Любопитно ми е какви са основните причини, заради която жените зарязваме мъжете.
Само честни отговори, моля.
Само честни отговори, моля.
- Публикувана: 2 фев. 2024, 22:13 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2024, 19:19 ч.
Защо зарязахте бившия си?
Тръгнах си,когато започна да пие бира от сутринта.
Като пийнеше прилично ставаше заядлив. Не работеше, а беше недоволен от това,че аз работя на нископлатена работа... Не искам дори да си спомням онези години
Като пийнеше прилично ставаше заядлив. Не работеше, а беше недоволен от това,че аз работя на нископлатена работа... Не искам дори да си спомням онези години
Болестна, брутална ревност. И лошо пиянство, след което следваха мили очи и извинения.. Опитах с добро и с говорене, но не стана. Много бързо му бих шута.
Първо, чувствата охладняха и спрях да го идеализирам. После срещнах друг.
Оказа се луд. Буквално. Маниакален параноик. Към днешна дата превърнал дома си в бунище, събирал всякакви боклуци, не работел, не си подновявал документите за самоличност, въобще бил изцяло извън системата социалната.
Опити за манипулация. Обиди и постоянни филми, в които ме вкарваше. Два пъти едно и също нещо не казваше, а действията му съвсем различни.
Влюби се в друга, опитахме да продължим,заради новороденото ни бебенце, но нещата не бяха същите. Въпреки, че причината беше у него, аз не издържах и поисках раздяла. Дума лоша не сме си казали, но партньорите трябва да са един за друг в мислите си. Иначе е безсмислено.
Патологичен лъжец, несериозен, не можех да разчитам за нищо на него. Случвало се е да бъде и с други, тежко го приех. Не беше това за което се представяше. Дърпаше ме назад. Неуважение, много безотговорно поведение, никаква сигурност, постоянни лъжи. Нереална себеоценка. Съобразявах се, бях влюбена, приемах всичко, прощавах, но в един момент, слава богу, си дадох сметка, че не може някой да ме унижава така и че имам правото да се чувствам добре, нормално, като другите хора, не постоянно да съм в напрежение каква нова глупост ще направи. И относно работните си ангажименти беше често несериозен, ставаха проблеми и там. Не съжалявам, че сме били гаджета, било е опит. Той съжаляваше после, че не сме заедно; не съм въобще убедена, че на мъж с такова поведение към жена, може да му е много тъжно. Нямам лоши чувства към никого от бившите. Колкото повече щастливи хора на тази земя - толкова по-добре за всички.
Връзка от разстояние, че и много години - част от ученическите ми и 3 от студентските. Той замина за друг град, след като завърши училище в моя. Аз го мисля и рева, той... прави каквото му хрумне. "В четвъртък или петък да дойда? " - "Все ми е тая". Само аз пътувах, само по моя инициатива. Сексът не вървеше, затворен, студен беше към мен, обаче аз много влюбена, видиш ли. Най-трудно ми беше да си кажа, че приключвам. Година по-късно се опита да се съберем отново, не можел да живее без мен. Е, живеем си и двамата един без друг без проблеми и от 13 години не са се пресичали пътищата ни.
Години наред живеехме като съквартиранти, деляхме си всички разходи, никъде не ходехме, сакън да не похарчим някой лев, знаеше като се прибере само хладилника и компютъра и беше постоянно недоволен за някакви битовизми. Към днешна дата не мога да повярвам колко години пропилях в надежда, че нещата ще се променят. Жените сме големи мазохисти.
Не искаше да се изнесе от апартамента на родители си, да не е луд да плаща наем като си има детска стая. Мъж на 25 години с прилични доходи. Ами писна ми се размианавам сутрин с майка му по коридора и се разделихме, а иначе беше свестен и готин.
Години наред живеехме като съквартиранти, деляхме си всички разходи, никъде не ходехме, сакън да не похарчим някой лев, знаеше като се прибере само хладилника и компютъра и беше постоянно недоволен за някакви битовизми. Към днешна дата не мога да повярвам колко години пропилях в надежда, че нещата ще се променят. Жените сме големи мазохисти.
Идентично!
Допълвам насаждане на вина у мен за всичко, което правех или не правех, както и порно зависимост.
Накарах го той да се изнесе от общата ни квартира. Отказваше няколко месеца (!), но аз живеех все едно го няма - готвех за себе си, хранех се сама, не се съобразявах с него за нищо, буквално не му говорех.
Не знаете облекчението когато един ден се прибрах от работа и нещата му ги нямаше.