Най-добрата ми приятелка се държи особено с мен

Авторке, а не се ли замисляш, че може нещо да я притеснява свързано с твоя приятел и за това те откланя от брак и деца с него?

При наличие, че действията и не отговарят на приказките и - омъжена рано и с деца, а те съветва да не бързаш и да не се омъжваш. Дали пък не се опитва да те предпази без да излага други или да ти говори против приятеля?

На младини бях Дорис - директната и казах на много скъпа приятелка, че мъжа и мърсува зад гърба и, което разбрах много случайно и даже приех за знак да помогна на приятелката си. Тя много се разстрои, благодари ми, че съм с нея и съм верен приятел. Гушна ме топло и поплакахме и ... това бе края на нашето приятелство. Тя повече не отговори на моите опити да се свържа с нея. Омъжи се за него и нямам представа щастлива ли е и още с него ли е. Това дълбоко ме разтърси и ме превърна в Дорис - дискретната. Повече не бих казала на никого подобно нещо /надявам се да не ме поставя Съдбата в подобно изпитание/. Тъй като тази тема винаги ми е била болезнена през годините разбрах, че повечето хора ще си замълчат. Та ето една версия за така ужасното поведение на приятелката.

Приятелката ти е майка на малко дете, нали така? Ти в тези моменти, в които смяташ, че е избухнала и те е нападнала нали осъзнаваш, че може да е била на коренно друга вълна? Сестра ми не ми говори месеци, защото я направих на таратор за нещо нейно, за което намилаше за пореден път, а аз имах тревоги покрай детето си и нейните неща ми се видяха нелепи, дребни и натоварващи.

Та отвъд това, зад което заставам, че приятелство по телефон не се поддържа. Искам да дам знак, че може да не преценяваш или да не предаваш съвсем правилно сиуацията. Когато не си до човека и звъннваш, хващайки го в някакъв негов си момент и хабер си нямаш и не можеш да усетиш до тебе ли му е въобще. Всеки има поне един такъв приятел дето звънва, пита формално как си и почва монолога с неговите си терзания... ами сори, ама такива хора поне на мен не ми трябват.

От моите роднини повечето са заминали в чужбина, дори с обикновени професии.
Успяха да си уредят живота и сега помагат на родителите си с пари

Но.И аз забелязвам при някои такова снизхождение към хората от семейството, които са останали.

Например леля ми като дойде в България все ми предлага да ми дава пари, въпреки че реално финансово съм вече по- добре от нея, Американката.

Или дето носят някакви неща от Чужбината, дето в българсските молове ги има същите.

Не че е с лошо, знам ли, но се дразня, когато леля ми праща пратка с панталони и блузи втора употреба за 50 долара шипинга, когато й кажа, че същите неща мога да ги купя тук.Нови.Все едно "бедните българи, нямат си нищо в третия свят'

TheSickn3ss, леля ти не прави тези неща за теб, а за себе си. Да се чувства успяла.

Аз пък много се подразних от една позната в ОК, която по времето на Брекзит настървено обясняваше във фейса, незнайно на кого, на английски, че Брекзит е много необходим и на нея ѝ е писнало какви ли не да идват отвсякъде, безобразие било да се допускат всякакви елементи. Ми нали и ти си там отнякъде бе, мойто момиче, същата си като елементите!

Spiritlight, и с такива очаквания, щеше да бягаш с писъци от приятелка, на която й е станало кофти, че не реагираш на успехите й?

Дорис, примерът който даваш как се връзва с обидите за квартирата и отделянето в таен чат с други хора? Някакъв вид загриженост ли е това? Модерен, който не разбирам?

Знаеш какво означава, когато компанията ти си направи чат без теб или се срещат тайно от теб - казват ти, че не те харесват и не са ти вече приятели. Не се обясняват, не искат да те поправят, да те възпитават - и това не става от едно скарване. Става с десетки малки и големи неща и ситуации. Очакването, че БФФ /прощавай но  това за хора над 7-8 години е мега детинско и го използвам с ирония/ ще зареже компанията и ще заеме твоята страна е нелепо очакване. Твоя най-добър приятел няма да позволи да те обиждат пред него, ще се опита пак да те внедри в компанията евентуално, но е напълно нормално да контактува и с теб и с другите, пък било то в таен чат.

Ще отида да видя за имота .. ама то тук в тези отношения и приказки има такъв елементаризъм, че все едно деца в средното училище си наговарят разни приказки една на друга. А авторката не е на 27 да им тегли майната, а явно чинно си записва всичко в тефтерче.

Роднините, колегите, съседите дори не можем да си избираме сами. Приятелите обаче можем.
Щом тази те натоварва и си прави чатове, в които не участваш, защо искаш да ти бъде приятелка?
Щях да попитам дали си сигурна, че сте на 27, но за 5 страници сте го уточнили и въпросът ми е закъснял. Очаквах да прочета, че си на 17.
Когато някой те напада в чат, не можеш ли сама да се защитиш? Или да напуснеш чата?

Те и приятелките не са длъжни да са ѝ приятелки до края на живота си. Нито пък са длъжни тържествено да обявяват кога спират с приятелството, защо го прекратяват, и че ще пишат в други чатове без нея.

Авторке, правилно регистрират радарите ти - не е нормално, когато нещата в живота за теб се развиват добре, сами по себе си хубави неща - брак, деца, гражданство (т.е.уреден статут, работа) - близък приятел да не се радва за теб или да разубеждава. Тестовете за истински приятели обикновено са два - кой е до теб в най-трудния и в най-хубавите ти моменти. Защото не е толкова трудно човек да е съпричастен към болките на приятел, но много фина душа е нужда да е съпричастен към успехите му, да перифразирам небезизвестния Оскар Уайлд. Млада си, в интернационална среда си в ОК, предполагам, потърси си други приятелки, омъжи се и си гледай живота.

Не е невъзможно да имаш най-добра приятелка завинаги, ако живеете далеч. Моята най-добра приятелка завинаги живееше много далеч, и не се бяхме виждали много години. Но се случи да започнем да се срещаме отново и нищо не се беше променило между нас. Бяхме тръгнали по съвсем различни пътища, и все пак нямаше нито завист, нито неразбиране. Вече няма да се виждаме никога, защото тя сега е на онова "по-добро място", и все пак осъзнавам, че през живота си не съм имала и няма да имам по-добра приятелка.

В случая явно пътищата са се разделили, разбиранията и даже самата личност на двете приятелка се е изменила до степен, да не се разбират и да не могат да се подкрепят.
Какво пък, и приятелството, както любовта, може да свърши, но животът продължава.

Точно по това си личат и приятелите. Имам приятели  в чужбина и си поддържаме връзка, когато се видим, имаме какво да си кажем. Каквото и да ми сподели, ми е интересно. А имам от същия период приятели, с които живеем в един и същи град и не поддържаме отношения.
Но да искаш някой да ти бъде най-добър приятел завинаги е малко незряло. Хората си имат и други приятели, с други интереси, занимания, ангажименти, семейни отношения....

Когато се отделиш в чужбина, хората рязко започват да злобеят. Съжалявам, но тези не са ти никакви приятелки! Хората приятели се подкрепят във всичко и дума не може да става за приказки зад гърба или завист, или друго. Такива хора не ти трябват!

Ето, точно това коментирахме по-горе, което е много погрешно разбиране. Защо да злобеят хората? Някакви особени качества ли се иска да си в чужбина, нещо непостижимо ли е в наши дни? Не злобеят хората, а някои,в чужбина, разбира се, не всички се държат все едно кой знае какво се е случило, а това дразни околните. Не е завист, че някои живеят в чужбина, а е досада, че се изтъква като предимство.
А иначе, че няма приятелство в случая, ясно е, спор няма и не е нужно авторката да се фиксира върху вече изтлели отношения. Да си гледа семейството, да си намери нови приятели.

Някой по-горе спомена, че "приятелката" на 24 имала брак и дете и няма защо да завижда на авторката. Но според мен го има и това(може и да е рядко или просто повечето не си признават), че трудностите и стресът покрай едно дете карат някои жени на моменти да съжаляват за избора си. Това с имането на нещо (или нямането) и завистта е относително, защото всеки е различен и достига до различните етапи в живота си със собствена скорост.

Е, аз от позиция на потенциална баба не мога да кажа кое е по за завиждане - шест цифрената заплата в чужбина или добро семейство и внуци... И двете могат да се сметнат за успех в живота, и за двете някой завижда.