Деца с увреден слух

Яни пък най-добре работи вкъщи, аз и преди съм го писала. И стана с натискане, вече не, но в началото... Беше бебе още, но прекрасно правеше разлика между игра и упражнения под формата на игра, въобще не се подлъгваше. А си спомням, че рехабилитаторката тогава му измисляше постоянно най-различни и нови игри, за да му е интересно. Но не, в момента, в който усетеше, че играта "клони" към упражнение и ужас...
И аз го натиснах вкъщи, научи се, че е по-добре да внимава и да минат бързо и после да си прави каквото си иска, вместо да реве и се тръшка, да губи време и в крайна сметка пак да ги направи. С времето до такава степен упражненията му станаха част от ежедневието, че сега, ако пропуснем да правим няколко дена или не сме били на рехабилитация, вади нещата от шкафа и почва да си прави сам 
Обаче на рехабилитаторките още се опъва, той си е инат по принцип и ако му е нещо ново и му се види трудничко, много се дърпа. У дома нямам проблеми - слуша ме, ама на рехабилитация... Много се притеснявам да не свикне така да се налага, че като ревне или се разсърди ще стане неговото. Засега рехабилитаторката от ДГ доста добре му "овладява" тези "пристъпи", сигурно защото и нейното детенце е на тази възраст, дано и занапред успява...
Мисълта ми е, че при Яни стана с "натискане", само с добро не помогна, но при повечето деца е обратното, тях ако ги натиснеш има опасност да намразят правеното... Всички деца са различни и все си мисля, че за всяко трябва индивидуален подход. Кофти е, че тук се работи малко като на "поточна линия", горе - долу по един и същи начин с всички деца. Дали защото нямат опит или време, или организацията нещо куца, не знам...

vladun, на колко години е Влади сега? Припомни ми кога сме се виждали, че не мога да се сетя, че в яслата засичах доста нови родители и вече забравих кои 

 livel , знае ли буквите? Не да ги казва, просто да ги познава, ако ги познава, нареди различни букви и я накарай като кажеш някоя да ти я подаде, само на слух. Закрий си устата да не те вижда.Така ще можеш да прецениш кое чува, кои звукове бърка и после това ще ви помогне при настройките. По-сложно е да пробваш със сходни по звучене думички и т.н. Когато повтарят, това, че повтарят неясно не винаги се дължи на факта, че не го чуват. Яни например е имал мързелив артикулационен апарат и много време загубихме в чудене защо не говори, като чува толкова добре, после упражнения за раздвижване... а времето си върви...

PetiaK, ние ходехме в яслата на рехабилитация през първата седмица след, като го включиха, вие дойдохте за първи път. Ако си спомням добре Яни не беше проходил още   , а може и да греша. Сега Влади е на 5 години, ходи в масова детска градина, но всеки ден го водим на уроци при нашата рехабилитаторка.

Pozor много ще се радвам да се срещнем!

Благодаря на всички .Аз по принцип съм на същото мнение но като си помисля за загубеното време и съвмем излудявам.А Иви е на 5г. как да подредим нещата че хем да играем хем да учим.Ива стои по 1ч. с кръстосани ръце стисната уста и клати главата за (не) че понякога ми идва.......Сигурна съм че бъркам с бързането си но просто няма време съжалявам че се повтарям и вманячвам но....А и настройките 100% не са както трябва но пък и това не зависи от мен за жалост .Учителката и казва че трябва малко да и попречупя  характера ама лесно се казва     ефекта е винаги обратен.
  

Не грешиш  , лазеше. Късно проходи, много време аз ходих и седях с него в яслата, защото той още не ходи... Беше си бебе, сега вече имат доста бебенца, ама тогава нямаха. Няма да забравя Златанова като го видя за първи път изохка: "Ама той си е съвсем бебе" - Яни и се ухили и тя "И няма зъби" 
За Плевен си спомням, че Светла Радоева е говорила, че има добри рехабилитатори, дано да сте доволни 

Ох, писах, писах, заби ми компа и сега се ядосвам, но ще ви преразкажа накратко, че не ми се пишат такива фермани пак - как беше при нас. В началото възприемаше рехабилитацията с интерес, беше под формата на игра, забавно - нямаше проблеми. Но дойде момента на буквите, сричките, думите - там стана ад. Не искаше изобщо, как ли не съм поднасяла информацията, веднага усещаше и най  - малкия намек за обучение и се дръпваше. Скръстваше ръце и само клатеше глава"не". Видях се в чудо, опитвах и с лошо и с добро, давах луди пари за книжки, материал най - различни, таткото ни донасяше много чужди книжки, да ползваме картинките. Нарочно с чужди букви, нашите ги познава и тотално ги отблъскваше.Просто я разгледа и не я иска вече. Делях ги на такива за обучение и на такива за игра, не стана.после тези , които и бяха за забава ги ползвах и в уроците. И край с тях - не ги поглежда. Много настояване трябва, колкото и немислимо да звучи, аз избрах този вариант. Просто тя свикна, създаде един ежедневен навик да се учим. Но е на периоди, периодично се уморяват и тотално отказват. Криеше си дори тетрадките с домашно от рехабилитаторката.....не можех да я открия с месеци. Един ден дори, като ги видя тетрадките, сядаме да учим, и тя хващайки си главата " Иления болна, топло" Щях да падна. Точно в тези моменти ту и се ядеше, ту и се спеше, ту  и се пиеше нещо. Много трудни периоди сме имали, но и много лесни. И ми направи впечатление, че когато учехме по някоя нова тема, ако и е интересно много бързо научаваше на слух думите, но ако не и е интересно - и до днес все и ги напомням. Не се отказвайте, работатае трудна , съпроводена  много нерви и постоянство, но поне има смисъл. Иления  момента учи само на слух думи, не може да ги изговаря правилно веднага, но се повтаря и повтаря до научаване. Просот от мой опит знам, че няма друг начен за момента и за възрастта и. Много малка част от трудния и дълъг път съм минала и знам, че без работа с детето нищо не може да стане. Няма кой да ни замести и все още може би никой не е длъжен. Така че се занимавайте с децата. Вечер когато си лягате трябва да сте с мускулна треска на устата. И наистина за да има ефект, трябва занимаване с детето. Нищо не става от само себе си. Дали е от настройките или от нещо друго, не знам, но поне при мойто дете нещата ставаха прекалено бавно за да мога да съм доволна. Казвам ставаха, защото тя вече е с изградено слухово внимание, има слухов речник(задоволителен), сега просто трябва да и се повтарят думите , докато не ги научи правилно изговорно. Иэ естествено постянно и непрекъснато тези деца учат нови и нови думи. Бързо ги запомнят по смисъл, но изговарянето се учи при всяка една. Започвам вече да и обяснявам и абстрактните понятия - час време дни на седмицата, месеци, сезони. И е малък ад - това нещо няма обяснение. Но и не я натискам много, защото все се надявам да "узрее" още малко за тях. А времето лети........
Чуваща отново, да за малките , еднократните батерии става въпрос.

Бубе, знаеш, че няма да се съглася с теб!
Изобщо не мисля, че е работа на родителите да обучават децата си. Да им помагат - да, да създават в тях положителна нагласа към боворенето и общуването - да, но да се превръщаме в терапевти на децата си - не съм съгласна. Ще ти кажа какво представляват "уроците" на Джон Трейси Клиник, които са именно за домашни занимания, лесни за изпълнение от родителите и по-интересни за децата. Тяхната основна идея е да се  учат децата в ежедневието, както е и с всички останали деца, както е естествено да става. Например - събирате заедно прането и го разпределяте - чорапи, панталони, блузи - ето как детето ще научи дрехите! Миете съдовете заедно - така лесно ще научи имената им. Подреждате играчките, готвите, чистите - това са ежедневни занимания и с малко повече въображение могат да сепревърнат в интересни начини за обучение. Толкова много са примерите дадени там! А иначе - за писането и четенето - при всички деца е различно и според мен малко се прекалява с изискванията в това отношение, защото очевидно е трудно за дете, което не може да говори, да осъзнае писането и четенето. Но това са си мои размишления.

    Знаете ли какво стана снощи...Венци натисна пумпала, който се върти, свети и ПЕЕ, посочи си ухото и се усмихна широко!

Браво на Венци 

Браво!

  Браво Венци! Гале виждаш ли ,че има с какво да ни се похвалиш...  Това е само началото..всичко тепърва следва и ще ти донесе толкова радости...Когато Криси каза мама...се разплаках..И сега когато каже тати..на баща му му олекват коленете...Такиве сме си ..радват ни и най малките нещица...
Да ви попитам нещо:Криси ходи и с имплантанта и със слуховия апарат.Вчера бях дневна и баща му  свалил апарата...и смята ,че без него чува по-добре.Възможно ли е?Аз не мога да преценя..свалям..слагам.. все си е еднакво според мен.Но той държи на теорията,че с импланта се чувало по различен начин и апарата само го смущавал.Давайте съвети...И с двете ли да ходи... чудя се? 

Тоя въпрос ще стои пред мен съвсем скоро. Разпитвала съм много хора (но не и деца) и отговорите не са еднозначни. Някои казват, че СА само ги смущава, други казват, че им помага да разберат от къде идва звукът... Пробвайте го без апарат, ще си проличи.

Лони, знам , че не си съгласна с мен. А, замисляла ли си се, че всяко едно дете за да каже правилно дадена дума, трябва да е научило да изговаря всеки един звук(буква) И ако не са му поставени няма как да проговори. Примерите , които даваш съм ги правила и без да съм чела правилата на Джон Трейси. Това може да ти е от полза, но по-късно(начините да го заинтересоваш детето) Колкото и да не ни се ще, нашите деца са си с глухота, трябват си специалните грижи за да проговорят. Да, знам, и аз идсам да съм само майка, не учителка. Но в момента в който съм я оставяла без грижи, н еи е мръдвало нивото.(лятото).Самоученето идва при нея чак сега, и винаги я поправям, защото все още не може да каже всяка една нова дума правилно.Аз за това говоря, а не за начина по-който ми се иска да става. Не мога да разчитам на 30мин. работа на учителите. Но и това си е мое мнение. Всички хубаво говорящи деца с КИС, които съм чувала досега не са самоуки, а е въпрос на много занимания от страна на майката с детето. Просто засега това е действителността. А това какво на нас ни се иска е друг въпрос

pozor, ного се радвам на хубавата новина! Скоро да имате още много такива!
Марги, не знам за слуховия апарат. Аз лично смятам, че Йоан чува добре, когато е и с двете. В Германия повечето деца си бяха и с имплант, и с апарат. Наблюдавайте го и ако имате някакви притеснения, говорете с лекарите. Може да има нужда от друга настройка на апарата, знам ли...
Бубе, ти не си ме разбрала - естествено, че децата имат нужда от рехабилитация! Имах предвид, че тя трябва да е работа на рехабилитаторите, а не на мама и тате. И ако детето не се справя добре, това не е проблем на мен и теб, а на специалистите, които не се справят с работата си. Това имам предвид. Естествено, че щом те не си вършат работата, като хората, ние ще правим каквото можем, за да помагаме на децата си - дали като им осигуряваме допълнително занимания с друг специалист, дали като ние се правим на специалисти... такива ми ти работи! Знаеш какво разказва Мери за Щатите - те само си говорят с детето! Ето това е нормалното положение на нещата, но тук нищо не е нормално, очевидно. 

Марги, детенце също е със слухов апарат и имплант, само за по няколко часа на ден и свалям апарата да остане само с имплант. Така ме съветваха тук в яслата, така и ми казаха в Израел, логиката е че чуват стерео, дори и да има разлика в нивото на чуване, а може действително да е необходима промяна в настройката на апарата . При нас е факт че Калина си ги търси и двете

Браво на Венци, тепърва ще изненадва мама и тати 

Марги, Криси има доста остатъчен слух в другото уше, така, че СА би трябвало да помага, ако е добра настройката обаче... Яни е само с имплантант, но СА определено го дразни. Знам, че настройката му е лоша и предполагам, че с двете му е някаква какафония в главичката. Само с имплантанта се чувства добре, ориентира се много добре откъде му идва звукът, а и при него остатъчния слух е нищожен... Наблюдавай детето и прецени сама, няма универсален модел.

Бубе, има някои дечица, при които не се налага да се поставят буквите (буква по буква), повечето звуци ги изкарват на слух и направо ги учат на лепети, думички, изречения. Пак се чисти изговарянето, но не е буква по буква... Е при Илиян не стана така и ние сме още на буквите... Много е индивидуално при всяко детенце и ние много работим у дома, ако не го занимавам вкъщи, а разчитам само на рехабилитациите, напредък почти не се усеща, става ужасно бавно (то без това си ни е бавен напредъкът при нас...). Не знам от настройки ли зависи, от дете ли...