Подобно на фантазията ти няма как да се случи, не от безгранично доверие, а от лично самочувствие. Аз не бих изобщо стигнала до там да слушам "доброжелатели" и при съмнение не бих се унижила нито д питам, нито секс да правя. Няма да ме разбереш обаче.
Преди 30+ години сестра ми се усъмни, че първият съпруг й изневерява. Не му остави възможност дори да я пита защо багажът му е пред вратата, а ключалката е сменена. Не се унижи да се обяснява и примирява.
Така ги разбирам и аз нещата.
Това с безпрекословно то доверие е за наивници. Достойнството и личното спокойствие са най-важни.
По същата аналогия, ако някой се усъмни в мен, това ще е краят на моите отношения с него.
Отношения на подозрения се градят само в следствието, но малко хора имат достатъчно развито усещане за себеуважение. Тогава щяха и партньора си да уважават.