Исе, станах фен на теорията ти 
- Публикувана: 5 фев. 2007, 21:23 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2007, 17:30 ч.
Когато "не чува" и отказва да се подчини?
Казвам: ще изхвърля любимата ти играчка през терасата -на 5ия етаж сме
Отговорът е : Ами давай тъкмо ще видя как лети
А сега
Отговорът е : Ами давай тъкмо ще видя как лети
А сега
E какво се чудиш? Изхвърляш я естествено.
Но следващия път кажи "В кофата за боклук", защото е забранено да се изхвърлят неща през терасата, а и можеш да убиеш някой.
Е да де, ама ако е някой непукист като моето и това няма да свърши работа.
Дъщеря ми например много си обича колекцията от играчки от шоколадови яйца, и най-вече на тези от серията с Мечо пух. Цял ден ги пресипва от пликче в кутийка, от кутийка в чанта и т.н., като в по-голямата част от времето са разположени из цялата къща. При молбата ми да ги събере в 7 от 10 случая трябва да го повторя поне 150 пъти, като тя или се прави че не ме чува изобщо, или прибере 3-4, а извади още 10 след това. Не само съм я заплашвала, ами веднъж ги събрах в един плик и ги изхвърлих в кофата (е, след това тайно ги извадих и скрих), но тя изобщо не се впечатли. Пита ме после 2-3 пъти за тях и това си беше. Крих ги 2-3 седмици и и ги дадох, щото ме беше жал наистина да ги изхвърля. Тя пък ги замени с части от пъзел, магнитни букви и цифри, които вместо въпросните играчки се търкаляха целодневно из цялата къща.
Та мисълта ми беше, че моето чедо изобщо не се впечатлява от санкции от сорта, че няма да и чета книжка, или че няма да ходим на люлките, или че ще изчезне някоя любима в момента играчка. винаги намира с какво да замени скритото/ изчезналото/ забраненото, без да прави драми от това.
Така че доста ми се налага да импровизирам според ситуацията
. 
Съветите тук и на мен ще помогнат , но ето ситуация на която незнам да се смея или да плача
Вече бясна от това че стъпвам върху неприбраните играчки и отказ да отидат там където им е мястото Казвам: ще изхвърля любимата ти играчка през терасата -на 5ия етаж сме
Отговорът е : Ами давай тъкмо ще видя как лети
А сега
Вече бясна от това че стъпвам върху неприбраните играчки и отказ да отидат там където им е мястото Казвам: ще изхвърля любимата ти играчка през терасата -на 5ия етаж сме
Отговорът е : Ами давай тъкмо ще видя как лети
А сега
можеш да използваш приказка - едно дете, което не искало да си прибира играчките и ги оставяло всяка нощ пръснати по пода и.... и те в един момент му се разсърдили и избягали при друго дете през нощта. някое, което ще ги обича и ще се грижи за тях и т.н.
ако и така не ги прибере, една вечер ги събираш след като заспи, скриваш ги и на сутринта се правиш на изненадана, тюхкаш се и се вайкаш къде ли са избягали. ако почне да си ги прибира след няколко вечери ги връщаш в коша с играчките и т.н. мисля че след това само като напомниш и всичко става ок.
Е да де, ама ако е някой непукист като моето и това няма да свърши работа.
.....................................
Та мисълта ми беше, че моето чедо изобщо не се впечатлява от санкции от сорта, че няма да и чета книжка, или че няма да ходим на люлките, или че ще изчезне някоя любима в момента играчка. винаги намира с какво да замени скритото/ изчезналото/ забраненото, без да прави драми от това.
Така че доста ми се налага да импровизирам според ситуацията
.Моята девойка е същата. Мисля само 1 или 2 пъти съм я заплашвала с нещо подобно. Последно й взех част от книжките, който в яда си за нещо си хвърляше по земята. Не се впечатли. Но не това ми беше целта - това не го използвам като наказание. Просто правя каквото съм казала. Ако всеки път или почти всеки правиш каквото си казал - децата те приемат на сериозно. Иначе губиш авторитет.
Пример: чета вестник, Дариа идва и ми гаси лампите. Аз нищо не казвам докато стигна до нощната, която всъщност ми е нужна. Ами, повярвайте следващите 30 мин. я махнах поне 60 пъти физически от лампата. На практика спрях да чета вестника си и се занимавах с това. Не крещях, не удрях, не наказвах. Просто повтарях, че не й разрешвам да я гаси и че лампата ми трябва и "физически" я пазех. Успях, победих.
1 час по-късно пак тръгна да я гаси /вече не ми трябваше/, но ... пак не й разреших. Само заради идеята, че това е забранено. 
Вече не само се прави, че не чува - директно ми казва - "Не те чувам" 
E какво се чудиш? Изхвърляш я естествено.
След няколко изхвърлени в кофата играчки и една подарена на негово приятелче, вече приема доста сериозно подобни закани. В общи линии вече разбра, че ако иска да си играе с влака, трябва да прибере конструктора, ако иска да рисуваме трябва да прибере влака и т.н.
Но от време на време и мен ме хващат бесните, де. Върха беше снощи - питам го нещо - насреща ми ухилена физиономия "да ди да", питам отново - "та ти та". Накрая като поиска целувка за лека нощ му отговорих "Да ди да" и си го оставих с отворена уста. Понякога и това помага, но не за дълго.
Казвам: ще изхвърля любимата ти играчка през терасата -на 5ия етаж сме
Отговорът е : Ами давай тъкмо ще видя как лети
А сега
Отговорът е : Ами давай тъкмо ще видя как лети
А сега
E какво се чудиш? Изхвърляш я естествено.
След няколко изхвърлени в кофата играчки и една подарена на негово приятелче, вече приема доста сериозно подобни закани. В общи линии вече разбра, че ако иска да си играе с влака, трябва да прибере конструктора, ако иска да рисуваме трябва да прибере влака и т.н.
Но от време на време и мен ме хващат бесните, де. Върха беше снощи - питам го нещо - насреща ми ухилена физиономия "да ди да", питам отново - "та ти та". Накрая като поиска целувка за лека нощ му отговорих "Да ди да" и си го оставих с отворена уста. Понякога и това помага, но не за дълго.
