Тъкмо се зарадвах, че ще се разкара за празника най-накрая. И каза сама, че утре ще си ходи. И изведнъж й звънна дъщеря й и като чу, че ще си ходи и рече "е как ще си ходиш баш на празника, остани". И бабата почна да се жалва, че то нямало кой да й купи цветя. 😂 Колко ми е прозрачна вече. Още оня ден като се сетих, че е празник в петък и бях сигурна, че ще остане, за да чака букети. 😁 Жалко, че пореден ден ще ни виси на главите.
Одеве играеха с детето, че отиват на ресторант (нейна идея) и седнаха на масата за обяд. И сигурно 10 пъти повтори как сервитьорката (аз) е бавна, много се бави, носи нещата бавно, не било достатъчно топло, нямало вилица, лъжица. Накрая ММ се намеси и й каза да се държи по-прилично, че същата сервитьорка може и да й се изплюе в супата. 😂 Уж игра и майтап, ама не баш.
И накрая каза, че ако сме я поканили, пак щяла да дойде. Не искала да досажда. И детето пита "тя досажда ли ти, мамо". И казах, че всеки човек досажда, ако се заседи много в чужда къща. Дадох пример как ходим на гости на баба й за 2 дни максимум. Свека се врътна и отиде в покоите си. 😀 Дано схване намека.
Усещам и промяна в поведението на детето обаче, отговаря ми, сопка се, говори неща, нетипични за нея (днес ми каза, че съм била странна. Питам откъде го е чула - баба ти ли така каза? Засрами се и млъкна). Та почвам да следя положението, че бабата освен всичко е голяма манипулаторка, затваря вратите у дома и кой знае какви ги говори, докато аз работя.
Направо нямам търпение да