С какво ви дразнят свекървите? – 152

Гледам, че от 30 години насам с нищо не са се променили отношенията между снаха и свекърва. В много от оплакванията се познах. Е моята не ни събуждаше рано сутрин с мекици. Няма да забравя онзи път в който за пореден път нахлу в спалнята ни, а ние млади, вклюбени и разгорещени в най-интимен момент и чувството за срам на лицето ѝ, или пък беше шок щото аз бях много бременна в осмия месец. И ключалки даже нямаше. Къщата не беше на два етажа и само коридора делеше нашите стаи. Изрева свекъра преди сватбата, аз защо съм я строил тази голяма къща. И ние решихме, че може пък да изкараме година с тях, да посъберем пари преди да си устроим наше жилище. И така годините станаха пет. И за халките ситуацията прочетох. Имаше свеки златни парички, искаше тя да ни ги направи по поръчка. Нямаше значение какво аз искам, какво ми харесва. Роклята сватбената сама си я избрах, а тя само попита, нямаше ли по-евтина. Платих си я. Осем месеца след голямото събитие, тя готви, пра, органиира живота ни, а аз само подавах щипките за прането и редях салфетките по масата. До първата гръмотевична буря, когато си купих готварска печка, извадих тенджерите от сватбените подаръци и отделихме домакинставата. Нямаше ден да не надникне Свеки какво готвя и да не даде нареждания точно как да го наготвя. Дори не я биваше в тази дейност и си го призна, но доста години по-късно. Роди се детето и тя само дето не се премести да спи на дивана в хола ни. Нищо не харесваше, за всичко ме поучаваше, но пък ми помагаше като се върнах на работа. И умираше за внучката си. И една сутрин просто му казаха на мъж ми, че си тръгвам. Не от него. От къщата, от малкия град, от свекъри, съседи и голямото семейство - четирима братя с все снахи, деца и внуци в един двор. Организирахме всичко, намерихме си работа и свекъра за седмица си отиде от онова гадното с трите букви. Замина ММ, а аз останах при Свеки. Селската работа трябваше да се свърши. И тя имаше нужда от помощ. Цяло лято вадих картофи, брах боб, разстилах го да съхне на слънце и го прибирах да не го вали дъжда, Варих лютеница, затварях буркани. И тогава я видях наистина. Твърда жена, непреклонна, работеща с дни неуморно. Подредихме си нашия дом и сега не помня тя имаше ли ключ, но вратата ми беше винаги отворена за нея. Нищо, че все така ме дразнеше. И не спираше да мърмори. Разделиха се пътищата ни със сина ѝ. Всеки създаде ново семейство. Нито тя прие втората за снаха, нито аз казах отново "майко" Тя спря да ми говори в деня, в който обявихме решението си за развод, но не спря да пита детето ми за мен - как съм, да се пазя, да внимавам.
Вчера научих, че вече е на по-добро място. А толкова много искам да ѝ кажа: Благодаря ти майко, че беше най-добрата баба на света! Почивай в мир!

Много поучителен пост Магни❤
Отношенията ги има , но определено и промяната също я има . Най-малкото поради факта, че вече поколенията не живеят заедно и търпимостта стана по- малка.
А животът е такъв какъвто самите ние си го изградим, доколкото можем и е по силите ни.

Много хубав пост, но тази жена наистина е обичала внучката си, а вероятно поне малко и майка й. А това има голямо значение. .

Такава простотия  в съвременния свят няма.Едно време е било всички да се набиват в една къща ,защото е трябвала работна ръка.Всичко на ръка се е правило,копало,и подобни,двама души няма как да го правят това.Сега,когато не се налага да се копа,дои,бие масло,пере на пералото,перат пелени,колят кокошки и безброй селски дейности няма смисъл да се забива младо семейство при дъртите.Аааа да пестят,бързат да се женят.Ама всеки на етажа ,моля ви се то вярно любовта е сляпа.Как ще стои свеки на нейния етаж и няма да се меси,няма такъв филм.Това си е самоубийство,или пък да помага за детето -  рядко има такива ,по-скоро ще гледа 20 мин.после ще дава акъл само.Това за мене е по-зле от затвор, уж живея с мъж ,уж сме семейство пък си имам ОТК на главата ,влиза когато поиска .
 Бягайте далече,в една стая да живеете с кух .бокс по-добре.Какви са тия етажи ,простотии.

Не знам дали ме е обичала. И аз не съм. Възпитавана съм да уважавам хората въпреки различията ни и така се държах с нея от първия ден. Не помня и точно кога неприязънта която изпитвах се разми до чувство на благодарност. И кога уважението стана искрено. Както вече казах, твърда жена беше. Не показваше емоциите си. Аз градско мамино момиче, тя селска, но образована жена - беше учителка. От стария вид, строга, безкомпромисна, но справедлива. В един момент се приехме. Ако синът ѝ вдигнеше телефона когато се обаждаше, с мен искаше да говори. Не с него. И не ми прости, че се разделихме. Въпреки че знаеше много добре за проблемите ни. Писах в темата защото имах нужда да споделя. И защото наистина всичко в живота ни е преходно.

Имам пред себе си примери за съжителство и то в апартамент, без никаква отделеност. Получават се нещата, не е задължително да има конфликти. Всичко зависи не от това къде живеят младите, а дали свекървата си държи на манталитета от село и се тръшка младите да живеят в миналия век по него. И да има съжителство, може да не се месят възрастните. И да, повече се месят свекърви, отколкото тъщи. Все едно се чувстват длъжни, не знам защо

ма ко, не е задължително. Моята майка повече се опитва да се меси Едни приятели ще се женят. И там тъщата се тръшка (да, тръшка се) за неща по сватбата.

И аз споделих по-рано, че моята свекърва едва сега, след 15 години дойде до мен и ми хвана ръката с истинска благодарност в очите. Жалко е, че чак сега се стопи леда. Тя е на края на житейския си път. Можеше по-добре да е.
Тя винаги е била тъжна, все черногледа. Тя си поставяше ограничения сама. И продължава да го прави. Не знам защо. Съжалявам я.

MagniM  , задейства ми тънката струна. Хубав пост ,дано всеки научи нещо.
   Не се месят само свекървите, хора, просто дъщерите повече плюят по тях. На мама повече прощават. Така е и със синовете.
   Снощи даваха по новините за зет, гръмнал тъстовете и после себе си.
   Аз се чудя на ентусиазма на някои свекърви/ тъщи, да станат ,да направят мекици , в 7 ч!!!!!    сутринта! Аз съм правила по-голямо количество закуска / баница, палачинки,мекици/ , докато дъщеря ми живееха на горния етаж. Но пиша в месинджър - долу има еди какво си, ако желаете, елате си вземете. Понякога идваха , понякога - НЕ! Ама да се юркам да им нося, големи хора, айде няма нужда.

Това е позицията на времето и мъдростта на порастването(остаряването). Нямаше да звучи така поста ако бяхте продължили да живеете заедно. И аз само хубави работи мога да кажа за моята бивша свекърва. Обаче не съм я виждала от години:) и тук там две изречения по чат - ми супер си е жената. Ама ако живеехме заедно едва ли:))))
Това важи обаче и за мама и за сегашната свекърва и за комшийката:)
Поечето жени, които аз познавам са интелигентни, свестни жени, обичат си семействто, работят, бе като всички нас. Изключително рядко съм срещала ей така злобна или простачка или вече с някакво заболяване, което води до изменения. Обаче с нито една не искам да живея (ако имам избор).
Просто възпитана, разумна, с любов дистанция - в живеенето, в споделянето, финансите, всичко.
Така се налага през повечето време да се съобразявам, напасвам, разбирам, уговарям, променям само с един възрастен - мъжа ми и с няколко деца и дом.любимци:))))) и пак не винаги е лесно, ама ако трябва с цяла къща, нерви няма да ми останат, а съм спокоен човек

Аз не казах, че само свекърви се месят, а че са повече от месещите се тъщи. Не е едно и също. И на мен майка ми беше тази, която се опитваше да ми се налага, поради липса на свекърва, но не се получи. И тя откачи от никъде. От много малка не съм позволявала да ми налага мнение и тя рано се примири. години наред беше мир и хармония и започна да ми дава акъли като се събрахме с мъжа ми. А го познаваше години преди това, той е в приятелския ми кръг от ученици, даже много го харесваше. Айде това някак го парирах своевременно и не беше кой знае какво, т.е. бързо ѝ затворих устата. Обаче заради сестра си, стана нетърпима като се роди детето. Бетер свекърва. Новите в темата вероятно не знаят, но аз много пъти съм казвала, че прекратих достъпа до детето на собствената си майка. Беше на няколко месеца и чашата преля покрай храненето. Това реши всички проблеми. Казах ѝ, че ако наистина държи на детето и да имат контакти и връзка, единствената ѝ опция е да се съобразява изцяло с моето мнение и решение. Точка по въпроса, алтернатива няма. Ако ѝ е по-важно да ми се налага, хем няма да стане, хем и детето ням а види. Дойде ѝ акъла в главата

Не бих била толкова сигурна какво е правила зад гърба ти.

Няма начин да е направила нещо зад гърба ми. Детето преспа само с нея, малко преди да направи 8 г. Гледала го е за по час, два чак на 3, с вече изградени навици и разбиращ. Вече сам търсеше определена храна или отказваше такава, защото не я обича. А и вече нищо не беше забранено. Да не говорим, че рядко се е случвало изобщо да е в часове за хранене, в малкото случаи, в които съм го оставяла. Имаше един период от няколко месеца, когато го гледаше по-често, продавахме едни имоти и аз се разправях с документите. Изобщо нямаше интерес да ми прави на пук или нещо зад гърба ми. А и разбра, че съм сериозна още като ѝ прекратих достъпа до детето и сама си направи избора, който ѝ дадох. Ако си беше позволила подобна нещо, нямаше да е за кратко игнорирането и много добре го знаеше. Все пак се предполага, че ме познава

Пак да се включа с моята свекърва. 😁 Бях на операция и дори не ми се обади да попита как съм, а знаеше. С бебе на 6 месеца съм, мъжа ми го гледаше и платихме операцията само и само да ме изпишат 4 часа след нея, въпреки че реално си е необходим престой, не само заради пътеката. Та жената, която се падна в моята стая сподели, че има двама синове и като се заговорихме, че от моята свекърва нито за раждането, нито годежа, сватбата и т.н. нямам нито един личен подарък от свекървата, беше изумена. А за раждането не ми подари дори 1 цвете. 😁

Deni dream,въпрос на елементарно възпитание е да се обадиш по телефона на близък,който е в болница и да попиташ как е.
Както и да отидеш на изписване на бебе и да подариш цвете на майката.
При твоята свекърва освен възпитание,липсва и нормално човешко отношение.
Но колелото се върти и един ден може твоята свеки да чака ти да и се обадиш ...или да отидеш в болницата...
При мен така се получи.