И исторически е имало повод - като гледаш копривщенските, еленските или арбанашките каменни дувари...
И заради тъпото ни настояще - с два пъти по-високи дувари.
Точно това е за мен домът - може и без дувари да е, но е моята крепост. Зоната на абсолютната ми свобода - как да мисля, как да фантазирам, как да работя в него...
Ако не живея само аз в този дом, значи той не е "моят дом", а "нашият дом". Това е различно.
За да има смисъл това понятие, има едно необходимо и достатъчно условие - хората, които живеят в него да са не просто роднини, а семейство. Да са съмишленици. С общи цели, общи виждания и разбиране за живота, с общи фантазии и мечти. Иначе няма дом - има общежитие...
Ще го кажа пак "математически":
Тогава и само тогава мястото ти за живеене е твой дом, когато то ти гарантира свобода, неприкосновеност и сигурност, докато си в него.
А това за "топлината", "уюта" и пр. произтича непосредствено от собственото ти усещане за красота и за целесъобразност, както и от ценностната ти сисмета. Т.е. зависи от характера, от личността ти.
Както и от това какво си в състояние да направиш от собствената си свобода.