Ооох...и на мен ми звънна зъбарката 
Имала съм кариес на мъдреца??! 
Трябвало направо да се вади!
Имала съм кариес на мъдреца??! Трябвало направо да се вади! - Публикувана: 1 юли 2024, 11:04 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2024, 07:38 ч.
Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Юлска вещерска и... (да разхлади най-сетне!)
Ооох...и на мен ми звънна зъбарката Имала съм кариес на мъдреца??! Трябвало направо да се вади!
Имала съм кариес на мъдреца??! Трябвало направо да се вади!
Край няма този смотан ден. Изгубих бройката на страниците и документи, които ми минаха през ръцете и главата днес. Все очаквах да е натоварено, ама такова чудо чак не очаквах. И една клиентка ми лази по нервите, нямам търпение да издам и да приключа с нея. Утре половината ден ще го откарам в заверки.
Главата ме боли, нервно ми е, всичко ми е свито на топка. Снощи спах има-няма 4 часа.
Правих чушки и патладжани в пота, после мариновах със зехтин, чесън и магданоз. Много вкусни станаха. Една голяма салата с домати и сирене и после пъшкахме от преяждане.
Прегръдки и палчета за всички другарчета
Главата ме боли, нервно ми е, всичко ми е свито на топка. Снощи спах има-няма 4 часа.
Правих чушки и патладжани в пота, после мариновах със зехтин, чесън и магданоз. Много вкусни станаха. Една голяма салата с домати и сирене и после пъшкахме от преяждане.
Прегръдки и палчета за всички другарчета
Нищо не съм готвила. Каквото имало замразено, туй опечено.
Бях smooth operator (гладък оператор) на тролито из дебрите на софийските училища. Щях да получа топлинен удар от жега и зор (и в цикъл съм; защо сега обикаляме, никой не знае). Драмата е като за финал на световни или олимпийски, в главата й е каша. Искам да издавам тая работа, ма няма кой да ми я приеме. (Вече съм на ръба... хем не искам да я натискам, хем виждам, че не знае какво иска и учителите я съветват мъдро, а то... блее и си мечтае. ММ настоява за някакви негови неща и там само трябва да обирам напрежението. Знам, че е прав за средата и в същото време знам колко е криво да налагаш мнение. Познавайки ината си, мога да предположа какъв би бил ответния удар.) Моля се за мирно и сполучливо разрешение на този пъзел.
Мисля си за темата в нашата тема, мъчно ми е (Бър, Кло, много ви гушкам, макар че това какво променя...?!) Убедена съм, че човешкият живот е само преход от едно агрегатно състояние в друго. Знам само, че хората, които не са сред нас, живеят, когато ги помним в битието си по начин, който е естествен за нас. Когато ги включваме в живота си и след това, с предмети, навици, снимки, реплики.
Загубата на майка и баща е като прекъсната връзка с вселенската енергия на майката или бащата, но пък път има през нашата душата и нашите спомени. Прегръщам ви.
Бях smooth operator (гладък оператор) на тролито из дебрите на софийските училища. Щях да получа топлинен удар от жега и зор (и в цикъл съм; защо сега обикаляме, никой не знае). Драмата е като за финал на световни или олимпийски, в главата й е каша. Искам да издавам тая работа, ма няма кой да ми я приеме. (Вече съм на ръба... хем не искам да я натискам, хем виждам, че не знае какво иска и учителите я съветват мъдро, а то... блее и си мечтае. ММ настоява за някакви негови неща и там само трябва да обирам напрежението. Знам, че е прав за средата и в същото време знам колко е криво да налагаш мнение. Познавайки ината си, мога да предположа какъв би бил ответния удар.) Моля се за мирно и сполучливо разрешение на този пъзел.
Мисля си за темата в нашата тема, мъчно ми е (Бър, Кло, много ви гушкам, макар че това какво променя...?!) Убедена съм, че човешкият живот е само преход от едно агрегатно състояние в друго. Знам само, че хората, които не са сред нас, живеят, когато ги помним в битието си по начин, който е естествен за нас. Когато ги включваме в живота си и след това, с предмети, навици, снимки, реплики.
Загубата на майка и баща е като прекъсната връзка с вселенската енергия на майката или бащата, но пък път има през нашата душата и нашите спомени. Прегръщам ви.
Аз не съм Бър, обаче съм изумена от толкова искрена подкрепа и съпреживяване от непознати хора.Всъщност , сигурна съм, убедила съм се,че тук е пристан.
Някак си аз намирам утеха и опора в думите ви!
Бъдете здрави и винаги такива.Нвма друга като тази тема!
Някак си аз намирам утеха и опора в думите ви!
Бъдете здрави и винаги такива.Нвма друга като тази тема!
Тъжната истина е, че има моменти в които получаваш повече подкрепа и сили от напълно непознати хора, вместо от най-близките ти.
Живота е непредсказуем и опита да се вкарва в някаква рамка или стереотип е просто поредната стъпка към крах.
Живеем сега, тук, в този момент. Трябва да се опитаме да вземем всичко, което този миг ни предлага, защото следващия е неизвестен, а предишния вече е твърде далеч и недостъпен.
На моменти реализма граничи с цинизъм и абсурд и си задаваш въпроси какво става и това наистина ли се случва? Никога не може да сме готови да посрещнем каквото идва, просто правим каквото можем и продължаваме напред с вярата за едно по-добро утре, опитвайки се да се освободим от оковите на настоящото днес. Носим белезите и мечтите си напред, каквото и да носи утрешния ден.
Живота е непредсказуем и опита да се вкарва в някаква рамка или стереотип е просто поредната стъпка към крах.
Живеем сега, тук, в този момент. Трябва да се опитаме да вземем всичко, което този миг ни предлага, защото следващия е неизвестен, а предишния вече е твърде далеч и недостъпен.
На моменти реализма граничи с цинизъм и абсурд и си задаваш въпроси какво става и това наистина ли се случва? Никога не може да сме готови да посрещнем каквото идва, просто правим каквото можем и продължаваме напред с вярата за едно по-добро утре, опитвайки се да се освободим от оковите на настоящото днес. Носим белезите и мечтите си напред, каквото и да носи утрешния ден.
Потвърждавам. Топло е тук, уютно е, има подкрепа, разум, обич, мъдрост, сила и добра енергия. Напомня защо сме хора.
Благодаря за това.
Благодаря за това.
Подкрепата тук винаги я е имала и е голяма сила. В някои моменти ми е странно, че мисля всички в темата, радвам се с вас, преживявам с вас, стискам палчета, тъгувам и съпреживявам, после се замислям, че сме тук всеки ден, споделяме и е нормално да се изградят такива отношения. Преди няколко месеца и аз съвсем лично видях и усетих с пълна сила тази подкрепа и не веднъж плаках, трогната от думи и жестове. Тъкмо тези дни си мислих за няколко познати, които рязко се отдръпнаха в последните месеци. А в същото време напълно непознати хора тук ми предложиха помощ, подкрепа и утеха 