Горките "те"

правеха се опити да се проверява тела ми, но имам парола на клавиатурата  , но сега разбрах, че ми е било ровичкано в портфейла да не би още да си нося снимки на бивши 

Като се сетя, май веднъж
получих 6 страници писмо
от едно гадже, много беше
страдал човекът, горкичкият.
Със сцени и сакатлъци не мога
да се похваля. Лиска съм все пак.

1.Току-що сме се разделили от срещата ,аз пътувам към къщи ,прибирам се - телефона звъни на пожар.  
Нон-стоп звънеше ,докато не вдигна ,за да се увери ,че съм се прибрала и не съм се "отбила" някъде....
2.Отиваме на купон. Рожденика подпийнал лекичко,  е щастлив че ни вижда /познава приятеля на гаджето ми - нас не/. Хвърля се да ме прегръща -"Заповядайте ,добре дошли, чувствайте се като у дома си...." .
- Извода на моя човек беше ,че съм била гадже с рожденика и сега крия от него.
- Резултат - 3 дни не ми говореше....
3.Лятото ,точно преди да се разделим , отидох на море с приятелка.Той изпрати свой приятел на третия  ден ,само за да ме провери какво правя там...
И много ,много други случки ,които приключиха след  цели 8 месеца търпеливост от моя страна....
Ехххх, ревността  е ужасно нещо  просто....

 ПП- Този вид ревност е психически тормоз, според мен.

Една приятелка имаше страшно ревниво гадже, смея да кажа, че това неговото беше тормоз. Редовно забиваше клечки в звънеца й, беше пробвал да влезе в тях с взлом, обаче беше счупил ключа и той си остана в ключалката. Тормозеше и роднините й - ходил до селото на баба й, и разказвал на женицата, че приятелката ми била бременна и щели да се женят (по това време тя беше на 16, а той малко по-голям). Моята приятелка го отряза след тоя случай, той отишъл пак до селото и потрошил с камъни прозорците на баба й.
Веднъж се скарали и моята приятелка си отишла вкъщи, той обаче дошъл до тях и почнал да й звъни на вратата(тогава още ходеха). Та моята приятелка викнала полиция и казала, че човек, който не познава ( ), звъни и вика пред вратата й. Та дошла патрулка, ама полицаите разбрали, че все пак двамата се познават...Е, закарали го в районното, пък моята приятелка излезе на кафе с един от полицаите.

На мен са ми посягали, псували са ме, разбивали са ми пощата и са унищовали лична собственост. Не искам повече ревниви мъже в живота си...
А, да - и номерът със самоубийството са ми го правили неведнъж. Най-странното беше, че с единия човек нямах интомна в/ка и си бяхме изяснили нещата от самото начало - че не го приемам като мъж, а като приятел. Обажда ми се веднъж на пожар, вика ми "Ще ти тежа на съвестта, егоистична кучко!" и ми затвори. На следващия ден като се видяхме (бяхме компания няколко човека и се събирахме на едно и също място), даже си беше превързал едната китка, ама после видях, че няма ниторана отдолу, нито нищо.

С гадже не ми се е случвало, но...
Преди няколко години съм завела момата на детската площадка, тя - 4-годишна, във вихъра на "самостоятелния период", хуква по люлки и пързалки и ме отсвирва, зарязана на една пейка до пясъчника, без познати и без четиво... След малко около мен се присламчи към двегодишно хайванче с неустановен пол (момче се оказа ), приказва ми нещо, аз дадаках, подаваше ми разни неща от пясъка, аз ги разглеждах и му ги връщах, въобще, свалката течеше отвсякъде... По едно време щерката цъфна с ожулено коляно, ред сълзи, ред сополи, аз я гушнах, чистихме коляното, пак се гушкахме и изведнъж онова малкото, както си стоеше наоколо, такива зъби ми заби в ръката, че изревах на умряло. Имах чувството че ме е заръфал оня с желязното чене от старите филми за Бонд
Бабата, която не зная къде се беше покрила до момента, притича, опита се да го дръпне, ама дребосъка не пуска! Бабата крещи (тогава разбрах, че е момче), щерката реве, на мен ми текат сълзите, ама и се хиля, защото 90 кила лелка с 10 килограмово чаве, увиснало като ръчна чанта си е за смях, накрая и ситното писна, че бабата го ущипа и си разтвори захапката.
После едни въпроси, едни извинения... Накрая се оказа, че младежът бил силно против да гушкам "каката", ревност ей!
 

Бившият на моята приятелка - абсолютен перко! То не бяха драми, ревове, сълзи, симулации че получава инсулти, инфаркти, хипертонични кризи. Накрая, като видя че няма накъде започна тормоза - по GSM, по домашния телефон, на работата й.Започна да заплашва родителите й, приятелите й, мен и все още нероденото ми тогава детенце! Стигна се до полиция и ограничителни заповеди, а тя се изнесе наскоро в друг град, защото въпреки всичко той не спря!
Какви са тия хора направо не мога да разбера! Голям зор да покажем, че сме по-по-най 

Да си чувал за презервативи?
Горката ти жена

Направо изби рибата, gargamela! 

            Едно много ранно утро преди много години се прибирам в общата ни квартира и на огледалото изписани разни неща с червилото ми... Ама много драматични... Последва чупене на мобилния ми и, след като докато се събличах се оказа, че съм си облякла бельото наобратно - два шамара...
            Иначе мога много да разказвам по темата... Ако някой, с когото скоро сме се запознали иска да НИ почерпи, отговорът е "Ама тя не пие"  ... Ако ви се случи - не е вярно, пия, да знаете  ... Един ден ходихме специално до Троян да обядваме, но понеже си купих татуировка (тайно според мен, от тия по левче) се прибрахме без да обядваме, при това той беше наистина бесен и разярен - за кой била, къде ще си я слагам... Винаги когато бяхме заедно ми вдига първи телефона и после се почва "Ама не, това не беше баща ти"  ... Ама много си го обичах диването, и още го обичам     ..

Вай вай, това, за което чета, са направо клинични случаи бе-с изключение на гаргамелината историйка.
  Това ми напомня на разни филми, дето съм ги гледала.....с присвит от нерви и ужас стомах.
Наистина ли се случват такива неща????

Тия неща, дето се случват в живота понякога и в най-лудия филм не могат да ги измислят 

Имах едно гадже, което непрекъснато ме заплашваше със самоубойство ако се разделя с него и аз да не ми тежи на съвеста траях близо три години. Ровеше ми в телефона, пробваше се да ми влиза в пощата, ако закъснеех с 5 мин ме питаше къде съм ходила и т.н. Накрай като му казах "Точка - разделя ме се" стана по тел-а защото ме вбеси. Той ми се оабди 5 мин по късно за да ми каже че единия му крак виси от балкона, а аз отговорих "Слагай другия и скачай". Ей го сега здрав прав нищо му няма.

Ама ти сериозно ли?! 

Слава богу, нищо толкова драматично - обичайното цупене и мръщене, както и злостни забележки към предполагаемия сваляч.
Обаче се сетих за един мой фен (беше на седем, а аз на осемнадесет). Беше се залепил на един лагер за мен като марка и ха някой батко се завърти, дребният щипеше, плюеше и риташе. 

Е, що такива неща правиш? На родата? Не е гот