луди ли сме че имаме деца

Мисля си че те са лудите

Не е само при теб и при нас е така. Приятелите ни са се отдали на живот и не мислят за деца. и ние си "щуреем" с тях, дори и с бебо.
Някои от жените ми подшушнаха че искат деца, но мъжете се дърпали.
А насила хубост не става.

Ние пък много искахме деца и изобщо не сме се замисляли над разни такива дребнавости.

Нека всеки си живее живота както го разбира и по начин, който го кара да бъде щастлив.

Ние формулата сме я открили и я прилагаме. На другите успех.

Защо да сме луди? Няма нещо по-хубаво от детето!!!

4удесно е да имаш бебе!
Пове4ето ни приятели,/а те са около  и над 30 годишни/сериозно са се замислили да имат деца.
Както казват някои от тях:" Колкото и да работим и да си планираме нещата,много по-богати няма да станем,а само ще остареем.Затова нека си направим по едно,две бебета   "
Децата не са лудост,те правят живота ни по-смислен!

Ами според мен е относително.......Щях дълбоко да се замисля дали искам да имаме дете, ако аз и татко му бяхме на минимални заплати!

Амиии, луда съм - от щастие, че имам двете си прекрасни момиченца и от любов към тях.
Човек винаги може да си намери оправдание да няма деца, но това за мен е чиста проба егоизъм. Подобни хора приемат себе си за твърде значими, за да дадат чувствата си на друг, освен на собствената си персона; страхуват се от нощите, в които няма да спят, за да държат ръката на болното си слънчице; ценят повече своето спокойствие и не искат да прекарват вечери, когато порасналите им вече деца няма да са вкъщи и ще се питат къде са, добре ли са и т.н.
Колкото и да е трудно, това е най-прекрасното приключение на този свят.
Нека да съм луда. Това е моето призвание   .

Само една дискретна насока - може би част от хората, които нямат деца и се оправдават с работа, безпаричие, ангажименти и т.н. всъщност искат да имат деца, но не могат. А подобни оправдания им служат за параван, който ги предпазва от добронамереното ни общество.

Според мен те са егоисти.
Нищо,един ден когато стане вече късно ще съжаляват такива хора.Аз също имам такива познати.Еми, то ако чакам докато си стъпя на краката и т.н.,то това може и да не стане скоро примерно.....
Мисля ,че това са много глупави разсъждения.Винаги съм се дразнела точно от този тип мислене,тово си е чист егоизъм.
С една позната моя колко пъти сме дискутирали въпроса....и тя така, вече е на 30 год. А и с напредване на възрастта  човек става още по претенциозен и се започва един подбор,избиране.....и се стига до под крушата и после съжаляват.
Сина ми и съпруга ми са най-пресрасното нещо в моя живот.

мдааамммм, подобна реакция дойде и от страна на едната баба на мъжа ми. Студенти, без редовни приходи,(аз отгоре на всичкото чужденка) как сме щели да се оправим и прочие. Стана ми гадно и мъчно, защото преди година отнесох операция и се съмнявах, че с един останал яйчник ще мога да забременея. Много по-късно разбрах, че тази жена е преживяла 2 аборта, едно починало дете и тогава разбрах защо всъщност е реагирала така за мойта бременност.

Споко...те са лудите.
Така или иначе и на тях ще им се прииска един ден...и тогава вашите ще са големи, и ще можете да се отдадете на кариера и купони и хоцкане , а те тогава ще гледат бебета.А и колкото повече се натрупват годинките, толкова по трудно се гледа дете....Не, че е невъзможно  

Аз съм безкрайно щастлива, че съм мама. Ежедневните усмивки, с които ме дарява бебка за мен са най-хубавото нещо на света и затова си пожелавам да ми е жива и здрава.
Съгласна съм с Мели, че понякога нежеланието за деца е параван за неможенето да имаш.
Всеки върви по своя път, но в никакъв случай не мисля, че сме луди да мием дупета  

Аз се радвам, че съм "луда". Никога не съм съжалявала, че имам деца. Най много според мен ще съжаляват тези които не искат, защото просто не знаят какво изпускат. Да създадеш един човек, да го отгледаш и възпиташ, да видиш как расте пред очите ти - е по-хубаво от това здраве му кажи. А и не смятам, че за да имаш бебе, трябва да си се наживял. Че ние сега да не сме в манастир?И сега си живеем. нищо не ни е спряло. Ако не можем да оставим децата на някой да ги гледа, взимаме ги с нас. Е, вече не ходим на дискотека, но не мисля, че това е смисъла на живота.Пък и има толкова други места, където можеш да си купонясваш.

да съгласна съм за тези ти разсъждения, но аз говоря за здрави и прави хора, наши наистина добри приятели, който чисто и просто май не искат да се разделят със "свободата си", а и ако жената иска на мъжа не му стиска или обратното.

Абсолютно подкрепям това мнение.И Цвете не си мисли,че ние сме лудите.

Не знам дали е било майчино чувство, но още когато не бях обвързана и осигурена много исках да имам дете. Когато обаче открих човека, който исках да бъде баща на моето дете, то се появи като естествено продължение на нашата връзка. Изобщо не се смятам за луда, но не обвинявам и тези, които не се решават да имат деца.

Наистина има нещо такова. Имам приятелки, които много искат деца, но не могат да имат. Причината не е в никакъв случай егоизъм. Много от тях имат проблеми със забременяването, други имат финансови проблеми, трети нямат подходящ мъж до себе си, от който искат да имат дете. Много е трудно в днешно време да гледаш дете/деца и хората се страхуват. Аз напълно ги разбирам. Самата аз имах проблеми със забременяването. През времето докато сме правили опити за бебе винаги съм мислила как ще гледам бебето, дали ще съм достатъчно добра майка, дали ще можем да се справим с парите... Тези проблеми винаги стоят. И дори сега, когато бебето е вече реалност имам своите страхове. Наистина детето е най-смисленото и най-истинското нещо в живота на човек, но страхът винаги го има. Не че това е оправдание... Няма да станем по-млади или по-малко ангажирани, така че решението за дете изисква доста смелост.

Обичам дъщеричката си - тя прави живота ми цветен! Не мога дори да си представя какво бихме правили със съпруга ми по цяла вечер само двамата.
Намираме време за всичко и детето никога не ни е пречило, но се радвам че не избързахме и си поживяхме преди да се решим да имаме дете. Родих на 25 и се радвам, че не го направихме 5 години по-рано например.
Има нещо такова - изпуснеш ли "лудата" възраст на двадесетгодишншти почвам много да се замисляш и трудно се решаваш и за брак и за деца.

Когато имат един ден и те деца ще си викат "Колко съм била луда, че толкова късно го имам. Можех много по-рано да съм толкова щастлива."

Шубето е голем страх.Така им казвам аз на тях.Защото им е по лесно да нямат ангажименти към едно безащитно същество на което трябва да посветят цялото си внимание и време.

Може да съм луда, но съм щастлива  
И лудостта ми ще продължи, само да поотрасне мъничко Самуил

И аз съм двойно луда.Но ми се случи близък роднина с едно дете да се изцепи пред мен,че са луди дето имат две деца,а аз бях бременна с второто.

Мисля,че приятелите ти май още не са излезли от пубертета...ако са и те около 30-те....това говори много зле за тях....

подкрепям те в лудостта ти! Ние сме от същите луди... също не сме цъфнали, нооо се надявам да цъфнем!
А живота ми стана близо 200% по-слънчев откак имам бебка!
Такова слънце не е за изпускане, ако ще и напук на всички смотани осигуровки и пари...
А пък не пречи човек да си работи и имайки деца... не виждам защо децата да пречат на човек да си живее нормално!
Аз вече си и работя и беба гледам и се оправяме... и сме щастливи.... далеч не сме богати... напротив даже  - едва ги вързваме краищата, ама на кой му пука- нали сме щастливи!!!  
http://bgphoto.net/Albums.aspx?UserId=1407

ааа пък го има синдрома -  на отписани...
поне при нас...
откакто сме родители... какво да ви кажа... "приятелите"ни направо не смеят ни да се обадят, нито да дойдат да ни видият... все едно сме друга категория хора... а ние сме абсолютно същите... млади, влюбени, щастливи, само че още по-богати с едно хубаво детенце, с което ни се купонясва! Та се чудим кога най-накрая ще ни се престрашат приятелите да ни виждат и ни се обаждат по-често...
То още като се оженихме почти ни отписаха, пък сега с детето съвсем....
Ей, все още сме хора бе!  

Ами като се замисля луди сме!!! Само правим живота си по - труден и объркан.  
Да сме живи и здрави и дано имаме кураж за трето  

Не смея да правя квалификации за другите на другия бряг. Самата аз до скоро бях там и правех кариера купувах си скъпи дрехи и обувки. Всяко нещо с времето си. След като се запознах с мъжа на живота си нещата започнаха да следват естествения си ход. Обичам мъжа ми и всичко, което ми е направил.    
Тази закачка накрая е точно в стил "трилър с продължение"  

Всичко с времето си. Вие вече сте "узрели" за родители, може би приятелите ви ще "узреят" по-късно. Безпаричието притиска всички ни, но нещата все някак се подреждат. Успех и щастие!

Доста вярно. И още нещо - не знам, хормон ли е, що е, но след като ние повлекохме крак не останаха почти самотни двойки от приятелите ни.

На който когато му дойде времето.

Колко пъти съм гледала с умиление приятели, които имат детенце...но просто не ни беше дошло времето.
И никой не ме мисли за луда.

И ние сме от щастливите луди  
Това е такава незаменима и неописуема радост - да ти се усмихва детенце, да ти приказва с най-сладкото гласче, да те гледа в очите и да осъзнаваш, че ти си всичко за него, да се радваш на всяко ново постижение ...
Днес в повторението на Биг Брадър Алиджан каза, че ако останалите неща могат да бъдат заменяеми или компенсирани, то тези неща като първата усмивка, с нищо не могат да бъдат заменени.
А и какво ми пречи детенце да купонясвам, ние си водим Лори на всякъде с нас и така ще е и за напред живот и здраве:)



Има и изключения, не ни забравяй   Нали сме заедно в кюпа. Като се затопли ще видиш нашествие от наша страна

В древността ЛУДОСТТА се е смятала за дар Божий
А отговорът на въпроса ти се е стаил в очите на децата ни...

Ако сме луди, значи лудите на този свят са много. Винаги съм искала деца. Ако някога съм си казвала, че мога и да нямам такива, то е било само заради невъзможността да осигуря на детето нормален живот. Ако нямах тази възможност, сигурно щях да се замисля, но не като извинение, а чисто практически. Останалото е суета.

Може и да сме луди обаче щастливо луди.
При мен имаше доста учудване от приятелите когато казахме че ще имаме второ бебче.Всички се чудеха как толкова млади сме се решили на още един бебишон(аз сьм на 25г. , а таткото на 28.)дори имаше подмятания за аборт ....Но ние си бяхме решили и толкоз,и си мисля че много добре си се справяме намираме време за всичко което ни интересува. Нито за миг не сьжелявам за това че сме от "лудите"

Аз не само съм луда, ами и пълна глупачка   Защото решихме да имаме бебе на 22 год., аз - без завършено висше, без кариера и ... "без да съм си живяла живота" (което е много спорно, живея си го и ми е кеф така)
Това го заяви едно почти настоящо майче, докато бях в болницата миналата седмица, при това около половин час ми натякваше колко съм зле и колко съм безумна  

Разбира се, пуснах я по течението, ако за нея бебчо е бреме, аз се радвам за себе си и едвам ще дочакам август да се излюпи едно сладурче, а после ще си се забавляваме заедно    

Ох, те тези хора, ако чакат някой ден всичко да им е наред, за да си имат бебета.... май без бебета ще си останат...аз досега не съм чула някой дето всичко да му е наред все има нещичко
а за тези малки съкровища трябва най-вече едно - обич

Можеш да кажеш на това майче че човек ако има желание намира  начин и време да осьществи мечтите си.

Реших, че няма смисъл да й обяснявам за моя живот, а и нямам намерение да я виждам повече   То и тя една кариера беше направила на мед. сестра, но съди хората  


Наистина, ако човек чака всичко да му е перфектно, може и да не дочака...
Важното е, човек да е щастлив, а винаги ще се намери някой да го нарече луд/глупав/безотговорен  

Тони, взе ми думите от устата.
Такова нещо като "да осигурим всичко и после бебето да му е добре" просто няма. Никой не знае как ще му се развие животът. И ние бяхме стигнали (въпреки, че не ни е било целта да изчакаме този момент - просто така се получи, дойде моментът) до момента, в който имахме достатъчно: съпругът ми имаше страхотна работа с повече от добро заплащане, аз имах великолепна кариера - ама наистина кариера по всички стандарти и вземах около 10 пъти над средната заплата, имахме апартамент, вила, няколко коли и т.н. После всичко се завъртя на 180 градуса. Все още можем да си позволим много неща, но аз изкарах тежка бременност на легло и далеч от работата ми (вече нямам шанс да стигна до там, където бях   ), наложи се съпругът ми да смени работата си и сега кандидатства за нова (слава Богу, не е останал на борсата, но и заплащането му е по-ниско), свекър ми почина итова ни донесе допълнителни ангажименти с имоти и т.н. Т.е. - дори и да имаш всичко - може по-натам нещата да се променят и по логиката на тези хора вероятно децата (ако изобщо стигнат до момента с появата на наследник   ) трябва да бъдат оставени някъде (в най-добрия случай при баба), докато се стабилизират отново.
Само дето на детето хич не му идва на акъла това - то решава, че не е обичано от мама и тати.
Според мен не съществува по-голям стимул за един родител да постигне нещо от собственото му дете. Нищо не би могло да ме мотивира повече, отколкото да знам, че правя нещо за децата си. Точно за това мъжът ми си е седнал на "буквите" и усилено се готви за конкурса за новата работа - въпреки, че за София са отпуснати само 4 места, а негов колега преди няколко седмици му каза, че е луд да си разваля "хатъра" и да бяга от спокойната работа, за да иде другаде, където дори не знае какво е. Дори скоро си говорихме кое точно ни прави най-щастливи и той каза, че най-щастлив се чувства вечер, когато си е вкъщи и сме приключили с къпането, обличането и храненето на бебки, а той ги е гушнал двете и му мирише на бебе   (тримата си имат техни 10 мин. на гушкане преди сън).
Абе, луди сме, та чак за връзване (пък и трето искаме   ).

Да, луди сме! Но също и любовта е лудост, нали!  
Всеки Божи ден благодаря на Господ, че ни даде шанс да станем родители    
Когато го виждам как сладко е заспал и прилича на малко котенце, когато сутрин ме дарява с най-хубавата усмивка на света, когато протяга ръчички към лицето ми и гука, е, тогава ПОЛУДЯВАМ ОТ ЩАСТИЕ!!!

Аз съм на 23г. и когато разбрах, че съм бременна също взех да се замислям над неща като: финанси, нови отговорности, спад в забавленията, дали сме готови за дете, и т.н.
С приятелят ми сме от 5 г. заедно като от 3г. живеем заедно (но без брак). Като му споделих своите притеснения свързани с новината, че съм бременна, той заяви: "Ти си луда! Зарадвай се и не мисли негативно! Това са само оправдания! Човек никога незнае дали е готов за нещо (в случая за дете) докато не го изпита на гърба си! Ще се справим и ще бъдем чудесни родители, ще видиш " След като помислих трезво се убедих в правотата на думите му.
Следователно, отговорът ми на въпроса е: ЛУДИТЕ СА ТЕЗИ, КОИТО СИ НАМИРАТ ОПРАВДАНИЯ!!!

Луди сме Да,ама от щастие  

Както казва баща ми , деца се правят в движение. Т.е. не бива да чакаш всичко да ти се уреди, че тогава. Всъщност, ако си на 22 - добре, но на 30 - за кога? И ако на 30 не си си стъпил на краката, какъв е шансът това изобщо да стане?
Ние пък чакаме второ дете, и много се дразня, че някои го възприемат като изтърсаче - е , станало, ще го раждаме. Постоянно обяснявам, че е желано и  планирано, дори още преди да се роди първото.

Здравейте мамчета,

Според мен всеки има право на избор, какво да прави в живота си. Честно казано, ми стана малко обидно от исказванията на някои мамчета по въпроса за късната бременност и раждане.

Около мен има различни приятели, едни родиха на 16, други на 22, аз ще родя на 28, други които са на 30 още се помотват. Аз обаче уважавам всички, които имат деца, а тези които се помотват ги подбутвам. И толкоз ...

Искам да кажа, че аз съм от жените, които са решили да завършат, да направят кариера, и да имат собствено жилище, дори и закупено с кредит и не се срамувам от това. Когато нещата около нас се стабилизираха, решихме че е време и за бебе и ще го чакаме живо и здраво да ни е, през юли месец.

Това, което исках да кажа с цялото това писание е, че има разни хора и разни идеали и по отношение на децата и желанието да имаш или нямаш все още деца, луди хора няма ! Въпрос на личен избор !

И при нас се получи така. Много е странно - все едно като кажеш, че ще се жениш вече ставаш втора категория човек. И сега не се виждам с хора, които познавам от 15 години, например, защото не се обаждат . Много ми е мъчно, но важното е, че имам малкото си съкровище и че като го прегърна целият ми свят става слънчев и прекрасен!

А оправданията - според мен тези хора просто са недорасли за дете и затова разсъждават така.

Момичета и ние с тати бяхме така, но дойде момент, в който и двамата решихме, че е време да пораснем или да станем "луди" и  наистина не съжаляваме. Знайте, че тези хора не знаят какво изпускат и дори не могат да си представят, какво е да си истински щастлив и емоционално удовлетворен. Ще повярват на думите на всички нас само когато го изживеят- за жалост.

Здравей адашке

И ние имаме такива познати, макар че са много малко. За такива случаи си мисля, че просто тези хора не заслужават да бъдат мой приятели и толкоз. Е да, тъжно е, но какво да се прави. Със сигурност обаче ще поживея достатъчно дълго, за да се появят други хора, които един ден ще мога да нарека приятели

това все едно са мои думи!!!

И аз съм от "лудите",но явно ми е харесало доста,защото съм тройно "луда" от любов към коите три прекрасни момчета.Още като малка си играех с куклите и си мечтаех за деня ,в който ще си имам истинско бебче.Първото си дете родих на 19г,мъжа ми беше на 22г.И двамата нямахме стабилни финанси,живеехме при моите родители,но се обичахме много и създадохме детето си с желание и любов.Именно детето даде стимул на мъжа ми за професионална реализация,защото той е много отговорен човек.Започна собствен бизнес без никаква помощ и с парите от сватбата.За  15 години упорит труд вече има изградени стабилни позиции.Аз също успях да се реализирам и седем години работех като репортер и водещ на новини в ТВ.Децата не са ни пречели ни най-малко,само правят живота ни по-пълноценен.Сега с третото момченце,аз не мога да работя и изобщо незнам дали ще успея да се върна на същата позиция.Малкият е болен и се нуждае от много грижи.И аз съм неотлъчно до него.Всички сме много щастливи.Разбира се,че е имало,има и ще има подмятания,че сме луди,че сме се прежалили...свекърва ми дори ме нарече идиотка и не знае рожденните дни на внуците си....но защо трябва да ме интересува мнението на някой,който няма представа какво безкрайно щастие е да милваш нежната бебешка главица,да гледаш малкото как спи,да ти гука със гласче -звънче.
Това е моя избор и не съжалявам за него



Снимки

     
боже мой, как може такова нещо.............. :    

Ето това вече е ненормално! Възмутена съм!      

Не сме луди, а такъв е изборът, който сме направили. Хората, които нямат деца също са направили своя избор. Всеки от нас си има причини, довели го до решението, което е взел - да бъде или да не бъде родител. Важното според мен е да си щастлив с избора, който си направил. А аз съм истинска щастливка със съпруга ми и нашето малко ангелче  

Може,за съжаление.А да видиш като разбра,че малкия е болен...крещя като побъркана,че трябва да го дам в дом,а също и как съм могла да натреса"това"дете на сина и
Бебо тогава беше още в болница-ни жив,ни умрял,както и аз...
Ами оттогава просто тя не съществува за мен,не е изразила желание да го види,но и да има такова,няма да стане.Мъжа ми ме подкрепя изключително в това отношение.Но тя явно е изключение,просто е по-студен човек.

Какво да ви кажа, момичета (и момчета), аз също съм мама на прекрасно момиченце на една годинка. Не съжалявам за това - даже напротив! Мисля си, че не трябваше да чакам до 27, че да раждам дете и че това трябваше да ми е второто, а не първото. Но всеки си знае хала. При всички случаи не тези, които имат деца са егоисти, а онези, които живеят относително добре и още чакат. Моите приятели са същите - все нещо им "пречи" да имат деца. Не ги обвинявам. Когато узреят за идеята, ще разберат, че са можели да дадат живот вместо на едно, на две деца. Ама ще е късно. Жалко за това и за тях! А на онези, които не могат да имат деца, съчувствам искрено. Но могат да се обърнат към д-р Владимиров - преглежда в МЦ Свети Пантелеймон и е адски добър - може би той би могъл да помогне на някои.

и аз не бих искала да се виждам с такъв човек повече! страхотно е, че мъжът ти те подкрепя!
САМО ТАКА!!!:)

вие си знаете, де....
но...не е само тя:) баща ми миличкия дори незнае, че има внучета...но това е друга тема:)

Искрице, видях снимките ви - вие сте чудесно слънчево семейство! Бъдете много щастливи и усмихнати , а за свекърва ти - няма смисъл да говорим

Имам такава приятелка. Наистина ми е много близка, колкото мен е, и си признава най-чистосърдечно защо не желае точно сега да има деца....Заради което я уважавам. Все пак е въпрос на избор. По-добре да нямаш деца, отколкото те да ти бъдат винаги в тежест и да си мислиш,че заради тях не си успял да направиш това или онова, да отидеш тук или там. По-добре да нямаш деца, вместо да ги родиш и да не им се отдадеш подобаващо, нали? Тя специално не би могла да си представи моя начин на живот (с детето) и цялостното посвещаване в грижите. И колкото и да се опитвам да й обясня,че това е удоволствие, тя не може да го разбере. Но никога не ме е считала за нещо не на тамън....
Така че, такива хора има и винаги ще има. Важното е да си признават защо не желаят да имат деца, а не да обявяват другите за луди!

ние с мъжа ми страшно много  искаме бебенце...и двамата имаме добра работа, не сме зле с парите, имаме си жилище...дето се вика всичко е наред, ама искаме да стане още по-наред, искаме бебче/та....миналото лято загубих първото си бебче и тогава разбрахме, че няма по-важно от едно вързопче любов (както си му викаме на нероден Петко )

Искрица_надежда, приеми искрените ми възхищения за трите дечица, а свекърва ти...сама се е наказала, горката

МИла, да са ти живи и здрави юначетата и ти и таткото да си ги обичате !!!! Просто съм възхитена от вас!