Хиперактивно дете или просто криво

Йепе, има още нещо - то е ясно и на майката че е добре да заведе детето на специалист

НО! аз АПЕЛИРАМ - към това, че докато иде на специалист - ДА ПРИЕМЕМ, че неговите проблеми са продиктувани от външни дразнители и от начина му на живот
напр от многоезичието
от стреса за детската - отделяне от маам, която е бременна и нервна
от това, че майката без да осъзнава може хем да е искала да го научи - хем да не му е дала шанс - НАПР аз бременна хем исках Дани да яде слъжица, хем изнервена, че той я обръща, излива или играейки си - направо мята храната - му се карах - и той от страх въобще спря да иска да пипа прибори за хранене!
карах му се два-три пъти че разля сока като пие от чаша сам - сега не желае да пипне чашата!
нормални реакции на ненормално поведение от страна на майката
това че детето тича, скача, не слуша ми прилича на поведението на Дани след като забременях - чакай да видиш какво сатва като се родят бебетата!!!!!!!
това неслушане става непрекъснато - и как да слуша ако е свикнал, че аз само крещя
защо да слуша? аз само се карам - той трябва да се побърка ако нонстоп ме слуша...
и детето спира да "чува" - защитна реакция

пак казвам - да се иде на специалист
НО! задължително строго лично наблюдение и една ревизия на цялостното държание на всички най-близки към детето - особено на майката, която бремнна може и да не осъзнава как от една кротка и търпелива майка е станал цербер!

ще си позволя още един простичък пример как гледам аз първо на нещата - не знам дали е правилно
значи Мими не се върти на 6 месеца! ако ида не доки - кой знае каква степен ЦКС ще сложи...
ми как да се върти - аз не й правя масаж щото нямам време
лежи на възглавница почти нон стоп /те среда дето и аз трудно ще се обърна камо ли малко бебе/ - щото повръща
или лежи върху едно дебело вълнено и обикновено нонстоп с одеало отгоре - ми кой ще успее да се обърне така???

така, че аз виждам проблем в средата в която ея гледам - тя вместо да способства на развитието й - я спъва

Според теста няма проблем с комуникацията. Само малко НЕта има, но не мисля, че са фатални. Примерно с кубчета не може да играе - яде ги или си пълни тенджерите с тях. Показвала съм милион пъти как се строи. Не само, че не подражава ами разрушава квото съм направила и се хили. И това е винаги. Детето ми е много комуникатовно и се интересува от хора, закача се с всеки. Ако в ресторанта го пуснем да се разхожда ще мине на всяка маса и ще поздрави. Просто не прави квото му се казва.  За слуха също се съмнявам, защото се буди от много лек шум - муха да бръмне, скърцане на паркета в коридора...абе според мен от нищо. Ако е буден и някой влиза в къщата дори много внимателно да отваря вратата и той чува и скача и вика Тата или Дада. Значи все пак чува.  Проблемът е, че прави само забранени неща, квото си иска буквално и не се учи от грешките си - може да си чукне някъде главата 10 пъти и все тая - следв път пак си я чука.  Изпражя се на дивана или на люлеещия се фотиойл на ръба и после сяда назад - демек във въздуха и тупва на земята по дупе. И т.под. страхотии

Ники, за мен казано просто детето има ЗАСИЛЕНИ реакции - продиктувани от нервност и обеспокоеност и тем подобни неща
психологични причини
не физически

НОРМАЛНО е в тази възраст да се противопоставят децата
да се ядосват и тръшкат
затова тук има хиляди теми за "бебешкия пубертет"
нормално е в среда където се чака ново бебе да има допълнителен стрес за детето
още повече когато това съвпадне /забременяване/раждане/ с тръгване на детска градина

не пречи специалист
но попрлочети сама за появата на второ дете и стреса върху първото и ще разбереш какво имам в предвид
после опитай се да си спомниш - дали толкова си му се ядосвала преди... беше ли пти толкова нервна както сега... притесняваше ли се преди толкова /т.е.е засилена та ти притеснителност - нещо нормално за бременна жена/

минала съм по твоя път
имам добра идея за това през какво минаваш
познато ми е това поведение на детето ти - и тъй като на мен много близък човек психолог не ми е обърнал внимание върху това Дани да има пробелм - имам му доверие
какато знам, че моята приятелка никога не би скрила ако забележи нещо - аз често даже се вманиачавам че ДАни има проблеми - щото нали беше с ЦКС известно време - и все търся дали неяма др проблеми
та ако имаше нещо - само от един поглед неин бих разбрала

пак ще потвърдя -  не съм лекар
нямам правото да давам "компетентни" мнение
казвам ти моето мнение като обикновен човек - ти си го разгледай, вгледай се във себе си и детето си в семейната ви среда и помисли

Аз съм бременна от няма и 5 месеца, а той винаги си е бил такъв. Не само аз, и баща му е безсилен, и всички хора които са били в контакт с него. Повярвай ми. Не му викам непрекъснато. Първо казвам и обяснявам по 100 пъти човешки като го гледам в очите. Но той нехае. Ами 101я път е нормално да му кресна - само това го стряска. И не е вярно, че не го оставям да яде сам. Защо си убедена. И ти като даскалките в яслата си убедена в неща, които просто не са верни. Оставям го най-редовно сам в др стая с паченца храна. Като се върна при него абс всичко е на земята и той нищо не е ял. Или и да е ял, остатъчка задължително е на пода или размазан добре по таблата му. Това е така от край време. Обяснявам, че не се хвърля на земята и ако не иска да не яде, а да си я остави на масата. Не, не и не. Все едно и също - дори току що го оставих да яде и писах тук. След което метох и мих под защото всичко беше в размазано масло. За мен това е неуважение към храната и към моя труд и не е правилно да го оставям да го прави. Но го оставям по съвети на специалисти. Ако му дам чаша с вода пак е на земята и по масата изсипана и размазана. Със супа или каша не съм го оставяла, признавам. Но е наивно да мисля, че резултатът ще е по-различен. Просто той не поддава на никакво обучение. На толкова неща съм го научила, ама ако го видиш ще се чудиш как майка му на това дете на нищо не го научила. Той просто не прихваща.

NikiFin, не го оставяй сам докато яде-това все пак е дете на 1 г и 7 мес, не можем да искаме от него да се контролира и да носи отговорност за постъпките си като възрастен. Когато яде, е добре да стоиш до него, дори и ти самата да ядеш, за да те вижда.

не е пубертет - той никога не е бил като др деца. Имаме си група мами с деца на една възраст, с които се срещаме редовно и обменяме опит от как са се родили децата. Моето все не е било като хората. Може да съм изнервена от бременността. Но по-скоро мисля, че това дава положителен резултат. Преди бях прекалено търпелива и той ми се беше качил на главата. Сега съм по-строга и има по-голям ефект, личи си че чува особено ако каза нещо строго. Гледа уплашено милия и неразбиращо. Не знам кво не му е ясно в крайна сметка. Може би е учуден, че вече разрешените неща от преди не са разрешени и не се толерират.  Сигурна съм, че проблемът не е в лошотията и  нервността ми. Ако има в мен проблем той по-скоро е, че съм била прекалено търпелива. И баща му е такъв към него и всички хора - никой не му се кара, не му вика, говори му се с много любов и спокойно. Но просто няма ефект. При др деца има, виждам им реакциите при едно и също отношение към тях как те реагират и как Давид реагира. Няма нищо общо. Яслата не го стресира, добре му е там. Даскалките казват, че си е попаднал на мястото и че точно от това има нужда дете пълно с енергия. И аз виждам, че му харесва. Промяна в поведението му от как тръгна на ясла НЯМА

Да знам, и това правя и другото и квото се сетиш пробвам. Като ям нито се впечатлява, нито иска да опита. И д аопита, обикновено не му харесва и плюе. Често вика ам ам и му дам. Налапа огромен залък и тръгне да се разхожда. След време го напирам изплют някъде по къщатата. Но винаги иска прибори и храна за да СИ ИГРАЕ с тях. Оставих го сам за да не гледам кво прави щото знам, че ще прибера храната, няма да ми издържат нервите. Но обикновено всички заедно се храним, всеки ден.

Само да добавя, че такова изследване на слуха, каквото правят медицинските сестри на някоя от консултациите, не е надеждно. Само изследване с апаратура може бъде обективно. Ако не сте правили, може би е добра идея да го направите. Поне да отхвърлите тази вероятност. По принцип е много трудно родителите сами да установят дали детето чува на такава малка възраст. Има много неща, които биха могли да ги заблудят. Аз самата никога не съм се усъмнила и за секунда, че може нещо със слуха на Йоан да не е наред. А бая му се вглеждах. 

NikiFin, струва ми се, че правиш грешка като сравняваш детето си непрекъснато с останалите деца. Освен това очакваш от него поведение на възрастен, едва ли не, а това е едно съвсем малко дете.
И всичко това го казва майка на дете със сходно поведение, тъй че разбирам много добре за какво говориш. И аз много се вглеждах, притеснявах, четях тук редовно, но с течение на времето нещата лека-полека се промениха и започнаха да си идват на мястото. Важно е да си търпелива, колкото и да е трудно. Ако имаш възможност, редувай се с някой в отглеждането на детето, защото ще ставаш все по-изнервена, а това неминуемо се отразява доста зле на малкия човек.

С нетърпение чакам нещата да почнат да си идеат на мястото и да се успокоя. Ама до тогава... не виждам как ще стане. Нямам баби на разположение да ми гледат детето. А и сега ходи на ясла и това се отразява добре и на него и на мен. Но си се притеснявам за развитието му, не искам да си затварям очите и да си викам, че всичко е наред. Ами ако не е по-добре по-рано да се разбере отколкото по-късно. Освен това ако има нещо не е нужно да се чака да тръгне първи клас за да стане проблема очеизваден. Има варианти да се вземат мерки от бебе и защо да не си ползва детето ми правата, ако наистина има нужда от помощ. Мой дълг е като майка да направя най-доброто за него. Не съм от тези, които не се вглеждат в децата си, не забелязват кога им растат зъби, кога какво развитие търпят, кога нещо не е наред, защото си имат други грижи и си мислят, че децата трябва само да са нахранени и облечени и с това се изчерпват задълженията им.  Сигурна съм, че причините за поведението му могат да бъдат само 2 - или болестно състояние, или крив характер, който аз съм допуснала да развие защото малко съм го била. Минал е всички граници на нормалното поведение и ни се е качил на главите - не мисля, че е правилно едно дете да върти всички на пръста си. А като не разбира от дума и от наказания какво друго ми остава  . Само че искам преди да се захвана сериозно с възпитанието да съм сигурна, че детето няма някакъв сериозен здравословен проблем. Иначе няма да е справедливо.

Синът ми е на 1г10м и го гледам под лупа заради ДЦП-то и аутистичното поведение на дъщеря ми. На година и 7м и той не искаше да се храни, малко непохватен ми се струва и сега, но вече започна да го прави, ще го усъвършенства. Най-важното е , че  не се влияе от това, че кака му не го прави (страшно е че я имитира във всичко, но съм сигурна, чее временно явление.
 Смущаващото за мен при твоето дете е , че не се опитва да прави като другите деца, не ги имитира - казваш - всички седят. Нормалната реакция, поне за известно време и и той да седне. Същото с реденето на кубчета - децата имитират, подражават, поне не се ли е опитал в началото да ги реди? (ей, много го мразя това за кубчетата, голяма глупост ми се струва честно казано и никога не бих купила за него, имам ги заради сестра му). Синът ми също е доста активен, проявяваше голям негативизъм като по-малък, но нещата постепенно взеха да си идват на мястото. Не че не го прави и сега, но по-рядко.  Доколкото си спомням на възрастта на твоето дете също правеше напук на всяко "не", направо издивявах, но само по себе си това не е признак за хиперактивност, а за по-труден детски характер. Имам някакъв спомен(може и да бъркам) , че беше пускала тема за проблемите с детето на сестра ти - че е много нервен и чувствителен. Понякога има генетична предразположеност за такива проблеми, ако има в семейството нещо такова, вероятноста да се прояви при детето е много голяма. И още нещо - майката знае най-добре. така дистанционно не можем да сме точни в преценката. Щом си усетила нещо, продължавай да го наблюдаваш поне. Още е малък.
Дано  след раждането на бебето не стане още по-лошо (заради ревността)

Не мога да се въздържа да цитирам:

Първо мъки да го родиш,
После грижи да го възпитаваш
И като не можеш да го уредиш-
Удряй с лопатата, където свариш!

Вечно грижи, мъки създава,
Затова налагай го зрдаво!
Няма от него никаква радост
Само, само когато го правиш.
 

И аз си задавах същите въпроси за дъщеря си и стигнах до извода, че е кривотийка... Но за биенето не съм съгласна и ако тръгнеш в тази посока, ще сгрешиш  Твърда ръка, в кадифена ръкавица е най-правилният подход - да има железни правила, но детето да усеща любовта и подкрепата ти!

NikiFin ти направо описваш сина ми, с изключение че той двигателно се разви по бързо!!! Само че той е с проблеми и следен " под лупа" След като минахме през мноогоо диагнози, се оказа че просто детето ми е с намален слух , развило е хиперактивен тип поведение поради неразбиране на околната среда, но не е хиперактивно!!! Това многоезичие определено е объркващо! Най вероятно детето ти не стои не едно масто, защото не разбира и не му е интересно! Най вероятно има и по бавно съзряване на мозъка нормално срещащо се, и затова е и по нервно. Може би има проблем и с финната моторика! Драска ли с химикал /това че не яде сам може да е поради липсата на апетит, сина ми все още го храня понякога/ . Има едно много хубаво упражнение от монтесори-терапията- взимат се 2 купи, едната пълна с леща / вода за по сложно/ другата - празна и на игра пресипва съдържанието от едната в другата- хем забавно , хем полезно!Опитва ли се да се обува, облича и т.н.? Има ли ред в ежедневието му ?
А има ли възможност да посетите психолог, да изясните въпросите относно възпитанието на детето? На мен определено ми помагаха някой дребни на пръв поглед съвети!