искам първо да честитя на всички обебили се вече мами, а на останалите тумбачета да пожелая леко и безпроблемно раждане
Нас с бебка Ева ни изписаха вчера, защото миличката беше на антибиотик. Раждането беше един малък кошмар Постъпих на 14ти за индукция, изпих една таблетка разделена на 4 през интервал от 4 часа. Започнаха някакви контракции, но доста слаби. Към 2 следобед ми спукаха мехура, околоплодните води изтекоха и започнаха истинските болки. В един момент, не помня кога, не издържах и поисках епидурална анестезия. Поставиха ми катетър в гръбначния стълб и започнаха да вливат упойката на дози. Обаче не ме хвана, или ме хвана доста слабо, болките се засилваха, схванаха ми се краката и не можех да се разхождам по време на контракциите. Въпреки болката, контракциите се оказаха доста неефективни, разкритие почти нямах, затова започнаха да ми вливат окситоцин. По това време нямаше други раждания и целият екип на родилна зала, ведно с моя доктор, се беше събрал и се занимаваше с мен. Накрая, когато дойде момента за напъните, ми позволиха да сменям пози, в които ми е удобно, включително и клекнала, права...За съжаление естествени напъни нямах и трябваше да се напъвам на своя воля След 30 минути безуспешни усилия на магарето, почти изгубих съзнание от напъване, скачаха ми по ребрата, натискаха ме, аз напъвах ли напъвах, но нищо не ставаше, бебка се затлачи по пътя и нямах сили да я изтласкам усещах, че нещата не вървят никак надобре, тоновете започнаха да изчезват и доктора реши да я вади с форцепс. Клъцна ме, и след малко, в 20 и 20, беба се появи-лилава и изтормозена, с подуто оче от лъжицата на форцепса и с грамаден хематом на главичката. След това и плацентата не искаше да излезе и т.н. Не искам да описвам ужаса, който преживях докато се уверя, че на бебка Ева й няма нищо сериозно Просто се зарекох, че ако имам второ бебче, няма да рискувам да го подлагам на такова нещо и ще раждам със секцио. Страшно съм благодарна на д-р Бързашки, ако не беше той не ми се мисли какво можеше да стане
Дано не съм ви стресирала с разказа си, вярвам, че всички все още необебили се, ще родят малките сладурковци бързо и лесно
Сега отивам да кърмя Ева, голям инат е и не иска да суче Но пък е кротушка и почти не плаче