та, набързо след нея, в същия асансьор и отдалеч видяхме стаята, в която влезе. Изчакахме известно време пред вратата, за жалост нищо не се чуваше…в крайна сметка успях да се овладея, колкото и да треперех цялата от нерви, почуках и ествествено какво да видя, моят така прекрасен мъж. Станаха едни цветущи неща, той беше с извинение като “напикано мушкато” и ние с моята приятелка тръгнахме. История типична като от филм. А сега има куп молитки и клетви, но всичко приключи. Радвам, че се му прегледах телефона, спасих се от подобен “мъж” и най- важното е, че не разбрах твърде късно- а именно преди да забременея! А за всички, които критикуват, че съм му ровила в телефона, наистина никога не ми е давал повод да се съмнявам в него, но нещо ме накара да го проверя. Наричам го женска интуиция! Препоръчани теми