Момченце 4 г. с 8 диоптъра далекогледство на едното око- какви са прогнозите?

Поздравления. Мен без очила ме мъчи страшно главоболие...

Слава Богу, никога не съм имала този проблем, когато не си коригирам зрението, затова пък съм имала ужасен световъртеж и направо гадене, когато са ми коригирали диоптера с по-висока корекция, близка до реалната ми. Но явно си е до организъм.
То затова е важно и детенцето да си носи очилата, защото в един момент като почне да му се налага да вижда наблизо, ако не ги носи твърде е възможно да се появи и главоболие. Това е супер чест страничен ефект и при недобре коригиран астигматизъм. Може би при мен, защото е малък или защото аз много всъщност до 32 г. възраст не го коригирах, бях с лещи - не ми е правил много проблеми.
Но то много зависи колко е, градуси, разлика в двете очи и т.н.
Иначе - _re_ge, и аз се поздравявам за стоицизма, от една страна, от друга - съжалявам, че не се реших на операция още преди няколко години, щях да си спестя супер много проблеми, но… пусти страх.

Здравейте отново. Снощи проведохме "домашен тест" за зрение, защото наистина бяхме шокирани за 8те диоптъра. Та с дясното око синът ни не вижда доста големи форми, ако са на сравнително близка дистанция пред лицето. Не пробвахме да намерим оптимална дистанция, може би има дистанция, на която вижда по-добре с дясното око, но на случайно избрана дистанция, която ми се видя като за четене, детето наистина не може да разпознае форми и налучква. За сравнение, с лявото си казваше всичко правилно. Формите, които ползвахме, бяха доста големи-- с дължина на мой показалец и широчина грубо две фаланги на мой показалец. Синът ни ги вижда, но не може да ги различи. Тоест, наистина има проблем със зрението на това око.

 Ние продължаваме да се чудим как може да не сме видели. Имало е случаи, много рядко, когато нещо не е виждал, но съм намирала други обяснения. Заради брат му, големият ми фокус е бил мозъкът и всичко съм интерпретирала в тази посока.
Синът ни кара и колело доста добре...а дефакто не вижда.

Мария,
Изобщо не го приемай по този начин.
Синът ти вижда. Просто не като теб и нормалните хора (не казвам мен, защото то и аз не виждам нормално). Мозъкът му се е адаптирал да вижда според зрителните му възможности. Не си го хванала по-рано, защото е дете, а децата по принцип са далекогледи и това по никакъв начин не им прави проблеми, израства се. Като не се е наложило да се сблъскате с училищната система едно далекогледство може да остане скрито, ако няма други изяви като главоболие например.
Спри с обвиненията към себе си, детето си е добре, не си го ощетила по никакъв начин. Просто сега, когато вече знаеш - правете очила и да свиква с тях. Обикновено има период на адаптация, ходете редовно на прегледи, както са препоръчали и недей да си мислиш за вина как не си го хванала.
Родители сме, хора сме, не сме безгрешни. Аз те разбирам напълно, но миналото не можеш да промениш, гледай настоящето и се надявай на по-добро бъдеще.
За пример - имам приятелско семейство с недоносено дете. С изоставане в развитието и какво ли не. Чак на 6 г. установиха, че детето всъщност е глухо. Водено е на всевъзможни специалисти… Тъй че стават и такива неща, с децата не е толкова лесно, ако сме аз или ти - ще си кажем “Нещо не виждам добре”.
Тъй че просто се съсредоточи в друга посока, така не си помагаш.

Мария, наистина се успокой и не се обвинявай. Детето не вижда на близо, на далече явно вижда.
Децата не могат да си кажат, че не виждат, защото не знаят. Като дете аз имах главоболие, вечно ме болеше глава. И чак майка ми като се усети да ме заведе на лекар видяха, че съм късогледа. Като очилата ми вече бяха слаби пак започваше едно главоболие…

Знам, че някои дечица присвиват очи като не виждат и това също е признак на недовиждане.

Вече знаеш, че детето има проблем и ще бъдеш внимателна, ще го водиш редовно на прегледи и ще го следиш.

Майка ми винаги е била с отлично зрение и не разбираше как не виждам. Доста обиди съм търпяла от нея, че съм спънат кон и смотана, защото често падах, спъвах се в плочки, бордюри и всякаква градска среда. Но аз не виждах, имах астигматизъм също, с очилата периферното зрение страда и въобще тя като виждащ човек не можеше да се постави на моето място. Сега виждам, че на теб ти е трудно също, защото мислиш, че детето едва ли не нищо не вижда с едното око. Бъди по-спокойна и следвай съветите на лекарите, направете очилата и ходете редовно на прегледи.

Здравейте, много ви благодаря за успокоението! Аз все още много се надявам поне частично да се коригира това око, а другото съвсем да си се оправи.  То и той милият доста се спъва и то на равно и много ни е правило впечатление, но всичко съм го отдавала на "мозъчни" проблеми-- диспраксия на развитието и други, защото заради брат му все там съм се вторачвала.

Поръчахме очилата, много ги избирахме, много сме доволни, защото са с  много гъвкава рамка и красив цвят. Препоръчаха ни тънки стъкла, заради високия диоптър и разни други супер-свойства да не се драскат и тн. Купихме и засега черни очила,които да слага върху тези очила, когато има слънце, пък като попорасне малко може и потъмняващи стъкла. Не препоръчаха т.нар. тинтед за първи очила. 
Дано свикне лесно, но засега много се хареса и не искаше да си тръгва без очилата. Та големи емоции...

Предупредиха ни, обаче, че тези очила не са безопасни за спорт и каране на колело, което за нас е огромен проблем. Засега ще го прави без очила, докато намерим решение. Те имат спортни очила, но при неговите специфични диоптри трябва да сменят стъклата, пък те били сертифицирани и  трябва да се говори с фирмата производител дали може да се сменят стъклата от самите оптици. Не съм сигурна, че всичко на сто процента правилно разбрах за тия спортни очила...

Когато аз си правих лазерната корекция на зрението, преди мен имаше един 25-26-годишен мъж, очевидно ходещ на фитнес с 13 диоптъра късогледство. Беше си съвсем нормален, очевидно много активен човек. Това ме кара да смятам, че и детето Ви няма да има някакви съществени житейски проблеми докато порасне достатъчно, за да може да си коригира зрението, ако реши.

Прочетох предния ви пост и този.
Като родител не е нужно да се обвинявате, че не сте разбрали, защото е нямало как да разберете. Детето не знае, че другите не виждат като него, не сигнализира за проблем. Компенсира по други начини.
Далекогледството е с много по-добра прогноза от късогледството. Смята се , че с правилна корекция е възможно дори да изчезне преди настъпването на пубертета. При късогледството е обратното, с годините се влошава.
Предвид факта, че има и астигматизъм, редовни прегледи при добри специалисти поне два пъти годишно.
Не знам от кой град сте, но при децата се правят и курсове с упражнения в някои клиники, които подобряват зрението. За София знам за Вижън, че се прави.
Също така правилен режим на използване на ел.устройства със светещи екрани - възможно най-малко време да се прекарва на тях. Режим на четене и почивка. Повече игри навън, на слънце, физическа активност даже е препоръчителна.

имате нереалистични очаквания, съжалявам че трябва да го напиша. "Оправяне " би  могло да има при слаби диоптри за късогледство, там става с трениране на мускула .. но при късогледството произхода на проблема е друг за разлика от далекогледството. Старческото далекогледство пък е от съвсем различно естество. Но всичко при далекогледството  е свързано със  фокусирането. Про децата е заради физиката на окото, при старците заради способността. Може с порастване ябълката да се коригира но това не е ръка или крак стане от 34 номер 45-ти Далекогледството се предава семейно, но може и да е резултат от травми. Силното далекогледство обикновено даже е вродено, но зависи кога ще бъде забелязано от родителите. тук става въпрос за сериозно такова, дори на по-силното око, а не за тези, детските, дето се израстват.

За късогледството не съм съгласна че се влошава с възрастта. Просто наслагва се далекогледство.

Късогледството възникнало в детска възраст (преди пубертета) се влошава с годините - диоптрите растат до около 25 годишна възраст - това няма как да се избегне. После до около 40-45 годишна възраст се задържат едни и същи диоптри. След това зрението на далече се подобрява, но незначително, изявява се и далекогледство (старческо). За това се изписват прогресивни очила.
При появило се далекогледство в детска възраст има вероятност да намалее много и дори напълно да се възстанови при появата на пубертета с нарастването на организма съответно расте и очната ябълка и при далекогледството е възможно да се навакса фокуса. Също с упражнения специални, нещо като физиотерапия, които се правят в очни клиники.Тоест прогнозите са добри.

Lanarte e абсолютно права.
Мога да дам пример - на 12 г. бях с 2 диоптера, на 18 - с 5. След 20-21 г. вече не съм вдигала диоптер.
Същото - в брат ми, който е късоглед.
Много деца около мен са с далекогледство и носят очила, като при някои вече след 7-8 г. възраст диоптерът намалява дотолкова, че няма нужда от очила.
А старческото далекогледство си е нещо съвсем отделно, то се появява и при нормално виждащи.
Тъй че този диоптер, който е на детето на 4 години най-вероятно след 3-4 г. изобщо няма да е същия.

И аз се притеснявам, че може да е от травма, но лекарката категорично отрече. Малкият ми син имаше травмиращо раждане, със счупена ключица, имаха даже и притеснения за акушерска пареза, която после се отрече, та се притеснявах да не би при това раждане да е травмирано окото. Но лекарката, която вчера го прегледа, настоя, че е вродена различна форма на окото.
На мен ми е странна тази разлика в очите. Това, което е 2 диоптъра  лекарите са категорични, че е много вероятно да се израсте, защото на тази възраст това са допустими стойности. За окото с 8тте диоптъра бяха доста скептични...но също споменаха пубертета като преломен момент на възможен обрат, колкото да ми вдъхнат надежда. )

Ако именно  това имате предвид  "под влошаване с възрастта" сега ви разбирам. Но това е неправилна формулировка, подвеждаща. Не с възрастта , а в процеса  на растеж.
Написано по вашия начин означава че от детството до смъртта късогледството все се влошава, което не е верно.

има ситуации , в които има влошаване на късогледството с годините, без да е болестно обусловено и аз съм един от тези примери, но това е по-скоро необяснимо за лекарите изключение, което те свързват с генетичена обусловеност ( преди всички с ръст, пол, генотип) .


При травма си има показатели че проблемът е от там, Свързано е често и с нистагъм. Получава се при падане и/или удар на главата. Именно това визирам под травма.

Мария не се обвинявайте и не обричайте детето си, че няма да се справи в живота. Доста деца има с очила.
Най- важният сигнал е бил несправянето с триизмерното виждане. Този тест е много важен. И, да има упражнения за стимулация. Моят син ги прави в Очна болница - Варна  - много му помогнаха.
Пубертета е ключов момент.  През него очните ябълки растат с по-малък интензитет, отколкото черепа и очните мускулите тогава се оформят окончателно.  Тази е причината някои лекари  да коригират кривогледството окончателно след пубертета. 
Обикновено диоптрите на далекогледство падат с възрастта. Този диоптър +2, може да падне до 0, но може да мине и в минусовата граница.  Офталмоложката на сина ми от това много я беше страх. Аз съм с голямо късогледство от малка и от там се засилиха страховете й. Чак на 44 г се реших на операция и сега с - 2,75 и -3 се родих.
Мъжът ми е с вродено кривогледство, не напълно коригирано. Носи очила с +1,75. Работи като машинен инженер и изработва детайли с точност до милиметри. Така,  че поле за реализация има детето.
Проблем е, ако остане недоброто триизмерно виждане/ мъжът ми няма въобще / - не може да учи във военно училище. 
Вярно е, че момчетата им се рита топка и им се бяга и пазенето на очила е ангажимент.  Синът ми очила не е чупил, а играеше по площадки. Вече е на 19 г., диоптъра не се променя и той не се притеснява, че носи очила.
Пиша това не за да те плаша, а да ти покажа,  че има решение, а и да имаш опит и обяснения. През 3 м бяха и нашите прегледи. Пътували сме по 2 ч в посока за да направим теста за триизмерното зрение, ни избор нямах.Ако с нещо мога да помогна и отговоря на въпроси - насреща съм. Спокойствие и успешно лечение!

Здравейте, благодаря за мнението, можете ли да дадете малко информация за тези гимнастики? Аз търся в София и ще отидем да видим за какво иде реч с тези упражнения, но ми се ще отпреди това да почнем. Има ли разлика в упражненията за далекогледство и за късогледство?
Аз разбира се, че знам, че не е краят на света човек да носи очила.   Бащата на моите деца, моят съпруг, е с късогледство и носи очила.  Но има 2 диоптъра, а не 8. Аз също работя в област, в която почти всички са с очила. Тоест, не мисля, че е краят на света. Не знам защо така го приемате написаното от мен.
В случая ме притесняват огромните диоптри на едното око за такова малко дете, и искам да направя всичко възможно да ги намалим. Притеснява ме и разликата между двете очи. Страх ме е, че диоптрите могат да се увеличат, детето ми да спре съвсем да вижда, да има едно работещо око и тн и тн. Няма как да не се притеснявам и да не искам да помогна и предпазя детето си. Нещо повече, всеки в реалния живот, с когото споделя, изпада в шок от тази цифра и никой не е махнал с ръка да каже "Ееее, нищо му няма на детето, не се притеснявай". Истината е, че е много неприятно, включително за спорт, включително за бъдещи рискове за зрението му.

Доколкото чета, 8 диоптъра далекогледство не могат и да се оперират, защото по-лесно се оперира късогледство, а не далекогледство. Тоест, иска ми се всичко, което мога да направя да помогна на детето си по възможност да подобрим ситуацията с това оченце, да го направя, за да може той да има опции по-късно.
Това, което е най-важното в момента, е да почнем да ги носим  очилата, за да може да се включи да работи това око, но още не са готови... Но и упражнения е хубаво да правим, защото със сигурност няма да навредят. Поне от това, което четох, до 3 диоптъра далекогледство се коригират при израстване, но ако са над 5 диоптъра рядко намаляват с времето. Тоест, шансовете за подобрение не са големи. Дано, обаче, няма и влошаване. Влошаване, ми казаха, че е малко вероятно.

П.С.  Никой не говори за срам от носене на очила, те са си моден аксесоар в много среди. Синът ми реве за очилата си и все  пита кога ще са готови. 

П.С. 2. Вчера се сетих и, че на много бебешки снимки негови съм забелязвала, че оченцето е криво, но не съм подозирала, че това означава проблем със зрението.  Сега това не е така, но се чудя защо не е било забелязано и от лекарите...Някой има ли такова наблюдение с децата си?