Много силен страх от раждане

Според мен всички или поне повечето ни е било страх първия път....важното ти да караш леко  и детето да се роди здраво.

Не. Няма никакъв смисъл да се страхуваш. Живеем в 21 век, в който на жените се осигурява прекрасна грижа. Виж, би ме било страх да раждам на нивата. В болница с доктори, които денонощно се занимават само и единствено с израждане на бебета, няма от какво да се страхуваш. Но се опитай малко да промениш нагласата, защото след раждането идват други моменти, свързани със здравето и безопасността на бебето, а после и на малкото дете. Ако за всяко нещо умираш от страх и не можеш да заспиш вечер от тревожност, ти просто ще се поболееш.

И да се тревожиш и да не се тревожиш, пак ще трябва да родиш. Ще мине. По-добре се разсейвай с други неща. Всички имат известна тревожност, но контрол нямаш. Божа работа е. Грижи се за себе си и за здравето си възможно най-добре. Разсейвай се с други неща. И не знам как си толкова сигурна, че ще родиш секцио. Такова нещо го решава лекар.
 

Аз лекувах ПР с ужасно много физически симптоми...две години бях на лекарства...няколко месеца след като ги спрях забременях....и аз се страхувах като теб от това да не се върнат ПА и физическите неразположения докато съм бременна...чудех се какво ще правя...няма да мога да пия хапчета...сега съм в 33г.с. и да притеснявам се за раждането,но едва ли има някой който да не се е притеснявал...радвай се и се наслаждавай на бременността си

След като те е страх от упойката, по-добре роди по естествен начин. /Мен също много ме беше страх от упойката и затова родих естествено. Два пъти! Повече ме беше страх от упойката, отколкото от болката./

Запознай се подробно с етапите, през които преминава естественото раждане, за да си подготвена с информация. Неизвестността плаши.
Раждането е най-естествения процес на света. Все пак човечеството нямаше да съществува, ако жените се страхуваха да раждат.
Не е безболезнено, но не е нещо, през което да не можеш да минеш!

Освен това тялото много по-бързо се възстановява от естественото раждане в сравнение със секциото. Много по-бързо ще бъдеш във форма, за да се радваш на бебето си и да се грижиш пълноценно за него.

Не на последно място - в края на деветия месец вече така дотежава този корем, че ти се иска да се отъвреш по какъвто и да било начин.

Лека бременност! Не се притеснявай от сега за тези неща. Обърни внимание на всички прекрасни моменти и усещания, които ти предстоят през този период - ще усещаш бебето да се движи, ще бъде прекрасно!

Секциото не се прави с пълна упойка, че да спиш. Ще бъдеш будна със секцио.

Може и с пълна упойка...и може и секцио защото ти искаш ,а не по медицински причини...когато се срещнеш с анестезиолога си ако искаш с пълна упойка и прецени че няма противопоказания ти го правят с пълна

Какви болки, кой ви каза че е задължително да има силни болки? Аз нямах болки, съвсем поносимо беше, малко по-силни бяха в последния половин час, но търпими и имах прекрасно, лесно  раждане и мога да заявя с чиста съвест безболезнено. Не използвах упойка. Иначе и мен си ме беше страх малко, нормално е. Най-вече да не стане нещо с бебето по време на бременността или раждането. Това беше големият ми страх - да не се обърка  нещо по време на бременността и да не се обърка нещо после по време на раждането с детето или да трябва ме режат като прасе. Защото си е баш така. Операцията си е операция и е за болест и някакъв проблем, който по друг път не може да се реши, оставям глупостта когато се избира без медицински показатели. Бременните се влияят, особено, ако са слушали как боли и как  първото се ражда по 15 часа, но не всички са такъв случай. Аз за 3 часа родих. И както е написано вече в един коментар, със страх или не, и нормално или с операция, все трябва да се роди детето.

С най-добри намерения, но да се твърди, че естественото раждане не боли е … преувеличено. Боли, и то сериозно. Чувала съм за жени, които раждат почти без болки и за половин час, но това са изключения. Непоносимите болки са в последния около час, когато се прави по-голямо разкритие.

Ами не, не ме боля, защото не съм преминала за час последните сантиметри разкритие, а буквално за15-на минути от 5 до 10 см.  И то е на вълни, както знаете, на върха на контракцията най се усеща. Самото раждане грам не боли. Епизиотомия разбрах, че ми е правена, когато видях, че ме шият, до този момент не предполагах, не разбрах просто.  То и в родилното не вярваха на очите си, казаха ми и там - първо дете, много часове ще е, готви се, мъки ще са… Мъките са после, ако бебето не спи с години. Е, това вече ме измъчи много; това да гледаш бебе с дрямки някакви, защото той не спеше, през час и половина мрънкаше и това беше така с години. Безсънието определено ми разказа игричката. Направо мислих, че няма да издържа, че ще падна някъде и няма да стана повече. Ама то това е защото си мислих: само да го родя, само да успея, там е страшното, само веднъж да го родя, после е лесно, ахаха…

На 24 г. организмът е във върхова форма - млад, здрав, бързо се възстановява. Аз родих 2 пъти със секцио, но и двата пъти исках естествено. Не се получи, за което много ме е яд. Раждането със секцио също боли. Дето има една приказка - при нормално раждане боли преди раждането, а при секцио след раждането След нормално раждане жените се възстановяват много бързо. Освен това не ти режат мускулите, коремчето се прибира бързо. А секциото си е сериозна операция, не е като да си си порязал пръста. После ти слагат системи, обезболяващи, раната докато заздравее... боли си, дни наред. Аз като родих единия път и лежа със система, а при нас идва една майка, разхожда се напред-назад и вика "Аз между другото днес родих"... ами супер, а аз не мога да седна в леглото, камо ли да стана да обикалям. Така че - не се навивай за секцио ако само болката ти е притеснението. Ако има друго причини и то най-вече медицински - ок. Но си помисли за естествено раждане, боли няколко часа и после си пушка. А секциото вярно, не усещаш болките на раждането ама после дни наред си зле.
Аз май не прозвучах много успокояващо, но наистина си помисли особено ако нямаш медицински показатели за секцио. Но каквото и да избереш - лекарите имат опит, не се притеснявай, за теб е първо раждане, а те имат по колко на ден, станали са машинки! Няма страшно! Каквото и да избереш - минава и заминава за един ден, само дето му береш страх сума време. Леко раждане ти пожелавам и не се притеснявай, я колко народ тук сме минали през това премеждие и ей на - всички сме оцелели

Не трябва да те е страх, защото предаваш страха си на бебчето. Представи си пък него колко го е страх да излезе?
До тук чухме само за себе си да мислиш. Започвай да му мислиш име, да му купуваш дрешки, легло ... и времето ще мине.

Абсолютно вярно. Даже има болници в които веднага ти дават детето след нормалното раждане. Смятайте. Аз бях в такава болница. Гледаш си го след като проплаче три денонощия, знаеш, не знаеш нещо, това е, бебето на теб разчита изцяло. Ти не знаеш как да го хванеш даже, то едно мъничко, три килограма и половина.  Като те изпишат, си с опит вече, ахаха… Ако всичко е нормално - това се случва в някои от болниците, в други са си отделени децата. Лекарите го гледат иначе като все едно не си родила току-що, ами си леко настинала. Не сме кекави, можем. А самата емоция е неописуема, няма такава друга  радост. Велик момент е, най-великият. Аз само като си помисля колко хора не могат да имат деца…Бъдете реалист, дори най-голямата родилна болка е благословия. Има хора, които биха дали всичко на света, за да я изпитат. Възстановяването наистина е много лесно при нормалното, то си е природа, помислила е за всичко. Но и операция да е, имат опит голям и там, за лекарите отдавна е нещо тривиално секциото. И наистина знаят какво правят, а и има какви ли не улеснения в днешно време за нас като обезболяващи спрейчета  по време на манипулации, конци, които падат сами, какво ли няма измислено. Няма защо да се тревожите за каквото и да било. Както и да се случи, лесно или по-трудно, естествено или не, много щастие ви чака и двамата. Ще сте вече мамо и тате. Аз още не мога да повярвам. Нашето дете към тийнейджър отива, а аз още се вълнувам като родилка. Това да гледаш как расте някой, да виждаш живота във всичките му етапи, от самото начало, е несравнимо с нищо друго. Мале, като разбрах че ще имам дете, каква емоция, каква радост беше и като ми изтекоха водите и знам, че след малко ще е първата среща с детенцето ми и ще съм вече майка и идва нашето човече при нас и въобще в друга роля влизаме - родителската. Депресия не би трябвало да имате, тя идва от лошото, на вас най-голямото щастие на света ви предстои. Оставете ги тези мисли за депресии, това е щастие, не нещастие. Започвайте с шопинга - 200 милиона шишета и биберони има, а легълцата, количките колко модели са, ще се уплашите. 24 години е прекрасна възраст за раждане.

Мила авторке, не съм имала твойте притеснения. Имам две нормално протекли бременности, две нормални раждания и вече поотраснали деца. За МЕН от бременност, раждане и гледане на дете раждането е най-леката част . Боли, боли, колко да боли... Да, през бременността настъпват промени и тяхната цел е точно да подготвят тялото за предстоящото раждане. Радвай се на чудото на живота и се наслаждавай на младостта и хубавия ви период!