Коя ви е мечтаната дестинация и защо?

Толкова много неща искам да видя. 🤩
Не знам дали имам конкретен фаворит.
В Европа съм била на повечето места, на които съм искала да отида, по Скандинавието не съм ( само Копенхаген) и Санкт Петербург искам да го видя много.

Събирането на багаж ми е станало автоматично с годините. Всеки от семейството пътува само с ръчен багаж и с точно определени неща с куфара. Нищо излишно. Някои дребни неща се купуват на място.
И обожавам "загубването" на непознато място. Без програма. С цел да видя какъв е истинският живот на мястото.

Осъзнавам, че пътувам с все по-малко багаж. Последният път преди месец даже не знам как наблъсках толкова неща в малък куфар за кабинен багаж и раничка. Бях донесла подаръци за моя приятелка на отиване, а на връщане си купих доста неща за себе си, включително три книги, които са обемни и си тежат, подаръци за близките и доста храна. 😁

Ммдаа, Коня ми хареса, но бях баш по време на месец Рамазан през пандемията, когато целият град е пуст през деня и час преди ифтара всичко живо вече е по парковете и по заведенията. Хубав център ... суфи частта ми харесва.  Бурса... бях пак по време на пандемията, баири... или катериш, или слизаш ,жегичка беше и там, а трябваше на открито да се носи маска и то до горната част на носа, много стриктно се следеше за това. Изтормозих се, защото беше горещина. Изник.. край Бурса ми хареса много.   Всеки град си носи своята магия. И пак.. тези двата са в Западна Турция. Коренно различно изглежда Източна Турция, особено Кюрдистан е друга планета

Едно нещо е да го организираш, друго е да го оцениш като го видиш като отделиш на мястото необходимото му внимание, търпение и време. Да се задълбаеш малко повече от повърхностна отметка в списъка от забележителности, независимо дали е масовка в Алгарвето или Непалски храм. Пътешествието е като медитацията - изисква потапяне, отпускане и съзерцание, а често и многократно завръщане, иначе е мимолетно преживяване, безсмислено като повторно не погледнато селфи😉 или нещо като  разликата между познат и близък приятел🙂.

За багажа съм съгласна! Колеги ме уведомиха например, че за Каминото може да си плащаш на пощите или подобно и те ти развозват багажа от място на място, срещу скромно заплащане. За Индия знам, че можеш да си наемеш носач, последното, което бих направила.

Във връзка с обсъжданията за комфорт извън ЕС, на мен притесненията ми са безопасност от човешко нападение, защото има места, в които човешкият живот не струва много.
Тази година се отчетох с Италия и предстоящия Испания, бюджетно и безопасно
Другата година сме планирали Азорските острови и Исландия ако има пари за второто

Той е велик, много ми харесва изказа му ... всичко. И във ФБ профила му е такъв сладкодумец. Книгата му съм я прочел по басейни и плажове миналата година. Двете книги на Филип Захариев са също в тази стилистика, много интересно написани.

p.s. избягвам ол инклузива, защото винаги се напълнява после. Това да пробвам, онова да пробвам...ейй... а това какво е, я и от него да си сложа.. И накрая +5 кг на връщане в София

Испания вече не е толкова безопасна. Трудно е да се обобщи за такава държава, обаче специално Барселона ме разочарова. От зле, по-зле. Има висока престъпност, много джебчии, самият град занемарен. Преди 7 години беше доста по-добре. Сега лесно дават резиденция на разни съмнителни типове, много се краде и от домовете на хората, за съжаление и с насилие.

То там е най-хубаво. Скандинавските и Прибалтийските
Ами.. това са сбъркани хора. Или мързеливи. Всичко е обяснено в интернет като за олигофрен. Не е като през 2005 например.  В интернет има цялата нужна информаиция. Всичко останало е оправдания, нежелание и мързел.

Мерси за полезното инфо за Китай. И на други места съм чел, че има проблеми с плащането с наши банкови карти.
И на мене. Тегаво.  Все нещо да не се забрави, зарядни, адаптери (за където трябва), лекарства, паспорт, мангизи ,застраховки, разпечатки... И ако е ранен полет, недоспиване и нощни таксита... Това ми е най-тегавата част

Не ме плашете с този ол инклузив, аз даже бях решила да му отпусна края и откъм багаж, да не съм толкова практична и да си взема даже халатче към пижамата, гел за тяло за след слънце и пачове за очи. 😂Мислих и за колагена, обаче той е бял прах и ме хвана страх да не го помисли някой за нещо друго. И аз искам да се отпусна, стига тичане и напрягане, понякога даже не ми се гледат музеи и повече обекти. Веднъж пак бях така и то уморена от пътувания, и прекарах един цял ден в Лисабон гледайки реката, ядохме и даже лежахме там, въпреки че не ставаше за плаж и беше най-хубавият ден от всички там, въпреки че другите обикаляхме всички забележителности. И аз обичам този тип "изгубване", когато не гледаш картата и просто се разхождаш из непознато място, познато чувство от детството, когато просто се разхождах, където нашите ме водеха, без да избирам или организирам нищо и само се наслаждавах.

Както каза fever ray, душата има нужда от всичко. Тези, които сте пътували на места с голяма часова разлика (7 часа ), как се адаптирате, особено ако сте за 10 дни само? И кога е по-трудно, отиването или връщането? Бях чела, че едното било по-съсипващо и едва ли не съсаряващо организма.
И аз искам Санкт Петербург.

Гледах на 1 приятел снимките след почивка/ екскурзия в Тайланд. Почти 1 месец са били там. Много ми харесаха, даже си ги запазих и понякога пак ги гледам. Но нямам желание да ходя там. Разбира се всеки с желанията си. Аз откакто живея тук почти нямам никакво желание да ходя някъде другаде.... Тази пролет бяхме в 1 наш любим от преди хотел на Майорка, с бюфет и всичко, като туристи. Аз продължавам да се чувствам като туристка тук. И колежката ми казва, че приличам на туристка. Всяко лято идват наши познати и приятели от Норвегия в Алкудия и ходим с тях на плаж.

Ами ако говорим за Европа извън ЕС ... Например Норвегия, там и къщите не си заключват, в Северна Норвегия където бях, няма и огради между къщите. В Осло има един п-в Bygdöy, нещо като вилна зона. Пълно спокойствие.
В Исландия не съм бил, но са ми казвали същото. Друго извън ЕС: Андора например. Бях през юни, супер мега красиво, страшно спокойствие, няма никакви мигранти (не ги казвам като символ на неспокойствието, хаха), само местни и цивилизовани туристи. Планински кеф и релакс.  Лихтенщайн и Монако също не са опасни държави.
Вече ако дойдем на Балканите... Босна, РСМ, Косово, Албания... са си като тук, нищо кой знае колко по-различно. В Турция престъпността не е висока, там си има закони, а и те се спазват, за разлика оттука.
В арабските държави никога не съм имал притеснения, не се краде, а и полицаите са навсякъде. В Тунис половината от мъжкото население работи в полицията, хаха. Връщали са ми изгубен часовник и забравен телефон..  В арабските държави можеш преспокойно да влезеш в морето, ако си сам на плажа и да си оставиш багажа на пясъка, нищо няма да изчезне, никой не краде. Не така е в България

И вече коренно различно е в Латинска Америка, там и 8 годишни деца по т.нар. barrios (крайните квартали, говоря за испаноезичните държави) са обучени убийци и изобщо няма да им мигне окото. Наказание няма да има за никого. Бил съм в 4-5 латиноамерикански, стъмни ли се ... не наближавай тези квартали. В Буенос Айрес и в центъра не е препоръчително да ходиш с часовник, телефон и няколко песос, какво остава за кварталите. Около жп гарата е супер опасно и изобщо не се препоръчва използване на влаковете. Нищо, че ние се качихме, ама защото аз съм Railway maniac и не исках с автобус. Най-много нападения и обири стават по провинциалните влакове, особено по крайните вагони.
За Бразилия...neuromancer да разкаже как е по favelas

Но когато човек се връща от Латинска Америка в Европа си дава сметка на колко спокойно място живеем.
Като казвам Европа, нямам предвид Русия, защото и там е огромна престъпност, особено обири по магистралите и шосетата. Масово хората пътуват с влак и самолет (дори и до близки градове), защото не смеят по магистралите. Засичат те и вадят пистолета.
За северно Мексико романи може да се изпишат

Мисля че остров Кипър ще отговори на претенциите ми за пясъчен плаж и коктейли, както и морска храна. А ако е безопасно да отида и до турската част и на ориенталски дух, от който имам нужда, за да ме впечатли дадено място. Гледам, че Георги Милков точно сега е там.

Значи и аз ще вървя по стъпките на Г. Милков, че края на септември имам ходене до ККТС (той защо е решил да ходи в пика на сезона, когато е 45-47 градуса... не знам)  (Само дано Турските авиолинии не ме прецакат с този 1 час време за трансфер при прекачване, това е адски малко време за истанбулското летище)
Зависи в каква посока е  пътуването.
Няколко пъти до Латинска Америка съм ходил с 8 часова разлика, веднага се адаптирам на отиване, защото ... се събуждам рано, към 5-6 ч тяхно време. А в България сутрин и с кран не може да ме вдигне човек, защото съм сова, не чучулига. Яко е, защото в първите дни буквално гледаш изгрева над палмите  И естествено ,супер тегаво е, когато се върна в България. Дни наред ми трябват.
И обратно... когато пътувам на изток и има голяма часова разлика, напълно съсипващо е да трябва да станеш в 08 ч. за да идеш на закуска в хотела, то българско време е 3.-4 през нощта примерно...

А в Кипър безопасно и лесно ли е да се прехвърляш от едната в другата част?
Сега разбрах, че където отивам специално щели да ни вдигнат в 3 през нощта за закуска, за да пътуваме за някакъв изгрев. 😬 аз ще си я взема в торбичка! 😂