лала, при нас пък е точно обратното. симона си стоеше на гърне от малка, преди да направи 2 махнахме памперса, не насила, тя имаше индикации че е готова, но все пак решението взех аз. тя не е от децата, които делят пишкане и акане и затова не съм компетентна по конкретния въпрос. за съжаление все още има моменти (почти цяла година след махането), когато се изпуска и най-лошото се чувства виновна, че го е направила. заради това чувство на вина аз пък мисля с павел да действам така както ти с каката - нека сам да реши кога. още повече че при момчетата го има момента за пишкането прав, а не на гърне, нали така? според мен, осмисли пак как да правиш с бебето, не е задължително и той да се травмира, за мен този начин е по-малко травмиращ, но всичко зависи от детето.
ти нали сама казваш, че бабата е намерила лесния начин, значи детето не е имало нищо напротив да ака в памперса, ти защо не искаш? това е период, който съм сигурна че ще отмине и колкото по-малко говорите за него, толкова по-бързо, според мен.
говоря само с най-искрени чувства, ако на моето дете му се ака, боли го, и знам, че без проблем ще се изака в памперса - слагам му го веднага, без да се замислям. нищо че е крачка назад с приучването към гърне. УСПЕХ!
stelt, колкото по-дълго стои детето с памперс, колкото по-осъзнато става, толкова повече се задълбочава проблемът с вината. Защото все някога памперса ще трябва да се махне, а след това не може да няма инциденти поне в началото. Преди да вземеш решение за своето дете, бих ти посъветвала да прочетеш това. Развенчаване на традиционните митове за приучването към гърне Една по-различна гледна точка по въпроса