Детето ми е на 7 и проявява агресия вкъщи

А какво например не може? Тоест какво му отказвате?

Ако например иска да играе на таблет, но е играл малко преди това и сме му казали, че не може, защото гледаме да го ограничаваме във времето пред екрана. Ако в момента е решил, че иска някой да отиде до магазина, защото му се е дояло нещо и му се обяснява, че ще се пазарува малко по-късно.

Просто пробва докъде се простират границите на търпението ви и според тях ще ви действа в бъдеще. Сами ще решите дали ще му позволите да вземе надмощие над вас още в ранна детска възраст или ще поставите границите, до които му е позволено да има претенции.

Пробва ви границите, гледам са разтегливи…

Съвсем ясно му покажете, че нито може да обижда, нито може да удря. Съвсем ясно.

Заявете твърдо решението си докато е време, в противен случай ще съжалявате.
Не казвам да употребявате сила, но да го заявите с твърд тон като го гледате директно в очите.

Има една книга "Малкият тиранин",
много е интересна. Аз съм я чела, още преди да имам дете.
Изключително полезна е и в нея има реални примери за деца "тирани".
Позволили сте му да ви се качи на главата и ще трябва да го отучите. Няма да му стане приятно, но ако устоите, ще успеете.

Нека да знае предварително правилата и после неотклонно да ги спазва. Никакво отстъпление от ваша страна. Например, яде се сутрин-обед-вечер и междинни закуски в 10 и 4 след обяд. Яде се, каквото има и той избира от наличното. Давам го като пример. Може да са ви други правилата. Ако ги знае и види, че вие ги спазвате и не поддавате на емоционални изблици, ще влезе в пътя.
Аз бих го наказвала за агресия и удряне, например с негледане на филмче или недаване на таблета. Но пак трябва да е предупреден за последиците, за да е справедливо.
Освен това, бих се погрижила извън училище детето да има достатъчно движения и развлечения - от рода на игри навън.

Благодаря за съветите. Не съм навлязла в подробности, но наказваме го, не го оставяме да прави каквото си иска в никакъв случай, последователни сме.

Всеки допуска грешки, няма идеални родители. Няма готови рецепти, зависи от толкова много неща. Детето реагира на нещо, във вашето поведение. Вие какво всъщност питате? Как да промените детето, или как да промените себе си?
Лично аз съм твърдо против наказанията, направо са ми противни. Ядосвам се на момента.

По-добре да не употребявате думата "наказание". Не действа добре на детските уши. Използвайте "забрана".

Абсолютно вярно, препоръчвам на авторката поредицата с детегледачка по ТЛС Supernanny.
https://youtu.be/jkVMXEvMhaM?si=XzxoMwIQiQcZBefY

Макаринковски методи с възпитание през назиданието са били много актуални, но доказано неефективни и смачкващи. Ако изгледати 10 епизода, ще хванете успешно как укротява наистина невъзможни деца и всичко това със спокойствие, но ясна категоричност правила и мотивация.

Аз бих си задала няколко въпроса  Той има ли приятели? В смисъм има ли с кого да играе , ако не играе на таблета? Има ли извън училище контакти с други , освен с вас ? Вие играете ли с него на нещо?  В училището и класа има ли групичка , които са по-интересни и се държат странно и агресивно и той как ги приема? Почива ли си достатъчно след училище? Трудно ли му е в училище ? Възрастните стоите ли и вие много на ел. устройства в свободното време. Вие как разтоварвате ?  И т.н.
А за полжване на думи - не бих ползвала нито забрана , нито наказание  - а договорка и обяснение и време заедно . 

Една случка, която по Коледа ми направи впечатление. Едно приятелско семейство с което празнуваме - на празника детето по-голямкото абс. неадекватно прекара всички часове залепен на телефона. Родителите му се оплакваха от това. Децата размениха подаръци и моите са по-големи подариха един много готин конструктор и седнаха всички да играят. Това дете цялото останало време беше запленено от играта , пълно с идеи и експерименти - веднага схвана всичко и едвам я прибра накрая за да си тръгне с забит в телефона нос. Кутията на конструктора беше голяма и остана да си я приберат нататък. На следващия ден ние бяхме на концерт и не се събирахме в същия състав , но майка ми каза , че изкарали цялата вечер пред телевизора , играта в кутията , никой от възрастните не извадил конструктора да нареди и да играе с детето и то изкарало времето на телефона. Но не като да не му обръщат внимание - всичко му купуват, по цял ден се панират да не остане гладен и дали си е научил уроците и какви са му оценките ... но като седи сам на телефона - той си е такъв и е голям проблем и виновен ... И на никой не му хрумва да си остави своя телефон и да играе с детето на нещо друго или да му покани приятел за да играят на друго.

Детето отразява възрастните. Опитате се вие да се промените първо.

Съгласна съм с вас, макар, че се сетих за една сентенция "Децата не приличат на родителите си, те приличат на времето в което живеят". Вчера слушах едно видео и говореха за новият световен ред и целта, децата да бъдат отдалечени от родителите си, от ценности, от семейство....и това умело се постига с "електронната детегледачка", децата масово при това на много малка възраст са на таблет или телефон и са фокусирани, нищо не може да им отвлече вниманието. Спомням си моето детство с часове си играех сама, измислях си игри, роли, обличам се, преобличах се, какво ли не, днес децата не могат да играят самостоятелно нещо и така за родителите е много по-лесно таблета и спокойствие. На много родителите не им се занимава, разходка, планина, музей, а това е толкова важно.

Не е истина. Дори самата борба да не повтаряш техните грешки означава , че си ги придобил и борбата ти е част от твоето изграждане . Всички живеем в едно врме и всички сме различни. Тук не говорим за Барби и Кен манифактура.

Sephora Слава богу децата все още не ги отглежда изкуствения интелект на базата на селектирани сентенции. Също така живота ни е организиран по друг начин в днешно време . Библията също не е основен закон.
Сентенциите, чужди мисли, произведения на изкуството са именно това - произведения на изкуството и са за да се разнообразяваме, да се замисляме, да се синхронизираме , да намираме опора и да им се радваме, но не и да ги следваме безпрекословно.
Децата се отглеждат и се учат в обстановката в която живеят и според тази обстановка и според директния пример си изграждат базово поведение.  Но това е любителска тема и ако някой има нужда от психо съвети ще иде да си поговори със специалист. Книгите и самоучението не са достатъчни.

Благодаря на всички за отговорите. Със сигурност и ние някъде грешим, затова и потърсих съвет. Аз самата усещам, че не винаги успявам да реагирам максимално адекватно и се старая да се уча от грешките си.
За електронните устройства - напълно подкрепям мнението, че детето не трябва да прекарва толкова време пред тях. Всъщност таблет сина ми има от Коледа. Преди това не сме му позволявали да използва телефон и подобни устройства. Пред телевизор също не прекарва кой знае какво време. Вкъщи играем игри с карти и всякакви настолни, говорим си, той се интересува много от спорт и ако гледа телевизия, гледа спорт, а не анимации. Когато е спокоен, с него си говорим като големи хора. В училище се справя добре, много е старателен и послушен там. Тепърва създава приятелства. Когато е хубаво времето, излизаме задължително.
Това, което ме притеснява са тези изблици, когато е ядосан. Тогава сякаш става друго дете. Забравя всичко, което сме говорили и изговаря глупости спрямо нас, посяга ни.
По отношение на наказанията, може би сме малко по-меки в тона, защото в детската градина той получи тикове и оттогава гледаме да сме максимално спокойни, да не му се караме, а със спокоен тон да поговорим, когато е направил нещо. Тиковете отшумяха с времето и така и не се установи каква беше причината за тях.

Питай го леко за различните деца и групички и какво му прави впечатление, какво говорят , какво му е неприятно и какво му харесва  ...
Според мен същото дете си е , важно е да знае, че вие всякак го обичате и разбирате и винаги го подкрепяте . Затова опитай да разбереш. Виж къде е проблема в такива ситуации - умора, глад, несигурност, скука, лош пример, стряскащо преживяване извън къщи , натиск в училището и неспособност да се справи с нещо,  твърде много вживяване в компютърна игра , отхвърлен е от група към която има интерес ... наблюдавай и питай.
Възрастните да не би да не реагираме емоционално при преумора и т.н. Ако всички можем да се владеем винаги няма да ги има тези клаксони по шосетата

Детето е в изключително нов етап от живота си-първи клас. Дори и добър ученик, справящ се, не значи, че не му влияе новата среда, новите отговорности, очаквания. Според мен реагира на тези неща, което е нормално. Говорете повече.

Запишете го на някакъв спорт, който му допада.
Силно препоръчвам скокове във вода (заради треньорите най-вече).

Караш ли го после да ви се извини?
Той  идва ли по своя инициатива след обиди, да ви каже, че съжалява?
Каква  е реакцията ви, като родители, заедно или поотделно,  когато ви обижда?

Изчаквам първо да се успокои, защото в такъв моментен изблик на емоции не чува нищо. Тогава говорим и обясняваме, понякога заедно с баща му, понякога поотделно. Относно извиняването, почти винаги той сам идва, за да се извини и винаги очаква и аз или баща му също да се извиним. Когато е спокоен и си говорим, казва, че когато е ядосан, не може да го контролира и да се спре.
Говорим много за училище, разпитвам го за децата там, как е минал деня му, говорих и с госпожата относно поведението му. На този етап си позволява такова поведение само вкъщи с нас.

Защото знае че ще го разберете или поне ще опитате и че сте на негова страна .

Естествено, че ще го разберат и ще се опитат да са на негова страна. Важно е детето да чувства безусловна любов.
Освен това е добре, че и вие се извинявате. Нека знае, че е човешко да се греши и всеки трябва да се извинява.
Моят съвет е да говорят с добър детски психолог.

Наистина е естествено, но много хора при емоции, объркване, паника, преумора, страхове и пр. не съзнават добре как реагират и не разбират винаги какво причиняват

Ако детето ми на 7г ми посегне или започне да сипе обиди, значи не съм си свършила работата в първите 7 години!
Таблетите навлязоха на мода когато малкият ми син беше втори клас. След премисляне, за Коледа купих, защото всички в класа играеха някакви кланове и общи игри. Достъпът беше ограничен - при 5 или 6 се даваше и то за час, след като си е научил. В другото време много редеше Лего, сам в стаята си на тишина и с часове. В почивните дни - вън сред природата и дълги разходки, четене на книги, игри с деца... Телефон проима в 4 кл, детски смарт часовнкик, после мина ма такъв с копчета. Смартфон с ограничение на достъпа към интернет в 7кл, чак в 8 заради училище ( онлайн поради ковид) и профила в училище се снабди с лаптоп в стаята....
Не винаги и възрастни хора могат да се откъснат от екрана, какво остава за децата. За това ние контролираме. При лошо поведение, напълно махам всякакви екрани за много дълъг период. При почивки , екскурзии и пътувания - също.
Били сме на екскурзии с приятели, чиито деца са били все с нос в телефона, ужасно е. Дори не контактуват, ни говорят, ни чуват - вечно със слушалки.

Наскоро една колежка доведе детето си със залепен таблет на ръцете и вперен в него. Беше сигурно на около 10-11 години. Дори не поздрави, не говори изобщо, просто гледа таблета и играе. Останах потресена. Не изглеждаше срамежлив или нещо подобно, съдейки по стойката му как се кълчеше непрекъснато по столове и дивани без дори да установи ей така веднъж очен контакт с някого.