Работих до 23.12 , родих на 25.12. Върнах се на работа 1м. след като родих - на 1/2 работен ден и не съжелявам.
- Публикувана: 5 фев. 2007, 18:25 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2007, 12:03 ч.
за бременността и за работата
Аз си обичам работата и лудницата в нея.
Надявам се да работя до последния момент. При първото дете излязах по майчинство 1 седмица преди да родя.
Аз лично ще се побъркам, ако си стоя 45 дни вкъщи без причина. Като съм на работа времето ми минава по-бързо, а и ми е приятно.
Всеки преценява, как би се чувствал най-добре.
(имам достъп до служебната си поща и от нас
)
Надявам се да работя до последния момент. При първото дете излязах по майчинство 1 седмица преди да родя.
Аз лично ще се побъркам, ако си стоя 45 дни вкъщи без причина. Като съм на работа времето ми минава по-бързо, а и ми е приятно.
Всеки преценява, как би се чувствал най-добре.
(имам достъп до служебната си поща и от нас
) Няма нищо по-хубаво от майчинството. Работата няма да ти липсва сигурна съм
Преди да родя всички ми повтаряха да си почина добре. Аз обаче се чудех също като теб ще ли изкукам вкъщи или няма 
Бях си оставила сума неща за вършене, за да не скучая 45-те дена. Отидохме на море (бабичките се кръстеха, като ме видеха с корема). После се върнахме вкъщи да боядисаме стаята на бебето, преди да идем за 5 дни на планина........но не би. Още не бяхме приключили и ми изтекоха водите. Бебето се роди 20 дни преди планираното. После се оказа, че бебето не било чело учебника кога било трябвало да стане, та са ми объркали термина, не че съм родила по-рано. Сега съжалявам, че така и не ми остана време да се разхождам, да гледам тв, да прочета някоя книга-останаха си там, където си ги бях наредила, да имама какво да правя докато скучая. Така че, човек никога незнае............. Сега ако ме питаш, прави са били хората да си почина, докато още мога 
Бях си оставила сума неща за вършене, за да не скучая 45-те дена. Отидохме на море (бабичките се кръстеха, като ме видеха с корема). После се върнахме вкъщи да боядисаме стаята на бебето, преди да идем за 5 дни на планина........но не би. Още не бяхме приключили и ми изтекоха водите. Бебето се роди 20 дни преди планираното. После се оказа, че бебето не било чело учебника кога било трябвало да стане, та са ми объркали термина, не че съм родила по-рано. Сега съжалявам, че така и не ми остана време да се разхождам, да гледам тв, да прочета някоя книга-останаха си там, където си ги бях наредила, да имама какво да правя докато скучая. Така че, човек никога незнае............. Сега ако ме питаш, прави са били хората да си почина, докато още мога 
После почват грижи, безсънни нощи...
Ходех на работа до последния момент. И сега ходя, но много рядко - 1 -2 пъти месечно, ако се налага нещо спешно. Преди си мислех, че много ще ми липсва работата, но сега искам да изживея всеки миг до детето си - радвам се, че си стоя в къщи. В крайна сметка след това цял живот ще работим, нали? Всичко е въпрос на психическа настройка! Радвай се и се наслаждавай на свободното си време, после няма да имаш такова. И на мен все това ми повтаряха и аз някак си не им вярвах или по-точно не можех да го почувствам, но е така!!! Прави това, което те кара да се чувстваш добре!!!
И мен ме е страх да остана в къщи и да не работя, не мога да си представя че от 22 април животът ми ще се промени коренно-без колеги, без напрежение, без срокове, които ти дишат във врата.Бях 2 дни болничен и полудях в къщи.Може би когато родя всичко ще си дойде на мястото.Но съм решила -ще работя до последно, ако здравето ми го позволява.
Препоръчани теми