Ани, нали знаеш, че провокациите тепърва започват?
Ради е изключително умна и ще те побърка, това е. Д... да ти е яко.
Ради е изключително умна и ще те побърка, това е. Д... да ти е яко.
- Публикувана: 30 ян. 2007, 11:25 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2009, 20:54 ч.
Осиновено и биологично дете в едно семейство
Аист, много се радвам за дъщеря ти!!!
А за малката - и тя минава през доста неща и доста емоции - и ревност; и желание за повече внимание, защото те вижда колко си загрижена за каката; и привързаност към сестра й и в следващия момент гняв, защото усеща как ти се напрягаш и променяш, когато наближи уикенда. Говорете за чувствата й, много е важно - ти го знаеш. Няма значение какъв точно ще е начина - важно е детето да усети, че може да говори с теб и за това.
Ани, наистина провокация - ей-така, между другото... Свиквай
А за малката - и тя минава през доста неща и доста емоции - и ревност; и желание за повече внимание, защото те вижда колко си загрижена за каката; и привързаност към сестра й и в следващия момент гняв, защото усеща как ти се напрягаш и променяш, когато наближи уикенда. Говорете за чувствата й, много е важно - ти го знаеш. Няма значение какъв точно ще е начина - важно е детето да усети, че може да говори с теб и за това.
Ани, наистина провокация - ей-така, между другото... Свиквай
Само да ви разкажа една случка от едно време, когато бях ученичка в техникум( 1976г.).Имах едни учители, съпрузи и те си осиновиха момиченце, защото им бяха казали,че никога няма да могат да имат деца... След една година им се родиха близнаци. Когато ги питаха дали обичат различно децата, те казваха, че осиновеното обичат повече, защото то им е донесло щастието да бъдат родители и за него е отишла най-голямата любов. Родените от тях били отплата на Господ за доброто ,което са направили.Обичаха си и другите много, но първото им беше любимката.
Другата случка беше с директорката на техникума. Тя ,когато се омъжила, родила рано и била студентка, а сестра и била по-голяма и не можела да има деца. Тя и мъжът и решили да и дадат тяхното бебе, защото те по натам ще си имат пак.Как е решила не знам.След това имаше още две момичета.Никога не бяха казали на първата си дъщеря каква е истината.Но въпреки всичко тя все я гушкала и и казвала: Лельо, много те обичам, уж си ми леля, а толкова си приличаме, имам чувството,че ти си ми майка.Представям си какво и е било на жената да мълчи през цялото време.
Другата случка беше с директорката на техникума. Тя ,когато се омъжила, родила рано и била студентка, а сестра и била по-голяма и не можела да има деца. Тя и мъжът и решили да и дадат тяхното бебе, защото те по натам ще си имат пак.Как е решила не знам.След това имаше още две момичета.Никога не бяха казали на първата си дъщеря каква е истината.Но въпреки всичко тя все я гушкала и и казвала: Лельо, много те обичам, уж си ми леля, а толкова си приличаме, имам чувството,че ти си ми майка.Представям си какво и е било на жената да мълчи през цялото време.
Тук съм.Пак за оплакване влизам.И за съвети...
Каката знае вече-знам,че е шок за нея да научи на почти шестнадесет години.Мина периода от повече от месец без проблеми, без въпроси, всъщност ми се искаше да ги задава...Знам, че обработва информацията в себе си.Знам, че може е дин ден да избухне и да ги наприказва....
Е, днес се случи - не сме й били родители, не сме я родили ние, защо сме я взели, осиновили като "все пречела" и от сорта.Последва трясване на врата и излизане.Всъщност нищо неочаквано.През този период, когато не говореше за това ,не знаех как да я попитам за чувствата й, виждах, че май не иска да говори...
Уважихме и желанието й да не казваме на сестрай й.
Да, ама не - тя избухна днес точно пред нея, мисля, че искаше да й го каже и то по тоя начин."Виждаш ли - аз знам тайната, не ми пука , че я чуваш по този начин, със скандал. Даже напротив -искам да те сваря неподготвена....за да сме квит"
Питам се ,защо тя трябваше да бъде изкупителната жертва? Нали в нас се целеше - да ни заболи? Или усещаше , че ние вече сме свикнали на всичко. А сестра й....
Наложи се после, ревейки, да й обяснявам какво става, че кака й не е искала да й кажем и т.н.
Каката знае вече-знам,че е шок за нея да научи на почти шестнадесет години.Мина периода от повече от месец без проблеми, без въпроси, всъщност ми се искаше да ги задава...Знам, че обработва информацията в себе си.Знам, че може е дин ден да избухне и да ги наприказва....
Е, днес се случи - не сме й били родители, не сме я родили ние, защо сме я взели, осиновили като "все пречела" и от сорта.Последва трясване на врата и излизане.Всъщност нищо неочаквано.През този период, когато не говореше за това ,не знаех как да я попитам за чувствата й, виждах, че май не иска да говори...
Уважихме и желанието й да не казваме на сестрай й.
Да, ама не - тя избухна днес точно пред нея, мисля, че искаше да й го каже и то по тоя начин."Виждаш ли - аз знам тайната, не ми пука , че я чуваш по този начин, със скандал. Даже напротив -искам да те сваря неподготвена....за да сме квит"
Питам се ,защо тя трябваше да бъде изкупителната жертва? Нали в нас се целеше - да ни заболи? Или усещаше , че ние вече сме свикнали на всичко. А сестра й....
Наложи се после, ревейки, да й обяснявам какво става, че кака й не е искала да й кажем и т.н.
Питам се ,защо тя трябваше да бъде изкупителната жертва?
От съвсем обичайна ревност?
Дай й време... няма да е лесно, но като знам едно доста по-малко дете как може да преживява... трябва да мине през много фази, а гнева определено не е най-страшната. Даже е доста здравословен за нея. За вас, по малко.
Питам се ,защо тя трябваше да бъде изкупителната жертва?
От съвсем обичайна ревност?
Тепърва ми предстоят подобни на вашите емоции. В отбора съм.
Аист, казватче това,което не ни убива,ни прави силни!През пубертета имаше моменти с био децата ми да си говорим на различни езици,от кето адски болеше,обаче когато имах проблеми с доведената ми дъщеря ме болеше още повече.Просто към доведените си деца съм влагала повече търпение и разбиране... Майките винаги сме силни и успяваме да се справим!Просто в тази трудна възраст е трудно,когато у тях има буря от хормони,настроения.Всичко ще си дойде на мястото,но след пубертета.Някъде бях чела,че децата в тази възраст забравяли всичко на което сме ги научили , и се учат да бъдат себе си,и след като пубертета омине ставали добрички,така както сме ги възпитавали. След мрачното време,винаги изгрява слънчице!Дано скоро изгрее при вас! 
Цвете- ти имаш ролкова много опит...биологични деца, доведени деца, сега и Ивка. Оттам идва спокойствието ти..дай Боже всекиму такова.Аз с голямата си дъщеря не разбрах изобщо какво е пубертет, затова пък синът ми ми го напомня постоянно.Имаме уроци да учим още на тази земя. Аз съм приела,че децаъа имат мисия, както и аз самата и трябва да извървим този път с разбиране. Приемам го като една игра.
Ами може и да ощетявам в някаква степен, не знам. Нуждите им не са еднакви, така че мисля ,че успявам да огрявам навсякъде. Освен това големите ми влизат в положението и са изключително толерантни. Малкото ми отнема почти цялото свободно време, с което лишавам от него по-големите. Но си мисля,че ще е така докато наваксаме още година-две. Все пак малкото е само от година и половина с нас. Аз смятам,че всеки трябва да получава според потребностите си. Кога повече, кога по-малко, някои повече, други по-малко в различните периоди от живота си.
А как успявате да не ощетите биологичното дете? Щото нещо с нагласата към двете май съм в грешка, но ще споделя по-късно евентуално.
Ами ти вече го ощетяваш с тези безумни декларации как няма да го кърмиш щото не ти допадало кърменето.
Ами да ти се надуят гърдите, вдигнеш температура и вземе да те тресе и пак ми се обади, да кажеш дали и точно кое не ти допада.
А когато родиш и реално си пред избор, то тогава си го направи както ти решиш, тялото си е твое, ама сега да декларираш
Най-малко не е здравословно и за двама ви да задаваш на природата такива настройки - не искам кърма. Ние сме прекрасно и страшно усторени - не е моя мислълта, но ми допада много, та внимавай какво залагаш като програма.
Като родиш се надявам да си възвърнеш здравата мисъл
. Както вика една мама, Господ като дава корем, като че ни взима някъде на съхранение част от акъла Много прегръдки от мен !