Деца с увреден слух

Kati_05, радвам се че е минало леко  Бързо да заздравява раната и малката да забрави всичко. Само се пазете пак от вируси, че Яни беше лепнал някакъв точно след имплантацията 

O, Кати радвам се че всичко е минало нормално,ДАНО НАЙ ДОБРОТО ПРЕДСТОИ ЗА ВАС.
Дано и ние скора минем по този пътртака мечтая да чуя "мамо"....Ти как разбра че това е моята дъщеря?

Кати05, много се радвам, че всичко е минало нормално и вече сте си у дома! Дано и занапред нещата се развиват безпроблемно! 

Марги, много се зарадвах, че Криси така добре се е представил на настройките! Браво на момчето! Аз много оценявам такива моменти, защото на нас просто не си се случват!

Момичета, аз пък имах една малко неприятна случка в градината. По-точно не неприятна, а може би досадна. Знам ли вече и аз как да ги наричам тези случки...  Та, какво стана. Като прибирах един ден Йоан от градината, учителката му ме спря и поиска да поговорим. Каза ми, че напоследък Йоан отново започнал да не слуша и да не внимава. Не искал да седи на едно място и не може да се концентрира върху това, което искат да го научат. Помолиха ме да работим и у дома, за да свиква да седи на едно място. О.К. Но това е нещо, което ние сме правили в продължение на почти 2 години и файда от него не видях. Йоан се учи много по-леко откакто у дома не го караме да прави нищо нарочно. Говорим му, повтаряме като папагали, караме го и него да повтаря и така той научава нови неща. Вече знае доста думички, а още повече думички разбира. Всеки ден учи по нещо ново. Аз наистина виждам голяма промяна в него. И не само аз. Всичките ни близки споделят, че има осезаема и за тях промяна. Вероятно има и деца, които се развиват по-добре от него - т.е. със сигурност има такива. Но моите амбиции не са да го направя гений и да го дават за пример - аз искам той просто да расте весело дете и да се научи да общува с хората.  Не искам вечер, когато се приберем от градина (обикновено към 18.30) да го карам да пише и да прави упражнения. Просто не искам. Искам да съм негова майка, а не негов рехабилитатор. Може и да не съм права, но ми се струва, че учителите имат нужда да ни прехвърлят част от отговорността си, за да не излезе, че от тяхната работа наистина зависи много. Не ме разбирайте погрешно - родител съм му и не бягам от отговорност, но не искам и отговорността за несправянето на учителите да ми се стоварва на мен. Още повече, че аз не мисля, че те не се справят. Може би просто дават прекалено сложни задачи на децата. Не може да не осъзнаваш основни неща от битието и да се учиш да пишеш. Това просто не ми звучи логично. И по-точно, не е редно, ако не се справяш, да обявят, че нещо не ти е наред и ти трябва повече работа! Понякога май рехабилитаторите забравят това, което те самите ни казват да не забравяме, а именно - децата са различни! Независимо дали чуват или не. А за да не съм голословна, ще ви споделя какво е научил Йоан в последните дни. Преди всичко - знае си името. Разбрахме го случайно. Гледаше едни снимки и нарече сам себе си "Уан" (Йоан). Вече знае и кои са баба и дядо и ги назовава. Също така знае името на моята приятелка Валя и го казва почти чисто. Днес научи името на бебето на моя друга приятелка - "Нити" (Ники). А също така я нарича и "бебе". Разликата с преди е, че като научи нещо и не го забравя. Освен това може да казва и едно-едничко просто изречение, но то е най-прекрасното изречение на света:"Тати пи", което значи:"Патето спи." Изобщо - сравнено с Йоан от преди няколко месеца дори, мога да кажа, че има прогрес. И такива случки само ме разстройват и ме карат да се чудя какъв е проблемът - аз ли прекалено се връзвам, те ли прекалено много очакват и в крайна сметка - дали не са прави, дали нещо не пропускам? Как е при вас? Слушате ли рехабилитаторите си или се доверявате на родителския си инстинкт? Мислите ли, че ако се работи с детето въпреки нежеланието му, ще има по-добри резултати? Да се хващам ли да го тормозя отново?

Здравейте!
Лони не се връзвай на госпожата.Това което казваш за Йоанчо е направо чудесно.Браво на умничето.Струва  ми се ,че просто искат да прехвърлят товара и най-вече отговорноста на вас.Не ти си учила за сур.педагог ,а тя.Не се ядосвай.Щом при палавника всичко е наред....това е.И Криси има моменти на деконцентрация.Като каже ,че неиска....  изчаквам малко време,ако трябва и дни и после пак.Или когато му се играе пък да не говорим..край на упражненията.Аз не съм толкова компетента ,колкото другите,прости това е майчинския инстинкт.Ти най-добре знаеш кое е доброто за Йоанчо!
От ВМА разбрах ,че с Кати всичко е наред,разминали сме се с няколко минути... но... уви... пътища..
Ситра ,стискам отсега палци...14 е хубава дата и съм сигурна ,че малката щи ви донесе много любов...занапред.
Бубица,с голямо внимание чета твоите постове ,защото ние сме по вас и ме интересува.
Пете,как е Яни..?
Позор чаках да се обадиш ...или са се променили плановете....
Поздрави на всички!   

Рафи, говорихме си за коледното тържество и тя спомена че преди коледа имало момиченце за изследване, Рафаела от Ямбол. Че от там направих връзката.
Марги, още от май месец опъваме червената пътека щом от толкова отдавна не си идвала, ще те чакаме! 
Още веднъж Честит Рожден Ден Sirta, целувки от нас!!!

Здравейте!
Ах, Лони, Лони.Не му мисли толкоз, аз ако слушах лекарите щях да съм се побъркала.Признавам си, че и аз имах периоди, в които се чудех дали правя достатъчно и даже усещах, че прекалявам с въпросите към Руми - защо така, защо това, ама защо не е така и т.н.Сигурно съм била изключително досадна. Много съм се занимавала с Иления вкъщи, но това  е мое решение.Аз не можех да си представя, че ще я остава само с тези 30-40мин дневно обучение. Но оставям спорен въпроса дали имаше ефект.Тя започна да говори от половин година, но дали е от обучението ми(и това на Руми) или просто тя порасна и осъзна сама, че говора и е необходимост и сама си се усъвършенства, като си повтаря вече новите думички.Преди тази половин година разбираше много неща, но не искаше да говори.Колко съм се тормозила ако знаеш....колко много правиш а....Може би има значение и постоянните настройки, все пак тя чува все по-добре след всяка една такава.А може би просто всичко е комплексно - постоянна рехабилитация, добри настройки и не на последно място - нейната възраст.Сякаш като поотрасна стана по-добре.Хиляди пъти съм се чудила и питала Руми - Добре, защо тогава е този зор да ги оперираме толкоз малки, че да виждаме ефекта толкоз късно.Отговора бе, че едва ли е по-добре да изпускат от този началния слухов свят, колко голямо значение има това и т.н.Еми явно ние бяхме изключение, този начален етап от нейното чуване се прояви чак сега.(тя е на 5.6год.)Знаеш ли до какъв извод стигнах - просто всяко дете е различно, на едни интелекта е по голям и по-бързо проговарят или може би просто защото са малко по-големи , знам ли.Може някой като ми прочете мнението да каже, че не съм права, но според мен най голямо значение за детския говор е тяхната зрялост. А това как и кога ще го осъзнаеш, зависи само от теб.Ти избираш и начина по който ще го постигнеш.

Момичета как сте?
Как са малките палавници?
Кати как сте.... надявам се добре,а за червения килим... такава важна особа като мен,на море...    Поздрави!

Здравейте, момичета!
Много ви благодаря за подкрепата! Аз наистина предпочитам да вярвам на очите си обикновено го правя, но сами знаете, че ако има някой да ти повтаря периодично, че не всичко е наред, накрая може и да му повярваш. Снощи си говорих с поредната учителка. Ми, какво да ви кажа! Тя самата казва, че има моменти, в които Йоан много добре се концентрира, но не винаги. Проблемът бил, че не може веднага да научава и да разбира това, което учат в момента. Ами, не може. Съгласна съм. Той винаги е учил така - по-бавно и с повече повтаряне. Но все ми се струва, че не е нелогично да е така. В крайна сметка, нормално ми се вижда на дете, което не говори, да му е трудно да се съсредоточи да пише. Всъщност, в цялата история най-огорчаващото е, че аз изслушвам учителките и приемам това, което ми казват, но не мога да кажа същото за тях. Като започна да говоря и сякаш говоря на чужд език, от който те нищо не разбират. Както и да е - продължаваме напред и дано Господ ни помага.
Новото от два дни е, че вече със сигурност различава син и червен цвят и сам си търси предмети в тези цветове (и особено в червено) и си ги нарича "тете" (червен) и "ън" (син). 
Марги, чак аз се развълнувах от морската ти емоция! Дано по-скоро дойде време за морето и дано да е прекрасно!

Ох, Йепе, колко пъти сме и говорили за тези ти разговори с учителките да не ги приемаш толкова присърце... Още от яслата беше така, Йоанчо не искал да седи на столче, ама вие вкъщи защо не го учите да седи на столче и ти се връзваш и си мълчиш  Ами казваш им с твърд тон "ама той вкъщи си седи на столче" тоест проблемът е при тях и ще спрат да дуднат  Нали и за Яни ми ги разправяха същите, ама само веднъж, обясних им, че вкъщи слуша и седи и решиха, че проблемът е при тях. А че у дома, Яни на стол не сядаше е друг въпрос  , какво ще се занимавам с глупости...
За две години и двете сме наясно, че децата имат един праг на насищане и после блокират, това е и им трябва малко почивка. Разбира се, че у вас няма да го тормозиш. Йоан е от децата, които не работят вкъщи и няма смисъл да го мъчите. Вчера четох в "Консултация с логопед" Нина обясняваше на Валенцето, защо нейното момиченце не иска да работи вкъщи, а с логоредката работи - родителите са хора за игра, логопедите са хора за работа. Щом детето така ги е възприело, нужно ли е да му се пречупва хатъра...
Просто Йоанчо, когато му дойде в повече го изразява по друг начин, престава да внимава и се разсейва. Илиян например - реве. Ама реве и пищи и тръгва да си ходи и доста изразително демонстрира, че се е уморил. Всяко дете е различно.
А рехабилитаторките понеже са свикнали да има моменти, когато възприема бързо, затова си мислят, че винаги трябва да е така и го товарят, да, ама не... Има си моменти, когато не става... Хич не се връзвай. Йоан има напредък и това е важното. Естествено, че няма да го товариш допълнително, на него му трябва и почивка.
И мен ме карат постоянно да работя с Яни, ама познай колко ги слушам. Как пък няма да избера единия час между едната рехабилитация, спането и след това Руми, да го затворя вкъщи и да правим упражнения - абсурд. Изкарвам го навън да си поиграе с децата  При това ти знаеш, че Яни за разлика от Йоанчо най-много работи с мен в къщи, просто от бебе така е свикнал.
И на мен ми минават мисли, дали не трябва да работим повече, но бързо ги пропъждам. Най-важното е детето да е щастливо. Без това са толкова натоварени и до голяма степен лишени от детство, остава да им откраднем и малкото свободни моменти за игри и забавления, ами аз съм против.
И нашата рехабилитаторка ми дудне да повтаряме у дома, ама аз не я и слушам, когато не сме могли - не сме могли и толкоз. Оставаше пък и виновна да се чувствам 
И много се дразня, ето това с писането, нашата рехабилитаторка така се забравя на моменти, има едно детенце, колкото Йоанчо и тя ми се оплаква от него, не слушал, не си пишел домашните  , вкъщи му написали домашното вместо него - аз много се смях. А тя възмутена, бе викам и те са на по 4-5 години, а се мъчат да пишат и четат и искаме още от тях. Ама това не било четене ... да бе, не било...
Всяко дете учи различно. Йоанчо учи по-бавно с повторения, просто това е неговият начин. Яни учи бързо, но забравя. И отново повторения са нужни, за да се затвърди наученото. Ама много повторения.
Нали напредва, това е важното! Къде по-бързо, къде по-бавно, при всички е различно. И ние не сме от бързо нарадващите, но какво да направя, така е.
А учителките, те по принцип нямат навика много, много да изслушват родителите. То си е някаква ... деформация  И мен не ме изслушват, ама аз си повтарям едно и също, докато се чуе  Не се разстройвай, те ти повтарят едно, ти си повтаряй своето, накрая ще се разберете   

Стискам палци на Сирта за утре, всичко да мине леко и успешно!

Мили майчета, днес на хартия ни приеха за имплантация. Утре в 8.00 трябва да сме на линия. Втората ни кръвна картина беше абсолютно в норма, без следа от завишени левкоцити . Урина не дадохме защото не намерих начин по който да я събера - нито с колектор нито с гърне, за второто тя още не иска да чуе . Но в крайна сметка ще ни приемат и така.
Стискайте ни палци, ние утре сигурно ще се видим с Кати във ВМА така че тя ще ви докладва как сме. Хайде целувки на вас и на дечица и до скоро

Сирта, утре ще сме с вас!  Ти бъди спокойна, доколкото е възможно! Ще чакаме новини!

                      Здравейте, момичета и честит празник! Ние сме в Плевен и понеже компютъра е в книжарницата, мога да го изпобзвам само когато никой не работи на него. Успях да изчета на "Z" какво се е случвало. Радвам се за Кати и стискам палци на Сирта. Ние сме добре, в момента в който си дойдохме, проходихме така, сякаш цял живот е ходил! Сега го държа с една ръка и не мога повече да пиша, като се приберем, ще съм по-подробна. Марги, нашето посещение все още не е отпаднало от дневен ред, но всичко се променя ежеминутно. Засега чао!

Как ли е минало при Ситра....като знам колко е тревожно..сърцето ми се свива.Никой ли няма новини от тях.Колко дъжд се изваля днес..     дано им върви по вода..за късмет!

Здравейте, вчера бяхме в София и се видяхме със Sirta. Малката я бяха вече изкарали от операционната. Всичко е минало добре. Видях я за малко, тя си спеше милата, нямаше температура. Те са двамата с мъжа и, така че се надявам първата вечер да е минала леко, по-късно ще звънна за информация. Успяха да видят нашата рана. На мен честно казано много ми е неприятен този белег, прилича ми на някакъв залепен червей зад ухото, ужас. Казаха, че след време ще улегне, а пък и косичката ни ще порасне . Иначе днес ще я водя при личната, защото ми вдига температура но не постоянно, и нослето май не е наред, усещам че се разболяваме. Ще видим дано не е сериозно.

Sirta са добре, снощи малката е спала спокойно и няма температура. Хапвала си и и вече щуреела.  За сметка на това два пъти вече си сваляла превръзката и се налагало да я подменят, палавница! Надява се утре да ги пуснат, така че ще чакаме включване.