Eдно птиченце ми изпя, че Марияна ще ни донесе по-късно тази вечер четиво - последния Енгинов разказ в превод на Барисеа.
- Публикувана: 19 фев. 2024, 17:34 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2024, 19:21 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 434
Eдно птиченце ми изпя, че Марияна ще ни донесе по-късно тази вечер четиво - последния Енгинов разказ в превод на Барисеа.
Докато чакаме...
Здравейте на всички!
Преди много време (или поне така ми се струва) в един момент някак попаднах на тази тема и филма "Каква е вината на Фатмагюл" - тогава той вървеше в Турция, а тук едни неуморни дами го превеждаха. Това беше първата ми среща с Енгин.
След това изгледах и "Малък септемврийски проблем", който силно ме впечатли. После животът ме отнесе на различни посоки и съвсем наскоро, зимата, някак пак започна да ми се гледа нещо дълбоко, с хубава актьорска игра, хубав сюжет, не някакви плоски или повърхностни истории. Така се сетих за Енгин, влязох в бг-мама и какво да видя - темата е тук, преводите продължават, а се е натрупал и богат филмов материал.
Не съм много по писането във форуми, затова и не съм писала досега.
Иска ми се обаче да изкажа възхищението си от Мариана за усилията всичко свързано с Енгин да има български превод, знам, че не е само тя, възхищавам се и на Марта_49, на всички, които са ангажирани с преводи и поддържане на тази тема!
Изгледах "Казвам се Фара", много ми хареса.
Реших да започна и другите филми, които е наснимал. Толкова е хубаво да го има налично всичко с български субтитри, и какъв труд, време и усилия са това само, от сърце ви благодаря много!!!
В момента съм на "Дъщерята на посланика". Точно стигам до този повратен момент със смяната на героинята и ми се струва толкова странно. Чудя се какво точно се е случило? Дали би могло някой по-наясно да сподели? Търсих из старите теми, но нещо не успях да намеря... какво задкулисие е имало? Защо напуска така Неслихан? И защо просто не са приключили филма? Опитвам се да си обясня, тъй като така разказана до тук историята, с тази любов и нищо друго, ми се струва много нелогично за Санджар свързването с друга жена..
Иначе играта на Енгин е..разбира се...един път...
Още веднъж много ви благодаря за това "място" и всички тези "ресурси"!
Понякога, когато имам труден момент, си потъвам с някой филм от тук...
Бъдете живи и здрави!:heart:
Преди много време (или поне така ми се струва) в един момент някак попаднах на тази тема и филма "Каква е вината на Фатмагюл" - тогава той вървеше в Турция, а тук едни неуморни дами го превеждаха. Това беше първата ми среща с Енгин.
След това изгледах и "Малък септемврийски проблем", който силно ме впечатли. После животът ме отнесе на различни посоки и съвсем наскоро, зимата, някак пак започна да ми се гледа нещо дълбоко, с хубава актьорска игра, хубав сюжет, не някакви плоски или повърхностни истории. Така се сетих за Енгин, влязох в бг-мама и какво да видя - темата е тук, преводите продължават, а се е натрупал и богат филмов материал.
Не съм много по писането във форуми, затова и не съм писала досега.
Иска ми се обаче да изкажа възхищението си от Мариана за усилията всичко свързано с Енгин да има български превод, знам, че не е само тя, възхищавам се и на Марта_49, на всички, които са ангажирани с преводи и поддържане на тази тема!
Изгледах "Казвам се Фара", много ми хареса.
Реших да започна и другите филми, които е наснимал. Толкова е хубаво да го има налично всичко с български субтитри, и какъв труд, време и усилия са това само, от сърце ви благодаря много!!!
В момента съм на "Дъщерята на посланика". Точно стигам до този повратен момент със смяната на героинята и ми се струва толкова странно. Чудя се какво точно се е случило? Дали би могло някой по-наясно да сподели? Търсих из старите теми, но нещо не успях да намеря... какво задкулисие е имало? Защо напуска така Неслихан? И защо просто не са приключили филма? Опитвам се да си обясня, тъй като така разказана до тук историята, с тази любов и нищо друго, ми се струва много нелогично за Санджар свързването с друга жена..
Иначе играта на Енгин е..разбира се...един път...
Още веднъж много ви благодаря за това "място" и всички тези "ресурси"!
Понякога, когато имам труден момент, си потъвам с някой филм от тук...
Бъдете живи и здрави!:heart:
Привет, Щастливке!
Аз пък открих и се присъединих към общността на Енгиновите фенки по времето на създаването и излъчването на "Дъщерята на посланика" (ДП). Преди това бях гледала 2-3 турски сериала по телевизията, но в началото на пандемията по стечение на обстоятелствата бях затворена 3 месеца и половина сама в къщи и случайно ми попаднаха преведените серии на "Мръсни пари и любов". Ако не си го гледала - непременно! Той и "Фатмагюл" за мен са двата върха на турската дизи-индустрия. По различен начин, с различни достойнства, но ГОЛЕМИ и двата! След това изгледах многократно и абсолютно всичко останало с Енгин. "Ако бях облак" също е изключителен сериал, ако не си го гледала - непременно. Също "Бягство" - непременно! За филмите, освен "Малък септемврийски проблем", който е най-хубавият филм, който аз лично съм гледала в този век, също "Една любов, два живота", "Лек път"...
Що се отнася до ДП, не ми е никак приятно да се връщам към дразгите и неприятните взаимоотношения с феновете на Неслихан тогава. От самото начало имаше леко пренебрежително отношение на самата Неслихан , която явно се изживяваше като голямата звезда, освен това беше изглежда в приятелски отношения с Ураз (Гедиз), както и с режисьора. Фенките й нарочиха Санджар още от първата серия (заради неразбирането и грубостта, които прояви той в първата брачна нощ) и започнаха една истерична, масивна атака за промотиране на несъществуващата де факто двойка Наре-Гедиз, както и едно грозно плюене по Санджар (а някои от тях дори го пренесоха и към Енгин). Не е изключено тези "акции" да са били подбутвани и изкуствено, а не да са били спонтанни.
Личното ми мнение е, че сценарият започна да боксува и да издиша някъде след 25-та серия, когато вече обективно нямаше какво да разделя двамата легендарно влюбени герои Наре и Санджар, а с цел удължаване на сериала, сценаристките наслагаха един куп безсмислици и задълбочиха психическите проблеми на Наре. В един момент, с "уморени писалки" , както самите сценаристки се изразиха, те напуснаха и дойдоха други. Преди 37 серия, Неслихан си взе 10 дни по болест, колегите й работиха активно, за да заснемат всички сцени без нейното участие, докато я чакат, но като се върна, тя обяви, че не може да продължи и напуска заради синдром на раздразненото черво. Раздялата (може би по обективна здравословна причина, може би - не, защото скоро след това се появиха снимки на мероприятие на Неслихан, на които тя далеч не изглеждаше толкова страшно болна) очевидно не е била гладка, защото тя не прочете зад кадър дори прощалното писмо на Наре... Просто си е взела шапката, обърнала си е гърба и си е заминала...
Имаше два варианта за изход от ситуацията - или сериалът да приключи съвсем скоропостижно в нищото, без никакъв смислен завършек, без никаква смислена поука, ИЛИ отговорни хора да се натоварят със спасяването на потъващия кораб. Точно това направи Енгин и някои от колегите му. Само за две денонощия и половина той, малката Берен Генчалп (Мелек) и няколко от другите актьори презаснеха отново почти изцяло 37-та серия, която трябваше да бъде променена така, че по някакъв по-естествен начин да инкорпорират заминаването на Наре. Междувременно се обърнаха към Туба и я поканиха да участва, а тя бързо се съгласи, което лично за мен беше проява на професионализъм и коректност към екипа, към Енгин и сценаристите, с които бяха работили преди изключително успешно в "Мръсни пари и любов".
Влюбването на Санджар в Мави, след като толкова много години той беше горял от любов към Наре, наистина беше шокиращо за мнозина, но мисля, че в крайна сметка, предвид създадените обстоятелства, беше уместен ход и целият екип успя убедително да илюстрира идеите за втория шанс в живота, за различните видове любов, детски мечти и увлечения, зряла обич, за разбирането, подкрепата и куп други важни неща от живота. Така се получи един завършен и, сума-сумарум, качествен продукт !
Неслихан, извинявам се на феновете й,но не може да стъпи на малкия пръст на Туба.Мъчение за мен беше да гледам първия сезон на ДП.Честно казано не го и изгледах .Слаба игра на героинята.За мен тя е просто едно кльощаво девойче,станало известно след като се събрало с известен актьор в живота... Останалите серии бяха доста по -интересни.Браво на сладката Берен, която също разцъфтя след изчезването на "майка й".
Момичета, ето историята от бр. 55 на списанието - превод Barisea - с благодарност.
АД
Kafasına Göre 55, April 2024
Посвещава се на Ерос [1]
Кофата на багера разрови цялата сбита земя, изскубна всичката зелена трева, вдигна я във въздуха, попрежѝвя я малко в устата си и я изплю в ъгъла, където тя се превърна в купчина пръст. Това малко късче земя, което беше единствената градинка, детска площадка и приют за котки в района, се превръщаше в купчина бетон. Земята, която позволяваше на вятъра да струи из улиците, върху която дишаше всичко живо, стана жертва на алчността. Това парче земя, собственост на г-н Хакъ, въпреки всички възражения и оплаквания, изпускаше последния си дъх в зъбите на кофата.
Жителите на района събраха подписи и се оплакаха до всички възможни инстанции, но в крайна сметка не можаха да надвият ината и алчността на г-н Хакъ. Той нямаше нужда да строи тази сграда, нямаше нито време, нито възможност да изконсумира всички светски блага, които притежаваше. Алчността така дълбоко беше пропила в тялото му, че правеше костюмите върху него невидими. Той смяташе, че колкото повече са нулите в сейфа му, толкова повече смисъл има да живее; че парите трябва не да се харчат, а да се използват за увеличаване на богатството. Никой не знаеше колко има г-н Хакъ; тримата му синове, трите снахи, старата му жена и деветте му внуци се задоволяваха с трохи от неговото богатство. Думите излизащи от устата му бяха заповеди; когато вземеше решение, макар и грешно, никога не отстъпваше и никога не признаваше грешките си. Науми си да построи осеметажна сграда на своя терен без разрешително за строеж, издейства необходимите документи и уреди всичко. Изобщо не го вълнуваше, че жителите на района събират подписи и протестират. За събирачите на подписи каза: „Ще побръмчат ден-два, на третия ще забравят и след седмица ще питат за цените на жилищата.“
И не бъркаше много – вече се беше случвало неведнъж. Тези, които най-шумно се възмущаваха, после безсрамно идваха да живеят в незаконно построените му апартаменти. Познаваше хората, само по походката можеше да определи от кой край е някой човек, дори точно от кое населено място и успяваше да го убеди, че са земляци. Той беше търговец, ловец на пари, скъперник лишен от човечност. Тялото му беше едро, но от алчност и нежелание да дава, отвътре си остана малък. Лицето му беше бледо, очите му – като подземие, в което не прониква светлина – ужасяващи.
Когато кофата на багера захапа земята, живеещите от години на нея котки се пръснаха, не знаейки какво да правят. Прекарваха нощите си под колите, скупчени до входните врати на блоковете. Котките се бяха появили в района много преди хората; ако се издирят техните предци, ще стане ясно, че живеят там от векове, представата за местността без тях е невъзможна. Но жизненото им пространство беше свито, някой реши, че този свят принадлежи само на хората и прецени, че градинката не им е нужна. Котките се пръснаха по други улици.
Новородени котенца бяха оставени в картонени кутии под прозорците. Котките, чийто свят бе обърнат с главата надолу, по цял ден общуваха и даваха да се разбере, че се опитват да намерят решение. Междувременно кофата на багера изнесе изкопаната и натрупана пръст, основите на сградата почнаха да се очертават. Всяка сутрин г-н Хакъ съзерцаваше земята, в която се впиваше кофата на багера, както се съзерцава произведение на изкуството. Сключваше ръце зад гърба си, подпираше ги на двете бузи на задника си и пресмяташе печалбата, която щеше получи от всеки етаж. Докато пресмяташе, се чувстваше щастлив, сякаш животът му се изпълва със смисъл, и щракаше с подпрени на задника пръсти, все едно танцува. Котките бяха в беда, местните хора отчаяни, а зъбите на багера безмилостни като самия г-н Хакъ.
Когато едно новородено котенце умря от студ, ропотът на съседите се усили. Г-н Хакъ гледаше на положението отвисоко и на довършването на осеметажната бетонна кула като въпрос на чест. Кметът, високопоставени известни хора в костюми се опитаха да го убедят, но напразно. Ситуацията с котките се обсъждаше в социалните мрежи всеки ден. Г-н Хакъ изобщо не се трогваше от драсканиците на бизнес журналистите, обаче проблемът с мъртвото котенце преля в социалните медии. Г-н Хакъ беше старомоден, но моментално надуши опасността. В социалните мрежи постоянно се коментираше как котките са останали без дом. Разплут в кожения стол в кабинета си, той размишлява известно време и после промърмори на най-големия си син Махмут, все едно споделяше тайна:
- Тези котки ще ни донесат неприятности.
Махмут моментално схвана намеренията на баща си. Баща му познаваше хората, а Махмут познаваше баща си.
- Добре, татко. Ще взема няколко души и под прикритието на нощта ще съберем тези котки, и ще ги изхвърлим извън града.
Върху лицето на г-н Хакъ се прокрадна мрачна усмивка:
- Не вземай чужди хора, вземи само братята си.
- Бъди спокоен, татко.
Под прикритието на нощта Махмут и братята му Шакир и Хамза първо хвърлиха в закрит камион котетата в картонените кутии, а след това и всички котки в района, които успяха да примамят с храна. Ако котките бяха видели г-н Хакъ, нямаше да се подлъжат да ядат, но в тъмното не разпознаха братята, които така или иначе не виждаха често. Закритият камион спря на усамотено място далеч от центъра. Преди да отвори капака, Махмут се обърна към Хамза:
- Може би трябва да ги изтровим. Ако се върнат, татко ще ни убие.
Пред очите на Хамза за миг се появи гневът на г-н Хакъ, но той беше човек със съвест:
- Това е грях, батко, не мога да го направя. Пък и сме далеч от града, как могат да се върнат?
Махмут се обърна към най-малкия Шакир:
- Ти какво ще кажеш?
- Грехота е да ги тровим, батко. Аз няма да го направя, нека грехът бъде за теб.
Махмут отвори задната врата на камиона и котките уплашени изчезнаха в мрака. В един сандък останаха картонените кутии, в които бяха натъпкани малки котенца заедно с майките им. Махмуд, с поглед впит в котенцата:
- Тези останаха, какво да ги правим?
Хамза, усещайки погледите на котенцата как гризат чувствителните струни на съвестта му:
- Дай да намерим някоя джамия и да ги оставим там, батко. Тук няма да оцелеят.
Махмут въздъхна дълбоко и си погледна часовника:
- Давай да ги оставяме, преди да е почнала утринната молитва.
Котките бяха пуснати в усамотено място извън града, а малките котенца – в джамия на седемдесет километра от центъра.
Нощта отстъпи място на деня. Г-н Хакъ се събуди след неспокоен сън и веднага потърси Махмут:
- Уредихте ли нещата?
- Никакви проблеми, татко.
Тъмното лице на г-н Хакъ цялото се разтегна в усмивка. Опасността от спиране на строежа заради котките беше елиминирана. Нелегалният труд на имигрантите при всички случаи също щеше да бъде забравен. Той радостно кръстоса ръце на задника си и отиде на строежа да наблюдава как кофата на багера изгребва последните късчета земя за основите. Щракаше с пръсти, все едно танцуваше, и пристъпваше в ритъма на щраканията. Като наближи, спря да щрака и ръцете върху задника му се стиснаха в юмруци. Една цяла тълпа котки оглеждаше строежа. Приближавайки, г-н Хакъ осъзна, че котките са се върнали. Сякаш дори малките котенца бяха там – измъкнали се от кашоните и стъпили на краката си. Разгневен, г-н Хакъ извика най-големия си син Махмут:
- Момче, аз не казах ли да се отървеш от тях?
- Татко, това са други котки, ние изхвърлихме онези много далеч, невъзможно е да се върнат.
- Откъде да знам! Това тук е цяла тълпа котки.
Махмут усети гнева на баща си чак в тъпанчетата:
- Спокойно, татко, и тези ще разкараме.
Г-н Хакъ тръгна към котките, оглеждащи строежа, присви едно око и се опита да определи дали сред тях има познати. Невъзможно беше да са изминали седемдесет километра за толкова кратко време. Котките, скупчени в група, продължаваха да гледат г-н Хакъ, сякаш се опитваха да му кажат нещо. И не напуснаха строежа, въпреки настъплението на багери, булдозери и камиони.
Г-н Хакъ се уплаши, че ситуацията ще ескалира; знаеше, че не може да прогони котките с кирка и лопата в ръка. Щом като синовете му не можаха да се справят, ще се наложи да прави всичко сам. В час, когато всички хора спят, той се събуди от неспокойния си сън и отиде на строежа. Котките бяха там. Едни спяха, а други сякаш стояха на пост. За да не го познаят, г-н Хакъ сипа храната, която им беше приготвил, в купички, оставени от жителите на околността. Знаеше, че котките не го обичат и ако го познаят, няма да ядат от храната.
Г-н Хакъ се прибра у дома и спокойно заспа. На сутринта кофите на багерите по строежа бяха барикадирани от телата на мъртви котки. Всички жители на квартала се събраха и плакаха. Дори тези, които ридаеха, не издаваха звук; дълбоката тишина бе нанесла рана върху съвестта им.
Животът на г-н Хакъ продължи оттам, където бе спрял – изля бетона на основите, а подписките, жалбите и съдебните дела за мъртвите котки не дадоха никакъв резултат. Основите бяха излети, но някъде от дълбините започна да се просмуква вода. Въпреки опитите да бъде спряна или отклонена, тя проникваше навсякъде където намери пролука, разяде бетона и се наложи строежът да бъде спрян. Инженери, майстори и архитекти идваха един след друг, но да спрат теча в основите беше невъзможно. Г-н Хакъ губеше време и парите, които похарчи да реши проблема, отидоха напразно. Сградата не беше построена; г-н Хакъ гледаше гниещите във водата основи и здравето му почна да се влошава. Свиваше юмруци, пръстите му се впиваха в плътта от напрежение – за него стана въпрос на чест да спре водата.
По тъмна доба г-н Хакъ се събуди от неспокойния си сън и се приготви да отиде да види дали течът в основите не е престанал. Краката му се откъснаха от пода и тялото му падна върху ръба на леглото, сякаш се бе подхлъзнал в бликнала изпод земята вода.
...
Получи мозъчен кръвоизлив, остана заклещен между живота и смъртта, и машините бяха тези, които решиха къде да остане. В края на годината го изписаха от болницата и го прибраха вкъщи. Той лежеше в леглото като плевел, гледаше в нищото и не реагираше. Без г-н Хакъ бизнесът тръгна още по-зле. Синовете му се скараха помежду си и разпродадоха материалите. Материалите бяха разпродадени, а бликащата вода превърна основите в езерце.
Две години лежа г-н Хакъ като стрък суха трева и тогава за пръв път издаде звук. Старата му жена отначало не разбра източника на звука, долепи ухо до него, после извика внука си, който играеше вътре:
- Виж какво иска да каже дядо ти.
Внукът долепи ухо до устните на г-н Хакъ:
- Казва „пис-пис“.
- Какво казва?
- Пис-пис.
----------------------------------------
[1] Ерос е 6-годишна бездомна котка, живяла в квартал Башакшехир в Истанбул. Убит е брутално в навечерието на новата 2024 година. Цяла Турция, където много обичат животните и им помагат, е възмутена. Записите от камерите показат, че убиецът му го е малтретирал няколко минути – бил го, ритал го и накрая го удушил. Първоначално е осъден на една година и три месеца лишаване от свобода, но под натиска на активисти и на общественото мнение присъдата му е преразгледана и удължена на две години и половина. Обвиняемият заявил, че е убил котката във внезапен пристъп на агресия и изпитва угризения.
Енгин винаги изненадва със своите истории.
Тази е също толкова вълнуваща, защото проблемът с бездомните животни може да бъде решен от човеците по най-приемливия начин и за двете страни. Храниш това мъркащо създание и то разчита на теб за да оцелее. Малко са тези които купуват и дават храна, повечето са безучастни и за тях животинките са проблем. При съседите е по-скоро обратното, обществото се грижи за градските бездомничета /скоро ви слагах снимка на две писани спящи във витрината на един магазин/. И макар историята да има котешки привкус, всъщност ни показва същността на хората - кой какъв е.
Хубава, поучителна история.
Скрит текст:
П.П. Да покажа какво хапват моите дворни /околоблокови/ котани. Някои от съседите им подхвърлят и домашна храна.
Привет!
Благодаря за преведения разказ
Винаги чакам и обичам да чета историите на Енгин.Още снощи го четох в просъница. Днес отново го прочетох и съм раздвоена да ви кажа честно.
Всички знаем, че Енгин обича животните , и особена връзка има с котките. В Турция доколкото знам бездомните котки са на особена почит. Наистина насилието над животни е ужасно нещо, но като чета особено последните години какво насилие се извършва върху хора, войните и ужасите им,конкретно в мюсюлманските страни (някои) - насилието над жени и деца- изнасилвания, убийства, отвличания ...
Честно казано да вкараш някой в затвора за убита котка си е върха на лицемерието.
Конкретно за самия разказ - темата за алчността - нищо ново под слънцето, и у нас ,и у тях - незаконно строителство, грабеж на всяка свободна педя земя , издевателство над природата, рано или късно всичко ще се върне на човечеството. Малко или много алчността неусетно повлича всички ни - да имаш по-нов телефон, нищо,че стария върши работа, да имаш по-лъскава кола, дрехи и обувки за стотици и хиляди левове ...Да не говорим за лукса и пилеенето на милионерите . И в разказа - хората протестират, ама като направи апартаментите ще се юрнат да купуват , така става винаги. В крайна сметка възмездието идва от природата в лицето на мъртвите котки и бликащата вода, в която гният основите на непостроената сграда.
Да , оптимизъм не се вижда особено, разбирам го Енгин.
Благодаря за преведения разказ
Винаги чакам и обичам да чета историите на Енгин.Още снощи го четох в просъница. Днес отново го прочетох и съм раздвоена да ви кажа честно.Всички знаем, че Енгин обича животните , и особена връзка има с котките. В Турция доколкото знам бездомните котки са на особена почит. Наистина насилието над животни е ужасно нещо, но като чета особено последните години какво насилие се извършва върху хора, войните и ужасите им,конкретно в мюсюлманските страни (някои) - насилието над жени и деца- изнасилвания, убийства, отвличания ...
Честно казано да вкараш някой в затвора за убита котка си е върха на лицемерието.Конкретно за самия разказ - темата за алчността - нищо ново под слънцето, и у нас ,и у тях - незаконно строителство, грабеж на всяка свободна педя земя , издевателство над природата, рано или късно всичко ще се върне на човечеството. Малко или много алчността неусетно повлича всички ни - да имаш по-нов телефон, нищо,че стария върши работа, да имаш по-лъскава кола, дрехи и обувки за стотици и хиляди левове ...Да не говорим за лукса и пилеенето на милионерите . И в разказа - хората протестират, ама като направи апартаментите ще се юрнат да купуват , така става винаги. В крайна сметка възмездието идва от природата в лицето на мъртвите котки и бликащата вода, в която гният основите на непостроената сграда.
Да , оптимизъм не се вижда особено, разбирам го Енгин.
https://twitter.com/TvDunyasii/status/1776191074320417245
Сериалът "Казвам се Фара" с участието на Енгин Акюрек и Демет Йоздемир е класиран на 1-во място сред най-гледаните телевизионни сериали на испанската дигитална платформа Mitele Plus. 👏
Здравейте момичета.
Спокоен и хубав следобед.
Благодаря за превода на новия разказ на Енгин. Марианка
, Барисеа . Ще го прочета по - късно.
По повод на бездомните котки.
Ние на работа имаме такова коте и кой от къде мине все го храни, в това число и аз.
Днес след работа минмах през кварталния магазин и докато си хуртувахме с продавачката влезе едно от кварталните котета( които живеят около кварталните магазинчета и продавачките ги хранят), та по този повод и разказах, че в Турция котките са на почит, живеят си в магазините и никой не ги закача и гони.
И Демет има един хубав котаран.
Спокоен и хубав следобед.
Благодаря за превода на новия разказ на Енгин. Марианка
, Барисеа . Ще го прочета по - късно.По повод на бездомните котки.
Ние на работа имаме такова коте и кой от къде мине все го храни, в това число и аз.
Днес след работа минмах през кварталния магазин и докато си хуртувахме с продавачката влезе едно от кварталните котета( които живеят около кварталните магазинчета и продавачките ги хранят), та по този повод и разказах, че в Турция котките са на почит, живеят си в магазините и никой не ги закача и гони.
И Демет има един хубав котаран.
Много, много, много ви благодаря!
За топлото посрещане, споделяне и информация!
Burkina,
Какво подробно обяснение, колко време си отделила, толкова си се постарала за мен, благодаря ти!
Как можах да забравя Облака - гледах го след Фатмагюл и направо бях като отнесена от играта на Енгин там. И някак не можех да повярвам как е възможно такъв хем "отрицателен" образ, с чиито действия категорично не мога да се съглася, да му симпатизирам така. Ето това много ме впечатли...
Със сигурност ще гледам и другите, които си написала. Не съм гледала този с Туба. Аз, честно казано...като видях смяната в ДП, за няколко дни го оставих, някак толкова разочарована бях от това развитие...с тези обяснения сега..разбирам..и ще му дам шанс.
Марияна,
Благодаря ти от сърце за тези точни цитати и изказвания! Наистина сами по себе си говорят много!
Колко време и организация от твоя страна за поддържането на цялото Енгиново творчество за български език...наистина съм впечатлена!
И как ще ме зарибите само и с тези разкази...не съм чела нищо негово досега. Само знам, че е издал книга.
Енгин ми е много много интересен като човек!
За топлото посрещане, споделяне и информация!
Burkina,
Какво подробно обяснение, колко време си отделила, толкова си се постарала за мен, благодаря ти!
Как можах да забравя Облака - гледах го след Фатмагюл и направо бях като отнесена от играта на Енгин там. И някак не можех да повярвам как е възможно такъв хем "отрицателен" образ, с чиито действия категорично не мога да се съглася, да му симпатизирам така. Ето това много ме впечатли...
Със сигурност ще гледам и другите, които си написала. Не съм гледала този с Туба. Аз, честно казано...като видях смяната в ДП, за няколко дни го оставих, някак толкова разочарована бях от това развитие...с тези обяснения сега..разбирам..и ще му дам шанс.
Марияна,
Благодаря ти от сърце за тези точни цитати и изказвания! Наистина сами по себе си говорят много!
Колко време и организация от твоя страна за поддържането на цялото Енгиново творчество за български език...наистина съм впечатлена!
И как ще ме зарибите само и с тези разкази...не съм чела нищо негово досега. Само знам, че е издал книга.
Енгин ми е много много интересен като човек!