Когато семето на съмненията бъде посято ...............

jullianna, зависи какво те е излъгал... Мен също ме е лъгал без да загуби доверието ми. Но не е било за нещо от съществено значение. Но ако разбера за паралелна връзка, никога повече не бих могла да му вярвам.
Дано превъзмогнеш недоверието си. Но и той трябва да положи усилия за това. 

  абсолютно съм съгласна с горе посоченото мнение!Така е мила съмненията са част от нашия живот.Никой не е идеален и като сгафи за каквото и да било другия вече ще се съмнява.Според мен е до каква степен може да го понесеш и не забравяй,че времето лекува по принцип или поне ни кара да претръпваме до някъде.Преди години, моят мъж беше прикрил една сума пари от мен!така стана ,че аз разбрах,до ден днешен си имам едно наум,но само тва иначе аз безгрешна ли съм?Разбира се примера ми е различен ,НО нали става въпрос пак за доверие.А в твоята ситуация която не е приятна,ще му дам ясно да разбере,че никак не ми е приятно и ако има нещо изобщо и иска да продължаваме да бъдем едно нормално семейство да прекрати ОВРЕМЕ!!!всякакви забежки.Ще обърна внимание какво поведение има спрямо мен и децата и дали нещо се е променило като поведение ,а не да слушам голи приказки,че още ме обича и тн.....Ако видя някакво пренебрежение от какъвто и да е х-р или незаинтересованост тогава вече няма да има никакъв смисъл.Да си ходи по живо по здраво пък някак си ще продължим всеки по своя пътколкото и да е трудно.Аз не съм безразлична разбира се и даже не малко ревнива,но съм с по-голям опит в брака и някои неща ги виждам вече по различно в годините.Около мен има доста семейства които ако навремето бяха избързали и по-крайни откъм компромиси отдавна нямаше да съществуват вече като такива!Защото за всички знам по нещо но човек като държи на другия наистина, иска да живее с него и най вече знае какво ще загуби ако скочи здраво в л.....та винаги ще се прикрива умело.Може и да ме оплювате но една такава авантюра укрепва брака.Колкото и да звучи парадоксално!!!Моя лично се кълне ,че никога не ми е изневерявал и аз се опитвам да му вярвам,но никога на 100%То и той не ми вярва на 100%така че ще гледаме ако има някога нещо да не разбира другия по никакъв начин

В крайна сметка хората които най-много обичаш най-много те нараняват.Няма как да те нарани човек който е никой за теб.Дори собствените ни майки и бащи са именно наранени най-много от нас техните деца,или един ден ние ще бъдем наранени от нашите деца...и т.н.Любовта се тълкува погрешно и затова има наранени хора.Защото се разбира ЛЮБОВ=МОЙ,ЕДИНСТВЕНО ЗА МЕН,ВСИЧКО СВЪРЗАНО С НЕГО/Я Е САМО ЗА МЕН,ЦЕЛОТО МУ/Й СВОБОДНО ВРЕМЕ Е САМО МОЕ......
А би трябвало...ЛЮБОВ=АЗ ОБИЧАМ БЕЗ ДА ИСКАМ СЪЩОТО ПОНЕЖЕ ОБИЧАМ -ДАВАМ СВОБОДА,НЕ МИСЛЯ САМО ЗА СЕБЕ СИ И НЕ СЪМ ЕГОИСТ.ПОВЕЧЕ ДАВАМ ОТКОЛКОТО ПОЛУЧАВАМ..ИТ.Н.

Прави впечатление, че тези, които сме на повече години и с по-дълъг семеен стаж сме се научили да гледаме по-философски на нещата. Докато по-младите мислят, че всичко, което хвърчи се яде.
Любовта не е притежание, а свобода. Който го е осъзнал има по-успешна връзка.
За да няма излъгно доверие е най-добре да нямаме високи изисквания към партньора и да не очакваме невъзможното. Най-важното в една връзка е отношението- до този извод съм стигнала.

Несигурност в себе си показва дивата ревност. Да следиш мъжа си, да му четеш писмата, да му пребъркваш джобовете, да тръпнеш непрекъснато от съмнения. Да живееш с постоянен страх, че той може да те напусне заради друга.
Имам познат, който се разведе, защото жена му била безумно ревнива. Стигала до там, че го събуждала посреднощ с думите "Сънувах с коя ще ми изневериш!"
Ей това е несигурност в себе си.

Най-много ме боли от факта,
че и двамата не сме ревниви.
Дали сме си свобода и никой
не рови и не търси. Непрекъснато
всичко е на показ - телефони, пощи,
интернет .......................
Единствено се бяхме разбрали да не се лъжем
за каквото и да е.

А той как се държи, поведението му подсказва ли нещо?

До колкото мога да преценя е гузен
и сигурно се измъчва от въпросът -
знам или не знам, че ме е излъгал.
За момента мисля да не предприемам нищо
и да видя до колко е мъж. Дали ще
дойде и ще каже ИЗЛЪГАХ ТЕ и да даде някакво
обяснение въпреки, че каквото й да каже
лъжата си е лъжа и винаги ще помня 

мога ли нещо повече да напиша?! 
Поздравявам те Рени.    По-точно едва ли някой нещо ще напише.

Щом човека се чуства гузен, значи е свестен!
Констатацията ми е много тъпа, но предполагам знаеш колко хора /респ. мъже/ лъжат без да им мигне окото. И спят спокойно след това.
Вероятно и на него самия му е зле от факта, че те е излъгал.
Според мен трябва да изясните тази ситуация. Не я оставяй така. Понякога има наистина сериозна и разумна причина /поне от  гледна точка на лъжещия/ за една лъжа.

Звучи ми сякаш си СИГУРНА. А в началото говореше за съмнение. Дали с времето не се самонавиваш?
Всъщност сигурна ли си, че те е излъгал?

Абсолютно съм сигурна, че ме е излъгал,
но не съм сигурна какво става.
Защо ще ме лъже ако няма някаква причина
и точно това ме кара да се съмнявам !

Juls, много съжалявам, че се чувстваш зле, но със съмнения не се живее. Къси пасове. Той да е наясно, че ти си наясно, за да си наясно и ти със себе си.
Иначе, като житейска философия Рени и Xenia са ти написали най-важното

Когато има съмнения ,живота се превръща в Ад първо за този който се съмнява,а в последствие и за двамата.Нещата трябва се се изкарат "навън" и да се "сложат на масата" ...да се обсъдят взаимно за да се разсеят всякакви съмнения...иначе това може до доведе до фатални  и нежелателни последствия....

Точно така, не трябва да потискаш/забравяш и т.н., ако има проблем сега, ще избие рано или късно в по-големи размери. Опитай да разбереш защо го е направил и как ти си го провокирала за това. Или си е бил такъв и преди, но не си го забелязала? Във всеки случай, ще разбереш нещо ново и за двама ви. Желая ви успех и щастие!