Азалия, да си изкараш супер!
Дроб обичам, но не готвя,щото друг не яде.
Студено е на терасата, но обещаващо слънчево.
Дроб обичам, но не готвя,щото друг не яде.
Студено е на терасата, но обещаващо слънчево.
- Публикувана: 1 апр. 2024, 06:06 ч.
- Последно мнение: 1 май 2024, 07:34 ч.
Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Априлска вещерска и спортна
Добро утро!
Аз реших да държа телефона с едната ръка, кафето - с другата и да се опъна на дивана с форума. Докато ви четях котката пожела да се намести между двете ми ръце. Кафето успях да спася, но нещо натиснах на телефона и го изпуснах. Докато го вдигам от пода ( и добичето продължава да се бута в ръцете ми) преди да успея да видя какво съм натиснала, пак го изпуснах. Погледнах го и беше отворен преглед на профила на Кло. Дано не съм натиснала бутон за докладване или друга беля да съм направила! 🙍
Палци за всички, на които са нужни! 🍀
Хубав ден!
Аз реших да държа телефона с едната ръка, кафето - с другата и да се опъна на дивана с форума. Докато ви четях котката пожела да се намести между двете ми ръце. Кафето успях да спася, но нещо натиснах на телефона и го изпуснах. Докато го вдигам от пода ( и добичето продължава да се бута в ръцете ми) преди да успея да видя какво съм натиснала, пак го изпуснах. Погледнах го и беше отворен преглед на профила на Кло. Дано не съм натиснала бутон за докладване или друга беля да съм направила! 🙍
Палци за всички, на които са нужни! 🍀
Хубав ден!
Бърд,що не каза,че по-младото семейство са пак на сергията си 😁?Цяла зима ги чаках,че инак бяха до бариерата на паркинга,само с картофи.Чудни краставици имаха днес!А този,който продава предимно подправки и "горски" плодове,подари на Шефа три череши 🤭.Да,от ония по 20 лева килото.Ама те на нищо не приличат,две и половина годишните ми вишни в ракия изглеждат по-добре!
В крайна сметка снощи Скъпия даде колата на автоморга.Дано тази му е пО на късмет,и ни закара на още по-хубави места!Пък дай боже скоро и моята да обнови 🤭
Шефа си е пак беладжия,хич не го мислете.
А майка му снощи направи поредните курабии,които повече стават за оръжие за масово поразяване,от колкото за ядене 😬.Дебна да видя съседката,да каже нейната рецепта.Че това са най-вкусноите, които някога съм яла!
В крайна сметка снощи Скъпия даде колата на автоморга.Дано тази му е пО на късмет,и ни закара на още по-хубави места!Пък дай боже скоро и моята да обнови 🤭
Шефа си е пак беладжия,хич не го мислете.
А майка му снощи направи поредните курабии,които повече стават за оръжие за масово поразяване,от колкото за ядене 😬.Дебна да видя съседката,да каже нейната рецепта.Че това са най-вкусноите, които някога съм яла!
Ренко, вчера пазарувах от тях - и краставици, и домати (тях още не сме ги опитали), май и зелето оттам взех - мохабет направихме с момичето. Хайде, безаварийно новата кола и наистина все на хубави места да ви вози.
Въртя перални аз, да се възползвам от слънцето и вятъра. Готвя прясно зеле с пиле. После един тигел по главната по задачи, че вчера ме домързя. Снощи ме измъкнаха на по вино, прибрахме се вонящи на цигари - отврат.
Палците все така на фльонга.
Въртя перални аз, да се възползвам от слънцето и вятъра. Готвя прясно зеле с пиле. После един тигел по главната по задачи, че вчера ме домързя. Снощи ме измъкнаха на по вино, прибрахме се вонящи на цигари - отврат.
Палците все така на фльонга.
Какъв уикенд моята работна седмица започва днес. По този повод съм кисела. Направих един боб и едни банички на тиган, да имат за вечеря домашните. Ще гладя, ще се къпя и в 5:00 съм на работа.
Стискам палците силно за всички, които се нуждаят от тях.
Азалия, чудно да си прекараш!
Ренко, на късмет да е новото возило!
Стискам палците силно за всички, които се нуждаят от тях.
Азалия, чудно да си прекараш!
Ренко, на късмет да е новото возило!
Ей,ама сте,никоя не поиска от курабиите ми 🤣🤣🤣
Едно време на село имаше мандра,в която правеха чуден кашкавал!Нищо чудно и от там да тръгна страстта ми към него.Дядо беше от доста години пенсионер,но понякога работеше там охрана.Та,като работник към фирмата,купуваше продукти на по-ниски цени.И менюто ни с братовчедите беше,или пържени картофи 🤭,или принцеси с кашкавал.Е, веднъж братовчед ми обърка кашкавала с масло,разбра след като се опита да го запече,но това е друга тема 😁.Та към принцесите с приятно запечен и разтичащ се кашкавал,късахме по някоя краставица и домат,белехме ги и режехме на кръгчета,и слагахме върху горещите филии.Неописуем беше вкуса! Понякога с носталгия си спретвам същото за обяд,но не е същото 🙄.Ни доматите са ми достатъчно сладки,нито краставицата достатъчно хрупкава,нито смеха и компанията мили,но по един специален начин.Бра"чед,ако четеш,да знаеш,че много ми липсват онези лета,на безгрижие,на светулки и прохладни нощи.В които не спирахме да ядосваме баба,да "бягаме" нощно време от къщата,оставяйки бележка,минаваме няколко километра под парещото слънце към язовира,и какво ли не още 🥹
Едно време на село имаше мандра,в която правеха чуден кашкавал!Нищо чудно и от там да тръгна страстта ми към него.Дядо беше от доста години пенсионер,но понякога работеше там охрана.Та,като работник към фирмата,купуваше продукти на по-ниски цени.И менюто ни с братовчедите беше,или пържени картофи 🤭,или принцеси с кашкавал.Е, веднъж братовчед ми обърка кашкавала с масло,разбра след като се опита да го запече,но това е друга тема 😁.Та към принцесите с приятно запечен и разтичащ се кашкавал,късахме по някоя краставица и домат,белехме ги и режехме на кръгчета,и слагахме върху горещите филии.Неописуем беше вкуса! Понякога с носталгия си спретвам същото за обяд,но не е същото 🙄.Ни доматите са ми достатъчно сладки,нито краставицата достатъчно хрупкава,нито смеха и компанията мили,но по един специален начин.Бра"чед,ако четеш,да знаеш,че много ми липсват онези лета,на безгрижие,на светулки и прохладни нощи.В които не спирахме да ядосваме баба,да "бягаме" нощно време от къщата,оставяйки бележка,минаваме няколко километра под парещото слънце към язовира,и какво ли не още 🥹
Рен, просълзи ме с хубавите си спомени от детството. Предполагам, че всички имаме такива. Но понякога се замислям дали днешните деца ще имат нашите вълшебни спомени. Говоря предимно за градските деца, които нямат роднини на село, при които гостуват ваканциите. Всъщност не само на село. Аз имам безгрижни спомени и от уикендите вкъщи, в София. Тогава не беше проблем да пуснеш децата сами навън. Скитахме из квартала, правехме щуротии, смеехме се. В наши дни не можем да пуснем децата сами дори из квартала, поне не и докато са по-малки. А нас ни пускаха около блока още от малки. Майките само поглеждаха през прозореца и ни наглеждаха, по някое време се провикваха да се приберем за обяд/вечеря. Когато отраснахме, обикаляхме целия квартал, после и съседните квартали. Родителите не знаеха къде сме, но сякаш не се и притесняваха толкова. Просто нямаха толкова поводи да се тревожат, колкото имаме в наши дни.
Панде,и в Пловдив като останех,пак имах цялата свобода на света.От времето е,няма място за сравнение.Реално погледнато,четвърт век си е четвърт век 🙄,и нрави се менят,и света се промени страшно много.Но всички деца са си безгрижни, именно това ми липсва.Баткото е видимо безгрижен,но същевременно и отговорен.Никога не се е налагало да има вечерен час.Само е предупреден,че ако полиция го спре след 22 часа какво следва.Но преди го нямаше това...
Ей,Бърд,къде забравих звездите...И сега много обичам,като заспи домочадието, докато сме на село,да излезна на двора,и да ги съзерцавам.Толкова са близки и ярки,аха да се пресегнеш и пипнеш.
Ей,Бърд,къде забравих звездите...И сега много обичам,като заспи домочадието, докато сме на село,да излезна на двора,и да ги съзерцавам.Толкова са близки и ярки,аха да се пресегнеш и пипнеш.
Ох, при някои от вас е четвърт век, при някои от нас е вече половин век. Ама каквото такова. И аз имам много мили спомени от детството. Първите 20 години от живота ми, по цяло лято прекарвах при баба в планината. Що карти сме изиграли и щуротии сътворили с компанията...и с въздушна пушка, натъпкана със сол са ни стреляли, и с лагерните колички сме хвърчали по нанадолнището и завоите...като си помисля в сегашно време и страх ме хваща. Децата ни и една хилядна от нашето детство нямат.
Като прочетох Ренко за звездите се сетих, че и пълно слънчево затъмнение сме гледали от поляните, но не помня деветдесет и коя година беше. Спомени.
Като прочетох Ренко за звездите се сетих, че и пълно слънчево затъмнение сме гледали от поляните, но не помня деветдесет и коя година беше. Спомени.