Детето ми на 3г. не комуникира с мен, когато е ядосан

Не съм специалист, но от четенето на книги за детско развитие ми хрумнаха няколко неща във връзка с казуса:
- бебешки пубертет - между 2 и 4 год. Обяснява лягането по земята.
- забавено говорно развитие. От гледна точка на специалистите логопеди вероятно е рано за такива заключения, но на самото дете му е трудно да изрази какво чувства, мисли, иска и това го кара да се изнервя. "Къде е мама?" за тази възраст според мен не е достатъчно. Моето дете (проговори след 2, което също е по-скоро късно) на 2 год. и 9 мес. прави сложни съставни и подчинени изречения от типа на "Къде е синята рокля, която сложих на леглото?" или "Искам да отидем при баба и дядо и да си карам тротинетката".
Вероятно другите езици (английски, испански) бъркат детето. Бих се концентрирала само върху 1 език, засега.
-темперамента на детето прилича на дете-сърдитко. Прочетете за типовете деца и вижте как бихте могла да го направите по-лесно за него. Например подготовка за нови неща - батут. Обясняване предварително къде и с кого ще ходим, четене на книжки за батута за подготовка и тн.

Магазините не са подходящи за деца, защото ги превъзбуждат, особено ако има много детски неща и се налага да казвате "това не може" много пъти.  Сигурно ще се включат и майки с ангелски деца, които по цял ден седят по кафета и ходят по магазини, но за повечето деца това не е ок.

Според мен основният проблем е в това, че детето все още не успява да изрази с думи емоциите си /някои и като възрастни не успяваме, но това е друга тема/. И след като не може да го каже, това още повече го изнервя и води до кризите и моментите на "изключване като се изнерви".
Говоря през призмата на моето емоционално инатче. Което въпреки че вече има доста стабилен речник и като иска може да те купи и продаде, в момента в който емоциите му вземат връх първо на плач избива /и в такива моменти е мисия изгубена да се опитваш да говориш с него и да му обясняваш. Прави се след като отмине/. Като се успокои си говорим, обясняваме, тогава успява да обясни и какво е предизвикало тези емоции.
Вкъщи как да е, но все още такива моменти има и в училище, и наистина много уважавам факта, че учителката му реагира с толерантност, разбиране и е успяла да намери начин да се справя с кризите.

Ограничете максимално захарните изделия и глутена.  И консултация с логопед , ако той прецени - и с друг/и лекар/и.
Успех!

Нашият ( на 4 г.) е така като влезе във фаза. Започва да те дразни с нещо, докато не те изкара извън нерви. Примерно- дърпа те и те рита, докато правиш нещо, което даже не е с цел да му обърнеш внимание, а просто ей така на инат. Започваш да обясняваш, че това е лошо - то продължава до откат. Като станеш и покажеш, че не ти е приятно с желание да се оттеглиш ( както съветват по книгите), се започва тръшкане, дърпане, пищене, борба да те издърпа обратно - вчера даже ме ухапа в истерията си. Е, как да му обясня, че не може да удряш някого, и да очакваш, че той ще седи като пън и ще ти се радва даже? Той и с децата се опитва по същия начин да прави.
Иначе уж има някакво понятие какво е правилно и какво не. Ако реши, се държи като много отговорно и добро дете, даже твърде зряло за възрастта си. От ДГ едната от госпожите ми го хвали колко е буден и колко се отличавал от масата, само да не бил толкова буен на моменти. Сега мисля, че явно е време да го уча на емоциите, защото явно не ги различава съвсем. Но пък като се разплаче другарче, веднага тича да го утешава, да се извинява. Мен защо ме прави на маймуна, не знам. Явно му изглеждам мека Мария. Като изпадне в истерии вкъщи, с топ не можеш да го накараш да се извини. Като му задаваш въпроси, защо така реагира - няма отговор, все едно стена. Иначе си говори и реагира като възрастен на моменти.
Но понякога ме притеснява като започне да ми задава един и същи въпрос постоянно, особено, ако е свързано с нещо приятно за него. Примерно, знае, че ще ходим да играем еди къде си и с еди кого си и докато не се случи, постоянно ни препитва.

Не, не е притеснително, нормално е. Изживява си радостта детето.