В момента се чувствам в пълен пас,объркана съм и съм в безизходица....
Проблемът е следния.Малката винаги си е била доста самостоятелна и своенравна.. в смисъл,че трудно може да й бъде привлечено и задържано вниманието,още по-малко пък да изпълнява разни задачки-закачки.Прави нещата тогава,когато тя си реши.Не отговаря на въпроси.Преди си мислех,че не разбира,не може и т.н.,но в един момент осъзнах,че ако иска да впечатли някого прави неща,които не съм подозирала,че може или разбира.Сигурно това до някъде е нормално,или е въпрос на темперамент...Или греша във възпитанието???
Но по-съществените проблеми започнаха от известно време,когато започна напълно да ме игнорира - когато я викам,когато се опитвам да си играем,когато й показвам нещо,или когато й правя забележка за нещо.Никога не е била от най-изпълнителните,а сега е направо невъзможна - инат на всичко!
Замисляйки се за това какво е довело до това,нищо на разбирам..Винаги съм била умерена във всичко.Не съм настоявала да прави неща,за които не е готова, не съм насилвала волята й.Но не съм я глезила.Стремяла съм се (доколкото е възможно) да бъда уравновесена и справедлива,но напоследък се усещам,че от това държание започвам да губя почва и ставам истерична.И как да задържа добрия тон,когато не й прави въобще впечатление и не се обръща изобщо???А за проговаряне изобщо и хабер няма - нищо не повтаря след нас,на нищо не обръща внимание.Игрите й са нервни,разсеяни!ЖИвотните не я интересуват....И гърнето захвърли - преди се изхождаше,като я сложа,сега стиска.
Досега проблемът беше само един - злоядя е!Сега - куп проблеми.А дали това,че храненето е трудно и доста изнервящо,не седи в основата и на това???Сигурно е само период,но как да постъпя!СЕга захапвам материала в библиотеката,но моля и за реални съвети от майки с повече опит от мен.Извинявайте за дългото изложение