Да се оплачем... 2024

И при нас е подобно.....свекъра ми работи в чужбина,идва си два пъти в годината,тя сама не остава при него поне с баща си ....свеки се разболя и почина....
Нашите са на село майка още работи,татко гледа много животни.....крави......
Идват набързо в града ....или за час два ако имам нещо важно като преглед.....Сами се оправяме.🤷

Светъл празник, мили момичета и момчета! Да са ви пълни пълни с обич, светлина и да са благословени сърцата и домовете ви.

Криво ми тръгна днешния празник, засегнаха ме неволно роднините, за щастие, явно се усетиха и успяхме да се съберем за час на обяд и беше хубаво и спокойно.

Мими, при нас въпроса не е във възможността,а в желанието. Това е. Не иска да си причинява дискомфорт.
Нейно решение, не е длъжна, сами се оправяме толкова време и сега ще се оправим. Ама с цялата си наглост да ми обяснява как само съм викала и детето било много кротко (пред тв и да му се поднася каквото иска и вкъщи глас няма да й се чуе, вярвайте ми) нещо ми идва в повече.

Да ви кажа каква съм издънка, ей на повече от половин век станах и няма да спра с готварски провали
Яйцата, нали се кефих, че няма нито едно счупено, днес борим, ами те рохки, чак белтъка леко кашкав
Голяма щерка дава акъл- мамо, варят ги в еър фрайера,  давай- слагам боядисаните яйца да се пекат, долу- горе станаха, някои се пръснаха, абе провал си е.
По принцип сварявам яйца за 11 мин, като слагам във вряща вода, сега защо се подведох да слагам в не вряща и то 30 яйца.
Карай догодина пак

Честит празник 🥚
Честити рожденници, нека сбъдват мечтите си.
Лютиче и на теб честито на патерица.

Аз яйцата за Великден ги варя 15мин+, ама не мога да си причинят рохки яйца. То добре, че са децата да искат да боядисват, иначе не се хващам.
Оплаквам се че още не съм си обърнала режима и цял ден ми се спи, но вечер съм кукуряк 🤣
Събираме се с роднини, децата цял ден навън по тениски, не се прибраха като заваля и сега и двамата сополиви....

Аа, НелиСа, 30 яйца за 11 минути едва ли ше станат 10 яйца за 10 минути стават идеални и без сиво по края. Тая година сложих таймер в тенджерата и станаха също перфектни.

Оплаквам се от ММ. Едвам го измолих да седнем на масата за хубава семейна вечеря, а не да ядем на плота в кухнята. Тръгваме да се чукаме с яйца и вместо "Воистина воскресе!" му отговорих с "Христос воскресе!". Еййй, Адът се отвори. Голямо мрънкане как така съм казала това, а не другото. Станах и се изнесох. Да си празнува сам. Нямам енергия за мрънкалници днес.

Едит: Скарлет, на твое място бих изгасила колата и бих поканила недоволните да слязат. Ако те не искат и тормозът продължава, аз слизам. Те да се спасяват.

Айде отиде режима на детето,отиде на село и 22.30 ми звънят къде са й солите,разтурила целия багаж майка ми🤷 ...ами да се обади преди да търси....аааа🤷🤐🤯

лютиче, а какво го е раздразнило в отговора ти? И аз няколко пъти отговорих така днес, не че не знам правилния отговор, просто инстинктивно, никой не реагира.
Честито на децата на Нелиса и Despina, да са здрави, умни и щастливи!

Скарлет, моят баща си позволи няколко пъти да викне по мен, още докато карах шофьорските курсове. Това му беше. Може и да му се е искало, но няма на кого.
След време бяхме на гости там, някой трябваше да отиде по-късно да докара баба и дядо следобеда. Още като седнахме на обяд, му съобщих че скъпоценната си кола ще си я кара само той, а на обяд алкохол ще си сипя аз а не той. Да не си прави сметки нали че той ще се почерпи а аз ще отида, аз нали не мога да карам

Светъл празник мили девойки.

Гледам пак тежка тема сте подели.
Моите деца нямат баби и дядовци.
Бащата на ММ е починал когато е бил бебе. Свеки почина преди 2г.
Моят баща не съм го виждала от 40г+, не вярвам да знае, че е дядо. Майка ми не ги е виждала повече от 10г.

Празникът ми завърши катастрофално. На обяд бяхме при родителите на мъжа ми, а на вечеря при моите. Накратко мама и татко те питат по 16 пъти искаш ли нещо. Баща ми все обяснява как трябвало да сипвам храна на мъжа ми, аз му обяснявам че е голям човек и че може сам. Предлага му се нещо, той казва, че не иска и баща ми започва една тирада как той нямало да си каже, за това да му се сложи нещото пред него. Капката, която преля чашата днес, когато мама го попита иска ли още една бира и мъжа ми каза не. Мама започна да настоява и аз й казах да престане. Тя прекрати и баща ми каза да не го слушала, ами да носи бирата. Мъжът ми се ядоса, и каза, че си тръгваме. Разбирам го, че се ядоса и аз бих се. Стана ми малко тъпо. Тръгна той да ни чака с баба долу при колата. Казах й на мама, че сме големи хора, които вземат самостоятелни решения и не може те да преценяват кой какво ще пие. Нито да предлагат едно и също нещо по 68 пъти. Казваш какво има и госта да си каже, когато иска.

Никой не ми дава акъл как/когато шофирам, като седна да ме возят и аз мълча и съм на мнението, че шофьорът си гледа пътя и си поема отговорността.

И на нас със сестра ми не ни е помагано с децата. Вярно, че нашите живеят в друг град и беше една идея по-сложно, отделно мама си работеше, не беше пенсионер. Мама е идвала при сина ми като беше малък, но големи кандърми, все с условие. Ще дойде да го гледа примерно една седмица, ама ще пътува в понеделник, а не в неделя вечер. Да де, ама в понеделник пристига на обяд. Хубаво, дойде време за тръгване. Няма да си тръгне в събота сутринта или на обяд, ами иска да си тръгне в петък на обяд, а ако може още в четвъртък вечер. Ми на мен такива мечешки услуги в повече ми идват. Казвам мечешки, защото за нас това означаваше голяма гимнастика да осигурим присъствие при детето за тия половин дни, а тя реално също ги губи.
Сега като е голям и като се чуваме и каже - Айде баба, па да дойда да те видя Само дето той си е ангажиран и тогава, когато тя може той пък не може.
Иначе има и други баби и дядовци. Бях ходила при сестра ми и тя слезе да ме изпрати. От съседния вход излиза детенце с възрастен човек и детенцето й се усмихва, имат си приказката. Докато тя го поздрави то започва да бърбори - Ние с дядо отиваме на театър! Ще гледаме еди какво си. Сестра ми ми казва - всеки уикенд бабата и дядото са с него идват в събота сутрин да го вземат и винаги някъде го водят. Тя знае, защото детенцето се хвали къде е ходило, какво е правило, какво е видяло или ей така ако ги засече. Та има и от другата порода баби и дядовци

Прибрахме се в София в голямо задръстване на Хемус. Дали ще доживея този " първокласен" път наречен магистрала да няма ремонт на ремонта.

Моето дете също не е гледано от баба си, но затова пък живи и здрави съм си поръчала два внука на тийнката и смятам много да помагам ако ме искат.

Имат голям проблем в работата и е доста изнервен. Разбирам. Ама да ми се репчи на празника - но е да забрави просто. Работата си е работа. Не сме длъжни да му търпим лошото настроение.
Извини се, де. Ама то след дъжд качулка...

Аз ако имам възможност също бих помагала, но кой знае какво ме чака, някоя снаха, която е с нисък праг на търпимост и хич няма да се бутам и да си тормозя детето да слуша как “майка му се вре, където не й е работа”