дете от друга жена

Значи твърдиш, че законовата възможност партньор да провери родството на половинката няма смисъл да съществува, понеже стигне ли се до там, доверие няма и няма смисъл от тази връзка. И самият акт, че партньорът ти се е поинтересувал от това, толкова ще ти нарани достойнството, че директно ще си тръгнеш. В същото време нямаш проблем някой да ти плесне точно преди сватбата изпипан от адвокат предбрачен договор, казвайки ти индиректно "сега се женим, ама ще се разделим след време и искам от сега да се знае кое мое и кое твое", и с това заявление, че тази връзка е временна и човекът до теб реално няма да вложи всичко в нея, си ок? Е, аз нямам против да ме проверяват за признати деца, ако бях мъж, но виж от второто бих избягала с 300.

А какво променя ако има припознато дете или няма?
Интерес към наследствените права?
Много счупени комуникация и доверие.
То ще е излезе, че е по-добре да има такова дете, поне то да наследи нещо и да се опита да е Ок в живота.

А може да има причина комуникацията и доверието да са отишли по дяволите... Човек не влиза във връзка/брак с недоверие, но то лесно може да бъде загубено във времето.

Наличието на припознато дете може да промени доста неща. Едва ли на някой би му било безразлично, независимо дали този някой е благоверната, общите им деца или хипотетичното признато дете.

Unicorn88, ще си тръгна, ако ме подозира и не вярва на думата ми, а продължи да рови. Не, че се е поинтересувала, а от последващата реакция след това. Щом ми няма доверие, няма място до мен. Просто и ясно. Който стои, когато продължават да не му вярват, явно наистина крие. Или е мазохист.
И да, не само нямам против договорните отношения, а съм твърдо за тях.

Добре е човек да бъде поне малко егоист и да си минимизира негативните емоции, защото животът ни е един и е глупаво да го изживеем във вечни компромиси (особено със себе си).

Животът е толкова разнообразен и пълен с изненади. Хубаво е всеки да се опитва да си спести неприятните, както се казва трябва малко и акъл. Ето ви действителен случай, при който имаше няколко изненадани. Продава се жилище от мъж /вдовец. Има две малолетни деца , които отглежда сам, защото починалата съпруга го е оставила отдавна и не са поддържали никаква връзка, но не са се развели. И какво има в удостоверението за   наследници? Починалата е родила някъде, някога дете, което също получава дял от жилището.

Само дяловете ли са от значение?
Мен би ме притеснило и самото отношение на мъжа към детето си, без значение дали е брачно или не. Да бяга от отговорност, да го лишава от бащинско внимание, да го унижава като го крие и не се интересува от него.... Не мисля, че бих имала добро мнение за такъв човек, камо ли да живеем заедно. Ако се държат съвсем цивилизовано и поддържат добри взаимоотношения, ще е в изгода на всички и няма да се стига чак до караници, делби и съдилища. Познавам такива случаи и им прави чест! А не да се чудиш откъде ще ти дойде. Защото, когато някой е пренебрегван, той търси начин да получи отнетото внимание един ден. Нали скоро имаше тема за двама наследника - извънбрачния си търси правата и няма милост към другите.

Ако жилището е било общо, какво право има единият (дали мъжът, дали жената) да сменя ключалки и да изхвърля багажа на другия? Ти си юрист и вероятно знаеш термина за това, може би самоуправство?
Или да се изнася като не й харесава, или да седне да се разберат като възрастни хора - ама да сменя ключалката защото се "усъмнила"? Дори не казваш оправдали ли са се съмненията след това. Че то и на убийците съдът им дава възможност да се оневинят и ги изслушва.
Направо нямам думи!

Наистина ли не разбираш какво казвам - припомням ти казуса: мъжът като тръгнал да мре, жена му го накарала да прехвърли фирмите си на нейните деца, че да не би да имал и други деца, за които тя не знае и които имат право да го наследят.
Тия деца (ако ги има), не са чужди, а са на мъжа и имат право да го наследят, а жена му няма право да ги лишава от дела им.
Представи си ти да имаш деца от двама мъже и като тръгнеш да мреш, вторият да ти каже - абе я прехвърли всичко само на нашите деца, а тия от предишния ти ги мани, те не заслужават?

Във форума, логично, с участието на много майки, да е едностранна гледната точка, дори не се замисляме, че може да има и друга. Или да се разсъждава от гледната точка на жена, родила дете, записано в графа " баща неизвестен". Много е модерно сега в темите да се дават съвети, щом биологичният нещо не се е представил на висота по време на бременността, дори да иска да припознае детето, да се съветват младите майки да не позволяват това. И да, удобство е графата "баща неизвестен", всеки може да го припознае, или осинови, майката ще има социални привилегии, ще извежда детето без проблем в чужбина. Но тук има едно голямо "НО". Защото тава дума за живота на едно малко дете, което неизбежно ще пита кой е баща му, а и впоследствие, може да иска да го търси и да общува с него. Може и човекът да се е поправил, или да е осъзнал свои дефекти, както и да е узрял. И да иска да компенсира това дете за липсите, които му е причинил, като го припознае. И какво следва? Че то няма право дори на имущество, при положение, че е било лишено с едностранно действие от майка си от най-ценното- семейство и фигурата на баща. И този латентен татко няма право дори да предложи името си, и детето да наследи, само защото има още деца и жена, с  която му се е получило семейството. Много егоистично някак ми звучи.
Градили заедно, градили. Ами той, таткото, гради една втора, примерно, и има три броя деца. Майката също гради, една втора, с две деца. Какво толкова пречи на този градеж едно игнорирано, но биологично дете, само защото майка му еднолично е взела решение да го напише в графа "баща неизвестен".
Само друга гледна точка представям.
Та Крис, в случая, е прав.

И аз ти припомням отговорa ти, когато те попитах какво би направил ти в обратната ситуция - и той беше, има си начини, фирмите не са общи. Тоест, ти си същият като жената - искаш да оставиш на своите, но не на чуждите. Тук просто се поставяш на мястото на мъжа и виждаш извънбрачните деца като свои и затова защитаваш тази позиция. Ако мъж беше в ситуация да трябва да дава дял на деца, които не са негови, и той не е знаел това, друго щеше да защитаваш.

Иначе никой не оспорва правото на децата да наследят родителя си. Но ако той е лъгал и крил от половинката, тогава е долняр, и няма нищо учудващо в реакцията й. Тя също иска да защити децата си. Когато е имало криене, мамене и лъжи, напълно нормално да не искаш някаква част от това, което си градил, да отиде някъде си. Защото ако беше знаел, че има някъде си, може би по по-друг начин щеше да подходиш. А може би дори нямаше да имаш против еди кой си да си вземе дяла, ако не беше бил лъган. Защото тогава си взел информирано решение и си знаел точно къде отива това, за което се бъхтиш.

Крис, оправдаха се съмненията и той затова не посмя да претендира. Даже батакът беше много по-сериозен от съмненията, а глупакът не беше се и прикривал. От съмнението до изхвърлянето на багажа вече имаше доказателства и внесени в съда документи.
При наличие на бебе "самоуправството" няма общо. Важно е спокойствието на детето и това да не се разиграват циркове пред него, застрашаващи спокойствието му. Как точно си представяш, вкл. законово, изнасянето на майка с бебе?
Човекът не само подви опашка, а изчезна от хоризонта за 30+ години и даже не знае, че има внуци.
И не го мисли, не е бил финансово ощетен. Апартаментът беше с ипотека и след получаване от банката на нейната част и той си получи неговата част от оставащата сума.

Права е Лъвицата. Никой не иска цял живот да гради нещо и после да го даде на човек, за чието съществуване дори не е знаел. При честна игра - винаги може още овреме да се вземете мерки.

Кой крив, кой прав юридически не знам, обаче някак си едно казвам, а тя друго разбира:
Въобще не е същото. Ако фирмата е на жената, нека си дава дял на нейните си деца и мъжът нищо няма моралното право да каже! Ако той има други (не от нея) е също толкова нагло да иска от жената да остави дял на тях от нейната си фирма.
В случая фирмата е на мъжа (фирмените дялове са лично имущество, а не семейно) и жената няма право да изисква мъжът да лиши едните си наследници за сметка на другите, само защото едни са от нея, а другите от друга жена.

Ако аз се оженя да речем за богата жена с фирми и имоти, и тя има други деца от преди мене, с после ни се родят общи, никога няма да й кажа - ти сега прехвърли всичко само на нашите, а тия от предишния ги зарежи.
Има разлика наистина, че при жена едва ли има как да се скрие, че има и предишни деца, докато при мъж може и тайно да има - но принципът е, че биологични деца имат право да наследят баща си и майка си.

Попринцип е така, но тук има много условности. Например, дали фирмата е създадена след брака и например дали жената се е съгласила да си остане вкъщи за мъжа да може да развива фирмата, която тя е мислила, че ще храни нея и общите им деца. Но не би се съгласила или би искала равен дял, ако знаеше, че ще парите ще отидат и другаде. Също, чрез фирма могат освен пари, да се придобиват имоти, към които половинката да няма права, тоест, това е един много удобен начин само единият да разполага с придобивките по време на брака, в който и двамата дефакто имат принос. Та нещата изобщо не са толкова чисти.

Иначе жената трудно да има тайни деца, но може някое от децата да се окаже от друг мъж, или жената да се окаже бременна от любовник, и тогава мъжът ще е в много подобна ситуация. Така че и мъжът може да се окаже изправен пред това дялове от общото с жената да отидат към дете, което не е негово.

Февър, значи сестра ти не е изхвърлила мъжът си от вкъщи, само щото е имала някакви подозрения и голи съмнения, а и стабилни доказателства, нали. Не е само защото тя го е попитала, той е отрекъл, и сестра ти заради едната гола гордост и липса на доверие му е сменила ключалката, а защото е ЗНАЕЛА.
В случая, авторката иска да ЗНАЕ.
Пък ти й викаш - щом не му вярва, да се развежда... Или пък той да се разведе, щом тя не му вярва. Ама май Другарят Сталин беше казал, че проверката е висша форма на доверие 😁
Крис, там бизнеса беше общ, няколко фирми, имоти, ипотеки, кредити. Не знам дали жената го е принудила да прехвърля неговите дялове, по скоро той самият си беше преценил така, като е разбрал на къде отиват нещата... Но пък той като почина, тя се погрижи жената, за която имаше съмнения - съвсем неоснователни между другото, да научи, че той не е оставил нищо за наследяване... 🤣🤣🤣

Е, като е бил общ бизнес, ако са вложили общ капитал и общи усилия, да е искала да се запише дял и на нея още при основаването - така е справедливо. Но от дела на мъжа - 50% или колкото там са се разбрали, е редно да остане за всичките негови деца, колкото ги има и от каквито жени.

@Лъвица - да, така е, мъж може да гледа и да даде наследство на дете от комшията - колко вицове има на тази тема. Също толкова несправедливо, колкото и жена да иска да лиши деца от наследство, защото били от друга. Не стига, че животът ги наказал да растат без баща, ами и като умре ако се е разкаял и се сетил да ги припознае пак нищо да не видят от него.

Василиса, мисля, че говорим различни езици.
Посъветвах авторката да не мишкува, а да поиска директно доказателство, щом не вярва на думите на мъжа си и после да си носи последиците с гордост, каквото и да са те и колкото й позволява себеуважението (или себеуважението на мъжа).
Толкова по въпроса.