дете от друга жена

  • 10 834
  • 226
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 18 207
Не знам защо въртиш и сучеш и все към моето семейство обръщаш нещата, когато тук говорим принципно.
Подобно на фантазията ти няма как да се случи, не от безгранично доверие, а от лично самочувствие. Аз не бих изобщо стигнала до там да слушам "доброжелатели" и при съмнение не бих се унижила нито д питам, нито секс да правя. Няма да ме разбереш обаче.
Преди 30+ години сестра ми се усъмни, че първият съпруг й изневерява. Не му остави възможност дори да я пита защо багажът му е пред вратата, а ключалката е сменена. Не се унижи да се обяснява и примирява.
Така ги разбирам и аз нещата.
Това с безпрекословно то доверие е за наивници. Достойнството и личното спокойствие са най-важни.
По същата аналогия, ако някой се усъмни в мен, това ще е краят на моите отношения с него.
Отношения на подозрения се градят само в следствието, но малко хора имат достатъчно развито усещане за себеуважение. Тогава щяха и партньора си да уважават.

# 121
  • Мнения: 1 052
Не се чудете, всякакви случаи има.

На първо четене дори се сещам за един, който забремени приятелката си като бяха на около 19-20, но семейството му бяха твърдо против и го накараха да се раздели с нея докато беше бременна.

Доколкото знам, не е припознал детето и не поддържа контакт, гледа си го майката вече 10+ години.

Не мисля, че детето познава баща си и със сигурност той не казва на никой от обкръжението си за него. Ако има последващи връзки/семейство, 100% не знаят.

Отделно знам няколко случая на паралелни тайни семейства и какво ли не.

# 122
  • София
  • Мнения: 15 858
Разбира се, че партньорите трябва да си вярват и да се информират взаимно, но хората лъжат, а други хора се подвеждат по лъжите им. Достъпът до такава информация просто би предотвратил една лъжа. А границата между достатъчното доверие и блажената наивност май още се търси. За мен доверието се гради, тества във времето и понякога може да се наложи да се доказва. Аз не бих имала проблем, ако партньорът ми някога изпита такава нужда, човешко е. И точно, защото може да ми има доверие, ще му угодя.

Викам, ами. Аз на чужди деца не дължа нищо, но бих оставил на всички свои по равно, ако имам деца от няколко жени.
Докато тази жена е искала да лиши чуждите, за да остави само на нейните (като накара бащата да им прехвърли директно всичко, да не би да се появят други).
Едно е да не искаш да даваш своето на чужди, друго е да искаш чуждите да ти дадат своето на теб.

Е тя и жената ще остави на своите, ако има от няколко мъже. А в един брак, тя има право на половината. Ама ти не искаш да й дадеш половината, а си тръгнал да криеш чрез фирми Wink Точно защото не искаш това, което двамата сте градили, един ден да отиде при някой друг.

# 123
  • Мнения: 4 309
И аз като колежката ще кажа - защо се занимаваш точно с мен? Аз фирми нямам.
Коментирах жената, която накарала мъжа си като легнал да мре, да прехвърли фирмите си на нейните деца, че да не би да има деца и от друга.
Къде мислиш, че смятам да занеса имането като тръгна към оня свят? Нали все на някого трябва да го оставя, няма да го нося с мен? И този някой са децата. На всички, колкото имам дотогава, по равно. И ако имам от различни жени и една от тях каже - на моите трябва да оставиш повече (или всичко) - сори ама няма да стане както искаш ти.

Преди 30+ години сестра ми се усъмни, че първият съпруг й изневерява. Не му остави възможност дори да я пита защо багажът му е пред вратата, а ключалката е сменена. Не се унижи да се обяснява и примирява.
Ами така е то като си отишъл заврян зет. Сменят ти ключалката, защото се усъмнили нещо. И нямаш възможност да обясниш дори какво-що.
Затова мисля, че мъжът най-добре да си има дом и като се жени да вземе там жена си. А не да ходи той у нея, или пази боже, у тъщата, та да го изгонят като мръсно коте.
Ако нещо после не й харесва - да си ходи тя. Ако е сгафил, пак може да се разделят, ама поне ще има възможност да се изяснят.

# 124
  • Мнения: 1 350
Сигурността, която в някои случаи законите дават, не изключва прояви на доверие за който така иска и който предпочита да не рови, за да не му се разпадне връзката. Например жена може да се събере да живее с мъж без брак, той да изтегли кредит и да купи жилище на свое име и да го изплаща от неговата заплата, а тя да участва в ремонти, обзавеждане, да плаща храната и сметките. И да му има пълно доверие, че нищо няма да се обърка и двамата ще си остареят и умрат в това жилище. Но ако не иска да рискува, може да се опре на законите и да сключи брак с режим на СИО преди да се изтегли кредита или двамата да са съдлъжници с гарантирани равни дялове.

Да си събереш багажа при първото съмнение, защото имаш достойнство и най-големият ти проблем е, че половинът те е лъгал, могат да си го позволят само хора с много високи доходи и с много имоти, където както и да се дели, ще остане за всеки по нещо. Я си представи, че жената продаде наследството от родителите си, но всичко, което могат да си позволят с мъжа, са едно жилище и една кола. Мъжът умира и се оказва, че има други наследници. Жената трябва или да изплаща дялове, или да продава и да вземе пари, които най-вероятно няма да ѝ стигнат изцяло за нещо нейно. А законите трябва да са така написани, че да защитават всички, не само богатите.

# 125
  • София
  • Мнения: 18 207
Крис, не е бил заврян зет. Общо беше жилището. И негово да беше, тя щеше да си тръгне. Достойнството струва много повече от 4 стени, че да траеш някой да те прави на луд.

Лъвица, само дето тази информация не касае другия. Той си преценява дали се доверява сляпо. Когато е недоверчив, не сключва брак или сключва предбрачен договор и си спестява терзанията.

Unikorn, сестра ми беше оперативен счетоводител в майчинство. И оцеля, без да има пари и имоти тогава. Достойнството е безценно.
Сериозно ли, ако човек няма пари и имоти, трябва да си наляга парцалите?

# 126
  • Варна
  • Мнения: 38 307
Лично наблюдение - на достойнството отдават голямо значение финансово обезпечените. Останалите трябва да ядат и други неща са им приоритетни. Щото едното голо достойнство не ти слага хляб на масата и не плаща сметките.

# 127
  • София
  • Мнения: 44 353
Един наем и депозит все някак ще измислиш, ако имаш достойнство.

# 128
  • София
  • Мнения: 15 858
Крис, опитваш се да замажеш факта, че в обратната ситуация също нямаше да дадеш имането на чуждите деца с разтворени ръце. Иначе, разбира се, че всеки нормален родител би дал по равно на децата си... Ама на своите. Тук коментараме чуждите.

Фивър, касае тази информация другия, защото другия ще дава от времето, усилията и какво ли още не за да инвестира в неща, които после ще отидат някъде, където дори може да не е подозирал, че съществува. Това е измама спрямо партньора. И не е въпрос на доверчивост - и да имаш, и да нямаш доверие, пак могат да крият от теб и да лъжат.

# 129
  • София
  • Мнения: 18 207
Един наем и депозит все някак ще измислиш, ако имаш достойнство.

Точно така е. По-добре гол и бос, отколкото гол, бос и лъган или пък да живееш в брак тип да си кучето, на което хвърлят огризки и търпиш да те ритат.
Хай, затова не бива партньорите да са зависими един от друг.
Сестра ми чистеше 2 входа тогава, за да си помага на майчинството, но никоя работа не е по-срамна от това да се оставиш да те правят на идиот.

Лъвица, измама е, но другият има право да не инвестира във връзката. В общо имущество пък съвсем. Недоверчивите хора сключват пред/брачен договор или живеят без брак.

# 130
  • Варна
  • Мнения: 38 307
Ама не винаги изборът е между гол+бос и гол+бос+лъган. Понякога избираш между гол, бос и с достойнство срещу облечен, обут, нахранен и без такова. Труден е животът за тези, които виждат нещата само черни или само бели. Между тях има много нюанси.

# 131
  • София
  • Мнения: 44 353
Абе и аз дълго време си мислех, че ще умра от глад сама, пък днес се качих на кантара и ми говори съвсем друго. 😁

# 132
  • Мнения: 9 115
Не винаги е само достойнство. Аз познавам двойка, която беше в процес на развод и точно тогава се разболя общото им дете. Още са заедно и го лекуват с общи усилия.

# 133
  • София
  • Мнения: 18 207
До човек е. Ако е готов да си продаде г...а и после може да се гледа в огледалото.
Много е жалко, че има немалко хора с подобна нагласа.
Между другото майчинството през 1991 г мисля, че беше под минималната тогава заплата или някъде около нея, а тя беше около 500 лв. Толкова за богатите и достойнството и з мен това е редното. Wink

Динчо, подобни случаи са разбираеми. Похвално е, че са поставили детето си н предна позиция, но надали си играят на семейство. А и детето е болно, не го ползват за оправдание, както се случва често.

# 134
  • София
  • Мнения: 15 858
Фивър, желанието да знаеш нещо, което партньорът може и да не ти каже, не те прави недоверчив. Може би просто реалист. Който не може да се довери, да не се жени, е добро извинение за лъжците. Следващото поред е, защо му повярва, да беше мислила. Истината е, че липсата на достъп до такива данни пази точно това - лъжите.

Общи условия

Активация на акаунт