С какво ви дразнят свекървите? – 155

Не им пука, докато са малки и не осмислят стойността. Когато станат по-големи и това се наложи като модел и се повтаря, започва да им пука. И не е начина да са идентични и абсолютно на еднаква стойност нещата, но и не е Ок, ако вечно за едното дете са скъпите подаръци, паричната помощ и и т.н

Нямам 2 деца, не съм наясно и затова да питам - не може ли родителите да научат децата си още докато са малки, че всяко си има персонален празник и ще си получи подарък тогава? И ако се разсърдят какво?

Не е приятно едното да получи, другото - нищо.
 Не  е по равно примерно ,но нещо си е  редно.
 Пример давам , различни деца по възраст, но и едното е доведено ,грозна дума, но обяснява. Всички носят на малкото , общо дете, кръщавка, ясно.  Взех нещо и  за другото. Благодари ми майката , че не съм разделила децата ,само аз.  Това ми е  втълпено някак,  за всички деца , още по валидно в случая. Не  е останало  гладно и  голо детето ,но е приятно да получи нещо. Евтини неща ,защото нямам възможности, но за двете.
 Та купувайте,  подарявайте, , оценява се. От децата най-вече.

Ясно че не е окей, все едно и също да получава по-малко,  то ако е така си е направо тенденциозно и е израз на отношение.
Нас също ни деляха и то по много тъпа причина -  понеже двете деца сме гледани от двете различни баби, всеки си дърпа към детето гледано от неговата майка, в смисъл, майка ми правеше фасони за лоши според нея навици, създадени от свекървата, при която самата тя си е оставила на отглеждане детето. Нейната майка, разбира  се, такива прегрешения нямаше. А баща ми пък, какъвто си беше добричък, гледаше да компенсира с предпочитание лошото отношение на майка ми.
Добре, че ние много се обичаме помежду си, а и рано разбрахме с какви откачалки си имаме работа за родители и се вкопчихме едно в друго.

Не е за персонални празници. Но и тогава до към 5-6 год. носиш подарък за рожденика и нещо малко за братчето/сестриче.
За общи празници говорим или гостувания, където носиш и на 2 деца подарък. Гледат си подаръците  и ако единият е по-интересен, се карат. С възрастта обикновно нещата се уталожват.

Аз го разбирам така - ако има 2 деца в семейството и едното има РД например, ще подаря на него подарък, а на другото ще дам шоколадово яйце да речем - ако децата са малки. Всяко да си знае, че има личен празник.
Ако е Коледа и трябва да подаря на 2 деца от 1 семейство, ще се допитам до родителите какво искат или какво им трябва, а ако е изненада и по мое усмотрение - ще им дам по нещо според възраст/интереси и да, сигурно ще гледам да са за сходни пари.

Fire666 може да се научат!!!
Как-  ще ме питаш?
Няма точен отговор и рецепта за пълно щастие. Хората са различни, социалната им среда е различна, добавяш роднини, образование, трудов стаж и т.н. все неща даващи отражение в зависимост и от времето в което живеят. Не чакаш празник или определена възраст, за да започнеш с възпитанието. То започва инстинктивно с общуването ви от ден първи-  с това, което чува и вижда. Схващането, че първите 7 г били най-важни...не и НЕ! Важни са първите 2,3,4 г тогава когато попива първично всичко - интонация, милувка, отношение, грижа, правилно,грешно. Заложил ли си тогава базовите Не, Не трябва, Не може, Благодаря, Заповядай , Браво ... после само надграждаш с обяснения , живия пример, живата комуникация ежедневно.

В духа на последните постове се сетих за случка от преди 15-тина години.
С единия шеф, който тогава беше пред пенсия, отиваме в чужбина на годишната конференция на една браншова организация. Два дни конференция и съответно два дни път. Пристигнахме,настанихме се в хотела и излязохме на разходка и да търсим къде да вечеряме.
Шефа има син и дъщеря, синът му има две дъщери, едната - кръстена дословно на свекървата и другата - кръстена дословно на тъщата. Дъщеря му имаше тогава само една дъщеря, която беше бебе, а на сина внучките бяха на около 10 и 5 години съответно. Още като стъпихме на търговската улица, се почна търсене на подарък за бебето, шефа купи разни неща, аз даже избирах бебешка рокличка. На другия ден се прибираме към хотела, пак минаваме по магазините, няколко неща за бебето, за голямата внучка също подаръци. На третия ден свършихме до обяд, после познайте къде - в мола естествено. Пак тур за подаръци. За бебето вече не помня, за голямата внучка имаше много хубаво и скъпо рисувателно куфарче от специализиран магазин. На излизане, натоварени с пакети, минахме през един магазин тип Пепко и за внучката, кръстена на тъщата, се купи комлект флумастери. Бяхме непрекъснато заедно със шефа, защото аз превеждах навсякъде, така че шанс сам да купи нещо нямаше. На следващия ден - към летището, сменяхме самолета, имаше престой, на който шефа купи някакъв бебешки шоколад от летището и кутия шоколадови бонбони за дъщеря си. Аз купих същите за вкъщи и помня, че бяха много скъпи, по погрешка бях помислила,че са на промоция, но шефа естествено не го бъркаха парите. На сина - нищо.
Говорим за човек, който цял живот е живял на жълтите павета.

Значи селяния не идва от село.

Може пък този шеф да е купувал много бебешки неща, когато другите деца са били малки. Не знам, де. Не е ок такова поведение иначе.

Прочети по-внимателно, бебето на дъщерята го оставяме настрана. 2 деца има сина: на първото, кръстено на жена му - много скъпи материали за рисуване+ други неща, на второто, кръстено на сватята (тъщата) - един подарък "флумастери" от евтин магазин.  За дъщерята има, за сина - нищо. Тук е деленето.
Ходил по молове и т.н., но на третото "чуждо" внуче, кръстено на другата рода подаръкът е от най-евтиният магазин, извън моловете. Поне флумастерите можеше да са от същия магазин, откъдето и скъпото куфарче за рисуване на голямото дете.

Някои възрастни хора много се засягат, ако внучето не е кръстено на тях конкретно или на техния род. Винаги ми е било непонятно това мислене. Затова и нашето дете на никого не е кръстено - така или всички са доволни, или всички са сърдити.

Други са широкоскроени и си обичат всичките внуци, независимо на кого са кръстени. Аз такива познавам само. Дай Боже, повече.

Умишлено го пропуснах, но аз накрая на това "приключение" не издържах и подсказах за подарък за втората внучка.
Иначе си ни надуваше главите този шеф, при това редовно, за постиженията на най-голямата внучка.
Ходила съм и с другите двама шефове през други години, нямало е такива изпълнения при идентични ситуации.
С въпросния шеф, когато е ходил и с други колеги и колежки, винаги описаната от мен ситуация се била същата в основните си параметри.

Както казах, не приемам никакво делене на деца, ни от родители, ни от баби и дядовци. А като е толкова очевидно и за чужди хора, нямам думи да го опиша.
Днес приемам всякакви подаръци, да взема и да ви почерпя