- Публикувана: 16 юни 2024, 20:04 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2026, 06:12 ч.
САЩ, тяхната политика и президентските им избори.
Вчера спадът на златото и среброто беше най-големият от 1980г. насам. Спадът на среброто беше особено драматичен. Свързват го с обявяването на новия шеф на Федералния резерв и очакванията за по-строга фискална политика.
Много хора прибраха печалби от злато и сребро в Четвъртък и Петък. Очакванията за златото са да продължава да качва. Освен ако не импийчнат Тръмп, което е малко вероятно. Среброто си беше балон отвсякъде.
На бичи пазар като на бичи пазар, нищо особено тревожно не се е случило.
В търговията със среброто най-голям пръст има Шанхайската борса. Регулаторите налагат таван на експозициите в сребро, което налага изкуствено повишаване на цената. Понижението на цената на среброто се свързва с въздържанието на САЩ да наложат вносни мита на критичните минерали.
"Среброто все още е с 12% по-високо тази седмица, но започна да намалява печалбите си, след като Вашингтон в сряда се въздържа от налагане на вносни тарифи върху критични минерали. Заплахата от налагане на такси върху минерали, включително сребро и платина, беше един от няколкото двигатели на главоломното покачване, но Тръмп се въздържа от налагане на мащабни мита, макар че не изключи възможността да го направи в бъдеще.
Въпреки това, непредсказуемият характер на политиката на Тръмп „предполага, че практиката за запазване на метала в САЩ за обезпечаване на къси фючърсни позиции вероятно ще продължи“, се казва в бележка на консултантската компания Metals Focus."
"Среброто все още е с 12% по-високо тази седмица, но започна да намалява печалбите си, след като Вашингтон в сряда се въздържа от налагане на вносни тарифи върху критични минерали. Заплахата от налагане на такси върху минерали, включително сребро и платина, беше един от няколкото двигатели на главоломното покачване, но Тръмп се въздържа от налагане на мащабни мита, макар че не изключи възможността да го направи в бъдеще.
Въпреки това, непредсказуемият характер на политиката на Тръмп „предполага, че практиката за запазване на метала в САЩ за обезпечаване на къси фючърсни позиции вероятно ще продължи“, се казва в бележка на консултантската компания Metals Focus."
Вчера спадът на златото и среброто беше най-големият от 1980г. насам. Спадът на среброто беше особено драматичен. Свързват го с обявяването на новия шеф на Федералния резерв и очакванията за по-строга фискална политика.
Тръмп се опитва да завладее ФР, който винаги е бил относително независим.
Български журналист и писател, живеещ в САЩ.
Има всички признаци на диктатура - 1. осигуряване на армията, 2. справяне със свободните медии и преса, 3. осигуряване на изборните резултати
Европа се е изправила срещу човек, който разбира единствено от сила.
https://euronews.bg/programs/balgarski-zhurnalist-v-sasht-imigra … rya-razdelenieto/
Има всички признаци на диктатура - 1. осигуряване на армията, 2. справяне със свободните медии и преса, 3. осигуряване на изборните резултати
Европа се е изправила срещу човек, който разбира единствено от сила.
https://euronews.bg/programs/balgarski-zhurnalist-v-sasht-imigra … rya-razdelenieto/
Цитат
В Euronews PrimeTime журналистът и писател Иво Иванов, който от години живее и работи в Съединените щати, коментира ескалиращото напрежение около масовите протести в Минесота срещу действията на имиграционните служби и политиката на президента Доналд Тръмп. По думите му, въпреки козметичните кадрови промени на терен, реална промяна в политиката няма, а общественото недоволство се подхранва от усещането за произвол и липса на отговорност. Иванов подчерта, че разследването за злоупотреби със социални помощи е било използвано като повод за колективно обвинение срещу цели общности, което е довело до силна гражданска реакция и до протести в защита на засегнатите хора.
Според Иво Иванов случващото се е част от по-широка картина на дълбоко разделено американско общество, което все повече напомня за „студена гражданска война“. Той предупреди, че агресивната реторика на високопоставени представители на властта и опитите жертвите да бъдат превърнати във виновни само наливат масло в огъня. Журналистът изрази сериозни опасения за състоянието на демокрацията в САЩ, като отбеляза, че атаките срещу медиите, институциите и изборния процес са тревожен сигнал не само за Америка, но и за целия свят. По думите му Европа трябва да заеме по-уверена и самостоятелна позиция, защото „когато силата измести закона, светът неизбежно върви към нестабилност и конфликти“.
Според Иво Иванов случващото се е част от по-широка картина на дълбоко разделено американско общество, което все повече напомня за „студена гражданска война“. Той предупреди, че агресивната реторика на високопоставени представители на властта и опитите жертвите да бъдат превърнати във виновни само наливат масло в огъня. Журналистът изрази сериозни опасения за състоянието на демокрацията в САЩ, като отбеляза, че атаките срещу медиите, институциите и изборния процес са тревожен сигнал не само за Америка, но и за целия свят. По думите му Европа трябва да заеме по-уверена и самостоятелна позиция, защото „когато силата измести закона, светът неизбежно върви към нестабилност и конфликти“.
Чета, че от публикуваната нова порция досиета Епстийн вече са започнали да трият някакви неща, добре че има хора свалили всичко.
Тръмп е споменат стотици пъти, Мъск също. Вони та се не трае! https://www.bbc.com/news/articles/cevnmxyy4wjo
Тръмп е споменат стотици пъти, Мъск също. Вони та се не трае! https://www.bbc.com/news/articles/cevnmxyy4wjo
Улиците на Филаделфия бяха за СПИН, а Улиците на Минеаполис са за безчинствата на ICE.
Да, новите файлове определено смениха темата на разговор. Нашата собствена принцеса и бъдеща кралица Метте-Марит е спомената над 1000 пъти и е имала множество лични имейли с лични разговори с Епстейн. Даже още през 2011 му пише в имейл, че го е гуугнала и не изглеждало добре. Но не й попречи да си е близка с него още 3 години след това.
Нейните файлове едва ли ще се редактират и изтрият. Но на Тръмп някои уличаващи много бързо изчезнаха. Но пък хората са ги свалили навреме и ги качват навсякъде. В Редит масово се оплакват хората, че са им изтрили скрийншотовете на изтритите файлове. Явно цензура има и там.
Да, новите файлове определено смениха темата на разговор. Нашата собствена принцеса и бъдеща кралица Метте-Марит е спомената над 1000 пъти и е имала множество лични имейли с лични разговори с Епстейн. Даже още през 2011 му пише в имейл, че го е гуугнала и не изглеждало добре. Но не й попречи да си е близка с него още 3 години след това.
Нейните файлове едва ли ще се редактират и изтрият. Но на Тръмп някои уличаващи много бързо изчезнаха. Но пък хората са ги свалили навреме и ги качват навсякъде. В Редит масово се оплакват хората, че са им изтрили скрийншотовете на изтритите файлове. Явно цензура има и там.
След поредната порция файлове все още продължавам да се потрисам от неграмотността на богатите и известните.
https://substack.com/@aaronparnas/note/p-186409620?r=7u4ab
ПС Като споменахме цензура вече от няколко различни страни чета, че в Тик Ток се вихри много злостна цензура след преминаването на собствеността му в ръцете на приятелите на президента.
TikTok outages and censorship claims spur app deletions
https://share.google/Qf31t1aL7PzriEbcT
PS Оказва се, че филмът за Мелания си има публика в Тексас. Интервюто дава интересни гледни точки, заслужава 2 Мин време, не повече:
https://open.substack.com/pub/thebulwark/p/melania-review?utm_so … m=android&r=7u4ab
https://substack.com/@aaronparnas/note/p-186409620?r=7u4ab
ПС Като споменахме цензура вече от няколко различни страни чета, че в Тик Ток се вихри много злостна цензура след преминаването на собствеността му в ръцете на приятелите на президента.
TikTok outages and censorship claims spur app deletions
https://share.google/Qf31t1aL7PzriEbcT
PS Оказва се, че филмът за Мелания си има публика в Тексас. Интервюто дава интересни гледни точки, заслужава 2 Мин време, не повече:
https://open.substack.com/pub/thebulwark/p/melania-review?utm_so … m=android&r=7u4ab
Тема за размисъл:
https://www.msn.com/en-xl/news/other/forget-china-threat-as-real … a9d4b34277058fcbd
Забравете заплахата от Китай, тъй като истинското нарушение идва от САЩ на Тръмп: "старият ред няма да се върне"
Иронията е поразителна.
Ролите се обърнаха
За Югоизточна Азия това създава остра дилема.
Най-малко лошият вариант
Какво тогава трябва да правят средните и малките сили?
https://www.msn.com/en-xl/news/other/forget-china-threat-as-real … a9d4b34277058fcbd
Забравете заплахата от Китай, тъй като истинското нарушение идва от САЩ на Тръмп: "старият ред няма да се върне"
Скрит текст:
Американската непредсказуемост подтиква страните да се застраховат по-активно – и, иронично, да смекчат съществуващото напрежение с Китай
Десетилетия наред определящият дебат в международните отношения се съсредоточаваше върху това дали Китай, докато се развива във втората по големина икономика в света, ще се стреми да преразгледа установения световен ред. Ще поиска ли Пекин по-голям дял от световните ресурси? Ще предизвика ли американското превъзходство?
Некитайскоезичният свят наблюдаваше с тревога признаци на китайски ревизионизъм, обсъждайки "капана на Тукидид" – теорията, че изгряваща сила и установен хегемон са обречени на конфликт. Огромна научна енергия беше посветена на прогнозиране дали интеграцията в глобалните институции ще социализира Китай в поведение, базирано на правила.
Десетилетия наред определящият дебат в международните отношения се съсредоточаваше върху това дали Китай, докато се развива във втората по големина икономика в света, ще се стреми да преразгледа установения световен ред. Ще поиска ли Пекин по-голям дял от световните ресурси? Ще предизвика ли американското превъзходство?
Некитайскоезичният свят наблюдаваше с тревога признаци на китайски ревизионизъм, обсъждайки "капана на Тукидид" – теорията, че изгряваща сила и установен хегемон са обречени на конфликт. Огромна научна енергия беше посветена на прогнозиране дали интеграцията в глобалните институции ще социализира Китай в поведение, базирано на правила.
Иронията е поразителна.
Скрит текст:
Имате ли въпроси относно най-големите теми и тенденции от цял свят? Получете отговорите с SCMP Knowledge – нашата нова платформа за подбрано съдържание с обяснения, често задавани въпроси, анализи и инфографики, представени от нашия награждаван екип.
Към януари именно Вашингтон – а не Пекин – открито настоява за териториално придобиване, извлича ресурси от уязвими партньори и разкрива многостранните институции, които е изградил. Стратегията за национална сигурност на администрацията сега говори за "така наречения международен ред, основан на правила".
Първоначално Вашингтон поиска 500 милиарда щатски долара в украински минерални права като възнаграждение за военна помощ, което накара президента Володимир Зеленски да протестира, че съгласието би означавало предателство на страната му.
Към януари именно Вашингтон – а не Пекин – открито настоява за териториално придобиване, извлича ресурси от уязвими партньори и разкрива многостранните институции, които е изградил. Стратегията за национална сигурност на администрацията сега говори за "така наречения международен ред, основан на правила".
Първоначално Вашингтон поиска 500 милиарда щатски долара в украински минерални права като възнаграждение за военна помощ, което накара президента Володимир Зеленски да протестира, че съгласието би означавало предателство на страната му.
Скрит текст:
На 3 януари американските сили удариха Каракас и заловиха действащия президент на Венецуела Николас Мадуро – операция, която генералният секретар на ООН Антонио Гутериш осъди като нарушаващ Устава на ООН.
Когато министър-председателят на Сингапур Лорънс Уонг отбеляза, че "ерата на глобализацията, основана на правила, и свободната търговия е приключила", той не описваше хипотетично бъдеще, доминирано от Китай. Той описваше какво е направил Вашингтон.
Световният икономически форум в Давос миналата седмица подчерта тази теза. Президентът на САЩ Доналд Тръмп изключи военна сила за завземане на Гренландия, но поиска "незабавни преговори" за нейното придобиване, като по-късно обяви "рамка за бъдещо споразумение" с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, която спря заплашването с мита върху осем европейски държави, които се противопоставиха на неговия ход.
Канадският премиер Марк Карни улови настроението, заявявайки, че "ние сме в разгара на разрив, а не на преход" – великите сили сега използват "митата като лост, финансовата инфраструктура като принуда". Френският президент Еманюел Макрон отправи отговора на Европа: тя "предпочита уважение пред хулиганите ... върховенството на закона до бруталността".
Когато министър-председателят на Сингапур Лорънс Уонг отбеляза, че "ерата на глобализацията, основана на правила, и свободната търговия е приключила", той не описваше хипотетично бъдеще, доминирано от Китай. Той описваше какво е направил Вашингтон.
Световният икономически форум в Давос миналата седмица подчерта тази теза. Президентът на САЩ Доналд Тръмп изключи военна сила за завземане на Гренландия, но поиска "незабавни преговори" за нейното придобиване, като по-късно обяви "рамка за бъдещо споразумение" с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, която спря заплашването с мита върху осем европейски държави, които се противопоставиха на неговия ход.
Канадският премиер Марк Карни улови настроението, заявявайки, че "ние сме в разгара на разрив, а не на преход" – великите сили сега използват "митата като лост, финансовата инфраструктура като принуда". Френският президент Еманюел Макрон отправи отговора на Европа: тя "предпочита уважение пред хулиганите ... върховенството на закона до бруталността".
Ролите се обърнаха
Скрит текст:
За тези, които са прекарали години в изучаване на литературата за "китайската заплаха", настоящият момент изисква интелектуална честност. Капанът на Тукидид предполагаше, че Китай е изгряващият ревизионист, а САЩ – защитник на статуквото. За мнозина през последните десетилетия дори несигурните американски ангажименти за сигурност са били предпочитани пред алтернативата на неконтролирано китайско господство.
Настоящото поведение на Вашингтон подкопава самото доверие, което направи тези ангажименти достоверни. Както политологът Стив Чан твърди, доказателствата все повече сочат, че Вашингтон се държи като ревизионистка сила, докато Пекин се държи повече като държава на статуквото.
Това не означава, че Пекин е бил безобиден актьор. Нарастващите възможности на Китай оказват натиск върху съседните държави, с които има териториални и морски спорове, а регионалните тревоги относно намеренията му остават реални.
Въпросът не е, че Китай е невинен, а че рамката на "възходящ ревизионист срещу защитник на статуквото" вече не се свързва ясно с китайско-американското съперничество – и може би никога не е била такава.
Въпросът, който наблюдателите до голяма степен не зададоха, беше дали някоя велика сила, изгряваща или намаляваща, може да устои на желанието да преобрази света по свой образ, когато вярва, че има както възможността, така и необходимостта да го направи.
Настоящото поведение на Вашингтон подкопава самото доверие, което направи тези ангажименти достоверни. Както политологът Стив Чан твърди, доказателствата все повече сочат, че Вашингтон се държи като ревизионистка сила, докато Пекин се държи повече като държава на статуквото.
Това не означава, че Пекин е бил безобиден актьор. Нарастващите възможности на Китай оказват натиск върху съседните държави, с които има териториални и морски спорове, а регионалните тревоги относно намеренията му остават реални.
Въпросът не е, че Китай е невинен, а че рамката на "възходящ ревизионист срещу защитник на статуквото" вече не се свързва ясно с китайско-американското съперничество – и може би никога не е била такава.
Въпросът, който наблюдателите до голяма степен не зададоха, беше дали някоя велика сила, изгряваща или намаляваща, може да устои на желанието да преобрази света по свой образ, когато вярва, че има както възможността, така и необходимостта да го направи.
За Югоизточна Азия това създава остра дилема.
Скрит текст:
Редът, базиран на правила, макар и несъвършен и неравномерно прилаган, предоставяше реални ползи. Той установи рамка, в която по-малките държави можеха да се позовават на принципи, вместо да разчитат само на властта. Тази рамка сега се разпада, оставяйки по-малките държави дълбоко изложени на принуда и с ограничени възможности за достъп до многостранни институции.
След взаимния тарифен тариф за "Деня на освобождението" на САЩ през април миналата година, икономическите министри на АСЕАН обещаха координиран отговор и никакви ответни действия. Малайзия, като председател за 2025 г., говори за регионално единство. На практика всяко правителство даваше приоритет на двустранните преговори с Вашингтон, за да осигури най-добрата сделка за себе си.
Това прагматизъм ли е или капитулация? Може би и двете. Малките държави винаги са разбирали, че оцеляването изисква гъвкавост.
Въпреки това ускоряването на усилията за намаляване на риска далеч от Америка разказва друга история: упражнението на АСЕАН за споразумение за свободна търговия с Съвета за сътрудничество в Залива, обновения интерес на държавите от Югоизточна Азия към Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (CPTPP) и прагматичният преход на Европа към по-голяма гъвкавост по трудни въпроси като палмовото масло в търговските връзки с Югоизточна Азия.
Американската непредсказуемост кара страните да се застраховат по-активно – и, иронично, да смекчат съществуващите напрежения с Китай. Последните дипломатически контакти на Канада с Пекин на фона на собствените ѝ митнически спорове с Вашингтон илюстрират тази динамика. Същото важи и за изненадващото обявяване на Филипините за 14-дневен безвизов достъп за китайски граждани – забележителен жест от страна с активни спорове за Южнокитайско море с Пекин.
След взаимния тарифен тариф за "Деня на освобождението" на САЩ през април миналата година, икономическите министри на АСЕАН обещаха координиран отговор и никакви ответни действия. Малайзия, като председател за 2025 г., говори за регионално единство. На практика всяко правителство даваше приоритет на двустранните преговори с Вашингтон, за да осигури най-добрата сделка за себе си.
Това прагматизъм ли е или капитулация? Може би и двете. Малките държави винаги са разбирали, че оцеляването изисква гъвкавост.
Въпреки това ускоряването на усилията за намаляване на риска далеч от Америка разказва друга история: упражнението на АСЕАН за споразумение за свободна търговия с Съвета за сътрудничество в Залива, обновения интерес на държавите от Югоизточна Азия към Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (CPTPP) и прагматичният преход на Европа към по-голяма гъвкавост по трудни въпроси като палмовото масло в търговските връзки с Югоизточна Азия.
Американската непредсказуемост кара страните да се застраховат по-активно – и, иронично, да смекчат съществуващите напрежения с Китай. Последните дипломатически контакти на Канада с Пекин на фона на собствените ѝ митнически спорове с Вашингтон илюстрират тази динамика. Същото важи и за изненадващото обявяване на Филипините за 14-дневен безвизов достъп за китайски граждани – забележителен жест от страна с активни спорове за Южнокитайско море с Пекин.
Най-малко лошият вариант
Скрит текст:
Инстинктивно, колкото по-непредсказуемо става американското поведение, толкова по-привлекателни изглеждат стабилните икономически връзки с Китай. Принудата на Вашингтон може да постига точно обратното на заявеното намерение.
Речта на Карни в Давос изрази това, което мнозина се колебаеха да кажат: "Старият ред няма да се върне. Носталгията не е стратегия." Неговият призив към средните сили да "спрат да се преструват, да назоват реалността" резонира, защото изборът вече не е между американския ред и китайския безредие, а между управлявана мултиполярност и хаотична фрагментация.
Речта на Карни в Давос изрази това, което мнозина се колебаеха да кажат: "Старият ред няма да се върне. Носталгията не е стратегия." Неговият призив към средните сили да "спрат да се преструват, да назоват реалността" резонира, защото изборът вече не е между американския ред и китайския безредие, а между управлявана мултиполярност и хаотична фрагментация.
Какво тогава трябва да правят средните и малките сили?
Скрит текст:
Първо, те трябва да избягват фалшиви избори. Инстинктът да се присъединиш твърдо към Вашингтон или Пекин предполага, че някой предлага стабилна, уважаваща правилата алтернатива. Нито пък не; поне не сега. Стратегическото хеджиране остава най-малко лошият вариант.
Второ, те трябва да инвестират в устойчивостта. Икономическата диверсификация, регионалната интеграция и CPTPP представляват възможности за намаляване на излагането на капризите на всяка велика сила.
Трето, те трябва да защитават това, което може да бъде защитено. Централността на АСЕАН, макар и несъвършена, предоставя рамка за регионален диалог, която никоя голяма сила не може едностранно да контролира. Тези институции може и да не предотвратяват прекомерното влияние на големите сили, но могат да повишат нейните разходи и да осигурят колективен глас на по-малките държави.
Десетилетия наред учените по международни отношения се питаха дали възходът на Китай ще бъде мирен или ревизионистки.
Може би трябваше да зададат друг въпрос: в свят, в който властта се променя и институциите отслабват, може ли някоя велика сила – установена или възходяща, демократична или авторитарна – да бъде доверена да подчини интересите си на правилата, които някога е защитавала?
Отговорът, изглежда, е не. В резултат на това други държави трябва да планират и действат съответно.
Софи Ушуанг И, доктор по философия, е постдокторант в програмата Schwarzman Scholars в Университета Цинхуа. Тя е служила във Фонда за населението на ООН и Офиса на постоянния координатор на ООН в Китай, като допринася за изследвания, свързани с политиката, и стратегическо планиране. Тази статия беше публикувана за първи път на уебсайта за коментари на института fulcrum.sg.
Второ, те трябва да инвестират в устойчивостта. Икономическата диверсификация, регионалната интеграция и CPTPP представляват възможности за намаляване на излагането на капризите на всяка велика сила.
Трето, те трябва да защитават това, което може да бъде защитено. Централността на АСЕАН, макар и несъвършена, предоставя рамка за регионален диалог, която никоя голяма сила не може едностранно да контролира. Тези институции може и да не предотвратяват прекомерното влияние на големите сили, но могат да повишат нейните разходи и да осигурят колективен глас на по-малките държави.
Десетилетия наред учените по международни отношения се питаха дали възходът на Китай ще бъде мирен или ревизионистки.
Може би трябваше да зададат друг въпрос: в свят, в който властта се променя и институциите отслабват, може ли някоя велика сила – установена или възходяща, демократична или авторитарна – да бъде доверена да подчини интересите си на правилата, които някога е защитавала?
Отговорът, изглежда, е не. В резултат на това други държави трябва да планират и действат съответно.
Софи Ушуанг И, доктор по философия, е постдокторант в програмата Schwarzman Scholars в Университета Цинхуа. Тя е служила във Фонда за населението на ООН и Офиса на постоянния координатор на ООН в Китай, като допринася за изследвания, свързани с политиката, и стратегическо планиране. Тази статия беше публикувана за първи път на уебсайта за коментари на института fulcrum.sg.