Здравейте!
Напоследък много неща се стовариха в нашето семейство и дали от стреса покрай всичко това, не знам как да се справя и кое е най-доброто решение.
Родителите ми са доста зле - баща ми е с напредваща деменция, както наскоро открихме, а майка ми на 66г е с ампутиран крак, която съвсем отскоро се учи да живее наново с протеза и далече от леглото. До скоро се справяха двамата, но предвид заболяването на баща ми, става все по-трудно - на 72г е и вече не е препоръчително да шофира, опасен е. Често се изпуска по малка нужда, излиза и дълго време го няма, много често не може да свърже изречения нормално, отива в магазина и се връща по няколко пъти, защото забравя защо е отишъл.
За жалост ние живеем надалеч - те са в района на Добрич, ние сме в София. С дете на 3 г сме, с работа в София, с малък апартамент, в който в никакъв случай не можем да вземем още двама човека, то и сега ни е много тясно. Нямаме вариант да живеем при тях, работата не ни го позволява.
Понеже съм вътре в цялата история и някак не виждам светлина в тунела.
Моля за съвет как бихте постъпили вие на мое място. И моля, не ме съдете, и без това ми е трудно и се чувствам достатъчно виновна. Просто искам адекватен съвет, за да взема най-доброто решение.
Напоследък много неща се стовариха в нашето семейство и дали от стреса покрай всичко това, не знам как да се справя и кое е най-доброто решение.
Родителите ми са доста зле - баща ми е с напредваща деменция, както наскоро открихме, а майка ми на 66г е с ампутиран крак, която съвсем отскоро се учи да живее наново с протеза и далече от леглото. До скоро се справяха двамата, но предвид заболяването на баща ми, става все по-трудно - на 72г е и вече не е препоръчително да шофира, опасен е. Често се изпуска по малка нужда, излиза и дълго време го няма, много често не може да свърже изречения нормално, отива в магазина и се връща по няколко пъти, защото забравя защо е отишъл.
За жалост ние живеем надалеч - те са в района на Добрич, ние сме в София. С дете на 3 г сме, с работа в София, с малък апартамент, в който в никакъв случай не можем да вземем още двама човека, то и сега ни е много тясно. Нямаме вариант да живеем при тях, работата не ни го позволява.
Понеже съм вътре в цялата история и някак не виждам светлина в тунела.
Моля за съвет как бихте постъпили вие на мое място. И моля, не ме съдете, и без това ми е трудно и се чувствам достатъчно виновна. Просто искам адекватен съвет, за да взема най-доброто решение.
