За свекървата... различно!

Аз също случих на свекърва,слава богу.Живеем отделно,но и заедно да бяхме,пак нямаше да имаме проблеми.Помага ми много за децата,винаги е насреща когато я помоля за нещо,не се бърка много-много,не настройва сина си с/у мене...Дори и да не приритва за моята особа,по никакъв начин не е показала лошо отношение или пренебрежение.Не сме първи приятелки,не си споделяме,не ходим на кафе заедно,но винаги мога да разчитам на нея,за което й благодаря от сърце!

Бившата ми свекърва беше усойница на усойниците  и много добре знам какво е тормоз от свекърва...

Натали, а защо когато свекито нещо дудне на синчето срещу тебе и ти разбереш, просто не го попиташ тя защо не е говорила директно с теб? А ти опитала ли си да си лицемерна като нея? Уф, знам, че е трудно. Незнам как да обясня на познатите си да не хвърлят толкова нерви по свекървите. Вярно е, че са като триглав змей - незнаеш от къде ще ти дойде следващият удар. Вярно е, и че се опитват (кои по-успешно, кои не) да настройват синовете си срежу снахите. Но ако мъжът има глава на раменете скоро ще се усети. Не се ядосвайте. Бавно, леко и тактично вие "подковавайте" мъжлетата, като не забравяте да казвате коооолко сте доволни, щото има и по-лоши свекърви, кооолко мило, че вашата се е сетила да ви чуе или да дойде, и т.н. И дори да ви идва да я убиете - усихвайте се пред половинката. Една от лелите ми използва тази тактика - ефекта беше невероятен. Коства й доста нерви, но след това живота и потече много добре. Дано успееш да се справиш, Натали 

Ина, това в никакъв  случай, не е заяждане ( дано не ти се стори така), но от колко време сте женени? Защото и при нас в начало свекърва ми беше прекрасна ! Помагаше ми толкова много ! Когато се роди детето си взе отпуск 40 дни за да ми помага, понеже в началото си беше малко като в необрано лозе. Сутрин като стана, закуската ми беше готова, бебешките дрешки изгладени и сгънати, моите също. Кухнята ми почистена! Обаче малкия беше много ревлив, имаше страшни колики ( след това и зъби, до 4-тия месец). Плачеше постоянно и аз стоях будна през цялата нощ. Свалих 19 кг за един месец и бях като парцал, ако седнех на пода и заспивах там. Тя беше страхотна с мен. ДОКАТО! Един ден ( тъкмо го бях приспала и легнах до него на дивана), тя влезе и каза :"' Вместо да вдигаш краката цял ден , се вдигни и земи да свършиш някоя работа"! Няма да го забравя тва! И не, не е била сърдита за нищо, просто вече беше време да си покаже рогата! Търпях я много време и мълчах! Заради мъжа ми! Обаче ми писна и сега ела да видиш кво я правя. 5 неможе да ми каже. Тоест тя все още си позволява да се меси и да ми прави забележки за какво ли не, ама след нейното едно изречение, следват мои 10. Сега още като сляза при нея на долния етаж и почвам с :" Вместо да го бродираш тоя гоблен цял ден, вземи да си обереш паежините" или пък:" тоя вестник няма да ти измие чиниите дето от 3 дена ти се трупат в мивката" А мен! Ела да ме видиш сега, неможе прашинка да намериш на моя етаж. Малкия е вече на 2 години и е страшна фурия, обаче аз след него спарцала и метлата съм още по-бърза:) Просто така ми харесва на мен, искам да ми е чисто, да ми е свежо и така нататък. А тогава, когато тя се заяде с мен, наистина ми беше много трудно, но пък не съм я молила за помощ. Сега като ме види да слизам при нея и става и почва да шета нещо. И не - не сме скарани - напротив. Но си казваме всичко директо, реших че като мълча и трупам всичко в себе си, вредя само на самата мен и си го изкарвам на мъжа ми после. Така че, картите са открити! Съвсем на скоро влязох в един магазин на нейна много близка приятелка, да и търся подарък за рожденния ден. И тя ми казва :" Мале Цвети да знаеш, оная вечер бяхме със свекърва ти заведение ( и още колежки) и тя не спря да говори за теб! ВИкам мале !!! Кво каза!! А тя :" Ми каза, че просто тоя късмет дето го има с тебе, даже не си го е и пожелавала. Каза че си много искрена, че всичко и поднасяш като на майтап, когато не ти харесва дори, но за да не я обидиш....и такива неща" Това съм го чуала и преди от други хора, мои познати, пред които се е хвалила с мене. Не го очаквах и не вярвах че е истинска в това което говори, но се оказа, че просто съм я научила да ме уважава! Това обаче, не ни прави приятелки или пък да се обичаме...не....по скоро всяка уважава другата заради това което е направила и прави....и така......Така че, искрено ти пожелавам, твойто свеки да не се промени! Но аз мисля....че може би не е дошъл момента ....в началото всички са мили.....след 2-3 години съжителство обаче........

Хехехе, Kati_z, ти защо не разказа по-подробно, та повече момичета да се научат как да се справят с проблема 
Ние с милото живеем заедно от 5 години. И винаги със свекървата сме били открити, казвали сме си каквото ни тежи. Ако премълча нещо, то е защото не мисля че си струва разискването. Не сме първи приятелки, въпреки че пием кафе заедно, излизаме по магазините, и всеки ден си говорим по телефона просто така - да се чуем. И всичко това - за да се разбираме и да не си тровим нервите взаимно. Явно защото и двете имаме желание нещата да са добре, а не за друго. Тя ми е по-скоро като втора майка - когато трябва ще се скара, ще даде акъл, ще помогне. Но винаги с добри намерения. И точно такава според мен трябва да е една свекърва - като втора майка, а не да се превърне в злата мащеха и кошмар за снахата...

първо опитах с добро после директно в очите какво не ми харесва (не твърдя изобщоче съм идеална) но нейните отговори винаги са че всичко е наред няма проблеми, но в мига, в който се обърна бълва огън шепнейки сякаш ,че не чувам, но вече спрях да слушам даже гледам да не се виждаме и ми е много добре, а мъжа ми в това отношение е тези които слушат малко майките си не винаги но успява да ми напълни главата с глупости не е виждала детето от 29 декември даже не ми звъни да пита как е, но пред сина си едва ли съм й забранявала да идва в нас и не съм ходила в тях. аз в тях нямам работа, но в редките случаи когато е идвала в нас нито съм я гонила даже винаги слагам масата но то си е нейн проблем аз гледам на мен да е добре пък тя да му мисли имам майка и баща   те ми помат няма да се моля на никой да идва да вижда детето ми

Опитай да не говориш каквото и да е срещу майка му, защото знам, че човек като се ядоса е склонен да каже доста неща. Ако може почти не я споменавай, освен да кажеш нещо мило и дребно (напр. колко й отива новата прическа, колко добре, че се е обадила да се чуете и други такива глупости). Когато можеш пращай мъжа с детето при нея, щом толкова й е мъчно за него, и не чакай пак да се оплаче - изпреварвай я. В останалото пак така. Ако иска залък - дай й хляба, ако иска пръчка - дай й дървото. В един момент ще й писне и сама ще млъкне. Търпение му е майката, всичко ще се нареди 

И аз да се похваля,че съм случила на свекърва.Живеем отделно и то на 70-80 км. една от друга и затова всеки ден се чуваме по телефона,да разкажем кой как е прекарал деня си.Винаги като може ми помага и даже в момента детенцето ми е при нея,за да мога аз да си почина.Въобще не мога да се оплача,напротив!
Даже това лято решихме да си купуваме жилище и те(свекър и свекърва)ни дадоха всичките си спестявания,за да теглим по-малък кредит.Как да не съм доволна на такава помощ?
Дай боже повече такива свекър и свекърва на всички!

Повечето ми приятелки случиха.
Аз не точно, но се справяме, като зрели хора без кавги.
Е и тя не е точно случила, на това за което си е мечтаела, ама какво да се прави.