Хайде на театър - 12

“Заклеваш ли се в децата” - прекрасна Весела Бабинова, Зомбори - твърде ми е хубав за реална преценка
Но самата постановка не ни хареса. Не бихме повторили и препоръчали, но с удоволствие бих гледала друга с тяхно участие.

И аз ги гледах тази вечер. 😃 На мен пък много ми хареса. 😃 Бих го нарекла комедия с елементи на драма. На входа раздаваха картички с автографи и стикери.
По едно време на Зомбори му падна микрофона и импровизира, за да може да излезе от сцената. Забавно се получи.
Малко снимки:

Понеже Кадиев миналата седмица имаше точно същата ситуация и отигра сигурно 10мин сценка импровизация в тон с пиесата, та неизбежната съпоставка не беше в полза на снощното изпълнение.
На мен ми беше скучна честно казано. Имаше моменти, ама общото впечатление..
За това пък те двамата са много яки.

Е, да, то всички разбрахме какво стана и подвикването от публиката не помогна много на ситуацията.
На мен пак казвам и цялостно си ми хареса и бих го препоръчала. На теб кое не ти хареса тематиката или?

Скучна ми беше, може би, защото отидох с идеята за комедия, но моментите, които ми бяха искрено забавни бяха малко.
Самият сюжет също ми беше твърде изкуствен и пресилен.
 Не знам, но ме е интересно да гледам “Това не го казвай” по същата авторка заради отзивите и Захари Бахаров.

Публиката в такива ситуации изобщо не помага като подвиква , така още повече се създава напрежение . Ако има проблем , и ако хората са достатъчно търпеливи , стоят и чакат без до подвикват и да създават напрежение около себе си , излишно е , но не се славим със  съжаление с търпение  . Иначе за пиесата бих отишла да я видя . Септември месец мисля че пак ще я поставят , така ми се видя в страницата на Самър Фест .

Аз я гледах преди няколко месеца и си ми хареса.

Не знам за другия месец, много ми е неудобен новият адрес и няма да ги посещавам там.

Да тъпо е че са го преместили . Но пък бих отишла , преди  Заклеваш ли се в децата , както бях споменала че я чакам , нямам търпение да видя Влади Зомбори .

Определено е многооо хубав за гледане.
Само и за това си заслужава

Нямам търпение , особенно след Аз и ти преди ние , това е постановката която не смятам да изпускам .

Обичам да ходя в Топлоцентрала. Обикновенно пускат публиката 15 мин. преди началото на спектакъла. Няма места с номера, но това не е проблем, защото и в двете зали - голяма и по - малка отвсякъде се вижда и чува добре, с което не могат да се похвалят доста от другите театри. Освен това Топлоцентрала разполага и с кафе - бар на горния етаж и можеш да влезеш да гледаш с чай, или чаша вино, което за мен е много приятно. Или пък да се видиш с артистите след представление, ако обявят такава среща - разговор.

ВНИМАНИЕ: Дъъъъълъг пост !

Здравейте! От време на време пиша тук, но реших да дам един по-обобщен “отчет” какво гледах през последния сезон. Ще се опитам да съм по-събрана и полезна. Надявам се за бъдещия сезон да може да си “вземете” идеи какво да посетите (или пък какво не). Разделила съм постановките по театри, редът на постановките няма никакво отношение. Приятно четене (за който има време да изчете всичко)!

Народен театър:

●   Хага - Започнах сезона с това. Макар и далеч неинформирана за политическите фигури, които виждаме в пиесата, на мен много ми хареса. Да, скандално е да бъде поставена, но пък именно в това е чарът. Сюжети не мисля да разказвам, ясно е - войната. Кремена Деянова направи чудесен дебют тук. Тежка пиеса, но добра.Според мен си струва да бъде видяна.
●   Русалка - Като цяло на малко режисьори им се получава да представят нещата модернистично по успешен начин. Тук също не се е получило. То не бяха едни гьолове с вода и едно непрестанно поливане, то не бяха някакви хаус дискотеки по сцената. В един момент цялото нещо изгуби смисъл. Ако си падате по леко експерименталния театър - може и да ви хареса.
●   Богът на касапницата - Май във форума бях чела добри неща за пиесата и определено ми хареса. Хем нелепо, хем смешно. Чудесен актьорски квартет. На родители би им било особено интересна темата, но и не само. Препоръчвам!
●   Коварство и любов - Охх, абсолютна мъка за гледане! Съжалих горките актьори, принудени да участват в това бегло подобие на спектакъл. И съжалих, че отделих време за това. Немската версия на Ромео и Жулиета, поднесена по безинтересен начин. За мен беше отегчение до смърт, за публиката - не по-малко, както забелязах. За тези два часа по-добре отидете да пийнете едно винце навън. 😀
●   Разходка с Гогол - Абсолютна свежест е този спектакъл! От него се запалих да гледам и други постановки по Гогол, както ще видите по-надолу. За пръв път гледах спектакъл, на който публиката през цялото време се усмихваше. Стана ми топло на сърцето и душата. Много ми допадна всичко, освен един от етюдите (последния, на Александър Томов, който принципно харесвам). Стелиан Радев прави прекрасна роля там, няма спирка това момче!
●   Великденско вино - Писала съм мнение и преди. Чуден Владо Пенев, но до там.
●   Един безумен ден - Мнението ми на 100 процента съвпада със заглавието - едно безумно представление. Чудя се какво точно прави това нещо в репертоара на Народния театър, повече го виждам в Сатирата или Сълза и смях, но коя съм аз да съдя. Джулия Бочева направо ми скъса нервите..
●   Двубой - Освен че актьорите бяха чудни (голямо браво на Павел Иванов, Пламен Димов и Стелиан Радев), не мога да кажа нещо особено добро за тази постановка. Мариус не го бива да режисира друг, освен себе си. Беше ми много безвкусно, на моменти глуповато, сякаш правено за деца. Просто пошлите смешки не са ми забавни. Забавлявах се в някои моменти, но не бих го препоръчала.     
●   Моби Дик - Дали защото отидох с големите очаквания, но си тръгнах разочарована от постановката. Някак си този спектакъл не ме грабна, макар и да обожавам Диана като режисьор. Сякаш тук всичко беше заложено на визията повече, отколкото на другите елементи. Да, визуални ефекти, сценография, музика - всичко е отлично. Нооо определено ми липсваше нещо. Някои сцени ми се видяха безкрайно разтеглени, някои моменти - дори излишни. Освен всичко и само представление продължи дълго, близо към 2 часа и половина. Бях с приятели - споделиха ми после същото.
●   Венецианският търговец - Определено едно от най-добрите неща, които съм гледала изобщо (а съм изгледала немалко). Явор Гърдев тук е надминал не себе си, ами не знам кой. Просто нямаше нещо, за което да се хвана да не ми хареса. Даже харесах и Радина, която по принцип не харесвам. Самуел Финци - прелест на сцената. Разбира се, другите актьори по нищо не му отстъпиха, много силни роли. Буквално през цялото време не откъснах очи от сцената и действието, за мен беше едно пленително изживяване. Всичкият този мрак, съчетан с красота във всеки детайл, прекрасна костюмография, въздействаща музика - един магичен водовъртеж и прекрасен резултат. Триото Гърдев/Тороманов/Николов тук са във вихъра си. Ако не сте го гледали - взимайте билети за следващия сезон!
●   Елементарните частици - Трудно ми е тук да кажа нещо. Интересното беше, че го гледахме с президента Радев и жена му, бяха през няколко места от нас (дъщеря му участва). Ако сте чели “Прекрасният нов свят” на Хъксли и сууупер много ви е харесало, то тази постановка ще ви е по вкуса. Не беше моето нещо.

Гостуващи в Народния театър:
●   Едип и пророците (гостуващо) - Тук и две думи само стигат: Диана Добрева. Точно такава, каквато я харесвам. Изпипани детайли, красота, прецизност, минимализъм, прекрасна музика. Много различно представяне на таква класика - в най-хубавия смисъл на думата. Синът й Константин се справи прекрасно с образа на Едип, толкова се раздаде, че усетих как публиката беше настръхнала, много особено усещане. Борис Кръстев също много го харесах (синът на Малин Кръстев. Ако гостуват в София другия сезон - не го изпускайте. Ако ли не - направете си една разходка до Пловдив. 🙂
●   Антигона (гостуващо) - Дори не искам да коментирам. Обожавам постановките на Сашо Морфов, но това е извращение във всеки един смисъл. Тръгнах си отвратена.
●   Портретът на Дориан Грей (гостуващо) - Чисто откъм визуална гледна точна - много ми хареса, но откъм актьорско изпълнение и режисура - не. Изобщо като човек чел произведението, останах мнооого разочарована. Малко ми беше от типа Диана Добрева от Алиекспрес…
●   Тартюф (гостуващо) - Отново модернистично представена пиеса. Ами, не ми хареса, явно много режисьори са решили, че го могат, но не съвсем. Всичко ми беше много странно, но не непременно дразнещо, просто без смисъл в много моменти. Но пък тук Адриан Филипов просто ме зашемети с тази роля - невероятен!
●   Човекът от Подолск (гостуващо) - Още една постановка, гостуваща от Плевен. Интересна идея за послание, над което повече хора трябва да се замислят. Да оцениш мястото, на което си и да видиш красивото в иначе едно некрасиво малко населено място. Отново чуден Адриан Филипов - в този човек има абсолютно невероятно, кажете ми само аз ли съм така. 😀
●   Седемте стола (гостуващо) - Отидох само заради Пенко Господинов, който спечели Икар за тази си роля. Да, Пенко прави добра роля. Бих казала, че самата пиеса не беше никак зле, краят - много неочакван. Не е нещо уау, но след последните модернистични напъни, малко се разтоварих с едно по-леко и забавно представление.


Театър 199:

●   Дневникът на един луд - Велик Стелиан Радев! Който не му е гледал моноспектакъла, не знам къде е дрямал. Харизматичен, неподправен, очарователен! Разказва толкова увлекателно, времето минава неусетно. Произведенията на Гогол са ми едни от любимите, така че определено не останах разочарована. Запишете си го за следващия сезон, моля! 
●   Шинел - Още едно гоголско произведение, отново със Стелиан Радев, но разликата е, че роля има и режисьорката Нина Димитрова. Гледах го след горното. Истината е, че просто не ми хареса. На моменти ми беше много странно, малко cringe дори, леко скучно поднесено, макар и самата история да ми е интересна. Не бих го препоръчала. Стелиан отново прави силно присъствие, но до там. Бяхме с приятели и не останаха впечатлени. 
●   Приятно ми е Ива - Малко като стенд ъп шоу. Имаше някои смешни моменти, но за мен лично нищо особено. Ива не ме грабна с нейната италианско-българска история. Все пак реших да й дам още един шанс с втория й моноспектакъл, който уж силно ми го препоръчаха.
●   Ива е онлайн - Е, отидох и на втората част на Ива. Грешка! Толкова мелодраматично, чак блудкаво и досадно. Докато първия моноспектакъл все някак го изтърпях, тук просто едва дочаках края да си тръгна. Както каза Ива накрая - ако ви е харесало - препоръчайте го на вашите приятели; ако не ви е харесало - препоръчайте го на вашите врагове… Тааа така, само казвам.
●   Госпожица Юлия - Признавам си без бой - тук за пръв път гледах Йоана Буковска - много ми хареса. Не знам как е в кино/ТВ и не мога да сравня, но живото й присъствие е много успокояващо и естествено. Класическа пиеса, на която дълго умувах да ходя или не, и в крайна сметка изобщо не съжалих. Двамата с Калин Врачански много ми харесаха като тандем, повярвах им на ролите. Макар и развиваща се в едно отминало време, с различни ценности и морал, някак си историята я усетих близка до наши дни. Ако ви харесва класическия семпъл театър, пробвайте я.
●   Списък на всички страхотни неща - Много ми хареса! Милко е супер свеж и забавен, за пръв път го гледах. Много ми допадна интеракцията с публиката. Има си всичко - и смях, и сълзи. Представление, което те кара да се “приземиш” от консуматорството и да оцениш наистина важните неща в живота.


ТБА:

●   Племе - Много оригинална сценографията, както и интересни образи от пиесата, но не мога на 100 процента да кажа, че харесах самата постановка. Даже понякога още се сещам за нея и се замислям над някои неща в самото й поднасяне. Просто имаше нещо в самата история което някак си ми беше недостоверно. Цялото преобръщане на нещата, отчасти необоснованите действия на някои герои, на които просто не можех да повярвам. Може би някога отново пак бих й дала шанс. Ще ми е интересно да чуя и други мнения за нея от вас.
●   Черна комедия - Не бъркайте заглавието със значението, което му придаваме. Няма общо. Това е просто комедия в тъмното. За мен изключително скучно, безвкусно. Не ми беше никак смешно. Много голямо преиграване, елементарни смешки от типа на Комиците. Имаше хора в залата, които се забавляваха, но предполагам, че се смеят и на Комиците. Ако не харесвате елементарната комедия - пропуснете го.
●   Тютюн (гостуващо) - писах едно малко по-дълго ревю в темата. С две думи представлението е средна работа, очаквах малко повече като че ли. От следващия сезон в ролята на Ирина (досега го играеше Диана Димитрова) влиза Радина Боршош. Преди 8-9 години съм гледала варненските актьори - ами чудни са! Стоян Радев винаги е толкова респектиращ, и тук не прави никакво изключение от това “правило”.

Младежки театър:

●   Граф Монте Кристо - Признавам си, че не бях ходила в Младежкия театър от много години, но останах приятно изненадана. И Калин Врачански не го бях гледала от цяла вечност - ами много ми хареса в този класически образ! Това присъствие, което той има на сцената, за мен лично малко актьори го имат. Приятна постановка, неангажираща, на тийн също би му било интересно според мен. Хареса ми как е разказана, харесаха ми и всички актьори. Разпоредителките доста следят за реда в залата, което не съм го виждала на друго място - адмирации.
●   Дон Кихот - Аз и още няколко човека бяхме единствените възрастни в залата. 😀 Определено си е младежко представление, в залата предимно бяха по-малки ученици и тийнове. Но пък ми хареса много визуално - всички танци и общи сцени бяха много изпипани в красивия смисъл на думата.

Театър Сълза и смях:

●   Комедия за тенори - Много се надявах да не е някаква тъпа комедия. За съжаление беше точно такава! На Асен Блатечки една дума не му се разбра, не знам как може да е толкова некадърен. Нито сюжетът беше интересен, нито актьорите. Адмирации към Калин Врачански, който играеше два образа и се представи чудесно, за другите не мога да кажа нищо добро.
●   Само ние момичетата - Вече писах подробно мнение в темата. С две думи - представление за дами 30+, история за приятелството и остаряването. Хареса ми, бих го препоръчала.

Театър НАТФИЗ:

●   Пате пате гъсок - Прекрасни млади актьори, някои от които вече реализирани в столични театри. За пиесата съм със смесени чувства. Темата за изнасилването е тежка, не мисля че е за всеки, може би и на мен ми дойде не в точния момент (на настроението). Отделно и по-разголени интимни сцени с (чудесни) млади мъжки дупета, малко ми дойдоха в повече. 😀 Нооо все пак бих казала, че освен тази тема, в пиесата са засегнати много теми като какво е истинско приятелство, доверие между хората, непрекъснатото осъждане от обществото и още други. Много ми допадна сценографията, публиката се намира точно пред сцената на изградена платформа, има смяна на локацията на действие по доста интересен начин и едно непрестанно нарастващо напрежение, което … вие ще видите накъде отива. 

Сфумато:

●   Дишай - От вас си взех препоръката за тази постановка. Присъединявам се към клуба на обожаващите я! Невероятна игра на двамата, толкова минималистично и красиво. Всичко за нея вече е казано, няма да се повтарям.Просто театър - истински, непринуден, свободен. Който не я е гледал, само изпуска!


Малък градски театър “Зад канала”:

●   Неделя вечер - Писала съм вече по-подробно мнение в темата. С две думи - хареса ми! Актьорите бяха страхотни, историята е от “живия живот”, което за мен я прави очарователна. За живота зад граница и как постигането на американската мечта не оправя всичките ти проблеми в живота. Почитател съм на Иван Юруков и Анастасия Лютова - тук просто блестяха, най-вече Анастасия.   


Театро Отсам канала:

●   Чамкория - Известно време дебнех за билети и успях да взема. Ако сте чували хвалебствия за това представление - ами всички са верни. Толкова добре да му легне този моноспектакъл на Захари… Абсолютно успя да ме убеди в ролята си. Свикнали сме да го гледаме доста като лошия тип, че тук просто беше глътка свеж въздух от този образ. Имаше и сериозност, имаше и много смях. Накрая просто публиката не можеше да спре да ръкопляска, викаха го поне 5-6 пъти на бис. Паричките за билетите си заслужаваха. Препоръчвам!


Театър Възраждане:

●   Ало, ало! - Признавам си, че отидох ужасно скептична. Ами не се бях смяла толкова на постановка от години! Трудно ми беше да си представя сериала на моето детство като постановка, но останах много приятно изненадана. Малко над 2 часа не се усетиха изобщо. По едно време цялата публика просто ревеше от смях, и актьорите и те едва се сдържаха, нищо че го играеха за не-знам-кой-си път. Ако сте (били) фенове на сериала - ще ви хареса. Абсолютно препоръчвам с 2 ръце!

Това беше, цели 35 спектакъла. Надявам се, че ще си вземете по нещо за новия сезон. От темата съм си записала няколко постановки за следващия сезон - от сега правя план. А до тогава - приятно лято на всички!

П.С Моля да ме извините за някои правописни грешки, вероятно ще има такива. От невнимание и бързане.
П.С 2 За тези, които (може би) ще се запитат дали това всичкото наистина съм го изгледала само за един сезон - да, ходя по около 3-4 пъти в месеца на театър, за мен е едно от най-приятните ми занимания и се старая да му отделям време.

Гледахме с децата днес "Новите дрехи на царя" на ССФ. Малко съм пристрастна, защото познавам едната актриса и е учителка на дъщеря ми, но на мен ми хареса. 5/5.

И аз на 15.08 гледах "Заклеваш ли се в децата"и знаете ли, сега се усетих,че и през ум не ми е минало да я препоръчам тук, а обикновено нямам търпение да го направя. Само по себе си това говори много за постановката. Не съжалявам, че я гледах,но я забравих в момента ,в който си тръгнах.