дете от друга жена

Абе като някой си сваля гащите където му падне и прави деца наляво и надясно дясно, е добре поне да има доблестта да си уреди нещата преживе, а не да "завещава" на законното си семейство да му бере гайлето от неговото безотговорно поведение.

Значи, викаш жената ебаси алчната, ама ти на чуждите деца няма да оставиш Иначе както има варианти само един да се разпорежда (фирмено имущество), така има и варианти всичко да е навързано (съдружие, равни дялове във фирма, че някои фирмата на жената я пишат) и тогава се оказва, че си бачкал за чуждото дете на лъжлив партньор. То и затова трябва да се внимава на какво се навиваш - въпреки че кое е добре и кое зле, зависи от коя страна ще се окажеш - дали ти ще си с чуждото дете, или половинката

Казусът го разбирам, но някак при жив мъж тази грижа за неговото наследство... Мисля, че аз направо бих се разделила / развела с него, тогава пък никакъв риск няма за моето наследствено имущество.
Иначе малко ми е зловещо да се дебнем така.

Uncommon, тя не иска да се разделя.
Друг е въпросът дали с това ровене няма да го подтикне той да се раздели. Те си знаят как се търпят. Но дали се сеща, че, примирявайки се, може да му даде шанс той да наследи нея и съвсем да облагодетелства евентуалното му дете.
Ако тя наистина се вълнуваше за това да осигури собствените си деца, а и за собствения си принос към общата семейна собственост, щеше да помисли повече за тях и овреме да си подели имуществото с лъжеца, много преди да се е превърнало в наследствена маса.

Fever Ray, пиша аз какво бих направила.
При тях очевидно има разбирателство, макар че няма доверие.
Истината е, че някои жени смятат, че всички мъже са такива, обикновено заради подобна картина в родното семейство. И ако е така, разбираемо е приемането на реалността такава, каквато изглежда заради личния опит.

Само че реално няма начин това да се случи. Вариант 1 е да се оформят нещата законно, но тогава настоящата съпруга и деца ще разберат. А щом човекът иска да си скрие забежката, няма да се занимае с подобно нещо.

Вариант 2 е да си "раздели" нещата, образно казано. Ако има нещо от преди брака или наследено от неговите родители, може да го остави на тайното дете. Но трябва да разчита, че това дете ще се задоволи само с това и при евентуална негова смърт няма да се възползва и от дела, който му се пада по закон. Което е криене на главата в пясъка и прехвърляне на морална отговорност.

Аз я разбирам авторката и не одобрявам, че подобна информация не е достъпна и се налага да се ползват подкупи и заобиколни начини. Бракът е сделка, и като при всяка такава, страните трябва да са наясно с всички условия предварително.

О, да. Аз съм на същото мнение и го написах, а цитираното беше нейният отговор.
Възможно е изобщо да не се разбират, а да имат други общи интереси. Има и много хора,които предпочитат да се примиряват с какво ли не, но в очите на хората да са семейство.

Unicorn, информацията не е тайна, а е лична. Предполага се, че едно семейство се базира на доверие и няма как да се предвиди, че някой извън семейството трябва да информира партньорите за фактите в живота на другия, които той крие.

Уникорн, под " има доблестта " аз разбирам, да уведоми законното си семейство и да реши заедно със жена си например за общите фирми и имущество какво правят. Има и други начини. А не да се скатава като пръдня в гащи, наследниците от жена му и тя да го гледат стар и болен, да плащат хиляди по доктори, после примерно по 5 бона на месец за хоспис, и на финала - изненадаа. Квото съм оставил, ще делите с на бившите ми секретарки децата...
Или пък, авторката, която има съмнения, но няма доказателства, сега е получила наследство - ами за мен има пълното право да реши дали да го влага в общ имот, или не.
И разбирам правото на защита на личните данни от чужди хора, ама за какви лични данни става въпрос, когато сте едно семейство, делите едно легло, едно жилище, имате общи имоти и деца, независимо другия къде си е сваля гащите.

Василиса, би било хубаво, но доста често не се случва така. Всъщност примерът ти е много добър защо е важно да има достъп до такава информация не само при сключване на брака, а във всеки един момент след това.

Фивър, учудва ме, че ти сама даде примера с жената, която чак след смъртта на мъжа си е разбрала за другото дете, юрист си, а говориш, че главно трябвало да има доверие. Е, тази жена като е имала доверие, какво е спечелила? Сакън да не избяга любимия, понеже обиден от липсата на такова. Което в случая най-вероятно щеше да е в нейна полза, за да не си влага парите в общо имущество.

Няма противоречие между двете неща.
Единствено поясних, че няма как някой друг да дойде да даде информация на партньора за негови лични неща. Няма кой да следи какво правят партньорите, ако самите те не се информират взаимно.
Наясно съм, че има двойки, които си нямат доверие и единствено не разбирам как може да си причиняват живот с човек, от когото крият съществени неща или с човек, когото са принудени да дебнат денонощно.

Как така достъп? Не мога да карам мъжа ми да вади удостоверения всяка година дали не са му се пръкнали нови деца.
Ако говорим за личен достъп до информацията за друг човек - ми не можем да имаме, дори и за съпрузите ни. Утре ще искаме и достъп до медицинската му информация, да не би да крие нещо там.
Затова всичко наистина опира до (заслужено) доверие. А че има варианти да се научи, има.

Фивър, аз на себе си нямам доверие, какво остава за мъж 🤣
Нищо, че и с моят сме от 30 години заедно. И не го дебна денонощно, даже напротив. Но в случая майски сняг явно има причини за подозрения. Но пък ей така, без доказателства, щото някой "доброжелател" и е подхвърлил нещо, и тя да се е присетила, че преди десетина години да речем, че мъжът й ходил всяка седмица командировки, да хукне да се развежда... Доброжелателки всякакви.
Решения се взимат въз основа на информация, а не на моментен афект.
Аз  за това уважавам авторката, и се опитвам да й помогна. Щото не пита кой как би постъпил на нейно място, а как да се сдобие с нужната информация.
Манди, тъкмо начините за получаване на такава информация обсъждаме тук.
Лично, лично, колко да е лично това, че твоите деца имат братя и сестри, за които един ден ще разберат, и то по много кофти начин?
И между другото, медицинската информация за дадено лице мисля, че беше с най висока степен на защита, съгласно въпросния ЗЗЛД, докато семейното положение и родствени връзки - не.
Все пак, аз лично бих разбрала, мъжът ми да "затаи" здравословни проблеми, докато не излязат наяве, за да не ме тревожи, или щото му е неудобно, и прочие, ама негови деца, родени по време на брака, при това - припознати - в никакъв случай.
Крист78, твоите постове нямам желание да коментирам. От къде на къде реши, че въпросните 5 хиляди на месец за хоспис се плащат с НЕГОВИТЕ ПАРИ? Може пък да са с НЕЙНИТЕ ПАРИ?
Или, според теб жената не е равнопоставена в социално, правно и финансово отношение при сключен граждански брак, и всичко нейно, лично и общо, че и наследствено имущество, принадлежи на мъжът й, и цялото това имущество подлежи на разпореждане лично от него, като глава на семейството, и докато той има право да прави деца на чужди жени, тя няма право да ражда от чужди мъже, или пък да му държи сметка той какво прави?
Объркал си малко филма, с реалния век, в който живееш.

Браво бе - жена му давала по 5 бона на месец, ама от неговите пари
Ми те са си негови - колкото трябва ще се дава, пък каквото остане - на децата му.
За Арнолд Шварценегер не коментирам доблестно ли е или не, а това, че щом известни хора, които постоянно ги следят папараци и жълтите вестници ги дебнат за пикантни новини, може да се окаже, че имат неизвестни деца, то какво остава за нормални анонимни хора.

Викам, ами. Аз на чужди деца не дължа нищо, но бих оставил на всички свои по равно, ако имам деца от няколко жени.
Докато тази жена е искала да лиши чуждите, за да остави само на нейните (като накара бащата да им прехвърли директно всичко, да не би да се появят други).
Едно е да не искаш да даваш своето на чужди, друго е да искаш чуждите да ти дадат своето на теб.

Василиса, ама чак до го питаш и той да ти отговаря, а ти пак да не вярваш! ?
Или пък да вярваш на чужди хора, а не на този, до който лягаш.
Не разбирам как може някой да си го причини. И какви причини могат да накарат някой да се примиряват с подобно мъчение.
Когато няма намерение да се раздели с него, поне да не рови. Какъв е смисълът да живее човек във вечна параноя, още повече да се окаже и основателна накрая?

Фивър, как беше - Толстой - Анна Каренина - всички щастливи семейства си приличат, всеки е нещастен по свой начин.
Това, че вие си имате безусловно взаимно доверие, и финансови възможности, а пък
и ти не  пропускаш да го изтъкваш постоянно, не означава, че при всички семейства е така. Радвай се, че сте щастливо изключение.
Ами я си представи, че даже и твоят мъж, блажения, е сгафил нещо преди време, и ти, както си лежите кротко в леглото след секс, го попиташ - Скъпи, ти с оная бившата колежка какво си правил, хем някой  доброжелател вече ти е казал доста неща, и той  - Ама, как, ти, ама аз никога нищо, ама как можеш можеш да си мислиш за мен такива неща...
Ти как ще реагираш? Затваряш очи, щото му вярваш безпрекословно, или ще искаш да разбереш истината?
Блажени са верующите. Защото е тяхно царството небесно.
И тук не е параноя, щом не я интересува за биологично дете, а за припознато такова, явно жената не иска да научи истината постфактум, о за да вземе мерки овреме.
N. B. И за да няма излишен спам по темата - моят съпруг наскоро си вади подобно удостоверение, та знам, че няма припознати деца под 18 години 🤣