Имате ли някой като пример за подражание

  • 1 712
  • 24
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 686
Чак за подражание - това е силна дума и трудно се постига според мен (особено, ако не целиш да подражаваш единствено на вкуса на някого за обувки например). Но да, аз лично имам човек, който често си представям и се питам как би реагирала тя в дадена ситуация. Невинаги успявам да й "подражавам", но опитвам и смятам, че тя ме прави по-добра. В смисъл, че аз съм свръх емоционална, много експанзивна и реагирам адски спонтанно. Докато тя е по-земна, по-практична, по-мъдра, по-разумна и при висчик случаи тези й черти правят поведението й по-печелившо, по-градивно от моето. Късметлийка съм, защото тя е моята шефка. Съжалявам само, че не съм я срещнала по друг повод и не е една от приятелките ми  Peace

# 16
  • Мнения: 39
Не нямам

# 17
  • там от където съм
  • Мнения: 1 073
Нямам.
Да вземеш хубави идеи от някого не значи, че му подражаваш Wink

Така е !  bouquetИма хора на които искренно се възхищавам,не им подражавам,но доста от идеите им ме впечатляват Flutter

# 18
  • Мнения: 502
Имам човек на когото се възхищавам и ми е за пример, но чак да подражавам.Аз съм си аз и няма лошо да се  "подобрявам" , но без да губя самоличността си.

# 19
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Нямам такъв пример. По-скоро ми се иска като личност да се приближа поне до един от следните: баба, дядо (родителите на майка ми) или на свеки (без ината й и някои други дребни неща  Wink ).

# 20
  • Мнения: 1 470
Имам човек на когото се възхищавам и ми е за пример, но чак да подражавам.Аз съм си аз и няма лошо да се  "подобрявам" , но без да губя самоличността си.
  Хубавото е че този човек бе мой дядо!!!Друго е да е истински и точно той да те е възпитавал!

# 21
  • Popovo
  • Мнения: 571
За подражание чак не, но се опитвам да приличам повече на майка ми.

# 22
 Simple Smile Да, има двама души, на които искрено се възхищавам и ми служат за пример в различни отношения... Не им подражавам, но се мотивирам от това, което ежедневно постигат! Може би на някой ще му прозвучи позьорски, но аз съм изключително благодарна, че ги срещнах и имам щастието да съм близо до тях!

# 23
  • Мнения: 534
Определено се възхищавам на майка ми,която успя съвсем сама да ме отгледа и възпита,направи сериозен човек от мен,докато учеше висшето си образвание и работеше на две места.Благодарение на силната й воля никога,ама никога не ми е липсвало нищичко,дори и оная свиня баща ми.

Много я обичам и й благодаря за всичко   bouquet ,но препочитам да бъда себе си и да не подражавам на никой.

# 24
  • Мнения: 656
Чак пък да подражавам...
Да, искало ми се еда съм като онази дама, на която прическата и винаги е наред, нито едно изтеглено конче на чорапогащника,
Като съпругът ми когато си играе с децата - кара ги да се захласват от смях,
Като дъщеря ми - невероятно зряла за възрастта си и винаги знае какво иска, знае и как да го получи,
Като синът ми - невероятна нежност съчетана с борба за място под слънцето...

Ама всичко това събрано в един човек би изглеждало като "манджа с грозде" -
Накоконена примадона, въргаляща се на пода с 2 подивели деца...
Е, примирих се само с моята уникалност, черпейки от смеха на децата и радостта на таткото, а дамата... с този чорапогащник не би могла да се въргаля на пода

Общи условия

Активация на акаунт