Детето ми е на 7 и проявява агресия вкъщи

А какво например не може? Тоест какво му отказвате?

Ако например иска да играе на таблет, но е играл малко преди това и сме му казали, че не може, защото гледаме да го ограничаваме във времето пред екрана. Ако в момента е решил, че иска някой да отиде до магазина, защото му се е дояло нещо и му се обяснява, че ще се пазарува малко по-късно.

Просто пробва докъде се простират границите на търпението ви и според тях ще ви действа в бъдеще. Сами ще решите дали ще му позволите да вземе надмощие над вас още в ранна детска възраст или ще поставите границите, до които му е позволено да има претенции.

Пробва ви границите, гледам са разтегливи…

Съвсем ясно му покажете, че нито може да обижда, нито може да удря. Съвсем ясно.

Заявете твърдо решението си докато е време, в противен случай ще съжалявате.
Не казвам да употребявате сила, но да го заявите с твърд тон като го гледате директно в очите.

Има една книга "Малкият тиранин",
много е интересна. Аз съм я чела, още преди да имам дете.
Изключително полезна е и в нея има реални примери за деца "тирани".
Позволили сте му да ви се качи на главата и ще трябва да го отучите. Няма да му стане приятно, но ако устоите, ще успеете.

Нека да знае предварително правилата и после неотклонно да ги спазва. Никакво отстъпление от ваша страна. Например, яде се сутрин-обед-вечер и междинни закуски в 10 и 4 след обяд. Яде се, каквото има и той избира от наличното. Давам го като пример. Може да са ви други правилата. Ако ги знае и види, че вие ги спазвате и не поддавате на емоционални изблици, ще влезе в пътя.
Аз бих го наказвала за агресия и удряне, например с негледане на филмче или недаване на таблета. Но пак трябва да е предупреден за последиците, за да е справедливо.
Освен това, бих се погрижила извън училище детето да има достатъчно движения и развлечения - от рода на игри навън.

Благодаря за съветите. Не съм навлязла в подробности, но наказваме го, не го оставяме да прави каквото си иска в никакъв случай, последователни сме.

Всеки допуска грешки, няма идеални родители. Няма готови рецепти, зависи от толкова много неща. Детето реагира на нещо, във вашето поведение. Вие какво всъщност питате? Как да промените детето, или как да промените себе си?
Лично аз съм твърдо против наказанията, направо са ми противни. Ядосвам се на момента.

По-добре да не употребявате думата "наказание". Не действа добре на детските уши. Използвайте "забрана".

Абсолютно вярно, препоръчвам на авторката поредицата с детегледачка по ТЛС Supernanny.
https://youtu.be/jkVMXEvMhaM?si=XzxoMwIQiQcZBefY

Макаринковски методи с възпитание през назиданието са били много актуални, но доказано неефективни и смачкващи. Ако изгледати 10 епизода, ще хванете успешно как укротява наистина невъзможни деца и всичко това със спокойствие, но ясна категоричност правила и мотивация.

Аз бих си задала няколко въпроса  Той има ли приятели? В смисъм има ли с кого да играе , ако не играе на таблета? Има ли извън училище контакти с други , освен с вас ? Вие играете ли с него на нещо?  В училището и класа има ли групичка , които са по-интересни и се държат странно и агресивно и той как ги приема? Почива ли си достатъчно след училище? Трудно ли му е в училище ? Възрастните стоите ли и вие много на ел. устройства в свободното време. Вие как разтоварвате ?  И т.н.
А за полжване на думи - не бих ползвала нито забрана , нито наказание  - а договорка и обяснение и време заедно . 

Една случка, която по Коледа ми направи впечатление. Едно приятелско семейство с което празнуваме - на празника детето по-голямкото абс. неадекватно прекара всички часове залепен на телефона. Родителите му се оплакваха от това. Децата размениха подаръци и моите са по-големи подариха един много готин конструктор и седнаха всички да играят. Това дете цялото останало време беше запленено от играта , пълно с идеи и експерименти - веднага схвана всичко и едвам я прибра накрая за да си тръгне с забит в телефона нос. Кутията на конструктора беше голяма и остана да си я приберат нататък. На следващия ден ние бяхме на концерт и не се събирахме в същия състав , но майка ми каза , че изкарали цялата вечер пред телевизора , играта в кутията , никой от възрастните не извадил конструктора да нареди и да играе с детето и то изкарало времето на телефона. Но не като да не му обръщат внимание - всичко му купуват, по цял ден се панират да не остане гладен и дали си е научил уроците и какви са му оценките ... но като седи сам на телефона - той си е такъв и е голям проблем и виновен ... И на никой не му хрумва да си остави своя телефон и да играе с детето на нещо друго или да му покани приятел за да играят на друго.

Детето отразява възрастните. Опитате се вие да се промените първо.

Съгласна съм с вас, макар, че се сетих за една сентенция "Децата не приличат на родителите си, те приличат на времето в което живеят". Вчера слушах едно видео и говореха за новият световен ред и целта, децата да бъдат отдалечени от родителите си, от ценности, от семейство....и това умело се постига с "електронната детегледачка", децата масово при това на много малка възраст са на таблет или телефон и са фокусирани, нищо не може да им отвлече вниманието. Спомням си моето детство с часове си играех сама, измислях си игри, роли, обличам се, преобличах се, какво ли не, днес децата не могат да играят самостоятелно нещо и така за родителите е много по-лесно таблета и спокойствие. На много родителите не им се занимава, разходка, планина, музей, а това е толкова важно.