Трудно проговаряне - тема 27

Би било чудесно, има такива занимални в  града ни, обаче едва ли ще се навият да ѝ обръщат по-специално внимание. Те пак ще са поне 10-15 деца. И май са различни набори. Също така тя ходи всеки ден на терапии и ще ѝ дойде множко. Но следващата година живот и здраве, ако е достатъчно напреднала, това е вариант. Защото друго си е учител да я подхване. Но си иска индивидуална насока.

Децата са различни и затрудненията и нуждите им са различни. Предложеното би имало плюс в ситуацията само откъм социализираща гледна точка при детето на Д@indy, но не и откъм обучителна, както ти го предлагаш. Но аз не мисля че социализацията му е проблем. По скоро проблемът е другаде. Верно, че детето в клас не успява да следва общата програма, но с него се занимават у дома.  С какво  една занималня е по- добра от индивидуалните занимания в случая - с нищо.
Проблемът който аз виждам в цялостната картина , е че детето демонстрира отказ от изпълнение на задания давани от учителката. без значение дали може и не може да се справя с тях. Отказът е показател за училищна незрялост. Училищна зрялост означава детето да се опитва да прави зададеното ( следва авторитети) ,  дори и да не може или да не разбира какво се иска от него  -  гледа другарчетата какво правят, греши но все пак работи. Това че греши и не разбора е обучителен проблем, отказът да се работи е поведенчески проблем . Т. е детето има проблеми по две направления. Обучителните се решават с работа удома. Поведенческите изискват повече анализ.
Извинявам се отклонението.

Всъщност тя когато разбере какво се иска от нея и знае, че може да се справи, рязко изчезват поведенческите проблеми. В такива моменти спонтанно изпълнява всичко. Изглежда като най-милото и добро създание. Дори в началото на годината работеше по тетрадката, след като учителката застане до нея и ѝ покаже къде да пише. И на дъската я е изпитвала пред целия клас да пише и да чете думи (към края на годината) - справила се е, децата ѝ ръкопляскали. Най-големият проблем е, че не разбира всичко от урока, по начина, по който е поднесен и тогава се разстройва. Емоционална е. Иска внимание, някой да я успокои. А времето притиска всички. Учителката се напряга, започва да крещи или пък се сдържа, но пък отвътре кипи. И детето усеща всичко.
Имали са 2 заместнички през годината и двете казват, че са нямали никакви проблеми с нея. Била усмихната, спокойна. Е как да не е, като са били инструктирани да ѝ дадат да рисува и да не я закачат. И детето си рисувало...
Беше след ваканцията, имаха да научат 2 стихотворения наизуст. Тя също ги научи и ги казваше без грешка, но никой не я изпита.

Не бях влизала и чела тук много отдавна. D@indi, четейки виждам прилики с моето дете. Нейните поведенчески проблеми у дома бяха като вашите, трудно ли е отказва да работи. Точно обучителен проблем. В училище обаче не е отказвала. Тя има и лека хадв, госпожата до 4 клас винаги я слагаше до най- големите и бързи отличници момчета и моето дете при това положение на тестове бързо, та чак експресно, състезавайки се с другото дете, ограждаше или пишеше едно и също. Запазила съм един тест с три колонки задачи, на първата всички отговори 1, после 2 и накрая 3. А знае повечето задачи. Например 8+8=1. Голяма мъка преживяхме 1-4 клас. Много страда детето от подигравките на съученици, остана му като комплекс и вече в края на 7 кл. За мен и детето беше голяма грешка, че се съгласихме на ресурсно в 1 кл. В детска градина не е била, там никога не са смятали, че има такава нужда, въпреки проблемът с говора и речта. След 5 кл. не е била на ресурсно и завърши с по-висок успех от 1-4 клас.

laurentin, чела съм вашата история. Да, има сходни неща, но при твоето дете доколкото си спомням не страда разбирането. Тоест тя знае какво да прави, като ѝ дадат тест. Макар и да дава грешни отговори, работи в час. А моето дете, ако някой не виси над главата ѝ, да ѝ посочва къде да пише, да ѝ чете въпросите и да я подканя, ще хвърли листа и ще откаже да работи. Това е в училище. Иначе вкъщи взема книжка със задачи и 80% си ги прави сама. Но това са неща, които някога е правила подобни и схваща какво е условието. При това са с цветни картинки, а не скучните училищни листове. Въпреки това, тя много добре знае, че е на училище. Качва се сама доброволно на 2-я етаж, влиза в стаята, сяда си на чина. Но очаква там да ѝ е интересно. Или някой да се занимава с нея (както правят терапевтите). Учителката вади книжки, учебници, дава ѝ да рисува...и започва да си преподава урока. Дъщеря ми вижда, че никой не я контролира и се обърква, къде се намира. Поне така си мисля.

Много се радвам, че проблемите са зад гърба ви!
Деликатна е темата, трудно може да се вземе най-доброто решение, в което всички да са удовлетворени.

Да, не страда разбирането. Въпреки че сега за нво, правейки разни пробни тестове, на задачите на текст с разбиране има доста грешни отговори. То едни завъртяни въпроси, и тя чете, недочете и хоп грешки. Когато работи под стрес, хадв взема връх.

Здравейте. Чета отдавна темата, но се включвам сега за пръв път.Имам момче на 2г.4м. Инвитро, родено секцио. Бих го описала като много нервно дете, което крещи за всичко, което поиска и не му се даде на секундата и не говорящо.
Казва около 10-15 думи, ако включим имитацията на животните са повече. Не прави съчетания от две думи, например да каже искам бонбон не, казва само бонбон. Сочи всичко което го впечатли или поиска, добър очен контакт, обръща се на името си, разбира бих казала достатъчно за възрастта си, изпълнява заръки, ако е в настроение за съответните, познава основните цветове, познава частите на тялото си, знае кои са мама, тати, леля, баба и т.н, познава животните, имитира ги, знае всички части на тялото си. Показва на колко е години, казва чао и маха с ръчичка, дава целувка. Обича, когато направи нещо, което сме го накарали да му кажем браво и да му пляскаме.
Понякога си говори много, но неразбираемо. Например ми взема телефона и си го слага на ухото и започва - ало, тате, дъра бъра, дъра и т.н.
Ако е в настроение е много усмихнато и контактно дете, но това все по рядко се случва. Например излизаме на площадката и там родителите започват да го поздравяват, а той ги гледа лошо, понякога им крещи на среща, направо ми идва да потъна в земята от срам с това поведение. В следващия момент е добро и усмихнато дете и отговаря и дава целувки на всички. В къщи е същото положение, понякога е добър, понякога нетърпим. От известно време крещи за абсолютно всичко, изнервя се от най малките неща, например ако не успее да направи нещо в играта, която играе и започва едно нервене, викане. Понякога като повиша тон спира, но понякога изпада в едни истерии, които могат да продължат 15-20 минути.
Ходи на градина, там ми казват, че е голям инат, иначе си хапвал всичко, спи, не създавал проблеми, но като цяло не иска да ходи. Сутрин често с плач го оставям. Трудно се адаприта, бих казала, че още не е.
С деца не се заиграва за дълго, ходи при тях, наблюдава ги, понякога обича да се гони с по големите дечица, да си подава топка, но това е за кратко време.
От време на време ходи на пръсти, но вече все по рядко, постоянно му правя забележка и спира. Няма някакви други стереотипи.
Храни се разнообразно и няма проблеми със съня. Все още е с памперс, често ми казва, че пишка, но не дава да му събуя и да се изпишка извън памперса. Като се наака също ми казва.
Та въпросът ми е: мислите ли, че може това дете да е от аутистичния спектър.

Кое изобщо от описаното поведение навява мисли точно за аутистичен спектър? Аз не мога да се хвана за нито едно нещо.

Ами това, че на тази възраст не говори, крещи, изпада в истерии от нищото, от време на време ходи на пръсти, не се заиграва с деца.....

Поне според мен :писала сте, че се заиграва, но за кратко. На тази възраст предпочитат да играят до другите деца, но не се заиграват задължително. Детето говори, но малко. Това не е признак за аутизъм. Истериите може да са от разглезване. Ходенето на пръсти може да е съвсем идиопатично, но може да и консултация с ортопед ако ви притеснява.
Вие като майка си имате своята интуиция, моят съвет е да следите детето, но аз аутистични маркери не виждам. Работете за фина мотирика, разгледайте книжки заедно, говорете, обяснявайте.

От всичко каквото прочетох и да има някакви моменти на фона на цитираното те ми изглеждат маловажни. Цитираното е което е много притеснително ( поведенческо-емоционалното ви състояние ) , това което описвате като поведение изисква предприемане на много бързи мерки за да не се "закрепи" . Аз виждам липса на емоционално поведенческа саморегулация и контрол.
Извинявам се че се повтарям , но не е аутизмът най-страшното на този свят. Ако имате един мълчалив вглъбен аутист на пейката или на спирката едва ли ще му обърнете внимание, но ако имате дете/индивид,  който крещи, лежи по земята, изпада в тантруми , вика в лицето на възрастен човек  - със сигурност за такова поведение  ще последва изолация. С възрастта ще прави все повече внимание и ще предизвиква неодобрение. Въпросът е да разберем дали детето  се държи така защото е разглезено или това е някакъв по-дълбок проблем който изисква повече анализ.

А как мога да променя това състояние, какво трябва да предприема, за да се промени. Какъв може да е проблема, ако изключим разглезване, макар, че аз не го изклчявам, ако трябва да съм честна.

Точно това предполагам и затова не е коректно да ви давам съвети за това как да родителствате. Каквото и да си говорим,  вие така или иначе винаги ще имате едно на ум, дали това което ви се казва е правилно или не. Потърсете професионална помощ, запишете се на курс на семинар и т.н. Изчистете родителски си стил и си мисля че поведението на детето ще търпи рязко подобрение. Ако нещата все пак, като премахнете прекалено "демократичното родителство", не се оправят -  ние сме тук. Поведенческите девиации са сериозно отклонение в развитието на детето. Това е медицинско състояние, с диагнози в класификатора на болестите. На тази малка възраст е трудно да се разграничи дали е резултат импулсивност, реактивност на нервната система, ниско ниво на контрол или е резултат от средата в която живее детето - родителите и техния стил на родителство. Затова първо се оправя "средата" т.е. вие като родителско поведение.

Но защо не проговаря това дете, при положение, че разбира и изпълнява като му се говори. Започнах да го свързвам с аутизъм, заради тези нервни кризи и ходенето на пръсти(макар, че не го прави постоянно).  Има много други разглезени деца, с истерии, викове, крясъци, но говорящи.

Пробвахте ли с логопед? Аз водя мойте близнаци на 1,10г и момичето още от първия път каза 3 нови думи, за две седмици каза около 20 нови думи. А преди това казваше само мама и тати. При логопедката много повтаря, при мен не иска. Истериите може да са свързани с това, че не говори. Момчето ми по бавно напредва, но и той започва да се опитва да казва някоя дума.  Логопеда, ще ви покаже игри и за вкъщи, които да правите.