви  коледни декорации и джунджурии. Ние сме се разбрали, че подаръци ще има винаги за децата, за възрастните нещо съвсем символично. От мен ако зависеше възрастните и без подаръци можем да минем, но не решавам еднолично. Лампички + свещи + клонки/цветя + елха - това е моята украса всяка година. Нямам и не купувам тематични възглавнички, покривки, чинии, чаши, коледни къщички, гномчета и т.н. джунджурийки за украса. Това са си мои особености, но обожавам превъзбудената и положителната атмосфера на празника.

Аз много обичам Коледа. И преди да имам собствено семейство, пак я празнувах с много желание. Винаги семейно, малко готвене, малко украса, малко пазаруване и малки подаръци. Сега разбира се украсата е грижа на детето.
Това е много топъл и щастлив празник, празник на споделянето, на мигове заедно. Не може да няма хора, с които искаш да споделиш много мигове. Събери се с тях и празнувай.

Не обичам Коледа, и като цяла зимата не ми е любим сезон. За мен лично няма нищо вълшебно, досадно ми е чакам да мине.

Иначе украсявам малко, имаме елха, украсявам е я заедно с децата, слушаме любими коледни песни. Подаръци има само за децата, ние с мъжа ми от години не си подаряваме нищо на Коледа.

Досадно ми е и че един ден ходим при свекърите, а това е най-най-досадното преживяване! Едвам изтърпявам 2-3 часа и си тръгваме.

Не пътуваме по Коледа, преди като нямахме деца понякога заминавахме някъде на 1ви януари за 3-4 дни. Сега си разделяме ваканцията - единия преди нова година, другия след 😝

За мен единственото положително е, че след Коледа дните започват да се удължават! 😅

Украса, украсявам.

Със сигурност за годините, в които съм си прахосвала времето тук е имало и друга подобна тема, дори теми и едва ли ще кажа нещо различно. В детството ми периодът между Бъдни вечер и Нова година, беше наистина най-любимото ми и вълшебно време. С годините продължавам да обичам този празник, но онова някогашно очарование изчезна.
На Бъдни вечер и Рождество се работеше и учеше. Независимо от това, Бъдни вечер беше (за мен) наистина тиха и свята нощ, далече от сегашната всеобща пищност и дандании. На Бъдни вечер всеки трябва да е в дома си. Майка ми приготвяне постните ястия, които са 7,9 или 12(а не според разпространения ФБ "канон" - нечетни😀.) 7- за колкото дни е сътворен светът, 9-за колкото месеци е сътворен човешкият живот, 12 - колкото са месеците в годината. Това също не е канон, а народен празничен календар, в който фолклорни и религиозни празници и обичаи се припокриват. Майка ми винаги украсяваше в пръстена паничка ябълка, дрян, орехи, ошав и свещ, символ на плодородието, а в наши дни това е и моята централна украса. На печата, а по-късно и на котлона, пукахме дрянови пъпки за късмет и наричане. Първата хапка от содената питка оставяме до иконата за Богородица и така, без да сме особено религиозни, почитахме празника
В близките села имаше коледари, в училище разучавахме "сценки", свързани с народния бит и обичаи и изнася хме "спектакли" , в час по трудово правех ме суровачки, а всеки ден след часовете рисувах ме, лепяхме, украсява хме с импровизирани произведения класната стая. До 7 клас класната ни стая беше в кабинета по пеене. Това със сигурност съм го писала и друг път, но една вечер, докато кой лепи гирлянди , кой украсява, кой закача нещо си, класната ни, много строга математичка, отвори капака на пианото и за свири "На Елизе". Онемяхме.
В града имаше много "домове на... (Някакви професионални организации), в които по това време на годината се изнася ха самодейни спектакли.
Този, наистина" Коледен дух", не се случи никога повече в зряла възраст. Да, украсявам, пека сладки, опаковам подаръци. Но така и не усетих онази някогашна атмосфера и не, в никакъв случай не само защото съм била дете.

В първи клас децата щяха да празнуват в доста отдалечен клуб и който искаше, оставаше в заведението да ги изчака. Ами седнаха, ядоха пържени картофи и хапки, дойде един Дядо Коледа, който им раздаде в груби найлонови торби за каквото бяхме платили опаковани сладки и малък пъзел и Айде, празник. Че полесно.Поне при нашите деца беше така.

А иначе, роднините ни се свеждат до майка ми, с която така или иначе се виждам всеки ден. Украсявам малко преди 24 декември, обикновено с жива елха. Караме си Бъдни вечер по стар ритуал, прикадяваме трапезата. Някога, като беше малък, младежът разиграва хме спектакли, с Дядо Коледа, който оставаше подаръци пред входната врата.Когато детето беше малко, имахме ритуал през почивните дни да четем приказки на Андерсен с коледна тематика(избягвах, обаче Малката кибритопродавачка) На другия ден се виждаме с приятели за час, два, разхождаме се, почиваме си. Преди гледах коледни филми, ама и те едно и също.Иначе руските Ёлки мога да гледам до безкрай, както и още един два техни много забавни филми.

Харесва ми, че имам време за почивка, сън, разходки по това време на годината.

Спокойна тиха Коледа, просто спокойна атмосфера, дори не ми се канят гости или да ходя някъде, искам да си седя вкъщи до елхата, но няма начин понякога става доста натоварено идване, ходене на гости, много обаждания и това с времето ме натоварва.

Коледния дух от миналото за мен е свързан с много път, много сняг, понякога студ и среща с много любими хора, които ни чакат. Сега няма сняг, но пак има много път и любими хора. Всичко друго са подробности.

Украсяваме само елха вкъщи, жива и голяма. Имам една изкуствена в мазето и се замислям да я измъкна докато стане време за живата. Нещо вече почна да ми става Коледно, да ми се чуди човек.

Да. Ние празнуваме. Но не с голямо готвене и пиене. Не прекаляваме. Когато не сме на гости правим маса с голямо разнообразие в малки количества всяко и с оглед да не остава и да не омръзва.

Аз празнувам всякакви празници, но умерено. Умерено готвим, умерено украсяваме. Подаръците също са сведени до минимум, особено като гледам темата за коледните подаръци в ‘На пазар’. За мен е важно да се видя с близките си и любимите ми приятели, да се посмеем и да се порадваме на компанията си, да отидем на някой театър или спектакъл, да излизам на разходка в гората. Ако има сняг, още по-добре, но живеем на място, където се ограничаваме до дъжд и намусено време. Останалото не ме вълнува особено, то е просто част от атмосферата и не изпадам в крайности.

Натоварва ме, както и всеки празник...с едни очаквания, с един торпулак...

Е какви очаквания - хапване, пийване, дъра-бъра, дядо Коледа за който има желание и хайде в леглото.