Чакането ще приключи, чудото вече ще се случи. ~бебеправене 427~

Аз съм недоспала и кисела, само се включвам да се възмутя.
Това с Бабинден, че бил празник на бабите е някаква нова приумица. Той е празник на акушерките, на жените, които са “бабували” някога. При една такава реплика на майка ми миналата година й отвърнах “да не си акушерка, кога сме почитали нашите баби на тоя празник, че сега пък да е специален за теб”?
Много ме дразнят такива изказвания не на място.

Аз имам 2 броя малки. Според репродуктивния са на такова място, че нямат значение за бременност. На всеки преглед си ги следим и не нарастват. Може би е най-важно къде са ситуирани и репродуктивен ще каже най-добре дали имат значение по направление забременяване.

Аз също имам много малка миома, някой АГ дори не успяват да я видят. Според останалите е така разположена, че по никакъв начин не пречи нито за забременяване, нито за износване. Но да - трябва да се следи дали нараства.
bubole4e_me4e, аз бях по същия начин, когато започнахме да правим опити. Супер много се стресирах как не става, ама защо не става, ама има ли ни нещо. В момента, в който си направихме план с мъжа ми колко време ще пробваме още и след колко време ще посетим репродуктивен, явно се успокоих и на следващия месец забременях. Така че всъщност това за психичното състояние може и да е вярно
То при нас различно се стекоха обстоятелствата в последствие, ама това е друга тема.

Здравейте, прекрасни и борбени дами. Включвам се и аз в темата след няколко месеца (миналата година за пръв път писах в темата с абортите). Накратко за моята история. Март месец забременях от първия път, беше много желана бременност и бяхме много щастливи, не бих казала, че вървеше по план, очаквах да чуя пулс на всеки преглед, но такъв все нямаше, след като май-накрая се появи, моята АГ каза, че не е толкова силен, колкото и се иска, да изчакаме още 7-10 дни да видим как ще се развие и да решаваме тогава какво да правим. След прегледа просто рухнах, не излизах от вкъщи цяла седмица, опитвах се да не губя кураж, но психически бях буквално развалина…и за съжаление края на април се наложи да направя медикаментозен аборт. Лекарите казаха, че можем да започнем с новите опити след първия МЦ, който дойде на 09.06, около 42 дни след аборта, възползвах се от това време да направя изследвания за тромбофилия(имам такава и трябва да съм на терапия 0.4 фракси или клексан) ходих и при Русев, там излезнаха съвсем леко завишена НК клетъчна активност, но Тончев ми каза, че това може да се дължи и на факта, че изследванията бяха направени по-малко от две седмици след аборта. Като цяло мисля, че последните мнения за Русев се оказаха верни, че изписва на всички едно и също и че после не можеш да се свършиш с него цяла вечност. Та, честно казано обмислям да повторя имунологичните прегледи при имуноложката в МЦ на Калчев, ходя там на прегледи при Чучумишев, Тончев също работи там и съм доста доволна  от тях. След първия Ц имах и биохимична бременност, поредния трън по пътя към мечтата за бебе. Разбира се отново бях съсипана, но отдадох всичко на факта, че може би тялото ми не е било готово все още.
След биохимичната бременност Ц ми стана на 32 дни, вкарах витамините в норма, ЩЗ също (тсх 1, фт4 - 20), нямам ИР, ММ си направи разширена спермограма с ДНК фрагментации- всичко е перфектно при него. Вече и при мен, но за съжаление бременност все още няма. Този месец ми закъсня 3 дни, опитвах се да не се надявам и да не си вкарвам разни мисли в главата, за да не се разочаровам, но след 3 ден наистина започна да се прокрадва надеждата, но, уви направих тест беше отрицателен и днес си ми дойде, явно е решило да ми закъснее с три дни и да дойде на 35 ден този месец. Нямам идея на какво се дължи, четири месеца идваше по часовник на 32 ден.
Както и да е, отново разочарование и отново тъга, знам, че не са минали много месеци реално, знам, че се случват и много по-ужасни неща, но няма да крия, че след всеки неуспешен опит започвам все повече да се разочаровам и натъжавам, започвам да се притеснявам, че може да се е появил някакъв проблем, че след аборта може да имам и някакви сраствания, даже си мислех и за запушени тръби… като цяло си търся поводи за притеснения очевидно 😞
Опитвам се да си живея живота, да не мисля за това, но мисля, че всички тук разбирате как се чувствам всеки месец, след като уж сме бебеправили усилено. А от септември месец насам е още по-тегаво положението, защото и на работа и около мен сякаш всички мои познати са бременни. Радвам се за тях, естествено, но ми е тъжно за себе си.

Та, това е..не се получи много кратко, за което се извинявам. За сега плановете ни са да отида на проследим ову-то, особено сега след този 35-дневен цикъл. Отделно не съм ходила на пълна фоликулометрия, но мисля след като ми свърши да отида, знам, че си имам овулация понеже сме хващали няколко пъти доминантни фоликули и сме правили опити през фертилните дни, но все още няма резултат, явно нашето детенце още търси път към нас.

 Благодаря на всички ви за мотивацията и за куража, прочетох последните постове и наистина ме накарахте да се замисля, че не всичко свършва с този “процес”. Трябва да сме благодарни за всичко хубаво в живота ни и да се радваме на всеки миг. И дори да не става известно време, не трябва да се отчайваме, нашите дечица непременно ще намерят път към нас! 🙏❤

Деничка, не го премахнаха и напълно забравих за него. На прегледите дори не го споменава АГто ми, предполагам, че се е свил.
 

Miaa и да не се задържаш дълго в тази тема!

Аз също имам малки миоми. Само в Надежда и при един док тук не е миома а адемиоза... Ходила съм при няколко док тук. При Станулов и в Селена при Матев...
Под 2 см са ,17мм и 15мм

Резултатите от абортивния материал са излезли... показало е синдром на Даун. Много ме заболя, след това много се изплаших да не би и следващата бременност пак да се окаже така... не знам, просто исках да споделя

Тити, много съжалявам..

Нашите резултати също излязоха днес и не се откриват отклонения нито в основния, нито в разширения пакет. Така че ще се засилва ММ за спермограма, а аз към имунолог отново, че миналия път коментирахме изследванията, но ми каза, че няма смисъл да се пускат още. Чудя се в такъв случай, има ли смисъл да се прати кариотип за нас, щом проблемът не е бил генетичен?

Tity, съжалявам. Не знам доколкото те успокоява, но макар понякога да се случва да има повторно генетични отклонения, в повечето случаи се касее за случайна грешка, която не се повтаря.

fayona, ако имате финансова възможност, на твое място бих пуснала и кариотип за всеки случай.

Добре дошли на новите момичета в темата! Пожалавам ви скоро да видите двете чертички!

АА, първо - надявам се да сте здрави вкъщи и от хубаво да си недоспала. Иначе и аз се чудя защо бабите си мислят, че имат празник на бабинден. Моята свекърва чак се сърди, че не ѝ го честитим.
Та коментарите от родителите не са заради поколението, а заради липса на такт и уважение дори.

Tity, съжалявам...

Миа, добре дошла в темата и скоро към отчетни!

2402, точно така си е. Аман от тия хора, сякаш не ви стига мъката да им се не знае… Добре сме ние иначе, четох до късно, ама от моята кривотия се изпокарахме с ММ днес 😅

Файона, хубаво е да пуснете кариотип все пак.

Тити, бъди благодарна, че тялото ти е разпознало проблем и е реагирало. Даунчетата са слънчеви деца, но не е изключено щом организмът тиго е отхвърлил да е имало и други генетични отклонения, микроделеции, несъвместими с живота. В тези случаи ранният мисед е по-голяма “благословия” от, да речем, бебе преживяло само няколко часа след раждане, да речем. Давам ти друга перспектива.

Тити, не се отчайвай и не губи вяра. Ако се повтаряха нещата постоянно, нямаше да има надежда за нас с абортите
АА е права - довери се на тялото си, че е разпознало неточността навреме.
Следващият път се надявам всичко да е успешно “по учебник”.

Тити съжалявам!
Файна пусни кариотип все пак

Включвам се и аз с няколко дни закъснение, точно както Ц ми се включи снощи 😀

Караджова, благодарим за орисването! 🍀
Тити 🩷
Файона не съм много наясно, но подкрепям останалите да изследваш всичко, което може🩷

За миомите, аз имам 2см възел, от 2 години си стои с този размер, при няколко АГ съм ходила, всички ме увериха, че няма проблем за Б. Много зависи къде е разположен, а не само размера.

Snowflake много правилни неща си написала няколко страници назад, споделям мнението ти!

За позитивното мислене съм съгласна с Шантал, че хем трябва да си позитивен, но не прекалено за да е по-малко евентуалното разочарование.

За роднините, моите са доста адекватни, няма коментари и тъпи въпроси, но откъм приятелския кръг, колкото искаш.. При почти всички приятели нещата им се случиха от първия път буквално, което е супер, ама да се замислят малко, че не всички са такива късметлии (те дори не разбират, че са) и да се съобразяват какви ги дрънкат. Все едно аз да питам някой, който е под наем, ама защо нямаш свое жилище, вземи си свое, какво чакаш (не е толкова добър пример, ама нещо от сорта).

На новите, на старите, на всички, успех! 🩷