На 5 години в първи клас?

Защо продължаваш да пишеш? Нали си получи начина на кандидатстване? Нали всички пишещи, с различни от твоето мнение, са навлеци, даващи непоискани съвети....(макар че ти си постнал темата) Пиши на модератор да я заключва и прави, каквото си решил. И без това не приемаш чуждо мнение....

Горкото дете! Аман от родители с болни амбиции!
Дали на 6, дали на 7 - няма никаква разлика и значение, няма никакъв смисъл.
На 5 обаче вече е прекалено. Защо да лишавате детето от детство?

Авторът, щом може така компетентно да раздава линкове към чужди образователни системи, със сигурност може и да си намери отговор на чисто административния въпрос самичък. Ерго той не е пуснал темата, за да пита, а именно за да си излива размишленията, критиките и забележките. Сигурно жена му отдавна е турила едни тапи в ушите и сега се търси нова аудитория.

М, дааа, "да си излива" е много точно казано.

А и в крайна сметка такива решения се взимат в семейството, а не се питат непознати във форума. Според мен, де.

И аз чакам да  заключи тази тема  от доста отдавна 😃

И аз за финал ще кажа моето непоискано мнение, което не съвпада с това на таткото - "горкото дете". Родители с болни амбиции, вадещи си кардинални заключения, че видиш ли, щом ходи на 5 години до магазина (което пък е супер безотговорно от страна на родителите), детето е готово за училище. Че щом реди лего, то е супер надарено дете.
Предлагам на таткото, директно да попита дали не може да запише детето във втори клас. Според мен в първи клас децата ще са му под нивото.

И моят на шест години в първи клас редеше лего за възрастни с часове и четеше енциклопедии. Същевременно изпадаше в криза, когато трябва да напише  домашно, отнемащо 10 минути, и да прочете една страница от учебника. Дисциплината му в училище беше под нулата. Ежедневни забележки от страна на учителите - говори в час, върти се, пее, гледа през прозореца. Самото дете беше изключително нервно. И всичко това при положение че от 6-месечен ходи на ясла и е минал през всички яслени и градински групи, а от 3-годишен не спи следобед, защото в държавата, в която живеем, след 3-годишна възраст вече не ги слагат да спят.

За мен първи клас на сина ми беше десет месеца кошмар. Във втори клас проблемите изчезнаха тотално и оттогава проблеми с дисциплината не е имал, даже напротив. Домашните продължават да да предизвикателство и до днес, но не хвърля тетрадки и не се въргаля по земята за това, че трябва да напише два реда.

Детето най-вероятно няма да среща затруднения с учебния материал. Но когато съучениците му започнат да влизат в пубертета, а при момичетата особено това става доста рано, е вероятно да не се чувства "на място" в среда с по-големи от него деца. На тази възраст една година разлика има значение.

Като ти гракнат 25 диванета на главата, много бързо ти се изпаряват цифри, букви и английски...

Авторе, осезаема разлика ще има чисто физически между сина ти и децата, родени в началото на годината на 7-годишните. Ако не те притеснява, с другото едва ли ще имате затруднения.

В момента дъщеря ми (тръгна първи клас в чужбина на  5г.11м) има в класа и деца на 8г. 2 глави са над нея. Иначе проблем с материал, умора, дисциплина и т.н. не е имала. Да не говорим, че българските 5 часа по 35 мин. с поне 10 мин. междучасия са направо лукс в сравнение с тукашните “периоди” с по 1-2 5 мин. междучасия до обяд и часове до 15:30. Моето дете е изключително самостоятелно - почти не помагам с материала, за домашни не напомням никога (за разлика от сестра ѝ, с която учих до 7 клас). Това си е до дете и не зависи на колко години е тръгнало на училище.

6 месеца не бях влизал в този тред. Не ме изненада баражът от стереотипни отговори за безгрижното детство, нито ad hominem нападките (последното така или иначе е неизбежно в БГ форум).

В крайна сметка, решихме да се възползваме от законовата възможност да запишем детето в първи клас при все, че навършва 6г в края на годината.

Пиша този пост в случай, че някой друг е в подобна ситуация и се двуоми.

На кратко - изисква се свидетелство за завършено предучилищно обучение. Следва да го заявите в ДГ най-късно в края на април. Ние бяхме закъсняли, но в нашата ДГ бяха достатъчно добри да ни влязат в положението. Както май писах, учителките считаха, че уменията ги има, само с българския има тук-таме проблеми (бърка родовете защото майчиният му език не е български). Дадоха му без проблем свидетелството. В неговата група в ДГ имаше и друго дете в същата ситуация (преминава от трета група в първи клас). То даже имаше още повече проблеми с българския защото и двамата му родители не са българи. Но и на него не му правиха проблем.

След това кандидатстването и записването в училище е стандартно.

Сега след като е минал повече от месец мога да споделя и малко опит:

В адаптацията до тук имаше известни проблеми - учителките в училището ни казаха, че в сравнение с другите деца има проблеми с концентрацията. Така бе първите 2 седмици. След това ни казаха, че има подобрение. Не са ни съобщавали за сериозни проблеми от тогава насам. Няма проблем с материала. Както писах, той математиката за първи клас я е минал. Може да чете и пише (с малки грешки) на български. Новото за него е не толкова материала, колкото самият образователен процес, обстановката.

Разбира се, минали са само 6 седмици. За сега сме доволни от избора си. Намираме, че контактът с по-големи деца му се отразява по-добре. Една идея по-зрял изглежда само след месец в училище. Наскоро се видяхме с деца от бившата му детска ясла и впечатлението ни бе същото - че е малко по-зрял в поведението си от тях.

Надяваме се позитивния ефект да продължи.

За да може този пост да е от полза все пак би следвало да споделя и "ситния шрифт":

- Имахме късмет с училището. Според НВО е най-доброто ОУ в града в който живеем. Учителките са прекрасни. Децата също изглеждат много приятни. Родителите са мили. Повечето май са висшисти. Също така повечето явно отделят голямо внимание и на образованието и на поведението на децата си. Тоест, средата е много добра. Не знам как би се развила ситуацията ако синът ни беше в средно-статистическо училище.

- Майка му работи на непълен работен ден и можеше да му обърне внимание и да му помогне с адаптацията. Аз също имах време през септември и също помагах. С други думи, сме могли да му отделим повече време отколкото повечето родители могат.

На тези в които са в подобна ситуация - кураж и не се поддавайте на groupthink-a. Обмислете своята индивидуална ситуация и преценете сами.

Ми ок 😃

Не разбрах защо толкова мерак да ни информираш за всичко това
Прави каквото искаш, детето си е твое.

Кое те кара да четеш, че дори и да постваш в тази тема?

А иначе - поздравления. Успя да създадеш идеализирания образ на пост в БГ форум: нула информация, но пък задължително заяждане с автора.

БГ явно е на това дередже защото много хора изпитват удоволствие да се заяждат - дори и да е с непознат.

Но на въпроса ти (при все, че не е точно въпрос):

Написах поста си защото може някой друг да си задава същите въпроси, които си задавах аз.

То, всъщност, го пише в самия пост, ама трябва да се чете (с разбиране).

Каква нишка? Това е тема във форум.

Успех на детето ти!