имате ли баби, които не обичат внучетата си?

Да, има. Едната ми баба е такава. Като дете не ми е обръщала почти никакво внимание и сме се виждали броени пъти. Сега не поддържаме никакви отношения - не съм я виждала с години.

Ооооо,има и още как.
Свекър ми и свекърва ми,нито веднъж не се порадваха на децата ми,ей така от сърце.Правят го насила от задължение,видиш ли сине,ние обичаме твоите деца.Само,че това насилственно държание си личи и мен лично страшно много ме дразни.
Бих преглътнала факта,ако към мен се отнасят така,дреме ми,аз също не тая топли чувства към тях,но не можах да преглътна това,че се държат към децата ми отвратително.Заради тази им постъпка,нито искам да ги видя нито искам да ги чуя,не бих могла да се държа приятелски,или що годе добре със хора,които не уважават и не зачитат децата ми.
Не мога да им го простя и толкова.
Само ще вметна един пример,когато човек наистина има голямо сърце и душа,как обича истински.
След като баща ми почина,майка ми след няколко години заживя със един мъж на семейни начала.
За мен,този човек е наистина човек със главно "Ч"Лошото е,че отначало не го разбрах,трябваше ми време,докато разбера наистина,какво голямо сърце има той.Никога,няма да забравя,когато аз негодувах от това съвместно съжителство и карах майка ми да е между чукът и наковалнята.Тогава този човек ми каза,че ще мине време,ден,два,година или може би години и аз ще разбера,какъв всъшност е той и ще съжалявам за всичките свои думи и упреци тогава.
Когато преди три години,разбрахме,че ще си имаме момченце,този човек обикна синът ми със цялото си сърце.По-късно,когато се появи дъщеричката ми,е плакал от умиление заедно със нас.
Децата до такава степен са свикнали със него,че се е случвало синът ми вечер да се буди посрлед нощ и да започва да плаче за дядо си,ей така,защото му било домъчняло.
В момента във който се появи на вратата,децата забравят за мен и баща си и се хвърлят на врата му.
Въпреки,че жилището където живеят със майка ми е и на двамата,както брат ми така и аз и моето семейство сме винаги добре дошли там.
Замисляла съм се как така един чужд човек(казвам чужд,защото нямаме каквато и да е кръвна връзка със него)можа да обикне децата ми толкова много,можа да накара децата ми да полудяват от радост щом го зърнат и със писъци "дядо,дядо идва"да се хвърлят на врата му, а майката и бащата на мъжът ми не можаха да сторят това нещо,защо?
Питам и отговор,все още не намирам.

Въпрос на характер, наистина. Трудно е, но просто не зависи от нас...

The same! Не ми се изпада в подробности, защото ще се натоваря излишно!
[/quote]

ммммм да!имаме една такава мила баба...

Имам. моята собствена баба (майка на майка ми). Това е човек, който мога да кажа без съмнение, че няма сърце. Майка ми казва, че и като майка е била същата-безсърдечна. Като дете опитах да осъществя връзка с нея-не се получи. Вече почти не се виждаме, почти не познава правнуците си. Единствената забележка по техен адрес е, че не харесва имената им.

Аз да дам личен преимер.
Моята баба /на баща ми майката/ живееше с нас в апартамента на нашите - не нейния, но за 15 години, не си спомням да е проявявала каквто и да е чуство към мен и сестра ми, към брат ми малко проявяваше /все пак той е кръстен на дядо ми, нейния съруг/. Не съм я виждала от 2 години  и не желая. На двете ми дъщери бабите по бащина линия не проявяват интерес и двете имат само по една баба и дядо - мойте родители. Тази мила моя "баба" все още не е виждала правнучката си, а мина повече от година.

Със сигурност има такива,които не се интересуват и не желаят да имат някакъв контакт с внуците си.А да не ги обичат-ами то май е все същото.Ще споделя един случай с моята свеки: с мъжа ми бяхме още сгодени,когато един ден се обади др. и снаха и я помоли да отиде да гледа бебето за около час-два.Тя затвори телефона и заяви"пак проблем",при което питам какъв?"Ами трябва да се гледа бебето за час-два"! 
И аз просто онемях ,как може това да бъде проблем???
Така си е и до ден днешен-ходи да ги вижда мноооого рядко!С моето дете не е така,защото сме в една къща,но с другите е така.

Не познавам такива хора и се радвам.

за щастия само съм чувала истории за такива хора,но честно не ги разбирам:(

 ДА за съжаление ги има тази порода ,незнам все си мисля че трябва да ги има по-малко как може незнам но е факт,моята "баба"на баща ми "майчицата"-мир на прахът и,имаше камък на туй място дето трябва да е сърцето.Никога няма да забравя как седеше като паметник докато ние с брат ми гледахме как баща ни биеше майка и пищехме неистово!Извинявайте момичета,че ви занимавам с моите лични драми,но всеки си носи кръста!Да не говорим,че кълнеше и майка ми е казвала даже ,че е намирала някакви магически простотии.До ден днешен незнам и къде е погребана и не ме интересува.Господи прости ми!

да, свекърва ми е такава;
в момента, в който й кажем да гледа дребния за час-два, става крива и зла.
А като й кажем, че не иска да го гледа, се сърди.
Не го обича, факт е. Това го казват дори и познати и близки.

ей хора по-добре си знайте от колкото да е лицемерно като при мен още по зле е . Не е до човек и характер да знаете. Свекър ми не е добър човек спрямо неговото си семейство жена и двама сина обаче за внук си умира и се топи. То игри падат то возене на джипа дето за синовете си не го е правил адски много се промени. Докато баща ми дето винаги ме е обичал сега рядко идва и като отидем не му се радва толкова,но майка ми казва,че е искал отвратително много момиче, но въпреки това докато съм била малка и на мен не се е радвал много. Чак като съм заприличала на човек говореща добре и ходеща отлично т.е. към три годинки тогава започнал много да се занимава с мен.

Не мога да кажа, че една от нашите баби не обича внучката си, но определено предпочита да е с по-голямата ми дъщеря, отколкото с малката. Като дойде в къщи я взема само, ако я помоля изрично; ако донесе нещо то е само за голямата; никога не е поискала да я изведе на разходка или да я вземе на гости, както прави с голямата. Не мога да си обясня на какво се дължи това различно отношение към двете деца на сина й. Единственото, което ми идва на ум е, че кръстихме малката на баща ми, но пък тя никога не е имала претенции някой от внуците да носи нейното име, а и Роси й е одрала кожата...Не знам. А като я попитах каза, че Роси е още много малка, ама тя и Ния беше малка едно време, а поведението й не беше такова Но съм решила, ако това продължи и след като детето почне да разбира да огранича контактите й и с голямата. Не искам един ден да се карат коя от двете повече обича баба й или пък едното да се чувства отхвърлено и така да си изгради някакви комплекси.

Това са хора, които не бих искала да познавам. Радвам се, че семейството ми не е такова и съчувствам на тези, които са споделили за липсата на топлина от близки роднини. Показването на предпочитания относно братя и сестри за мен е един от кратките пътища към комплексирането на децата.

При нас има такава баба не е дошла да види внучето си изобщо.