Любители на кучета - 142

Сериозно ли на някой му минава през акъла, че общуваме с кучетата си САМО чрез команди ?!?! с глас се разсмях, а Изи и едно йорки ме гледат въпросително. Оправихте ми деня!

Искрено се надявам и аз да успея да възпитам Ема. Засега(на 3месеца и половина) знае НЕ, седни, отивай да лягаш в клетката и като кажа "браво" тича към шкафа с лакомства. Все още е на пелена. Почти няма гафове извън нея. Единствено ме тормози скимтенето й (направо викове) като ме изгуби от поглед дори и ранното ставане. Сега срещнах съседка с 3 кучета и ми се скара,че я взимам на работа и май е права. Така не решавам проблема, даже го влошавам

Едва ли знае Не. Това е най-трудната команда и се въвежда най-късно. При всички положения след 6 месеца. Малка е за забранителна команда.

Аз ви разбирам напълно. Явно не съм толкова настоятелна с кучето и при мен командата  не сработва от първия път. Аз сравнявам какво е послушанието на Арес при мъжът ми , че и при синът ми- всяка команда която знае се изпълнява от първия път. Е, при мен си прави оглушки, ако мине номера.

Моите са от невъзпитаните, обаче откакто Бориса я има станаха по-послушни и ме чуват. Явно покрай възпитанието на детето и те намазват.

Кастиел знае "не яж", "пусни", "хайде да спинкаме", "ела тук", "дай целувка", "седни" и "хайде да папкаш". Той не лае поне за сега, освен когато си играе с играчките, иска да е приятел на всички, и хора, и животни, и до сега нагризани неща нямам. Днес навършва седем месеца. Памперса окончателно го махнахе преди около месец и за сега не е имало "изненади". Естествено, че ако проявяваше агресия, щях да обърна по-голямо внимание на възпитанието, но предвид казаното по-горе, смятам, че е напълно достатъчно.

Тя е ловна, нали? Особени чешити са . Кира разбира абсолютно всичко, но като не й изнася, просто си седи на ушите и не й дреме. Свършва си нещото, което си е намислила и тогава може да говорим пак . Треньорът, с който се виждахме, като беше малка, каза че с ловно куче нещата са малко по-сбъркани. Няма как да й се карам, че не ме чува, ако я викам, а тя е хванала следа. Тя смята, че си върши работата .
За дърпането си купихме един колан, който се закопчава на кръста и повода е на него. Хората тичат с такива, ние го ползваме на всички градски разходки.

Да се изкажа и аз, че повечето сте с малки на възраст кучета.. Та моя опит показва, че в кучето агресия няма, докато не мине 1 годинка и според породата си вече се усети съзряло и голямо. Макс ми е първо куче и съответно много желано, а аз грам опит нямах. Учех го, но не колкото трябваше. До навършването на годинка си ходеше пуснат, играеше с всички, нямаше агресия. Абе с една дума душица.. Навърши годинка и лека по-лека започна да се променя, да иска да доминира, да отвръща като го нападнат.. и да напада и той самия, ако някое куче не му харесва. Крайно неприемливо държание. Тогава осъзнах, че съм изпуснала контрола над поведението му. Той знае команди, слуша, но не и когато има дразнители. Вдигнах се от Видин и отидох в Съединение за няколко бързи урока. И то уроци за мен как да работя с него. Започнах да го извеждам извън града в полетата, където открих Джинката и оставих на заден план обучението, защото те си станаха другарчета и ми беше жал да им спирам играта. Отново грешка. Не че е лош, но и до ден днешен си му остава едно ръмжене, лаене и ежене когато види куче. Някои подминаваме тихо, други шумно. На разходка в града винаги е на къс повод и постоянно се озъртам навсякъде за да избегнем максимално всякакви кучета. И в групата на мама Еми бях. И от там доста неща научих, някои приложих. Но кучето иска да има правила за да живее спокойно, а също и за да живеят спокойно и човеците му. Това, че някое не спи в леглото на стопаните не ознавача, че е нещастно кучето. Въпроса е да изпълнява. Макс също се качва по легла и дивани, но те са му разрешени на по-късен етап и винаги слиза, когато му се каже. У дома е безпогрешен с всичко научено, но трябваше и на вън да е така. В това отношение осъзнавам пропуска си от това да съм била толкова "мека" с него, щото нали го обичам. И сега детето пък е малко изтървано. Викам две лиготии си имам и дете и куче, та явно аз бъркам с угаждането. 😁 Стана дълго, ама всички съвети са изключително полезни, защото кучето ти да е като войник не е лошо, напротив - прави живота ви по-лесен, а пък глезенето си е глезене. Пак си ги глезете, но дръжте много на това да са изпълнителни и то не само у дома, а и на вън.

Съгласна с повечето неща.
В един момент се припознах, като заговорихте за "войници", защото реших, че съм оставила такова впечатление с постоянните си излияния - аз така ги наричам понякога. Но е истина, че са като войници в повечето случаи, особено със сина ми. С мъжа ми малко по-трудно се оправям, че той като каже:"Кажи, бе, Буренце" и оная "мазна Гана" като го погледне клекнала в краката му...и се "размазва". Но не се даваме и се опитваме и него да го направим "войник". Той позволяваше на Рая да се изправя почти до раменето му, като дава наградки не повтаряше "леко, леко" и тя направо отваря цялата си паст. Но вече кучета и мъж имат съществен напредък, дори не го мъкнат като "пръскачка из лозе" на разходка.
Но, много съм питала, много съм слушала и много изпълнявах. Синът ми пък гледа много клипове на някакъв добър учител и резултати има...в повечето ситуации. Най-ми е кеф когато сме на разходка и като кажат съседите:"Ех, че възпитани кучета!" Защото разминаваме ли с човек, минава ли кола, винаги са седнали и не мърдат, докато не кажа "хайде!" Смешното е, че това императивно подканяне вече използвам и към мъжа ми, ако ще правим нещо, но....рисковете на възпитателката са това.

Та, момичета, благодаря ви от сърце, защото бях толкова "боса", толкова страхлива, че без Вашите съвети май нямаше аз да стана "войник", да не говорим за добитъкЪТ!

Ей тази снимка е нагледно доказателство как Рая чака за следваща команда след "Стой на място!", а Буря просто си стои за украса и си блее за разнообразие:


ПП. MTZ липсваш на "групата на Шаро", не крий за дълги периоди двете красоти! Както четеш, винаги някой пита за вашата дружина. На мен вече ми стана неудобно, но някой скоро пак те привика

Sivi, чудесно си го написала! И още нещо само да допълня - всички вкъщи да спазват изискванията спрямо поведението на кучето. Че вкъщи аз съм лошата, а мъжът ми - добричкия.
  Днес щракнах едно съседче на майка ми. Чувам  приръмжаване като закачка и що да видя - от едната страна на мрежата кучо, а от другата невъзмутимо се търкаля и припича една маца!
 

А, точно ежедневието на наша Рая си хванала в кадър. Обаче има разлика - при нас има една много, ама много нагла котка и си минава бааааааааавно, бааааааааавно покрай гаражната врата. Спира, гледа, сяда и ...почва да се ближе. Райчето се побърква, буквално, скача по мрежата, лае, полудява и нищо не чува в такива моменти. А котката гледа нагло и сякаш с поглед "говори": "К'о се правиш, не виждаш ли, че има мрежа два метра висока? Не се напъвай толкова!" Жал ми е за Рая в такива моменти...

Е, аз се припознах в мъжът на Галена. За правилата съм, но просто не съм така взискателна към кучето.   Виж мъжът ми е друга бира, само да каже и дума и онова сяда и го гледа в очите.

Cafe del mar дори да се наложи да се упои кучето, после пак ще си идва при теб. "По-старите" помнят сигурно, че съм споделяла опит по отношение на недоверчиви кучета. Въпросната Джина от предния ми пост, въпреки ежедневното ми ходене вече 8 години не дава да я пипна. Сипвам и храна, вода, тя ми се радва, понякога ме докосва тя, но посегна ли бяга веднага. Та преди години при нея се завъртя мъжки, докато беше разгонена и трябваше да я кастрирам, защото в нищото, до пътя нямаше как да оцелеят малки кученца. Опитах да я прилъжа в клетка - никакъв шанс. Давах транквилин - ефект нулев. Накрая понеже бях уговорила да мине през приюта и слес кастрацията да полежи 2-3 дена за са е под наблюдение, а не в полето помолих техния ловец да я приспи със стреличка. И с него имахме 3 ходения, но все не успявахме. Накрая той беше отишъл сам и беше успял да я хване. После аз отидпх да я прибера от клетката в приюта. Куче, което никога не е пипано от човек ме остави да я гушна и да я заведа до колата. Като стигнах на мястото, където си живее драсна с 200, но това не промени радостта й като отивам да я храня. По същия начин и друго куче съм хващала за да водя на преглед, но там транквилина свърши работа и като се успа и полегна, просто го вдигнах и в колата. Към онзи момент и то бягаше от хора, но известно време след това започна да идва само при мен и да ми позволява да го галя. Лекувала съм го от какво ли не, веднъж вместо с кислородна вода му направих промивка със спирт (от недоглеждане) не помръдна душицата. Така, че ако се наложи единия вариант ти е да пробваш с паста транквилан и според зависи може и да успееш. Аз имам един успешен и един неуспешен опит с такава, но е вариант, когато е наложително. Също и разните организации могат да помогнат със залавянето, ако от лечението няма ефект.

esstela, те повтарят класа
Ще завършат много по-възпитани!

Arwen, нашата е доберман, те не са ловни. Много слуша иначе, обаче това дърпане... всеки път е на косъм от боя. ММ побеснява направо, аз я отървавам от шамарите. Тя наистина не се трае. Закъде бърза и тя не знае, според мен просто не иска да бъде на повод. Затова от време на време върви на 30 см. повод за наказание.
И без това скоро се оплаквах на съседите, че ръцете ми са пораснали с по 10 см от дърпането. Ако я закача на колан ще остана без кръст! Абе уж 30 кила с напикани гащи, а тегли като кон. Втурне ли се рязко нанякъде и аз нямам никакъв шанс да я спра, просто тичам след нея и така. С къс повод още по-зле, направо политам и ще ме събори на земята. С пет метровия някак успявам да реагирам по-бързо.

И ние в началото много четяхме и гледахме клипчета. На Сийзър, на Антуан Наджарян, руснак някакъв с питбул. Показваше как си е тренирал питбула. Направо като робот. Евала, ама някакси трябва да поставиш граница между себе си и кучето. Аз не мога да я поставя.

Аз днес по всички въпроси имам мнение, като някакъв гуру вече се изживявам Но наистина за това дърпане, понеже и на мен ми е проблем все още, та да кажа своите си наблюдения. Ние с мъжа ми ги водим на повод по разходките. Аз, защото ме е страх да не се втурне Рая в някой изоставен двор /правила го е и викам като изтървана/, мъжът ми - защото аз не му разрешавам да я пуска, пак от моя си страх. Обаче синът ми си ги разхожда свободни, с каишки и "сутиени", но без повод. Е, с него си ходят леко, бавничко, притичват на 3 метра и веднага се връщат до краката му. Понеже често излизам когато те двамата с приятелката му са "дежурни по разходка", имам много наблюдения. Та значи за себе си съм сигурна, че кучетата могат и да са свестни, в мен е проблема, но не мога да го преодолея. Да не казвам "никога", но не мисля, че някога ще ги водя без повод, а е доста по-лесно. Vanne, ако събереш смелост, пробвай, ти май също на безлюдни места я водиш Зара! За яденето на боклуци.... ще си ги гледаме такива непретенциозни Вкъщи отбрана и разтеглена храна, на пътя...каквото изпадне - Рая се опита да изяде и мокра кърпичка преди дни