Твърде праволинейно приемаш нещата.
1. Внуците са ми кръв и не са ми чужди.
2. Техните родители, с които не съм кръвно свързана, днес са в семейството ми, утре не се знае.
3. Личният живот на децата ми след пълнолетие е техен ангажимент, когато лично не са поискали намесата ми.
4. Внуците ми до пълнолетие са грижа на техните родители, а след това на себе си и моята намеса в интимния им живот е излишна.
5. За мен са важни интимните ми отношения с моя съпруг и не ровя в чаршафите на други хора, както не допускам да се ровят в моите.
6. Ако се окаже, че мое дете не съм научила на морал и не прекратява една връзка, след което да почва друга, ще се чувствам недобре и ще му кажа мнението си.
Толкова.
След една възраст хората е редно да носят сами отговорност за действията и бездействията си, а не родителите да ги прикриват или назидават.
1. Внуците са ми кръв и не са ми чужди.
2. Техните родители, с които не съм кръвно свързана, днес са в семейството ми, утре не се знае.
3. Личният живот на децата ми след пълнолетие е техен ангажимент, когато лично не са поискали намесата ми.
4. Внуците ми до пълнолетие са грижа на техните родители, а след това на себе си и моята намеса в интимния им живот е излишна.
5. За мен са важни интимните ми отношения с моя съпруг и не ровя в чаршафите на други хора, както не допускам да се ровят в моите.
6. Ако се окаже, че мое дете не съм научила на морал и не прекратява една връзка, след което да почва друга, ще се чувствам недобре и ще му кажа мнението си.
Толкова.
След една възраст хората е редно да носят сами отговорност за действията и бездействията си, а не родителите да ги прикриват или назидават.
Фивър, ако са родители на децата ти, си оставате свързани. Единични случаи на някой-си забегнал някъде са си единични. И дори по закон, ако все още са женени, ти се водят роднини. Не са точно чужди.
